Присъда по дело №300/2017 на Окръжен съд - Добрич

 

                                        М    О    Т    И     В     И

 

                        По присъда  № 9/20.07.2018г.  по  н.о.х.д. № 300/2017г. по описа

                         На  Окръжен  съд  гр.***.

 

 

            Софийска градска прокуратура – Специализирано звено „Антикорупция“  е внесла обвинителен акт, като е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Д.М. с ЕГН – **********, за извършено от него престъпление  по  чл.282  ал.2  във  вр.  с  ал. 1 от  НК.

            В проведеното пред съда заседание, представителят на СГП поддържа изцяло така предявеното обвинение твърдейки, че същото  се  доказва  по  безспорен и категоричен начин от събраните, както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и всички  доказателства  по  делото  се  отправя  предложение,  при  определяне  на наказанието съдът да наложи на подс.М. наказание „лишаване от свобода“ между 3 и 4 години, като кумулативно с това да бъде наложено и „лишаване от право“ подсъдимият да заема  държавна  длъжност  за  срок, който  да  надвишава  с  3 години  срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“. По този начин се счита, че  ще  бъдат постигнати  целите  на  превъзпитанието.

Процесуалният  представител  на  подс.С.М.  изразява  становище, че не са събрани категорични доказателства не само по повдигнатото му обвинение, но и за каквото и да било друго престъпление. Счита, че подсъдимият е невиновен по повдигнатото обвинение и настоява за постановяването  на  оправдателен  съдебен  акт.

Подсъдимият С.М. не се признава за виновен и дава частични обяснения. В последната си дума същият заявява, че е действал в пълен синхрон  с  нормативната  уредба  на  Р България.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните в съдебно заседание и съобразно разпоредбите  на  чл.14  и  чл.18  от  НПК  намира  за  установено  следното:

Подс.С.Д.М. е роден на ***г***, българин, български  гражданин, женен, висше юридическо  образование, неработещ, неосъждан, с  ЕГН – **********;

С трудов договор № РД – 15 - ******г. /т.1 л.140 - 141/ на подс.С.Д.М. е било възложено да изпълнява длъжността „Директор“ в Областна дирекция „З.“ гр.***. Тази длъжност подсъдимият С.М. заемал до 03.09.2013г., когато със Заповед от същата дата  /т.1  л.128/  било  прекратено  трудовото  му  правоотношение. Като такъв е  имал  качеството  на  длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК.  С оглед на мястото в служебната йерархия, на което е поставена длъжността директор на Областна дирекция „З.”, а и с оглед на установените за тази длъжностна позиция отговорности, правомощия и задължения, подс.С.М. се е явявал и длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. В длъжностното си качество на директор на ОД “З“ - ***  се  установява, че  подс.С.  М.  е  имал  редица  задължения, а именно по чл.4 ал.1 и  ал.2 т.2 от ППЗСПЗЗ, изискващи от него да стопанисва с грижата на добър стопанин земеделските земи от Държавен поземлен фонд, намиращи се териториално в пределите на област ***. В това число да опазва  същите  земеделски  земи  от  неправомерно  ползване  от  трети  лица, от замърсяване и други увреждания. Друго важно и относимо задължение на подс.С.М. в качеството му на директор на ОД „З.“ – ***, което също има, макар и косвено отношение към стопанисването на земеделските земи от ДПФ е било свързано с осъществяването на ръководство, координация  и  контрол  върху  работата  на  общи*ите  служби по З. в област ***. Той е следвало да контролира работата на общи*ите служби по З. за стриктно спазване на правилата за провеждане  на  теренни  проверки, които са се осъществявали по реда на чл.47 ал.8 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които правила са били утвърдени от Министъра  на  З.то  и  храните и по-точно от ресорния Зам. министър с нарочна Методика от 30.03.2010г. за извършване на проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, относно състоянието и ползването на имотите от ДПФ. Освен задължения по опазване на земеделските земи и контрола върху дейността на общи*ите служби по З., подс.С.М. в качеството  си  на  директор  на ОД „З.“ – *** е разполагал и с едно много важно властническо правомощие в процесния период, а това е правомощието  по  чл.34  ал.8  от  ЗСПЗЗ, което  е  било  свързано  с  издаване на  административни  заповеди  за  отнемане  на  онези  земеделски  земи, които  са  били  ползвани  неправомерно  от  трети  лица.

С Договор № 4 от 13.01.1994г., сключен между Община Б., представлявана от кмета С. С. и главния счетоводител Р. С. от една страна и Събирателно дружество „М.“ — гр.С. представлявано от св.В.С.А. от друга страна като правополучател, СД „М.“ се задължило да инвестира в обновяването на съществуващата към този момент база на обект „С. п. - К.“, разположена  върху  общи*а  земя, срещу  задължението на Община Б. и Кметство К. да предоставят впоследствие за експлоатация  обекта за срок от пет години, считано от дата на подписване на договора, с възможност за удължаването му за още три години при доказани инвестиции за над пет милиона лева до края на петата година. Съгласно т.8 на раздел ІV от договора, след изтичането на осмата година, изградените от инвеститора търговски обекти оставали в полза на Община Б., без основните средства, малоценните и малотрайните предмети. Съгласно т.23 на раздел VІІІ от договора при изтичане на срока на договора, респ. при неговото прекратяване или разваляне, правополучателят - инвеститора СД „М.“ се задължавал да освободи заемания терен, като прибере всички закупени свои движими вещи, в това число и временни постройки. С т.11 - т.14 на раздел V от договора  били вменени задължения на Община Б. и Кметство К. за съгласуване, в 14-дневен срок от представянето им, на идейни и работни проекти  на  инвеститора, за   издаване  на  визи  за  проектиране и разрешения за  строеж  на  временни  обекти  от  леки  конструкции (т.12), за упражняване на  текущ  контрол  над  правополучателя  относно  изпълнението  на  проекта по обновяване на съществуващата база" за съдействие за осигуряване на складови помещения за целогодишно съхраняване на машините и съоръженията, както  и  на  други  основни  средства  на  правополучателя  /т.3, л.297 – 301 д.п./.

На датите 19.05.1994г. и 19.07.1994г. и във връзка с изпълнение на заложеното в т.12 от цитирания договор, главният архитект на Община Б. издал на осн. чл.120 ал.4 от ППЗТСУ разрешения за строеж на временни обекти, в т.ч. /„***”, „П.”, „Д.”, „М.*и пункт”,„Т.”, както и четири броя павилиони, три от които предназначени за магазини и един за  обществено  хранене  (том.9 л.43-48 д.п./. Въпросните  временни  обекти, за които били издадени разрешения за строеж по правилата на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ били изградени до 12.07.1999г., когато от главен държавен инспектор при Дирекция „***” било издадено и разрешение за тяхното ползване (том.9-ти л.49 д.п./. Разрешението за ползване на обектите обаче било издадено след изтичане на срока на договора от 13.01.1994г.  и  след  отмяната  на разпоредбата на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ (обн. ДВ, бр.6/1998), съгласно която по изключение, във връзка с временни нужди, главният архитект на общината може да издава разрешение в незастроени терени да се изграждат временни постройки. Според същата разпоредба, в разрешението за строеж на временни постройки е следвало специално да се отбелязва срокът на ползването им, като след изтичането на този срок или при заемане на терена за предвидено по плана строителство, временните  постройки  се  събарят  от  ползвателя  им, без  да  се  заплащат.

С изключение на обект „Дискотека”, всички останали временни обекти, за  които било издадено разрешение за строеж по  чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, били изградени върху територията на недвижим имот с актуален идентификаторен номер *** (стар номер 025040), с площ от 14.993дка., като в други приложени по делото документи, площта на този имот е с 1 кв.м. по-малка , т.е. 14.992 дка), който по това време  и до 20.02.2000г., бил  общи*а  собственост. Този  общи*и  имот, който  впоследствие  станал част от държавния поземлен фонд, граничил на изток с плажната ивица на плаж  „К. – север”.

На 15.07.1999г., т.е. три дни след издаването на разрешението за ползване на построените в имот със сегашен идентификатор *** обекти („***”, „Таверна”, четири броя павилиони, „Медици*и пункт” и „Пикник”), между Република България, представлявана от тогавашния министър  на  Министерство  на  регионалното  развитие  и  благоустройството от една страна като концедент и „М. – Б.” ООД, представлявано  от управителя св.В.С.А. от друга страна като концесионер, бил сключен договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „К.-север”. Срокът на концесията по този договор бил двадесет години, считано от датата на влизането му в сила, т.е. двадесет години, считано от 15.07.1999г. (с краен срок до 15.07.2019г). С чл.5 т.3 от договора било дадено право на концесионера да наема подизпълнители за осъществяването на свързаните с концесията отделни дейности. В чл.6 т.2 и т.3 от договора било вменено задължение на концесионера да не събира каквато и да е или под каквото и да е форма плащане за вход на морския плаж, както и задължение да осигурява постоянен свободен  достъп  на  всички  физически  лица  до  крайбрежната плажна ивица и  ползването  й  като  курортно  възстановителен  ресурс /т.7 л.150 – 176 д.п./.

Съдружник в дружеството-концесионер „***“-ООД, преобразувано впоследствие в акционерно дружество /т.8 л.38 д.п./, било дружеството „М.“-ООД, което пък било правоприемник на СД „М.“.

След като получил за концесионно ползване плажна ивица „К.-с.“, св.В.А., в качеството си на представител на „***“-АД (ООД до 2000г.), чрез дружеството – концесионер (което тогава се представлявало формално от сина му О.В.А., избран  за  изпълнителен  директор) построил незаконно - без разрешение и без строителни книжа, три масивни сгради - „***“, „***“ и „***“, изцяло разположени върху терена на имот с идентификаторен номер *** (стар номер ****), който имот междувременно, с решение №****2/20.02.2000г., на  Поземлената комисия при Община Б., взето на осн. чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ /л.13 том 2 от д.п./, станал  част  от  Държавен  поземлен  фонд.

На 19.12.2002г., служители от Регионален отдел „***“ гр.***, съставили три броя констативни актове (с номера - № 52, № 53 и № 54) за наличието на незаконно построените в имот *** (стар номер ***) сгради - „***“, „***“ и „***“. Почти две години по-късно, със заповеди на началника на Д* от 13.07.2004г., издадени на осн. чл.225 ал.1 от ЗУТ било разпоредено премахване на тези три строежа. По отношение премахването на строеж „***“ от името на „***“-АД била подадена жалба  до  Окръжен  съд  гр.***, по  която  било  образувано  адм.  дело  № 369/2004г. С определение от 16.02.2005г. съдебен състав на същия съд прекратил производството, поради неплащане на изискуемата от закона държавна такса от жалбоподателя. Прекратяването на административното производство  било  потвърдено  с  определение  от  13.03.2006г., постановено по адм. дело № 1589/2006г., по описа на Върховния административен съд. Процедурата по принудително премахване на строежа започнала едва през 2009г.  с  изпращане  на  покани  за  доброволно  изпълнение  към  „***“ - АД. Строежът  обаче  така  и  не бил премахнат доброволно, а се ползвал до началото на 2011година, когато с възлагателно писмо от 11.01.2011г. на заместник - началник на Д* било разпоредено принудителното му премахване. В периода след 11.01.2011г. и до 10.02.2011г. сградата „***“ все пак била съборена от св.В.А., но строителни отпадъци от нея останали върху терена на имот *** (стар  номер  025040)  и  след  датата  11.02.2011г.

На  07.11.2007г., в гр.*** бил сключен договор между „*** - АД, представлявано формално тогава от св.О.В.А. (син на В.А.) от една страна като възложител - концесионер и „М.“***, с управител и едноличен собственик на дружествените дялове - св.Д.М. - баща на подс.С.М. от друга страна като подизпълнител. С този договор възложителят - концесионер, срещу заплащане от подизпълнителя на възнаграждение в размер на 10 хиляди лева, предоставял на „М.“- ЕООД стопанисването, санитарно-хигиенното  и  медици*о  обслужване  на  плажна  ивица  „К. - север“, за срок от шест години /т.3 л.317 – 320 д.п./. На базата на този договор св.Д.М. започнал да ползва обектите, които дотогава били построени от „***“ – АД  и  се  намирали  както  на  територията  на  плажната  ивица  на плаж „К. с.“, така и в земеделски имот с идентификатор *** (стар номер 025040), собственост на ДПФ. Към този период, на плажната ивица „К.-север“ имало работещи няколко заведения, а именно -  „Б.“, кафе - аперитив „П., дискотека „И.“, докато в имотът, собственост на ДПФ, освен сградата „***“, за която от 2006г. имало издаден съдебен  акт, потвърждаващ административната заповед на началника на Д* за премахването й, работещите питейни заведения били две - ресторант „***“ и ресторант „П. л.“. Наред с последните два ресторанта, в  земеделски  имот  ***  продължавали  да  се  използват за търговски цели и други постройки, в това число четири павилиона, сграда „Медици*и пункт“ и сграда „Пикник“, които обекти били построени още в периода 1994г. - 1999г., на основание отменения текст на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ  и  следвало  да  бъдат  премахнати  по  реда  на  чл.195 - чл.196  от  ЗУТ, съгласно  § 17  от ПР  на  ЗУТ.

В периода след 07.11.2007г. и до месец ноември 2013г., през който св.Д.М. стопанисвал плажна ивица „К.-север“, той не само използвал за търговски цели заварените заведения и павилиони, изградени без или при отпаднало правно основание върху земеделски имот № ***, но и противозаконно изградил в същия този имот строеж от V-та категория - „Кухне*и  блок“, чието  предназначение  било  да  обслужва  намиращото  се на  плажната ивица питейно заведение „Бир хаус“. Пак във времето на действие на подизпълнителския договор от 07.11.2007г., св.Д.М. поставил противозаконно в земеделския имот множество преместваеми обекти, в това число дървени бунгала, които през 2010г. били четири на брой, а към месец юни 2013г. вече били десет броя, както и няколко метални фургона и конструкции. Всички павилионни постройки, бунгала и фургони, които били използвани за спане на персонал и на туристи, за търговия или за кухне*о обслужване, били електрифицирани, а значителна част от тях и водоснабдени. В  началото  на  2013г. св.Д.  М.  дори  заградил  с  бариера  входа към имот № ***, с цел да се събира парична такса от гражданите, които посещавали плаж „К.-север“ и паркирали своите каравани в държавния имот, за да къмпингуват. Преграждането на държавния земеделски имот  на  практика  възпрепятствало  гражданите  да  упражняват  правото  си на  свободен  достъп  до  плажната  ивица  на  плаж  „К. - север“.

В осъществяването на търговската дейност в обектите, разположени както на плажна ивица „К. - север“, така и в имот № ***, св.Д.  М.  бил активно подпомаган от съпругата си К.М., от  дъщеря  си К.  М., а  до  месец  ноември  2009г.  и  от  сина  си – подс.С.  Д.  М..

Както вече бе казано по-горе, с трудов договор № РД – 15 - 965 от 13.11.2009г., подписан от Министъра на З.то и храните, на подс.С.Д.М. с ЕГН - ********** било възложено, срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение, да изпълнява длъжността Директор в Областна дирекция „З.“ гр.***“. Тази длъжност подс.С.  М.  заемал  до  03.09.2013г., когато  със  заповед  №  РД – 15 - 813 от 03.09.2013г. издадена от Министъра на З.то и храните било прекратено  трудовото  му  правоотношение.

Периодът  на  ръководене и управление на ОД „3емеделие“  гр.*** от  подс.С.  М.  съвпаднал със значителна част от времето, през което баща му  - св.Д.М. отговарял за стопанисването на плажната ивица „К. север“, на основание сключения в края на 2007г. подизпълнителски договор с концесионера „***“ - АД. Още преди да заеме длъжността „директор на ОД „3емеделие“ гр.***“, подс.С.  Д. М.  знаел, че  имотът  разположен  по  западната  граница на плажна ивица „К. - север“, с идентификатор *** (стар номер ****), с площ от 14.993/2/ дка., бил част от ДПФ. Подсъдимият знаел също, че  намиращите  се  в  този  имот  сгради  и  постройки  били  незаконни, както и, че терена и постройките върху него се ползвали без правно основание от баща му Д.М. и от наети от баща му и от концесионера други физически лица. Като представител на собственика - Министерство на З.то и храните, и по аргумент на т.5.2 от длъжностната си характеристика и чл.3 ал.З т.2 от Устройствения правилник на областните дирекции „З.“ („Директорът на областна дирекция „З.“ подпомага провеждането на държавната политика в областта на З.то  на територия на съответната област. “), подсъдимият С.М. имал задължение да стопанисва с грижата на добър стопанин земеделските земи, разположени на територията на област *** и принадлежащи към ДПФ, което задължение включвало и опазването на тези земи от замърсяване и увреждане. Това  задължение  на  подс.С.М.  му  било  вменено нормативно с чл.4 ал.1 и чл.4 ал.2 т.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността  и  ползването  на  земеделските  земи.

Встъпването на подс.С.М. на най-висшата ръководна длъжностна  позиция  в  ОД „3емеделие“ гр.***, съвпаднало и с влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009г., с който се създала  нова  алинея  8-ма  на  чл.34  от  същия  закон, даваща  правомощия на директорите на областните дирекции „З.“ по издаване на административни заповеди за изземване на земите от ДПФ срещу лицата, които неправомерно са ги ползвали. Констатирането на неправомерното ползване на земеделските имоти ставало по надлежен ред, който най-общо бил  определен  с  нормата  на  чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ — „ Общи*ите  служби  по  З.  ежегодно  извършват  не  по-малко  от  две  проверки / до  31  май  и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. “.

Във  връзка  с  приложението  на  новосъздадената  норма  на  чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 94/2009г.), с дата 30.03.2010г. заместник-министър на З.то и храните на Р България утвърдил писмен документ - „Методика за извършване на проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ относно  състоянието  и  ползването  на  имотите от държавен поземлен фонд“, с която се установявали правила за извършване на теренните проверки на имотите от ДПФ, определяли се в най-общ вид числеността и състава на комисиите, които  следвало  да  извършат  проверките, определяли  се  образци на констативните протоколи, в които следвало да се опише резултата от всяка една проверка, както и стандарти за попълване на протоколите от членовете на комисията, относно ползването на проверяваните имоти. Съгласно т.1.1 от тази Методика (т.6 л.4 - 6 д.п.), на Директора на областната дирекция „З.“ се вменявали задължения да назначава със заповед състава на комисиите за извършване на проверките, като комисиите следвало да включват един председател, в лицето на началника на съответната общи*а служба по З., и най-малко още двама членове - служители пак към общи*ата служба по З.. В заповедта на директора на областна дирекция „З.“ следвало да се съдържа, освен състава на комисията, предметът на проверката, график за провеждане на проверката и срок за изпълнение. В т.1.3 от Методиката се определяли и правила за попълване на съдържанието на констативен протокол - образец № 1, който документ  свидетелствал  за  състоянието  и  ползването  на  всички  имоти  от ДПФ  за  всяко  землище. В  абзац трети на същата точка от Методиката изрично се отбелязвало, че по отношение ползването на имотите, като основание следвало да се изписва номер и дата на документа, съгласно легендата - договор, заповед, споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, свободен имот или неправомерно ползване, както и данни за ползвателя. Контролът върху спазването на правилата, установени в методиката, относно начина на извършване на теренните проверки и съставянето на констативните протоколи, бил задължение на директора на областта дирекция „З.“, вменено с т.5.3 от длъжностната характеристика за длъжността „директор на областна  дирекция  „З.“  /т.1 л.135 - 139 д.п./, както  и  с  чл.3  ал.З  т.З от Устройствения правилник на областните дирекции „З.“. Съгласно посочените разпоредби Директорът на областна дирекция „З.“ ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена – общи*ите  служби  по  З..

През  периода, в  който  подс.С.  Д.  М.  бил  директор на  ОД  „3емеделие“  гр.***, същият  издал  общо  седем  броя  заповеди  за назначаване на комисии, които да извършат минимум две планувани за година теренни проверки за състоянието на имоти от ДПФ, намиращи се в област  ***.

Със Заповед № РД – 10 – 106  от  03.05.2010г. /т.11 л.22 - л.25 д.п/  била назначена  проверка на земите, намиращи се в Община Б.. В качеството си  на  директор  на  ОД „З.“, подс.С.  М.  определил комисия в състав - председател св.П.Т. - началник на Общи*а служба „З.“ - Б. и членове — свидетелите Д.К. и Д.Е., двамата мл. експерти в ОС„3“ - Б.. За дата на проверката, по отношение на земеделските земи, разположени в землището на село К., била определена - 21.05.2010г. На същата дата, посочените три длъжностни лица от ОС „3емеделие“ - Б. извършили формална теренна проверка на имот № *** (стар номер ***), с площ от 14.992дка., като описали в протокола, че бил необработен, както и, че в него имало временни постройки, без  да  посочват  какви  по  вид, площ  и  предназначение  били тези постройки и кой  бил техния ползвател - съгласно изискванията на т.1.3 от Методиката. Към въпросната дата, в този имот съществувал незаконно построен масивен строеж „***“, с изпълнител - „***“ - АД, но тази  сграда не била отразена в констативния протокол. Колкото до съседния на имот № *** (стар номер *****) друг земеделски имот - с идентификатор ***** (стар номер *****), с площ от 14.687 дка. - мочурище, който  бил  също  част  от  ДПФ, то  по  отношение  на  него  дори  не била извършена и формална теренна проверка, съответно не било описано състоянието му в констативния протокол. Подс.С.М. утвърдил изготвения констативен протокол от дата 21.05.2010г. въпреки, че по съдържание той не отговарял на изискванията на т.1.3 от Методиката за извършване  на  теренни  проверки  по  реда  на  чл.47  ал.8  от  ППЗСПЗЗ,  най-малкото заради обстоятелството, че по отношение на имот № ***  не се описвало кой бил собственика или ползвателя на откритите в него временни постройки. В действителност подс.С.М. знаел, че фактическите  ползватели  на  съществуващите  сгради  в  земеделски  имот  № *** били дружествата „***“ - АД, гр.***, представлявано от  св.В.А., като концесионер на плажна ивица „К. - север“, и „М.“***, представлявано от св.Д.М., в качеството му на подизпълнител на концесионера. Подс.С.М. знаел също, че обектите, намиращи се в този земеделски имот, в т.ч. „***“, „Кухне*и блок“, заведение  „***“, „Медици*и пункт“, павилиони, бунгала, фургони и метални конструкции, се използвали неправомерно  от  концесионера  на  плажа  и  от  подизпълнителя  му, като най-интензивното им ползване било през активния летен туристически сезон  (месец  юни - месец  септември).

Независимо, че констативния протокол от 21.05.2010г. не отговарял на изискванията на Методиката, в периода до 27.10.2010г. подс.С.М. съзнателно  не  издал  нова  заповед  за  назначаване  на  нова  комисия, която да извърши теренна проверка само на имот № ***, както и да установи ползвателите  на неправомерно поставените (изградени) постройки в него. Това негово бездействие било мотивирано с обстоятелството, че евентуалното установяване на самоличността на неправомерните ползватели на земеделския имот, щяло да обуслови необходимостта от упражняване на правомощието по издаване на административна заповед по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ, която трябвало да бъде насочена както срещу представител на  „***“ - АД, така  и  срещу  баща  му  Д.  М., като  управител  на  „М.“ - ЕООД.

Повече от три месеца след  проверката  от  21.05.2010г., подс.С. М., в качеството си на директор на ОД„3емеделие“ - ***, подписал и изпратил писмо с изх. № РД – 05 – **** от 24.08.2010г., по описа на ОД „3“ - *** /т.2 л.275 д.п./, с  приложено  копие  на въпросния констативен протокол, с което уведомявал директора на сектор „***“ - *** при РД* - Североизточен район, че имот № ***, представляващ земеделска земя от ДПФ, бил застроен с временни постройки, за  чието  премахване  следвало  да  бъде  издадена  заповед  по  реда  на  чл.225 от ЗУТ. По повод на това писмо на подсъдимия, в сектор *** - РД* - Североизточен район била сформирана работна група, която от страна на РД*  включвала  св.В. П. и Б.., а от страна на Общи*а служба „З.“ - Б. - св.Д.К.. На 08.09.2010г. работната  група  извършила проверка в имот № *** и констатирала, че  в  него  се  намирали  следните  строежи  и  преместваеми  обекти:

-           строеж „***“, по отношение на който имало незавършена процедура за премахването му по реда на чл.225 и сл. от ЗУТ;

-           строежи с временен статут, в т.ч. заведение „***“, четири броя търговски павилиона, „Медици*и пункт“ и „П.“, по отношение на които имало издадено разрешение за ползване № 273 от 12.07.1999г., при условията  на  чл.120  ал.4  от  ППЗТСУ, но  за  тях  нямало  издадено  решение за  запазване  по  реда  на  § 17, изр. 1-во от ПРЗУТ, поради  което  подлежали на  премахване  със  заповеди  на  кмета  на  Община  Б., които  се издавали  по  реда  на  чл.195 - чл.196 от ЗУТ;

-           преместваеми  обекти – четири  броя  бунгала  и  три  броя метални контейнери, поставени без разрешение на общи*ата администрация в гр.Б., като за тяхното премахване отново бил компетентен кмета на Община  Б., по  силата  на  чл.56  и  чл.57а  от  ЗУТ.

Констатациите  на  работната група били отразени в нарочно писмо с изх. № ДК - ****/ 21.09.2010г., изготвено от началника на сектор *** при РД* - Североизточен район, което било изпратено за сведение до  директора  на  ОД „3емеделие“ - ***  и  до  кмета  на  Община  Б.. В периода след 21.09.2010г. и до 03.04.2013г., когато в качеството му на директор  на  ОД „3емеделие“ – ***  бил  сезиран  от  заместник-министъра на З.то и храните да извърши проверка по повод на постъпил анонимен сигнал за незаконно строителство в земеделски имот с идентификатор  ***, подс.С.  М.  не  предприел  каквито  и  да било действия срещу продължаващото неправомерно ползване на същия земеделски имот. През този период той нито веднъж, като регионален представител на държавата - собственик на земеделската земя, не сезирал кмета  на  Община  Б., за  да  се  започне  предвидената  в  закона  - чл.57а вр. чл.56 ал.2 от ЗУТ и чл.195 - чл.196 от ЗУТ административна процедура за премахване на незаконно поставените и построени в имота обекти, както и нито веднъж не осъществил ефективен контрол върху дейността  на  сформираните  от  него  комисии  от  служители  на  ОСЗ-Б. за извършване на теренните проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, независимо че изготвените протоколи, образец № 1, в частта им касаеща констатациите за процесния имот продължили да не отговарят на стандартите за  съдържание, установени  в  т.1.3 от Методиката - в протоколите не се сочела самоличност на ползвателя на постройките. Подс.С.М. не разпоредил с други заповеди да се сформират нови комисии, които да извършат  теренни проверки на имота в периодите, съвпадащи с активния летен туристически сезон (месец юни - месец септември). Нещо повече, през месец март 2011г. той дори включил земеделския имот в Първа тръжна сесия за стопа*ата 2011г. - 2012г. за отдаване под аренда, въпреки, че в това застроено състояние въпросният имот не бил изначално годен за извършване на  каквато  и  да  била  земеделска  дейност. Търгът бил спечелен от познато на  подсъдимия  лице - св. В.  И. от гр. Генерал Тошево, който нямал каквито и да било намерения за ползване и облагородяване на имота. На 09.09.2011г., когато на практика приключил активния летен туристически сезон  за  2011 година, по искане на „арендатора“ В.И., договорът за  аренда  бил  прекратен  с  анекс.

Междувременно, подс.С.М., в качеството си на  директор  на  ОД „3емеделие“ - ***, издал втора своя заповед № РД – 10 - 230 от 27.10.2010г. за извършване на теренни проверки на земеделски имоти от ДПФ, намиращи се на територията на област ***. Комисията която следвало да извърши проверката на земите, разположени в община Б., била съставена от двама души - св.П.Т. като председател и св.А.И. - член. Броят на членовете на тази комисия бил под изискуемия с т.1.1 от Методиката минимум. На 29.11.2010г. посочените две длъжностни лица от ОС„3“ - Б. извършили отново формална теренна проверка на имот ***, с площ от 14.992дка., като  по подобие на протокола от 21.05.2010г., описали, че този имот бил необработен и в него имало временни постройки, без да посочват какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой е бил техния ползвател. Екземпляр  на  констативния протокол /т.11 л.26 д.п./ бил предаден в областна дирекция „З.“ - ***. Независимо от констатацията за съществуването на постройки в земеделския имот, подс.С. М. не назначил  друга теренна проверка на имота, при която да се установят и посочат поименно  лицата-ползватели  на  постройките, тъй  като  знаел, че  тези обекти се използвали за осъществяване на търговска курортна дейност от дружеството „М. -ЕООД, представлявано  от  баща  му  Д.  М.  и от концесионера на плаж „К.-север“ - „***“ - АД, гр.***, представлявано  от  св.В.  А.. В  тази  връзка  и  с  цел да набави облага за фирмата - концесионер и за фирмата - подизпълнител от неправомерното ползване на земеделския имот и на постройките върху него, подс.С.  М.  не  сезирал  и  кмета  на  Община  Б.  и  директорите на Д* и на РД* - Североизточен район за премахване на незаконно съществуващите към този момент в имота сгради, между които „***“, заведение „***“, „Медици*и пункт“, павилиони, метални  конструкции, бунгала  и  фургони.

Със заповед № РД – 07 – 01 - 054 от 10.05.2011г. (т.11 л.30 - л.31, д.п.), подс.С.М. сформирал нова комисия от служители на ОС„3“ - Б., която да извърши първа за 2011-та година проверка на състоянието и ползването  на  имотите  от  ДПФ, разположени  в  рамките  на  община Б.. В комисията били включени свидетелите Ж.Б. - председател, Д.К. - член и Т.С. — член. Проверката на имотите, разположени в землището на с.К., включваща и проверка на имот с идентификатор ***, с площ от 14.992 дка., била извършена отново формално - на 20.05.2011г., като в нея участвал само св.Д.К.. Последният съставил констативен протокол (т.11 л.29), чието съдържание било напълно идентично с описаното в предходните два протокола от 21.05.2010г. и 29.11.2010г., а именно, че имот № 025040 (с настоящ идентификатор ***) бил  необработен  и  в  него  имало  временни  постройки. Както  и при  предишните  два  протокола  и  в  този  не се посочвало какви по вид, площ и предназначение били установените постройки и кой бил техния ползвател. Свидетелите Ж.Б. и Т.С. подписали съставения от св.К. протокол, без  дори  да са посещавали земеделските земи от ДПФ, разположени в землището на село К., във връзка с изпълнението на заповедта  на  директора  на ОД „3емеделие“ - *** от 10.05.2011г. След като  екземпляр  от  протокола  бил  изпратен  и  получен  за  сведение  в ОД „З.“ - ***, подс.С.М. не разпоредил нова задълбочена проверка на имот № ***, при която да се констатира действителното фактическо  положение относно ползването на имота, съгласно изискванията на т.1.3 от Методиката, така, че съставения след проверката протокол да послужи  като  основание  за издаване на заповед по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ срещу неправомерните ползватели. От друга страна подс.С.М. не намерил за необходимо да сезира и кмета на Община Б. за извършване на проверка по реда на ЗУТ и издаване на заповеди за премахване на незаконно  намиращите  се  в  имота  постройки.

Последващата втора за 2011г. теренна проверка на имот № *** следвало да се извърши на 21.11.2011г., от комисия в състав - Т. Т. С. - председател, членове - М. Д.Н. и Г.И.. Комисията била назначена със заповед № РД – 07 – 01 - 339 от 03.11.2011г., издадена  от подс.С.М. (т.11 л.33 - 34). В действителност проверка на  този  имот и на всички останали имоти от ДПФ, намиращи се в землището на с.К., изобщо не била извършвана. От св.Т. Т. С. бил съставен само констативен протокол, подписан от всички членове на комисията, като  за  съставянето  му се използвало съдържанието на предходно  съставения  от  св.Д. К. протокол от 20.05.2011г., с тази разлика, че в протокола от 21.11.2011г. не било отбелязано под таблицата съществуването на временни постройки в имот с идентификатор *** (стар номер 025040), каквито в действителност продължавали да съществуват без правно основание и да се ползват за търговска и курортна дейност от „М.“ - ЕООД  и  от  „***“ - АД.

През летния сезон на 2012 г., в процесния земеделски имот, наред със св.Д.М.  търговска  дейност, макар  и  в  по-малки  мащаби  развивал и  св.С.  Д., чрез  фирмата  си  ЕТ„Н.“ гр.***, а  през летния сезон  на 2013г., освен свидетелите Д.М. и С.Д., търговска  дейност в същия имот развивал и св.Н.Х., чрез фирмата „***“ - ЕООД, гр.Б.. Така за летните сезони на 2012г. и 2013г. св.С.Д. ползвал, срещу заплащане на наемната сума от 3 500 лева за летен сезон, една от съществуващите в държавния имот павилионни постройки, към която изградил допълнително навес, черпейки право на ползване от сключени договори на 06.10.2011г. и на 15.05.2013г. с концесионера „***“ - АД, представлявано от св.В.А. ( т.3 л.370 - л.373 д.п). В този павилион св.Д. продавал  на  посетителите  на  плажна  ивица „К. – север“ плажни пособия и принадлежности. През летния сезон на 2013 г. св.Н.Х. пък развивал ресторантьорска дейност в обект „***“, като за ползването на  обекта  заплащал  наемната  сума  от  8 000 лева  на  концесионера „***“-АД, представлявано от св.В.А., съгласно  сключен  договор  от  дата  26.11.2012г. (т.3 л.359 - л.360, д.п.).

Междувременно, на 07.05.2012г. и на 05.11.2012г. подс.С.М. издал  поредните  си  заповеди, с  номера  съответно  №  РД – 07 – 01 - 111  и  № РД – 07 – 01 - 394, с които сформирал комисии за извършване през 2012 г. на  проверки  на  земеделските  имоти, съставляващи  част  от  ДПФ, намиращи  се на територията на област ***. Съставът на комисиите по двете заповеди, които следвало да проверят състоянието на имотите в община Б., в  частност  в  землището  на  с.К. общ.Б., бил  един  и  същ, а именно Председател - св.Д.К. и членове - М.Н. и Г.И. /т.11 л.37 – 42 д.п./. В действителност, във въпросните проверки, насрочени  за  29.05.2012г. и за 21.11.2012г., участвали само двама от членовете й - св.Д.К. и св.Г.И., докато св.М.Н. подписала предоставения  й  по-късно  протокол, без да е посещавала на място имотите. В частта от констативните протоколи, с която се описвало състоянието на имот с идентификатор ***, отново били допуснати нарушения  на т.1.3 от Методиката за прилагане на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, като се посочвало, че земеделския имот бил необработен (а дори в протокола от 21.11.2012г. било посочено, че  имотът  бил и свободен) с налични в него временни постройки, без да се отбележи какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой бил техния ползвател /т.11 л.35 и т.2 л.269 д.п./. Въпреки нарушенията на Методиката и въпреки отбелязването в протоколите, че в земеделския имот продължавало да съществуват временни постройки, подс.С.  М.  не  разпоредил назначаването на нова комисия, която да установи в необходимата пълнота действителното фактическото положение относно ползването на имота, тъй като знаел, че това би означавало да предприеме принудителна административна  мярка  по  чл.34  ал.8  от  ЗСПЗЗ, насочена и  срещу баща му - Д.М.. Подс.С. М. не сигнализирал и кмета на Община Б.  за  иницииране  на  административни  производства  по  реда на чл.57а и чл.195 - чл.196 от ЗУТ за премахване на незаконно намиращите се в земеделския имот постройки, което бездействие дало възможност на Д.М. да продължи да експлоатира неправомерно държавния земеделски имот за  курортни  и  търговски цели. Полза от бездействието на подсъдимия имало и за св.С.Д., който чрез фирмата си ЕТ - „***“ гр.***, през целия летен сезон на 2012г. извършвал търговска продажба на плажни пособия  и  принадлежности  в  един  от  павилионите, изградени  в  имота.

На 20.03.2013г. в Министерството на З.то и храните на РБългария постъпил анонимен писмен сигнал, адресиран с копие и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, до областния управител на Област ***, до кмета и главния архитект на Община Б., както и до частна национална телевизионна медия „бТВ“. Сигналът носел дата на изготвяне - 01.03.2013г. и в него се изразявало оплакване, че земеделски имот, намиращ се в съседство до плаж „К.-север“ собственост на МЗХ, който  бил  без  променен  статут, бил  ограден  с  портали  и  бариера  така, че се възпрепятствал свободния достъп на гражданите до плажната ивица. Съобщавало се също така, че земята от този имот била превърната в заградено  сметище, с  множество  останки  от  бивши  сгради, бараки, фургони и незаконно действащи ресторанти. Настоявало се за изпращане на комисия, която да извърши проверка и да установи както застрояването върху имота, така и невъзможността за свободен достъп до плажната ивица. На 03.04.2013г., въпросният сигнал бил изпратен с писмо с изх. № 66 -1866 / 03.04.2013г., по описа на МЗХ, подписано от заместник-министър . Б., на подс.С.М. в качеството му на директор на ОД„3емеделие“ - ***. С писмото зам - министъра указала на подс.С.М. да извърши проверка  на  сигнала, след  което  да  изготви  и  изпрати  в  МЗХ  становище. Във връзка с дадените му писмени указания, подс.С.М. издал административна заповед № РД – 07 – 01 - 39 / 08.04.2013г., с която първо определил тричленна комисия, съставена от З.Ч. - председател и членове В.О. и М.Д., а след това наредил  определената от него комисия да извърши, в срок до 10.04.2013г., теренна проверка на имот с идентификатор *** в землището на с.К. общ.Б. /т.2 л.212 - 216 д.п./. При проверката, извършена на 09.04.2013г., комисията  констатирала, че  в посочения земеделски имот /част от ДПФ/, имало разположени временни постройки - четири броя бунгала, фургони, дървена  барака, тоалетна, както  и две полумасивни сгради. Констатирано било  също, че  в  единия  край  на  имота  имало  струпани отпадъци, остатъци от  разрушена  сграда, както и складирани плажни пособия. На границата между имота и плажната ивица имало частично обособена каменна алея. Резултатът от проверката бил отразен в протокол /т.2 л. 218, д.п./, в който обаче не се сочели имената на лицата, които били изградили, поставили и ползвали установените в имота полумасивни сгради, бунгала, фургони, временни постройки, дървена барака, тоалетна. Съставеният констативен протокол бил докладван на подс.С.М., който в периода след 09.04.2013г. и до 03.09.2013г., когато бил освободен от длъжността „Директор на ОД„3емеделие“ гр.***“, не издал заповеди за сформиране на друга комисия  по  чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, която да извърши нова и детайлна теренна  проверка  в същия имот, с оглед установяване и описване на конкретни  фактически  данни  за  начина  му  на  ползване  и  за самоличността на лицата - ползватели. Целта на бездействието на подсъдимия била от една страна да не се създават формални основания по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ за сезирането му като директор на ОД„3емеделие“ - *** по издаване на административна заповед за изземване на имот с идентификатор *** от лицата, които неправомерно го ползвали, доколкото такава заповед следвало  да  бъде издадена включително и срещу баща му Д.М.. От друга страна, с бездействието си по служба подсъдимият целял да не навреди на търговската дейност, осъществявана през активния летен туристически сезон на 2013г. от „М.“ - ЕООД, в качеството му на подизпълнител  на  концесионера  на  плаж  „К.-север“ („***“-АД). Полза от бездействието на подс.С.М. имали така също и С.Д. и Н.Х., които през същия летен сезон развивали поотделно собствена търговска дейност в наети от концесионера обекти, разположени изцяло върху терена на държавния земеделски имот - съответно  в  павилион  с  навес  и  в  заведение  „***“.

На 12.04.201Зг., за  да  създаде  привидно  впечатление  за  изпълнение на указаното му в писмото на зам. - министър Б. от дата 03.04.2013г., подс.С.  М.  изпратил  писмо до общи*ата администрация в Община Б., с което изискал информация за издадени разрешителни за строеж или за поставяне на временни преместваеми обекти в имот с идентификатор ***, за основанието за издаването и срока на валидността  им, въпреки, че  знаел, че  такива  разрешения  не били издавани. С писмо от 30.04.2013г., подписано от зам. - кмет на Община Б. му било отговорено, че  в  имот  с  идентификатор  ***      нямало обекти с действащи строителни книжа. Писмото постъпило в ОД„3“ - *** на 07.05.2013г., а няколко дни по-късно, на 16.05.2013г., подс.С.М. изпратил писмо-становище до зам. - министър на З.то и храните Б., с което я уведомил, че била извършена проверка на терен на имот №***, че  бил съставен констативен протокол и  поради установените в имота две полумасивни постройки и преместваеми обекти, била поискана информация  от  Община Б. за издадени разрешителни и строителни книжа по отношение на същите сгради и обекти, както и, че бил постъпил отговор  от  общи*ата  администрация, че в имота нямало обекти с действащи строителни книжа. Към писменото становище на  подс.С. М. били  приложени  и копия на констативния протокол и писмото на зам. - кмета на Община Б.. Почти два месеца след това - на 08.07.2013г., в ОД „3емеделие“ - *** постъпило писмо от министъра на З.то и храните Д. Г., с което се указвало на подсъдимия да сезира компетентните  органи  по  ЗУТ  за  извършване  на  проверка  и  предприемане на  необходимите  действия спрямо незаконните обекти, намиращи се в имот № ***, съставляваща част от ДПФ. Указаното в писмото на министъра на З.то и храните било изпълнено със закъснение повече от месец, т.е. едва на 09.08.2013г., когато М.Н., в качеството й на главен секретар на ОД „3емеделие“ гр.*** и на заместник на подс.С.М. сезирала писмено РД* - Североизточен район, сектор *** и Община Б.  за  констатираните  нередности /т.2 л.219 - л.223, д.п./.

Освен проверката от дата 09.04.2013г., която била възложена по указание на заместник-министъра на З.то и храните, на 22.05.2013г., въз  основа  на  заповед - № РД – 07 – 01 - 48 от 07.05.2013г., издадена  от подс.С.  М., комисия  при  ОС „3емеделие“ - Б., в състав св.Д. Н. К. - председател и членове – Д. Е. К. и Г. Т. И., извършила  първа  планова  теренна  проверка  за  2013г.  на имот № ***. При тази проверка, проверяващите за пореден път нарушили  т.1.3 от Методиката за прилагане на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, тъй като в констативния протокол (т.10, л.307 д.п.), одобрен впоследствие от  подс.С.  М.  посочвали, че  земеделския  имот  бил  необработен, с  налични  в  него  временни  постройки, без  да  отбележат  какви  по  вид, площ и  предназначение  били  тези  постройки, както  и  кой  е  техният  ползвател.  В  графата  ползвател  е  отбелязано  само – свободен.

На 13.06.2013г., П.Ж. и К.М. - служители на РД* Североизточен район гр.***, извършили проверка на място в имот с идентификатор ***, във връзка с постъпил нов сигнал от лице с неустановена  самоличност  по  делото, представило  се  като  И.Х.И. (т.7 л.12 - л.14, както и заключение на почеркова експертиза № 16/ДОК - 057 – т.4 л.10 - л.12, д.п.). В сигнала отново се изразявало недоволство от противоправното ползване и застрояване на земеделския имот, като се акцентирало и върху бездействието на подс.С.М., в качеството  му на директор на ОД „3емеделие“ - ***, което бездействие било в разрез със защитата на държавния интерес. В хода на тази проверка било установено, че по продължение на източна и западна граница на имота имало следните незаконни строежи и обекти: десет броя дървени бунгала; четири броя метални фургони; полумасивен строеж, V-та категория - „Медици*и пункт“; обект, V-та категория - „Кухне*и блок“; павилион с навес, VІ-та категория - за продажба на плажни стоки; два броя алуминиеви павилиона, използвани  за  склад  и  санитарен  възел; полумасивен  строеж,  V-та категория - заведение „***“; полумасивен строеж, V-та категория - заведение „Пробитата лодка , неизползваемо; два броя каравани на колела (т.7, л.17, д.п.). Паралелно с проверката на П.Ж. и К.М., двама служители на регионален отдел „***“ – ***, В. К. П.  и  С. Н. Л.  също  извършили  своя  проверка на състоянието на имота, като съставили отделен констативен протокол от 13.06.2013г. (т.7, л.18, д.п.). Въз основа на констатациите на П.Ж. и К.М., с дата 14.06.2013г. началника на РД* - Североизточен район Г.  .Б.  изпратил писмо до кмета на Община Б., с което му разпоредил да предприеме, в 3-дневен срок от получаване на писмото, действия  по  възлагане на служители от Общината на проверка за установяване на законността на строежите от V-та и VІ-та категория и на преместваемите обекти в имот ***, като при констатиране на незаконни  строежи  и преместваеми обекти, да бъдат предприети и съответните действия по забрана на достъпа и ползването им, както и премахването  им  по  реда  съответно  на  чл.225 - чл.225а  от  ЗУТ  и чл.57а от ЗУТ. Даден бил едномесечен срок за уведомяване на РД* — Североизточен район  за  резултата  от  предприетите  действия  (т.7, л.19 - л.21, д.п.).

Във връзка с това писмо на началника на РД*-Североизточен район от 14.06.2013г., в Община Б. била образувана преписка, по която на датите  12.07.2013г.  и  16.07.2013г. били извършени проверки на място в имот с идентификатор ***. Проверката била извършена от М.Т.Н. и Р. К. Ц. - служители в отдел „Инвестиционна дейност  и контрол“ към дирекция „Устройство на територията, строителството и инвестициите“ при Община Б.. Проверката от 12.07.2013г. обхванала преместваемите  обекти  в  имота - бунгала, фургони, алуминиеви  павилиони  и каравани ( т.9, л.7 - л.14, д.п.), докато проверката от 16.07.2013г. обхванала строежите от V-та и VІ-та категории - „Кухне*и блок“ ( т.9, л.23 - л.24, д.п. ), Заведение „*** (т.9, л.25 - л.26, д.п.), „Медици*и  Пункт“ ( т.9, л.27 - л.28, д.п.), алуминиев павилион с Навес  /т.9, л.29 - л.30, д.п./. В хода на проверката от 12.07.2013г. проверяващите  установили, че част от бунгалата се ползвали за почивка от персонала, нает от Д.М., но не вписали това обстоятелство в съставените от тях констативни актове. На проверката от 16.07.2013г. присъствали  Д.М., който се представил за пълномощник на концесионера и за наемател на плажа, както и Н.Х.  и  С.Д., първият  като  наемател  на  заведение  „***“, а  вторият  като наемател на алуминиевия павилион с навес. Присъствали също и кмета на с.К. - св. Р.Н., както и св. И.И. - служител в същото кметство. Последните двама подписали констативните протоколи, тъй като Д.М., Н.Х. и С.Д. отказали  да  ги  подпишат.

На 03.09.2013г., след постъпило писмено съгласие от подс.С.М., Министърът  на З.то и храните издал заповед № РД – 15 - 813, с която считано от същата дата, освободил подсъдимия от заемане на длъжността  „директор  на  Областта  дирекция  „З.“ - ***“.

Въз основа на констативните актове от 12.07.2013г., кметът на община Б. издал заповед № 1206 от 31.10.2013г., с която наредил незаконно поставените преместваеми обекти в имот с идентификатор *** да бъдат премахнати за сметка на собственика на имота, т.е. за сметка на Министерството на З.то и храните и на Областна дирекция „З.“ – *** /т.9, л.15, д.п./ Заповедта  била  изпълнена принудително на 19.11.2013г., като от държавния имот били премахнати преместваемите обекти, описани в констативните протоколи от 12.07.2013г., изготвени от М.Н. и Р.Ц., в това число: четири броя метални фургона, осем броя дървени бунгала и два броя каравани на колела. Всички тези преместваеми обекти били оставени на съхранение на площадка до  кметството  на  с.К. (т.3, л.267, д.п.).

Срещу заповедта на кмета на община Б. от 31.10.2013г., св.В.  А., в  качеството  си  на  представител  на  „***“ - АД, подал жалба, адресирана до Административен съд - ***. Жалбата била насочена срещу премахването на двата броя алуминиеви павилиона, за  които според В.А. имало издадено разрешение за строеж № 332 / 13.05.1994г. и разрешение за ползване № 273 / 12.07.1999г., въпреки, че въпросните павилиони не били обект на премахване с тази заповед, доколкото  за  тях следвало да се приложат нормите на чл.195 - чл.196 от ЗУТ, а не чл.57а от същия закон. С определение от 14.03.2014г., постановено по адм. дело № 902 / 2013г., по описа на АС - ***, жалбата на В.А.  била оставена без разглеждане като недопустима. Определението на първоинстанционния  административен  съд  било  потвърдено  с  определение № 6367 / 13.05.1994г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело  № 5908 / 2014г.,  по  описа  на  ВАС (т.9, л.56 - л.58, д.п.).

На  25.11.2013г. Д.М., в качеството си на управител на „М.“***, сключил нов договор с концесионера „***“-АД, представлявано от В.А., с който на практика се удължил с още пет години срока на подизпълнителския договор, сключен  между  същите  две страни на 07.11.2007г. Въз основа на този договор Д.М. продължил да стопанисва плажната ивица на плаж „К.-север“ от името на концесионера, заедно с разположеното върху плажа заведение „Бир хаус“. Наред с изпълнението на задълженията по концесионния договор, които му били делегирани от концесионера с новия договор от 25.11.2013г., Д.М. продължил да експлоатира за търговски цели и съседния на плажната ивица земеделски имот с идентификатор ***, собственост на ДПФ, като дори поставил допълнителни преместваеми обекти, замествайки премахнатите на 19.11.201Зг. бунгала и метални фургони. През следващите три летни сезона на 2014г., 2015г. и 2016г., Д.М. продължил да ползва и голяма част от строежите  V-та  и  VІ-та  категории, които  не  били  премахнати  от  служители на общи*ата администрация на гр.Б., въпреки липсата на правно основание  за  съществуването  им  в  земеделския  имот.

При извършения на 25.05.2016г. експертен оглед на имот № ***, с  участието  на  вещи  лица  по  назначената  в  хода  на  разследването комплексна геодезическа, агротехническа и строително-техническа експертиза /т.4, л.65 - 113, д.п./  се  констатирало, че  в  същия  недвижим  имот  се намирали следните сгради, инфраструктурни строежи, постройки и  преместваеми  съоръжения:

-  преместваем обект -  метален фургон, тип бунгало, поставен върху фундамент от каменна зидария, ползва се и представлява преместваем обект. (т.4, л.70, т.1 буква А);       

- преместваем обект - метален фургон, тип бунгало, който бил поставен върху   терена  без  подложка, има  ел.  енергия, в  състояние  за  ползване  (т.4, л.71 т.2, буква Б);

-метално хале, тип „холандско“, с площ от 110 кв.м., чиято конструкция била изградена от седем броя сводести тръби, с диаметър около 12 см, прикрепени трайно към земята с бетон и обхванати от профилирана ламарина, елекрифицирано и с положена във вътрешността бетонова настилка, в състояние на ползване за склад — строеж V-та категория (т.4, л.71, т.З, № 25);

- преместваем обект — метален фургон на колела, съоръжен с електрическа  и  „ВиК“  инсталации, в  състояние  за  ползване  (т.4, л.71, т.4);

- преместваеми обекти — пет броя дървени бунгала, поставени върху бетонови тухли с бетонова настилка пред входа, електрифицирани, в състояние  за  ползване  (т.4, л.71, т.5, б. В);

- масивна едноетажна постройка, изпълнена от тухлена зидария, измазана с вароциментов разтвор, с боядисани вътрешни стени, с монтирани тоалетна чиния, мивка с батерия, душ-батерия и бойлер, захранена с електрическа  и  „ВиК“  инсталации, в  състояние  за  ползване  като  тоалетна  и  баня – строеж  V-та  категория  (т.4, л.71, т.6, б. Г);

            - три броя водомерни шахти, изпълнени от каменна зидария, две от които  с  действащи  водомерни  устройства - строежи  V-та  категория (т.4, л.71, т.7  и  т.9  и  л.73, т.20, д.п.);    ’

- път  с  ширина  4-5 метра, по  цялата  дължина  на  имота  от  юг  на север и покрай западната граница, частично чакълиран и частично асфалтиран – строеж  IV-та  категория (т.4, л.71, т.8);

- преместваем обект — метален фургон, тип павилион, разположен в североизточния  край  на  имота, електрифициран  с  дървена  барака  към него, в  състояние  за  ползване  като  складово  помещение  (т.4, л.71, т.10);

- полумасивна едноетажна постройка от каменна зидария - заведение „***“, с площ от 263 кв. м., с дървена покривна конструкция, покрита  с  ламарина  и  битумна  материя, необитаема  със  следи  от  разрушения – строеж  V - та категория  (т.4, л.72, т.11, № 07);

- санитарно  помещение  към  заведение  „***“, с  площ  от 11 кв. м., с  каменна  зидария  и  покрив  от  ламарина, полумасивна  постройка - строеж V – та  категория  (т.4, л.72, т.12, № 08);

- полуразрушена постройка с останали от нея метална носеща конструкция, с полуразрушени ограждащи стени, с подова настилка от каменни плочи и с наличие на стена и комин от западната страна - заведение „Пробитата лодка“,  строеж  V - та  категория (т.4, л.72, т.13, № 10);

- полуразрушена сграда, долепена до полуразрушената постройка на заведение  „Пробитата  лодка“, неизползваема - строеж  V - та  категория  (т.4, л.72, т.14, № 11);

- новоизградена  едноетажна постройка с носеща конструкция от дървени колони, ограждащи стени от пресовани дървени плоскости, с две ролетни  врати, с  покрив  от  битумни  платна  и  с  бетонова  настилка  на пода, в  състояние  на  ползване  за  търговия - строеж VI - та категория (т.4, л.72, т.15, б. Д);

- преместваем обект - павилион, изпълнен от алуминиеви остъклени рамки, с една врата, покрит с профилирана ламарина, ползван като складово помещение (т.4, л.72, т.16, б. Е);

- павилион, изпълнен от алуминиеви рамки, една част от които са остъклени с боядисано стъкло, а друга част от ПВЦ, с покрив от профилирана ламарина, целият обект монтиран върху бетонова настилка с налепен теракот по нея, с обособени във вътрешността две тоалетни и една баня (банята оборудвана с душ батерия и мивка с течаща вода), с допълнителна мивка между  тоалетните  и  банята, с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за  ползване - строеж  VI-та категория (т.4, л.72, т.17, б. Ж);

- обект „Кухне*и блок“, съставляващ постройка павилионен тип, с алуминиеви рамки и стъкло, монтиран върху бетонова настилка с дебелина около 30 см., с дървена покривна конструкция, обзаведен с кухне*о оборудване, захранен с ел. енергия и вода, ползва се за кухня строеж V - та категория (т.4, л.72, т.18, б. 3);       ’           ’

- обект „Медици*и пункт“, съставляващ масивна едноетажна постройка, с носеща конструкция от метални и бетонови колони, с масивни стени от тухлена зидария с керамични тухли, покрита с ламарина, изградена върху  бетонова  настилка, електрифицирана, в  състояние  за  ползване - строеж  V - та категория (т.4, л.73, т.19, № 22);

- път с асфалтобетоново покритие, вървящ по цялата източна граница на  имота  с  плажната  ивица - строеж  IV-та  категория (т.4, л.73, т.21)

и

- масивна стена от каменна зидария, с височина около 70 см., вървяща по  границата  с  плажната  ивица – строеж  VI - та категория  (т.4, л.73, т.22).

За нито един от изброените по-горе обекти нямало строителни книжа, които  да  позволяват  и  разрешават  тяхното  съществуване.  

Вещите лица са категорични, че всички описани в заключението на КГАТСТЕкспертиза сгради, постройки и преместваеми съоръжения нямат издадени съответни разрешения и са незаконосъобразни по смисъла на ЗУТ. Осъщественото строителство и поставените преместваеми съоръжения  в  процесния имот, не са свързани с начина на трайно ползване на имота – „пасище, мера“ като изградените строежи в него, не са съвместими и не са свързани с предназначението на земеделската земя за „пасище, мера“. Така също, имот с идентификатор *** по кадастралната карта на землището на с.К., не представлява „пасище, мера“ и не е свободен и годен за ползване по предназначение като земеделска земя. Имотът е застроен със сгради и постройки за обществено обслужване и се ползва като урбанизирана територия  за  курортни  дейности  и  услуги  от  1994г.  до  настоящия  момент, като няма никакви индикации, симптоми и признаци, имотът да отговаря на изискванията  с  определение и статут за трайно ползване „пасище, мера“, както бе казано вече по-горе. Вещите лица са описали  какви  видове  растителност са констатирани и съответно заснети при проверка на терен, с оглед изготвяне на тази експертиза, като са констатирали, че типична тревна пасищна  растителност  за  типични  и  редовни  продуктивни  пасища, каквито са  изискванията  за  полските  райони  не  е  била  установена  в  имота.

В  подкрепа  на  обвинението, по  делото  са  извършени множество  действия, както  и  още  няколко  експертизи, а  именно:

От заключението на вещото лице по приложената почеркова експертиза № 16 / ДОК – 057 се установява, че подписът за „с уважение“ в сигнал от И.Х.И. с вх. № ДЧ – 116 – 00 – 713 от 12.06.2013г. на РД* – Североизточен район гр.***, не е положен от И.Х.И.  с  ЕГН – **********, /т.4 л.10-12, д.п./.

Изготвени са и още две съдебно-графически експертизи на които, с постановления за назначаване на експертизи от прокурор при СГП – СЗ“А“ от 15.06.2016г. и 18.07.2016г. е постановено, след като бъдат изследвани голям брой инкриминирани документи и сравнителен анализ на същите, съдържащи подписи  и  саморъчно изписани текстове да бъде установено, дали подписите в съответните графи и места в представените документи са положени от съответните  лица  от  чието  име  произтичат, ако  не  са положени от тях, дали са положени от някое от другите лица, от които са представени сравнителни образци. В тези постановления са посочени голям брой писмени документи които следвало да бъдат обследвани – констативни протоколи, договори за аренда, протокол - описи към тях, както и анекси към договорите, писма, заповеди, тръжни условия и др., които са подробно изброени в постановленията  за назначаване на експертизи. На база на тези постановления са изготвени две графически експертизи, първата от 20.06.2016г. /т.4, л.142 – 150, д.п./, а втората  от 21.08.2016г. /т.4, л.158 – 170/ От техните заключения се установява, че вещите лица са подходили изключително сериозно и са дали подробни отговори на поставените им въпроси, като  са  анализирали  всеки  един  въпрос  в  пълнота  и  са изследвали  задълбочено  всеки  един  от  представените  документи.

Тези експертизи, съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени  от  специалисти  притежаващи  необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни  методи, от фотоалбуми, скици, експертни справки, теренни проверки и други писмени доказателства приложени към делото. Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на  д.п. цитирани по-горе експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите  професионални  знания  и  опит  в  съответната  област. Самите  заключения  са обосновани, мотивирани, кореспондират и с доказателствата по делото, поради  което  съдът  ги  възприе  изцяло, като  им  даде  вяра  и  прие, че  те са  дадени  в  съответствие  със  специалните  знания  и  опит  на  експертите, не  са  оспорени  от  страните  и  безпристрастни, обективни  и  съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите напълно  или  частично.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства и експертизи както следва: писмените доказателства, доказателствени средства и експертизи приложени в материалите от досъдебното производство – общо 17 тома, съдържащи документи  съгласно  описи  към  всеки  един  том /съдът  препраща  към описите  на  всеки том, който е безпредметно да възпроизвежда тук отново, като въпросните описи да се считат за неразделна част от тези мотиви, включително находящите се в том 14 и  том 15 /секретни/, справка относно установени  данни за престъпления от общ характер,  протоколи за изготвяне на ВДС „звукозапис на разговори по мобилен телефон“ от прилагане на СРС които в последствие са декласифицирани на осн. чл.50 ал.5 т.3 от ППЗЗКИ, както и тези приложени в хода на съдебното производство. Предвид обстоятелството, че съдебното производство протече по искане на подс.С.Д.М. одобрено от съда по реда на чл.371 т.1 от НПК, в съдебно заседание бяха разпитани само свидетелите Р. П.Н., М.  Т. Н.  и  В. С. А., като неговите родители Д.К.М. и К.С.М. отказаха да  свидетелстват. На осн. чл.373 вр. с чл.283 от НПК, настоящата съдебна инстанция прочете протоколите за разпит на останалите свидетели, депозирани  на  досъдебното  производство  както  и  експертните  заключения по  изготвените  експертизи, цитирани  по-горе.

Първоначално, в съдебно заседание подс.С.М. даде частични  обяснения, но  само  най-общо за това колко добре управлявал ОД „З.“ – *** в качеството си на неин директор и какво било състоянието  на  земите  от  ДПФ. В  последствие  обаче  отказа  да  отговаря на  конкретно  зададени  му  въпроси, свързани  с  повдигнатото  му обвинение. По чл.55 ал.1 от НПК  е  предвидено  подсъдимият  да  дава  или не обяснения, както  и  по  чл.115  ал.4  от  НПК. По  делото, същият  не  признава  вината  си и  изяснява  субективното  си  отношение  към  своите  действия  по  служба.  От практиката е известно, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – като доказателствено средство и като средство за защита. При преценка на тяхната достоверност, съдът отчете двояката им функция, произтичаща  от  статута  им  на  основно  доказателствено  средство, но  и  на средство на защита, необвързано със задължение за изясняване на обективната истина, а предоставено на лицето, привлечено към наказателна отговорност за упражняване по негово усмотрение. Следователно  законодателят  го  е  освободил  от  задължението да  говори  истината. Поради  това, съдът подложи неговите обяснения /макар кратки и лаконични/ на внимателна и критична преценка, в следствие на която намери, че не  следва  да  ги  кредитира.  

Обективно по делото се установи, че преди и по време на процесния период, плажната ивица на с.К., общ.Б. е била отдадена за ползване на концесия на няколко фирми концесионери. Конкретно плажната ивица на въпросния плаж К. - север е била отдадена за концесионно ползване за срок от 20 години, считано от 15.07.1999г. на дружество „Макситур - бряг на изгрева”, тогава ООД, в последствие преминало в АД, с управител св.В.А.. Установява се също така, че по продължение на западната граница на тази въпросна плажна ивица К. - север е бил обособен земеделски имот, който съставлява част от ДПФ с идентификатор ***, с площ от 14.992 дка, който според приложените по делото писмени  доказателства  и  преди  всичко  решения  на  поземлената  комисия от  2000г.  е  имал  характера  на  пасище  и  предназначението  на  пасище. От юг - югозапад на процесния земеделски имот е бил разположен и друг земеделски  имот, пак  от  ДПФ  с идентификатор 39459.25.8 с площ 14.687 дка, с  начин  на  трайно  ползване  мочурище, като  този  втори  имот  от  изток също  е  граничил  с плажната ивица  само, че  към  плаж  К. - централен.

Установи се по делото, че към датата на встъпване в длъжност на подс.С.  М.  като  директор  на ОД „З.“ - *** и по време на  целия  му  управле*и период, в недвижимия имот собственост на ДПФ, т.е. в имот с идентификатор *** са били разположени следните обекти, сгради  и постройки: На първо място постройки с временен статут, наименовани като „***” и „медици*и пункт”, които са се ползвали през активния  летен  туристически  сезон, съответно като питейно заведение и пункт за медици*о обслужване. Тези обекти са били построени от дружеството „Макситур – бряг на изгрева”, управлявано от концесионера В.А.  още в периода 1994 - 1999г. на основание чл.120 ал.4 от ППЗТСУ, но  с  отмяната на тази разпоредба през 1998г., респективно с влизане в сила на  разпоредбата на §17 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, тези  сгради  са подлежали на премахване, включително и принудително такова по реда на чл.195 - чл.196 от ЗУТ. Освен  тези  постройки, в същия този имот, по времето на управление на подс.С.М. се установи, че е имало и множество преместваеми обекти, в това число павилиони, бунгала, каравани, фургони, метални конструкции, които са се  ползвали  основно  от  Д.  М. /баща на подсъдимия/  и  неговите  работници, като  Д.М.  в  този  период, а и след това, се явява подизпълнител на концесионера В.А. на основание сключен договор с „Макситур - бряг на изгрева” от 2007г. За  поставянето  на  тези преместваеми обекти се установява, че нито към момента  на  поставянето, нито   по  време  на  процесния  период, нито  след това е  имало  издадено  разрешение  по реда на чл.56 ал.2 от ЗУТ и съответно тези  преместваеми обекти също са подлежали на принудително премахване по реда на чл.57а ал.1 - ал.7 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява още, че в имот ***, граничещ с плажната ивица на плаж К. – север в рамките на част от процесния период, в периода 2009-2011г., е имало масивна сграда - ***, построена от концесионера Макситур - бряг на изгрева” АД, представлявано от св.В.А., като тази сграда по документи е построена още през 2002г. и за построяването му също не е било издадено разрешение, нито е имало одобрен инвестиционен проект. Още на 13.07.2004г. обаче, за премахването му  е била издадена заповед от началника на Д*, която заповед е влязла в сила, но е изпълнена  от концесионера В.А. едва в началото на 2011г, в периода 11.01.2011г. – 10.02.2011г. До фактическото премахване на въпросния незаконно построен ***, той се е ползвал реално за нощуване и по предназначение, което  се  установява  освен  от  наличните  по  делото  писмени  доказателства и от гласни такива, а именно част от показанията на св.Н.А.Х. – управител на фирма „***“ ЕООД гр.Б., дадени пред разследващ  полицай. В  тях  св.Н. Х.  е  заявил, че  е  имал  отношение като  наемател на обекти  свързани с плаж „К. – север“, за които знаел, че са собственост на „Макситур – Бряг  на  изгрева“ АД  с  изпълнителен  директор В.А.. През 2013г Н.Х. е бил наемател на ресторант „***”, но неговите взаимоотношения с концесионера и с подизпълнителя Д.М. като работник там в питейните заведения, разположени в процесния  имот били от 2000г., тъй като в продължение на 10 години е работил  като  сервитьор или барман в едно от заведенията - „Палма”. Ето защо той е бил наясно с това, какви сгради  е  имало  в  процесния  имот, от  кой  са  се  ползвали, дали  са  били  ползвани  по  предназначение  и  кога  са били съответно премахнати. Х. е заявил, че заведението „***та“ е било построено през целия този период и е работело. С договор за възлагане от 26.11.2012г. „Макситур – Бряг на изгрева“ АД гр.***, представлявано от изп. директор В.А. възложил на „***“ ЕООД гр.Б. с представляващ Н.Х., да организира работния процес, свързан с предлагане на съответните услуги на посетителите на ресторант „***“. Обекта е предоставен за стопанисване за срок от една година, като е договорена цена в размер на 8 000лв. годишно. След като получил разрешително от ХЕИ – ***, св.Н.Х. започнал работа през 2013г. и по-точно сезона на лятото. Заведението било снабдено с отделен  електромер и  водомер, като  упълномощен да засича тока и водата бил натоварен Д.М.. В самото заведение „***“ имало две спални, в които  оставал  да нощува част от персонала. На плажа имало и други  заведения, като  „Бир Хаус“, което  се стопанисвало от Д.М.. Имало и хотелче на два етажа, което било съборено през последните години, като стаи в това хотелче били използвани за почивка от персонал на заведението стопанисвано  от Н.Х.. В близост имало и дървени бунгала – тип  Алпийски  стил, едно  от които се ползвало от Д.М. и които в последствие били премахнати от Д.М., след извършена проверка от служители на „незаконно  строителство“  гр.Б.. Пак според показанията на Н.Х., към заведението „Бир Хаус“ имало и кухне*и блок, ползван от Д.М. като кухня към заведението, защото самото заведение на плажа било оборудвано само като бар и този кухне*и блок също бил отделен от  заведението от  асфалтовата  алея  зад  нея. На  около  2-3 метра  от този блок имало изградени тоалетни които били снабдени с ток и вода и били  използвани от клиенти на „Бир Хаус“ и на северния плаж. Св.Н.Х. е заявил, че познава подс.С.  М. който посещавал заведението „Бир Хаус“ при баща си Д.М., тъй като целият северен плаж се стопанисвал от Д.М. като наемател на плажа, както и, че именно  Д.М. отговарял в тази връзка за спасителите, докторите и за  почистването  на  плажа /т.3, л.348 – л.350; л.353 – л.360 д.п./.

В  тази  насока  са  и  показанията  на  св.С.  Х.  Д., който  в  качеството  си на управител на ЕТ „Надежда 83” гр.*** е държал под наем павилион за плажни принадлежности и сладолед и е извършвал търговска дейност през летните сезони. В разпита си пред орган на досъдебното производство той казва следното: „….Мисля, че беше през 2011г., когато разбрах, че едно момче, което стопанисваше под наем павилион в района на северния плаж на с.К. се отказва да работи занапред и реших да предприема действия аз да наема този павилион за търговия за летния сезон. Аз първо разговарях с Д.М., за който знаех, че стопанисва целия  северен плаж, както и заведението на плажа „Бир Хаус”, и го питах как да  наема  този  павилион, разположен  в  процесния  имот от ДПФ. Той ми каза да  отида  да  говоря с В.А., който е концесионер на северния плаж в с.К.. В.А. го познавах още от преди….. Когато сключихме договор за наем през 2011г. аз със собствени средства си прекарах първо ток, а едва миналата година си прекарах до павилиона и вода с отделни електромер и водомер, които като партиди се водят на В.А. и на фирмата му, но аз плащам текущите сметки на Д.М., той е като упълномощено лице. Д.М. засича електромера и водомера и приспада от общата консумация  и изчислява колко дължа за павилиона. Не ми беше известно кой го е построил този павилион….. Преди да отида да ползвам този павилион, преди мен там са се продавали безалкохолни, бира, пакетирани храни и това беше  едно  от условията за сключването на договора, аз да не продавам такива  артикули. Така  се  договорихме  предварително  с  Д.  М., аз да продавам плажни пособия и артикули, както и сладолед..“. От същите показания  се установява, че павилионът не е на самата плажна ивица, а е след асфалтовата пътека в западна посока. Към павилиона нямало самостоятелни тоалетни и затова ползвали тоалетните, намиращи се в близост и обслужвали заведението „Бир Хаус“. С.Д. изградил също така и навес  около 20 квадрата, като изграждането на този навес започнало още през 2011г., като  първо  заградил една част, а във времето заградил и останалото. В този разпит С.Д.  е  заявил: „….Категорично мога да кажа, че това стана със знанието и съгласието на Д.М. и В.А., които ми казаха, че няма никакъв проблем да заградя, защото съм сам в района и няма на кого да преча…. В началото Д.М. имаше едни бунгала в близост до северния плаж на с.К., където оставаха неговия персонал да  нощуват. Бяха заети от негови служители и затова не съм наемал тези бунгала….. Имаше  само  две  заведения  на  северния  плаж, заведението  „Бир Хаус”, стопанисвано от Д.М. и заведение „Ла плая”, стопанисвано от бившата кметица на с.К., като тези заведения са на самата плажна ивица. Имаше и едно заведение, което обаче не е на плажната ивица, а се пада зад асфалтовата алея и се казваше „***”. Другото заведение, което си спомням е „Пробитата лодка”…. За медици*ия пункт  мога   да  кажа, че  се ползва от Д.М., тъй като той кара колата, която е линейка…... За кухне*ия блок мога да кажа, че се стопанисва от Д.  М.  към неговото заведение „Бир Хаус”. Този обект, кухне*и блок не е долепен до заведението, като е разделен от него от асфалтовата алея, а самото заведение е на пясъка….. Западно от кухне*ия блок има разположени два метални фургона  на  колела, които  се ползват от Д. М.  за  офис, а  другото  за  почивка  и  нощувка. Имаше  ги  тези  фургони на М. и  дървени бунгала, в  които нощуваха неговия персонал на заведението и беше  оградено  с  билбордове…“ Във  връзка  с  отношенията  по  ползването на павилиона, С.Д. е обяснил, че контактува с В.А., на който плащал наема. По отношение на тока и водата които ползвал в  павилиона заявил, че  има отделни  електромер  и  водомер, които  са  свързани към общи такива и на края на месеца плащал изразходваното количество  ток  и  вода  на  Д.  М., собственика  на  „Бир Хаус”, като не е контактувал с другите наематели на обектите, освен с Д.М.. Знаел, че Д.М. има син – С.М. който е виждал през съботните  или  неделните  дни /т.3, л.361 – л.373 д.п./.

В  периода 2007г. - 2013г. между Д.М. и концесионера „М. – б.”  АД, представлявано  от  В.  А.  е действал подизпълнителски договор за стопанисване, санитарно-хигиенно, медици*о  обслужване  на  плажна  ивица  К. – север. Именно  черпейки права от този подизпълнителски договор, Д.М. е развил своя самостоятелна търговска дейност, пряк резултат от която се е явило следното: Противозаконно изграждане в имот ***, /собственост на ДПФ/ на допълнителна постройка с временен статут с предназначение кухне*и блок към заведение „Б. Х.”, като самото заведение се е намирало  на  плажната  ивица, но  самият  кухне*и  блок  е  бил  разположен в  имот  на  ДПФ. На  следващо  място  се  установява, че  в  резултат  на черпене  на  права  от  същия  този  подизпълнителски договор, Д.М. е поставил в същия недвижим имот, собственост на ДПФ множество преместваеми  обекти, в  това  число  бунгала, фургони  и  метални конструкции и каравани, като бунгалата към 2010г. са били 4 на брой, а към 2013г. съответно  вече  са  установени от проверяващите органи 10 на брой бунгала. В  бунгалата  и  фургоните, Д.  М.  основно  е  настанявал  наети  от него  сезонни  работници, а  част  от  фургоните  е  използвал  за  свои  ***.

Установява  се също така, че в началото на 2013г. входа към процесния  държавен имот *** е бил ограничен с бариера, поставена от Д.М. с цел да се събира парична такса на гражданите посещаващи  плаж  К. - север  или  са  паркирали  своите  каравани  за къмпингуване. Поставянето на тази бариера се установява от свидетелските показания на св.М.Т.Н., дадени в хода на досъдебното производство, които  в  съд. заседание  бяха  прочетени  по  реда  на  чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК /т.3 л.259 д.п., л.230 – 280 н.о.х.д./. Този факт се установява  и от показанията на св.С.Н.К., дадени пред орган на досъдебното производство. Същата като управител на „И.” ООД с.К.  е  била  наемател  на  заведение  бирария  „Л.”, намиращо  се на северната граница на плаж К. – север, като заведението се  захранвало с електричество от главен електромер, стопанисван от Д.М.  и  всеки  месец  Д.М.  им  фактурирал  потребеното  количество  ток, а тя му заплащала на ръка в брой. Заявила също така, че към момента на наемане  на  заведението, в  процесния  имот  имало  сгради  и  бунгала, като две  от  заведенията фунционирали, а именно „***“ и „Пробитата лодка“.  В този протокол С.К. е заявила: „Искам да добавя, че през 2013г. Д.М. постави бариера на алеята, която обслужва целия плаж и ограничава достъпа на автомобили до него. Освен това постави и дървена пътека между кухнята му и заведението, което допълнително пречи на  преминаването  по  алеята”. /т.3, л.339 – л.344 д.п./.

Горните твърдения се установяват и от показанията на св.В.К. П.-С. - служител при регионален отдел на *** – *** към РД*-Североизточен район ***. Тази свидетелка в качеството си на длъжностно лице, на 08.09.2010г. извършва проверка на място в процесния имот с идентификатор ***, по  повод  премахване  на  ***. При  тази проверка се установява, че  бариера  към  този  имот  е  имало  още  към  м. септември  2010г., защото  в  показанията  си  тя  казва: „…Между  този  имот  с идентификатор 39459.25.8 и  имот  с  идентификатор  ***  има  бариера, както  имаше  пазач, който беше нает от „Макситур – бряг на изгрева” АД. На 10.02.2011г. работна група, в  която  отново  е  включена  св.В.  Пиндикова  извършва  проверка, дали  е премахнат доброволно двуетажния хотел. Констатирано било, че хотела е премахнат, но бариерата между двата цитирани имота, все още стояла.  /т.3, л.235 – л.240 д.п./.

На  следващо  място, от  доказателствата  по  делото  се  установява, че  в  периода 2012г. - 2013г., който  е  част  от  инкриминирания  период, два  от обектите построени в процесния имот ***, а именно павилион с навес и заведение „***”  са се  ползвали  от  свидетелите С.Д.  и  Н.Х. в качеството им на наематели, част от показанията на които бяха анализирани вече по-горе. В тези два обекта се е осъществявала търговска дейност, свързана съответно с продажба на плажни принадлежности и  сладолед, както  и  ресторантьорство, на  базата  на  сключени  договори между св.С.Д. и св.Н.Х. от една страна и св.В.А. като представител на концесионера от друга страна. Установи се, че към посочения период, а и след това всички преместваеми обекти и строежи, поставени  и построени, както от Д.М., така и построените преди това  от  В.  А. обекти с изтекъл временен статут, като „***” и „Медици*и пункт”  са били електрифицирани, а голяма част от тях и водоснабдени. Наличието на тези незаконно поставени преместваеми обекти  и  строежи в рамките на имот от ДПФ, който по своето предназначение е следвало да бъде пасище, а не някаква строителна площадка и за туризъм, се установява освен от голям брой писмени доказателства по делото и от показанията на редица свидетели, а именно свидетелите В. Пиндикова Стоева - служител  в  РО „*“  ***  към  РД* Североизточен район /част от нейните показания бяха коментирани вече по-горе/, К.Н.М. - служител на РД* Североизточен район /т.3, л.242 – л.245 д.п./, който заедно с П.Ж. е извършил проверка на място на имот с идентификатор ***, св.П.М.Ж. – главен инспектор в РД* – Североизточен район /т.3, л.246 – л.255 д.п./. За горепосочените обстоятелства други свидетели са Р.К.Ц. – старши специалист в Отдел „Инвестиционна дейност и контрол“ - Б., като същият бил включен в състава на комисия имаща за цел да премахне незаконно поставени обекти в имот *** в с.К.. На самия имот имало пет бараки тип алпийски стил, като бунгала, преместваеми, имало две каравани и два фургона. Освен тези  обекти  имало  и  две  полуразрушени постройки. От неговите показания се установява, че в деня на проверката, на място на имота заварили М. който ползвал фургоните в имота, за когото знаел, че държи заведение на самия северен плаж, до имота който проверявали. Малко по-надолу в протокола  за  разпит св.Р.Ц. заявява: „…….Същият този М. се обади на  сина  си, който  мисля, че беше директор на ОД „З.“ – ***, който също дойде на място. На място той се разправяше с колежката Т., но  какво точно са си говорили не знам“. Същият заявява, че заедно с колежката М.Т., през месец юли 2013г. посетили въпросния имот и констатирали, че има незаконно поставени преместваеми обекти, за които  нямало  никакви строителни книжа. Направили фотоснимки на обектите и съставили констативни актове, като към него момент имало ток и вода на обектите /т.3, л.268 – л.270 д.п./.

 В тази насока са и показанията на св.И.Д.И. /служител по поддръжка в кметството на с.К./, който  е присъствал заедно с кмета на с.К. Р.Н. на проверка на място, извършена на 16.07.2013г. Същият е заявил, че в хода на проверката на която присъствал, през цялото време се проверявали обекти, изградени на имот намиращ се непосредствено зад плажната ивица на северния плаж на с.К.. Тази проверка се извършвала от Р.Ц. и М.Н., а на нея присъствали и представители на изградените обекти върху въпросния имот. И.И. е обяснил, че обект „Кухне*и блок“ представлявал кухня към заведението „Бир Хаус“ и се намирал непосредствено зад него. На мястото на проверката присъствал и ползвателя на обекта Д.М., който бил поканен да подпише съставения констативен акт, но същият отказал, поради което  извършващите  проверката  поискали съдействие от И.И. и кмета на селото Р.Н. да подпишат съставения акт, с цел удостоверяване на отказа на Д.М. да подпише акта. В момента на проверката, кухнята работела. По отношение на другите проверявани обекти, а именно „***“, „Медици*и пункт“, както и „Алуминиев павилион с навес“ на мястото също са присъствали ползвателите им, които били поканени да подпишат съставените им актове, като за „Медици*ия пункт“ това бил Д.М. но тримата отказали. Това  отново  наложило  да  бъде  поискано  съдействие  от  св.И.И.  и кмета Р.Н. да подпишат актовете, с цел удостоверяване отказите на ползвателите да подпишат съответните актове. И тези обекти в момента на проверката  работели  съгласно  показанията  на  този  свидетел.    

Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на св.М.Т.Н. които са от особено значение, която също свидетелства за наличието на такива обекти с незаконен статут, които са се ползвали, като самата преписка по премахването на незаконните обекти  се водела именно от нея. От тези показания се установява, че в рамките на периода през който подс.С.М. е ръководил ОД “З.“ – ***  и  в  частност  към  16.07.2013г.  в имот с идентификатор ***  е  имало  незаконно  поставени  множество  преместваеми обекти – бунгала, каравани, метални конструкции, както е имало и незаконно изградени строежи от категориите V-та и VІ-та, които са били годни за ползване, електрифицирани и  водоснабдени. Така  също, в  периода  2009г. - 2013г. бащата на подс.С.М. - Д.М. в качеството си на подизпълнител на концесионера е бил реален, фактически ползвател и управител, както на плажната ивица на плаж К. – север, така и на съседния  до  плажната  ивица  имот  на  ДПФ  с  идентификатор  ***.

Така  също, от  тези  показания  се  установява, че  М. Т.Н. е  изпълнявала  длъжността  старши  специалист  “Незаконно  строителство“ към дирекция „УТСИ“ в Община гр.Б. и в това си качество е извършвала проверки на процесния имот с идентификатор ***. в с.К. общ.Б. съвместно с колегата си Р.К.Ц.. В разпита си пред разследващия орган, М.Н. подробно е обяснила начина на провеждане на проверките, обектите които са проверени, както и начина на съставяне на констативните актове за всеки един обект. Така например, при извършената проверка на 12.07.2013г. в процесния имот е имало два броя алуминиеви павилиона, използващи се като санитарен възел и склад, като тези складови помещения  и  санитарен  възел  се  ползвали  от  наемателя  на концесионера, а именно Д.М.. Описан е и метален фургон и метална конструкция за навес за продажба на плажни артикули. Описани са и пет броя дървени бунгала които са се ползвали за почивка на персонала на наемателя Д.М., която  информация  им  е  подал  самият  той.Така  също  са  описани  и  два броя метални фургона на колела, които били като каравани тъй като вътре живеели хора. Същите били ползвани от персонала на Д.М. за почивка, дори  вътре  видели  хора  които  им  отворили  да  погледнат  вътре, а  някой  дори  излезли.

При извършената проверка на 16.07.2013г. бил установен „Кухне*и блок“, разположен върху бетонова настилка, като конструкцията му била от дърво, а покривът четирискатен и покрит с ламарина. Имало оформено помещение което се ползвало за кухня, като сградата била захранена с ел. енергия и вода, а строежът бил напълно завършен. Строежът бил изпълнен от В.  А., управител  на  „М. – Б.“  АД  ***, но се ползвал от Д.К.М., като този строеж се намирал срещу заведението, стопанисвано също от Д.М.. При проверката на този имот, като установени нарушения са вписани, че строежът се ползва като обект за обществено обслужване – кухня, без да са налице законови основания и ползването на обекта не е разрешено по чл.177 от ЗУТ с издадено удостоверение за ползване. На проверката на този обект присъствал и Д.М., но  при съставянето  на  констативния акт отказал да го подпише. През  цялото  време  на  проверката  от  16.07.2013г. обаче  присъствал  и кмета на с.К. Р.Н., който заедно с негов работник от кметството И.И. подписали акта, като свидетели на отказ при подписването на същия. Не на последно място, през цялото време на проверката в кухне*ия блок работели работници – готвачи обслужващи заведението на Д.М.. Описан е и полумасивен строеж, заведение „***“ V-та категория, като констативния акт бил съставен в присъствието на Н. ***, в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр.Б.. Към заведението имало външна тоалетна. Този строеж се ползвал за заведение обществено хранене, без да са налице законови основания за това, тъй като липсвало разрешение за ползване по чл.177 - ЗУТ. Това заведение също не спряло  да  работи  през  цялото  време, а  Н. Х.  въпреки, че  присъствал на проверката отказал да подпише съставения акт. Този отказ  бил удостоверен с подписите отново  на Р.Н. и И.И.. Така също е описан и полумасивен строеж  V-та категория, който се използвал за медици*и пункт изграден от метална конструкция, с ограждащи стени от тухли – единички и покрит с ламарина, като този мед. пункт бил също без разрешение за ползване. По време на проверката на този обект присъствал Д.М. – наемател на плажа, но отново отказал да подпише конст. акт, а този отказ бил удостоверен с подписите на Р.Н. и И.И.. При проверката от 16.07.2013г. бил описан и алуминиев павилион VI-та категория, който се ползвал  за  търговия – продажба  на плажни принадлежности и по същия начин бил без разрешение за ползване. Акта бил съставен в присъствието на ползвателя С.Д., който се представил като управител на ЕТ „Н.***“, който обаче отказал да подпише конст. акт, поради което този отказ бил удостоверен с подписите на Р.Н. и И.И.. Строежите описани при проверката от 16.07.2013г. били захранени с ток и вода, като  преместваемите  обекти  също  били  захранени  с  ел.  енергия.    

По време на проверката на 12.07.2013г., били съставени 8 броя констативни актове  във  връзка  с незаконно поставени обекти в процесния поземлен имот с инд. № *** по кадастрална карта, землище на с.К.  общ.Б. – Държавен поземлен фонд, управляван от МЗХ, с начин на трайно ползване „Пасище“. Тези констативни актове са изпратени в Министерството на З.то и храните, като със тях е сложено начало на административно производство по чл.57а от ЗУТ и е дало основание за издаване на заповед по чл.57а ал.3 от ЗУТ за премахване на обектите. Предвид обстоятелството, че са били налице безспорно установени незаконно поставени  обекти  по  смисъла на чл.57а ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ и чл.24 т.1 и т.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община гр.Б. е издадена Заповед № 1206 от 31.10.2013г. на Кмета на община – Б., с която е постановено да бъде извършено фактическото премахване на незаконно поставените обекти в процесния обект. Даден е срок за доброволно премахване на тези обекти до 19.11.2013г., като при неизпълнение на задълженията в указания срок, обектите следвало да бъдат премахнати принудително, като тези действия бъдат извършени от работници от „БКС“ Б. с техника осигурена от кметство К. и продължат до окончателното им приключване. За изпълнение на тази заповед е  определена  комисия в състав Председател Е. И.С. и членове – М.  Т. Н., Р.  К. Ц.  и  М.  Й. /т.9, л.15 д.п./.

Тъй  като  показанията  на  св.М.Т.Н. са от особено значение, съдът счита, че следва да бъде отбелязано следното: Констатираха се противоречия в показанията на тази свидетелка, депозирани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, дадени пред разследващ орган. За да отстрани констатираното противоречие съдът прецени, че следва да кредитира преимуществено показанията на св.М.Н.  от досъдебното производство /т.3, л.257 – л.265 д.п./, надлежно приобщени чрез прочитането им в хода на проведеното съдебно следствие, включително и по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК. Прави впечатление, че  на  досъдебното производство тази свидетелка е депозирала показанията си по един последователен, логичен и житейски правдив начин. Отговаряла е убедително на зададените и въпроси, като спомените и за случилото се са били пресни и ясни. В показанията и липсват непълноти и вътрешни противоречия, като  на  д.п.  изключително  детайлно  е  описала  случилото  се по време на извършените проверки, представяни ли са и какви  документи, дали съответно са изготвяни такива по време на проверките, а и след това, както и как се е стигнало до изготвяне на процесните актове. Разкрила е в подробности както своите действия, така и тези на останалите членове на комисиите в които е участвала, както и на присъствалите на тези проверки лица. В този разпит свидетелката трайно е отстоявала позицията си, че е имало незаконно поставени обекти в процесния имот, които са се ползвали неправомерно от лица, включително и от бащата на подс.С.М. – Д.  М.  и които в последствие следвало да бъдат премахнати. Именно тези показания, съдът кредитира  и постави в основата на присъдата си, като намери, че са детайлни и  кореспондиращи  с  другите  доказателства  по делото и им даде  вяра. Съдът  постави  в  основата на доказателствените си изводи прочетените части, като отчете, че при първоначалното снемане на показанията свидетелката е била много по-близко до детайлите от случилото  се, като при това в с.з. М. Т. Н. поддържа прочетените и  показания. По отношение наведеното, че издадените констативни актове при извършените проверки на 12.07.2013г. и 16.07.2013г. са съставени  неправомерно и не в съответствие с изискванията, съдът счита същото за неоснователно. Св.М.Н. подробно и последователно е обяснила начина на тяхното съставяне и лицата които са присъствали по време на тяхното съставяне. Съдът кредитира нейните показания, доколкото те се  подкрепят  от  показанията  на  колегата  й  Р.  Ц., който  е  бил  заедно с нея на въпросните проверки, подкрепят се от показанията на св.И.И., който е работил като служител в кметството на с.К., т.е. бил е подчинен  на кмета Р.  Н.. В  нито  едно  от  тези  доказателства, не се съдържат твърдения, че Р.Н. като свидетел на извършената проверка, бил  подписал  протоколите  на  сянка под някакво дърво или в купето  на  автомобила  си. Напротив, навсякъде  се  твърди, че  свидетелите са присъствали при всяко едно замерване на отделните обекти, които са установени  като  находящи  се  в  имот  на  ДПФ, че  е  възприел  репликите, които  са  казали  и  Д.  М.  и  подс.С.  М..

Не на последно място следва да бъде отбелязано и следното: Настоящата съдебна инстанция отчита изключително недопустимото поведение на процесуалния представител на подсъдимия, при разпита на св.М.Н. в съдебно заседание на 17.05.2018г. Свидетелката беше поставена в неудобна ситуация, прекъсвана многократно, като не и беше дадена възможност да отговори спокойно и изчерпателно на поставените въпроси, въпреки неколкократните предупреждения за грубо поведение които му отправи съдебния състав. В същото време, адвоката възразяваше срещу голяма част на зададени от прокурора въпроси по делото. На свидетелката беше оказан безпрецедентен натиск, чрез задаване на въпроси, като например с  какво  средство е било извършено измерването на отделните обекти по време на проверките, извършени на 12.07.2013г. и 16.07.2013г., защо е измерила  само  площта, а  не  и  височината  на  обектите, от  какъв  материал са  били  изградени  описаните  обекти, какъв  е  цвета  на  материала  от  който са изградени обектите, кога и къде са поставени снимките на констативните протоколи, дали е сигурна, че поставената снимка в отделните протоколи съответства  на  описания  обект, защо  е  била  освободена  от  длъжност  и други подобни въпроси, които нямат връзка и по никакъв начин не оборват фактическото положение, заложено в обстоятелствената част на  обвинителния  акт. Факт е  обаче,  че проверката е извършена на място, както и, че кмета Р.Н.  е  присъствал на самата проверка, като е удостоверил присъствието  си  разписвайки  констативните  актове  от  16.07.2013г.

От особено значение по делото са показанията и на св.Р.П.Н. дадени както пред разследващия орган, така и пред съдия от СГС. Същият е кмет на с.К. от 2007г. Пред настоящия съдебен състав, този свидетел  заяви, че не познава концесионерите на плажовете в с.К., което звучи нелогично тъй като същият е бил кмет на с.К. в продължение на три мандата. В  разпита си пред съдия от СГС обаче /т.3, л.385 – л.393 д.п./ е  обяснил, че  познава  концесионерите  на  всичките  четири  плажа, тъй  като се налагало често по време на сезона да имат взаимни контакти. Обяснил е подробно кои са концесионерите, като е посочил, че концесионер на северния плаж  в  с.К.  е  В.А., който обаче лично не бил виждал. Знаел, че  като  негов  управител  с  този  плаж  се  разпорежда  М.М.. Във връзка със съседен имот 39459.25.8 /в който се намирала каловата станция  на  с.К.  в  която  се  събирали  отпадните  води  на  селото/, с оглед  даване  на  разрешение  да  бъдат  отрязани  няколко  дървета, при  него за  съдействие  е  ходил  и  сина  на  М.М., а  именно  подс.С. М.. По отношение на процесния имот  *** свидетелят знаел, че е държавна собственост, който не можел да се ползва като пасище, тъй като почти  целият  имот  бил застлан с балчишки камък, имало асфалтирани алеи, а останалата част била с пясък и бараки. По централната алея, която  разделяла плажната ивица от този имот имало 7 - 8 заведения – механи, барчета, пицарии, магазини  за  търговия – плажни стоки и сувенири. Във връзка с подадени сигнали до Община Б., Д* и кмета на гр.Б. назначили проверка, с която да се установи законността на тези обекти, на 2 или 3 от които присъствал и св.Р.Н. ***. Същият  е  обяснил, че  е имало бариера на алеята, която е основния подход за северния плаж която стояла доста време. Така също в имот *** имало няколко обекта, а именно пицария за бързо хранене, плажни стоки, медици*и пункт с тоалетна, „П. л.“, още една пицария, кафене със сладоледи. По западната страна били наредени три каравани, голяма постройка на два етажа в която спял помощния персонал, като между голямата постройка и караваните имало три бунгала, които изглеждали доста по-добре.  Р.Н. знаел, че някои от сградите били построени в далечното време когато В.А. бил активен като концесионер, но след като М.М. поел плажа от него като управител, тези сгради дали са се допостроявали, дали се ремонтирали или се построявали нови – всичко било по негово време и с негово  съгласие, защото там  без  М.  никой  не  можел  да прави нищо. След като М. поел северния плаж, се построили и поставили  нови  обекти  в  процесния  парцел  № 40. По време на този разпит, на св.Р.Н. са  предявени четири броя констативни актове от извършената проверка на 16.07.2013г., на която е присъствал. По повод на тази проверка св.Р.Н.  обяснил, че  тогава  тона се приповдигнал малко заради факта, че като селски кмет какво се е набутал в чужди имоти и в качеството си на какъв правел проверка в техния имот и още повече, че бил домъкнал хора от Б., като скандалът бил разразен от М.М.. Св.Р.Н. е заявил: “….Ние поискахме да бъде отключена една от бараките за да седнем да напишем протоколите или в неговото заведение, на което той доста грубо и безцеремонно  се  отнесе към М. ***. След малко дойде сина му който обясни, че си нямаме представа къде отиваме, тъй като  той  като  юрист  е  много  добре  запознат  със  законите  и  ще  се  стъжни  на някой от хората, особено на колегите от общината, тъй като те са назначаеми служители. Наложи се тези протоколи да се пишат върху капака на Дачията отгоре. Спомням си, че той взе баща си под ръка и каза: „Татко няма да разписваш нищо“. Спомням си, че  С.М.  предупреди  баща  си  да  не  подписва нищо, хвана го за ръка и го оттегли настрани, за да не се нагнетява допълнително напрежение и караница за тези обекти. През цялото време говореше: „Аз имам документи, но те не са тук. Вие не сте хората, на които ще трябва да ги давам.“ На зададен въпрос по повод на констативните актове, св.Р.Н. е отговорил „……Подписа и почерка си разпознавам. И.И. ми е работник в кметството, подписа му го познавам  лично. Всичко  което  е  написано  съм  го  чел  на  място, нищо  не  ми  е  представяно  за подпис без да съм бил там“. По повод дали актовете са били разписани от лицата на които са били съставени, св.Н. е заявил: „…..Не, С.М. отведе  баща  си  и той не се разписа. Спомням си много добре как го отведе, за ръка го хвана и го дръпна настрани“. Към момента на тази проверка водопроводите на тези обекти и строежи били отвън – външно монтирани водопроводи, което показвало, че са действащи, като св.Н. бил  убеден, че  обектите  са  били  захранени  с  ток  и  вода. Даже  след  това, като  отишли да ги събарят, с тях отишъл и майстор да спре водата, за да не направят някакъв разлив. В края на разпита свидетелят е заявил, че е получавал  нелицеприятни  реплики  по  време  на  проверките  в  имот  № 40, като  му било  подхвърлено какво правел на чужда земя и на какъв се правел. Репликите били подхвърлени  от  С.М.  който  му  казал: „Кмете, недей  да  влизаш  в  краката  на  коня, защото  не  знаеш  къде  отиваш“.           

По отношение и на този свидетел съдът счита, че следва да бъде отбелязано следното: Констатираха се противоречия в показанията на  свидетеля, депозирани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, дадени пред разследващ орган, включително и пред съдия от СГС. За да отстрани констатираното противоречие съдът прецени, че следва да кредитира преимуществено показанията на св.Р.Н. от досъдебното производство /т.3, л.385 – л.393 д.п./, надлежно приобщени чрез прочитането им  в хода на проведеното съдебно следствие, включително и по реда на чл.281 от НПК. Прави впечатление, че на досъдебното производство този свидетел е депозирал показанията си по един последователен, логичен и житейски правдив начин. Отговарял е убедително на зададените му въпроси, като спомените му за случилото се са били пресни и ясни. В показанията му липсват непълноти и вътрешни противоречия, като на д.п. изключително  детайлно е описал случилото се както в отношенията си с представителя на концесионера на плажа К. – север, така и по време на извършените проверки на които е присъствал, начина на изготвяне на актовете по време на проверките, както и поводите по които е имал разговори с подс.С.М.. Разкрил е в подробности както своите действия, така и тези на останалите членове на комисиите в които е участвал, както и на присъствалите на тези проверки лица. В  този разпит свидетелят трайно е отстоявал позицията си, че е имало незаконно поставени обекти в процесния имот, които са се ползвали неправомерно от лица, включително и от бащата на подс.С.М. – Д.  М.  и които в последствие следвало да бъдат премахнати. Именно тези показания съдът кредитира  и постави в основата на присъдата си, като намери, че са детайлни и  кореспондиращи  с  другите  доказателства  по  делото  и  им  даде  вяра. Съдът постави в основата на доказателствените си изводи прочетените показания като отчете, че при първоначалното снемане на показанията, свидетелят е бил много по-близко до  детайлите  от  случилото  се, като при това в съдебно заседание св.Р.Н. категорично поддържа прочетените му показания  и  няма  никакво  основание  да  се  счита, че  това  което  е  казал  пред  съдия в  хода  на  досъдебното  производство  е  било  в  резултат  на  някакво оказано  му  въздействие  или  натиск.          

За  това, че  в  рамките  на  периода, през  който  подс.С.  М. е  ръководил  ОД “З.“ – ***, в  имот  с  идентификатор *** е имало незаконно поставени множество преместваеми обекти – бунгала, каравани, метални конструкции е имало и незаконно изградени строежи от категориите  V-та  и  VІ-та, които са били годни за ползване, електрифицирани и водоснабдени, както и обстоятелството, че в периода 2009г. - 2013г. бащата на подс.С. М. - Д.М. в качеството си на подизпълнител на концесионера е бил реален, фактически ползвател и управител, както на плажната ивица на плаж К. – север, така и на съседния до плажната ивица имот на ДПФ с идентификатор ***, се установява освен от писмените  доказателства, също  и от други  гласни  доказателства, които съдът надлежно приобщи. В подкрепа на тези изводи и в тази връзка са свидетелските показания на М.Х.Д. – главен юрисконсулт в Дирекция „****“ при ОД „З.“ гр.***, която по повод на имот с идентификатор *** по картата на землището в с.К. е била определена  в  заповед на директора на ОД „З.“ гр.*** като член на комисия, която трябвало да установи изложени обстоятелства в жалба на гражданка. Други членове на комисията били З.Ч. и В.О., а директор на ОД“З.“ – *** бил С.М.. В своите показания св.Д. е заявила, че преди да отиде на тази проверка в този имот който  бил  ДПФ, тя  е  ходила  през  лятото  на  Северния  плаж  в  с.К., като това място го е виждала и преди и служело за паркинг за колите на плажуващите. Виждала е и бараки, тоалетна, някакви къщички и павилиончета, на които се продават разни неща. Станало и интересно, че този имот, при тази проверка се оказал държавен поземлен фонд и тогава всъщност разбрала, че по документи се води земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“. Действително, при проверката видели, че в границите на този имот има изградени тоалетна, дървени бараки като бунгала, както и остатъци от постройки, най-вероятно след летния сезон. Тъй като проверката станала извън  летния сезон, не видяла да има работещи заведения на плажа, но имало пазач. В същите показания св.Д. е заявила: „…..Когато започнах работа /на тази длъжност от месец май 2010г./, ми стана известно обстоятелството, че бащата на С.М. е концесионер на плажа и държи заведение на Северния плаж на с.К.. Лично аз не го познавам. Заведението  което  стопанисва  бащата  на  С.М.  мисля, че  е  само  едно, но  на  самия  плаж…….По-ясно си спомням самите бунгала и тоалетната, както  и  остатъците  от разрушените сгради, защото през летните сезони, преди тази проверка много пъти съм виждала хора, които излизат от бунгалата, разположени в този терен и най-вероятно летуват там или са работници към заведението  на  бащата  на  С.  М.….Към  момента  на  проверката не  си  спомням  дали  имаше  бариера, но  през  летните  месеци  си  спомням, че  имаше  действително  изградена  метална бариера за да спира колите. След всички констатации, аз лично бях изненадана, че е възможно този земеделски имот да бъде определен и да се води по документи като пасище, при положение, че е покрит с пясък, има  изградени  път, като  асфалтова  алея  и лично аз преди да знам, че е пасище, съм паркирала и съм плажувала“.  Накрая  тази  свидетелка е заявила, че за прекратяване на този договор не било  искано  съгласие  от  страна на министерството, защото към 2011г. имали писмо  от  министъра  на З.то и храните според което се изразявало, че с правомощията на директора на ОД „З.“ – *** е дадено това съгласие на директора, предвид тълкуването на т.6 и т.7 от Заповедта на министъра  за  правомощията  на  директора /т.3, л.127 – л.132 д.п./.   

На следващо място, това са показанията на св.Т.Т.  Ц. – управител на фирма „Т.“ ЕООД гр.Х., наемател на централен  плаж  на  с.К.  от  2011г.  и  който  стопанисвал. В  тях той ясно и последователно обяснява, че знаел, че на северния плаж в с.К. има концесионер, когото лично не познавал, но познавал М.М., който бил подизпълнител. Зад плажа на М. имало земя, която е държавна, което знаел от него, защото му е казвал, че я е взел под наем, а това бил имота, където са бунгалата, както и медици*и пункт, кухнята на М., тоалетни, фургони тип каравани, заведение „П.л.”. Същият допълнил, че само „П. л.“ не функционирала, защото знаел, че изтекъл разрешителното за поставяне и не бил за подновяване, но другите функционирали, както и заведенията на М.. Т.Ц. мислел, че процесния  имот  спада  към  концесията, но  в  последствие  М.  му  казал, че това място, където са караваните, бунгалата и другите обекти, стопанисвани от М. не било негово лично, а го ползвал под наем. Така също, в показанията си във връзка с използването на медици*ия пункт св.Ц. обяснил, че с д-р П. Д. *** имали договори за тази цел, които подписвали ежегодно за летния сезон, като в имота на М. имало медици*и  пункт. Знаел, че  и  Д.М. също имал договор с д-р Петър  Д.  за доболнична помощ на северния плаж на с.К.. В края на показанията си този свидетел обяснил, че познава също и сина на Д.М. - С.М. от 2005г. които преди години стопанисвали заведение , намиращо се в зоната зад централния плаж на с.К.. Свидетелят виждал много  пъти  С.  М. да помага на баща си, а сестра му К. била главен инкасатор и събирала парите от плажа. Св.Т.Ц. категорично е заявил: „Стопанисването на северния плаж на с.К. е като семеен бизнес за Митеви. С Д.М. като съседи на двата плажа, винаги сме били в коректни отношения. Дори мога да кажа, че той е работел винаги повече от децата си дори и не сме имали никакви проблеми“ /т.3, л.404 – 406  д.п./.

Св.П. Н.Д., който е осъществявал доболничната помощ на плажовете в с.К. заявил в показанията си, че около 2010-2011г. през  м.юни  с него се свързал негов познат от гр.Кубрат, който от своя страна го свързал с Т.Ц. и с Д.М. – концесионер на плаж К. – север. И  двамата му предложили да извършва доболнична помощ на плажа в с.К. с работно време от 09,00 до 17,00 часа. И с двамата сключили договори за сезона в месеците от юни до септември, като местоработата  му  била  медици*ия  пункт  до  кухнята  на  М., на северния плаж, западно от алеята, разделяща плажа от задния имот. Заплащането  по  договора  било  извършвано  от  М.  и  от Ц.,  в брой на равни интервали през месеца, като договорите ежегодно ги подновявали. Фирмата  „М. – Б.” АД  не  му  била  позната, но  договора  му сключен  с  тази  фирма  му бил  представен  за  подпис  от Д.М.. Не  познавал лице с имена В.А., неговите отношения били само  с  Т.  и  с  Д.  М.. Относно  работата  му  на плаж К. - север контактувал само и единствено с Д.М., като за спешни  случаи  ползвали  линейката  на  Д.  М. /т.3 л.377 – 378, д.п./

Св.З.П.Г. в разпита си пред разследващия полицай, проведен  на  25.05.2016г. обяснява, че вече четвърта година или това  е  от  2012г. работела на срочен трудов договор за три месеца през лятото към фирма „М.” ЕООД. Работела към кухнята на заведението на М., което се казвало „Б.” и се намирало на северен плаж в с.К.. Кухнята  в  която  работела, се  намирала непосредствено зад заведението като ги разделял асфалтов път. Първото име на М. било Д., като с него била  сключила  договор и лично той и плащал заплатата, която била около 500 лв. на  месец. В  кухнята  освен  нея  работели  К.  М., която била съпруга на Д.М. и Д.. Отстрани на кухнята се намирала  тоалетна, която се ползвала от персонала и гостите на заведението и плажуващите. /т.3 л.335 – л.338 д.п./. 

На следващо място св.Д. В. В. също пред разследващия  орган е обяснила, че е била наета за сезонен работник в кухнята към заведение „Б.”. От около 2012г. била сезонен работник и сключвала тримесечни трудови договори с „М.” ЕООД. Работела като кухне*и работник в кухнята на фирмата, която обслужвала заведение „Б.”, намиращо се на плажа К. - север. Кухнята на заведението била обособена в барака, намираща се непосредствено зад плажната ивица и на десетина  метра  зад  заведението „Б.”. Заплатата  и  се  плащала  в брой  и  на  ръка от Д.М.. Шеф на кухнята била съпругата на Д.М. - К.. От южната страна на кухнята имало постройка, но тя не знаела за какво се ползва. От северната страна до кухнята имало тоалетна, която се ползвала от плажуващи и клиенти, като до нея се намирала барака, която  била  обслужващо помещение на бара. До нея, в посока север се намирал павилион за плажни пособия и сладолед, но не познавала човекът, който работел в павилиона. Докато била на работа през летния сезон, Д.В. оставала и приспивала в бунгалата, които се намирали на няколко метра зад кухнята. В тези бунгала спял кухне*ия персонал и персонала на бара. От 2012г. докато била на работа в сезона, спяла само в бунгалата зад кухнята, като започвали работа в края на май и приключвали след 25-26 август. Зазимявали и си отивали. Отзад зад кухнята се оформял нещо като паркинг. Плажуващите идвали с коли, паркирали, а шефа М. косял тревата отзад, поддържал е отвсякъде. М. също така почиствал и поддържал този имот. На плажа имало лекар който се помещавал в бараката на юг от кухнята. На плажа  имало  линейка  която  шефа  М.  карал /т.3, л.332 – л.334, д.п./.

Тука следва да бъде отбелязано и следното:  По делото се установи, че през процесния период, през който подс.С.М. е бил директор на ОД“З.“ – ***, от служители на Общи*а служба по З. - Б. са били извършени седем на брой планови теренни проверки и една проверка по повод постъпил анонимен сигнал за ограждането и незаконно ползване на имот ***. Тези проверки касаели установяване състоянието на имотите на ДПФ, разположени по границата с плажната ивица на с.К., в това число имотите *** и ****. Тези проверки са се налагали с оглед разпоредбата на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, регламентиращи, че  служители  на  общи*ите служби по З. всяка година е трябвало да  извършат  най-малко  две  проверки на земите от ДПФ, до 31-ви май и до 30-ти ноември. От констативните протоколи обаче, които са изготвени от проверяващите при тези проверки се установява, че нито една от плановите теренни проверки на имотите от ДПФ, разположени в землището на с.К. и в частност на имот *** не е отговаряла на изискванията, залегнали в Методиката за извършване на проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, утвърдена от зам. министъра на З.то и храните. Така например в протокол от 21.05.2010г. /т.11, л.21 д.п./ се посочва, че към тази дата във въпросния имот е имало налични временни постройки, но в същия протокол изобщо не е отбелязано какви по площ и предназначение са били тези  постройки  и  кой е бил техния ползвател, каквито са били изискванията на т.1.3 от Методиката. Проверката от 29.11.2010г. пък е била извършена само от  двама  души, което  само  по  себе  си  е  съставлявало  нарушение  по  т.1.1 от Методиката, изискваща проверката да се извърши от поне 3 души – председател и най-малко двама служители от състава на общи*ата служба, като се предвидят и резервни членове. В КП № 1 от 29.11.2010г. /т.11, л.26 д.п./ отново е допуснато нарушение на т.1.3 от Методиката, като е вписано съществуване на временни постройки, но не се отбелязва нито предназначение на тези постройки, нито най – важното, кой е техния ползвател, за  да  може  евентуално  да  се  пристъпи  към  предприемане  на  действия  по реда на чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ. Този недостатък е допуснат и в извършените проверки  на  20.05.2011г.  и  29.05.2012г. /т.11, л.29  и  л.35 д.п./, 21.11.2012г. /т.2, л.269 д.п./. При теренната проверка от 22.05.2013г., която е последната планова  проверка  в  рамките  на  управлението  на  ОД  “З.“ – *** от  подс.С.  М., отново е допуснато нарушение на т.1.3 от Методиката, като е  констатирано  наличие  на  строежи  в  имот  на  ДПФ  и нищо  не  е вписано по отношение на това, кой е ползвателя на тези имоти /т.10, л.307 д.п./ Гореописаното се установява от приложените по делото констативни  протоколи.  

От доказателствата по делото се установява също така, че теренната проверка  от  20.05.2011г.  е  била  извършена  фактически  само от един човек, а  именно  Д.К.  въпреки, че в изготвения протокол е отбелязано, че в комисията освен него са влизали и Ж.Б. /като председател/ и Т.С.. Разпитани в досъдебната фаза тези две свидетелки са заявили, че са подписали протокола формално, без да са участвали в проверката на мястото на имота. В този протокол отново се констатира нарушение на т.1.3 от Методиката, тъй като не е отбелязано кой е ползвателя на  обектите – временни  постройки  в  имот  ***. Теренната  проверка от 21.11.2011г. изобщо не е била реално извършена, тъй като членовете на определената със заповед на подс.С.М. комисия в лицето на Т.Т.С., М.Д.Н. и Г.Т.И. са заявили, че изобщо не са посещавали /или не си спомнят/ земите от ДПФ, разположени в землището на с.К.. Въпреки това протокола е съставен от св.Т.С., която е обяснила, че за тази цел е използвала бланката  от  предходния протокол от същата година, от месец май 2011г. с тази разлика, че  в  актуалния  протокол  вече  от  21.11.2011г.  Т.С.  не е отбелязала съществуването на временни постройки в имот ***,  каквито  реално  са  съществували. И  не  само  временни, а  и  трайни  от  V-та и VІ-та категория. При теренните проверки от 29.05.2012г. и 21.11.2012г.  отново са допуснати нарушения на т.1.3 от Методиката, като реално проверките са извършени от двама членове, а третия член в лицето на М.  Д.  Н.  не  е  посетила  на  място  имотите, като същата се е доверила на констатациите на колегите си и само е подписала протоколите. В тази връзка е имало и извънредната проверка от 09.04.2013г., която била извършена, във връзка със сигнал постъпил чрез частна национална медия за неправомерно ползване на имот ***. При тази проверка е установено, че в имота има 4 броя бунгала, фургони, дървена барака, тоалетна, както и две полумасивни сгради, но съставителите на  протокола отново не са посочили  кой е техния ползвател. В тази извънредна проверка  са  участвали служители на ОД „З.“ – ***, като  на огледа е присъствал и Д.К. – Началник на Общи*а  служба „З.“ гр.Б. /т.11, л.43 д.п./. От изготвените констативни протоколи, за  извършените  проверки  /цитирани  по-горе/  се  установява, че  е  допуснато нарушение  на  т.1.3  от  Методиката, но  въпреки  това  подс.С.  М. нито  веднъж  не  издал  заповеди  за  извършване  на  нови  по-задълбочени  и по-детайлни проверки, при които да се констатират конкретни данни за ползвателя, съответно за ползвателите на сградите, постройките и  преместваемите  обекти, намиращи  се  в имот ***.

Във времето през което е бил директор на ОД “З.“ – ***, подс.С.М. нито веднъж не е сезирал кмета на Община Б. за  съществуването в имот *** на преместваеми обекти - бунгала, метални конструкции, фургони, павилиони и каравани, с оглед предприемане на  процедура  за тяхното премахване по реда на чл.57а ал.1 - ал.7 от ЗУТ. Така също не е осъществил и ефективен контрол върху дейността на сформираните от него комисии от служители на ОС „З“ – Б. за извършване на проверките по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, независимо, че изготвените протоколи /цитирани  по-горе/ продължавали  да  не  отговарят  на  стандартите за съдържание, установени в т.1.3 от Методиката. Същият не разпоредил с други заповеди да се сформират нови комисии, които да извършат проверки на процесния имот във време, съвпадащо с активния летен туристически сезон, тъй  като  знаел, че  обектите  се  използвали  за  търговска  курортна  дейност от дружеството „М.“ ЕООД - представлявано от баща му Д.М. и от концесионера на плаж „К.-**“ – „***“ АД ***, представлявано  от  В.А.  и  по  този  начин  е  целял  да  набави  облага както  за  фирмата  концесионер, така  и  за  фирмата  подизпълнител.

 Такова сезиране е било направено едва на 12.04.2013г., малко преди прекратяване на управле*ия му мандат и то е било в резултат на тази извършена извънредна теренна проверка от 09.04.2013г., извършена във връзка  с  постъпил  анонимен  сигнал  за  неправомерно  ползване, заграждане и застрояване на процесния имот, който сигнал е бил изпратен до частна телевизионна  медия  и  е  придобил  публичност. Установено  е  по  делото, че с изключение на писмото  от  24.08.2010г., адресирано  до  директора на РД* – *** /т.2, л.275 д.п./ и до м. февруари 2011г. подс.С.М. не е сезирал повторно РД* и Д* за премахването на незаконния строеж – ***, който в този период все още се е намирал в имот на ДПФ. През целия си период на ръководене на ОД “З.“ – ***, подс.С.М. нито веднъж не е използвал правомощията си по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ  за  издаване  на  административна  заповед  по  изземване  на имот с идентификатор *** от лицата които неправомерно са го ползвали, в  това  число В. А. в качеството му на управител на „М. – Б.***”, от  Д.  М. /неговия  баща/  в качеството му на управител и едноличен собственик на „М.” ЕООД, от св.С.Д. в качеството му на управител  на  ЕТ  „Н.**83” гр.*** и от св.Н.Х. в качеството  му  на  управител  на  „***”  ЕООД.

Знанието на подс.С.Д.М., че имот с идентификатор *** се е ползвал неправомерно от концесионера В.А. и от неговия баща Д.М. в качеството му на подизпълнител на концесионера, както  и от други лица, сключили наемни договори за ползване на отделни обекти разположени в същия имот, се установява от обстоятелството, че самият подсъдим в качеството си на директор на ОД „З.“ - *** е сигнализирал с писмо № РД-05-003467 на 24.08.2010г. директора на РД* – ***, че имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя от ДПФ е бил застроен с временни постройки, за  чието  премахване  е  следвало  да  бъде  издадена  заповед  по  реда  на чл.225 от ЗУТ. По  повод  на това писмо, в РД* - Североизточен район, сектор  ***  е  била  сформирана  работна  група, която  е  включвала  свидетелите В. П., Б. К., а от страна на общи*а служба З. Б. - св.Д.К., които на 08.09.2010г. са извършили проверка  на имота и са констатирали, че в него е имало разположени строежи и  преместваеми  обекти, в  това число ***, заведение „***”, 4  търговски  павилиона, медици*и  пункт,  „Пикник“, преместваеми  обекти  - 4 броя  дървени  бунгала, 3 броя метални контейнера, които били поставени без разрешения и констатациите на работната група са били отразени в нарочно писмо, което било изпратено за сведение до подс.С.М. в качеството му на директор на ОД „З.“ – ***. Въпреки получения отговор от РД* - *** на 21.09.2010г., в периода след тази дата и до 03.04.2013г., когато  в качеството му на директор подс.С.М. е бил сезиран от Зам. министъра на  З.то и храните да извърши проверка по повод на постъпилия анонимен сигнал за незаконно строителство в имот ***, подс.С.М. не предприел каквито и да било служебни действия срещу продължаващото неправомерно ползване на същия този земеделски имот. През този почти 3-годишен период, той нито веднъж като регионален представител на държавата, собственик на имота, не е сезирал кмета на Община  Б., за  да  се  започне  предвидената  от  закона  в  чл.57а  във вр.  с  чл.56  ал.2  от  ЗУТ  и  чл.195 - 196  от  ЗУТ  административна  процедура  за премахване на незаконно поставените преместваеми обекти, както и за премахване  на  незаконно  построените  сгради  от  V-та  и  VІ-та  категория, както  и  нито  веднъж  не  е  осъществил ефективен контрол върху дейността на сформираните от него комисии от служители на ОД“З“ за извършване на теренни проверки. Ето защо се налага извода, че ако първоначално той не е знаел, че  концесионер  на  плаж „К.-север“ е св.В.А. и, че  баща  му е бил подизпълнител на концесионера, респективно, че върху имот от ДПФ има незаконни постройки които се ползват и експлоатират от баща  му  и от концесионера за търговска дейност, то със сигурност след 21.05.2010г. и особено след като е получил нарочно писмо от началника на сектор *** при РД* – Североизточен район от 21.09.2010г., той вече е знаел, че в земеделски имот от ДПФ с идентификатор *** е имало незаконно изградени строежи с временен статут, респективно и незаконно поставени преместваеми обекти, които са подлежали на премахване със заповеди  на  кмета  на Община Б., а не на директора на РД*, защото по отношение на категориите V-та и VІ-та, както и преместваемите обекти, компетентен се явява само и единствено кмета на Община Б., а не и началника  на  РД*. Косвено доказателство за това, че подс.С.М. е знаел кой реално ползва постройките, разположени в имот от ДПФ с идентификатор  ***  е  и  обстоятелството, че  въпреки  задължението си по т.5.3 от длъжностната си характеристика да упражнява контрол върху дейността  на общи*ите служби по З. и въпреки, че представените му  за  утвърждаване констативни протоколи за извършени теренни проверки не са отговаряли на критериите, заложени в Методиката за извършване на такива теренни проверки, въпреки, че ги е подписал, той нито веднъж в последствие не е разпоредил с други свои заповеди да се сформират нови комисии, които да извършат нови теренни проверки на процесния имот във периоди, които  да  съвпадат  с  активния  летен  туристически  сезон, т.е. м.юни – м.септември. Нещо  повече, през  м.март  2011г. той дори е разпоредил включването  на  земеделския  имот  в първа тръжна сесия за стопа*ата 2011-2012г. за отдаване под аренда така, че в това застроено състояния въпросния  имот  не  е бил изначално годен за извършване на каквато и да било земеделска дейност. Търгът е бил спечелен от познато на подсъдимия лице, св.В.И. от гр.Г. Т., който е нямал каквито и да било намерения за ползване и облагородяване на имота, като по този начин подс.С.М. е осуетил възможността за предприемане на административна  процедура  по  реда  на  чл.34  ал.8  от  ЗСПЗЗ  по  изземване  на земеделски имот от лицата, които неправомерно са го ползвали и  основно  от  баща  му  в  качеството  на  подизпълнител  на  концесионера, както  и  от  лицата  Н.Х.  и  С.Д..

Особено важни за правилното решаване на делото се явяват и данните, получени при прилагането на специални разузнавателни средства /СРС/ - подслушване на мобилни телефони. Нужно е да се посочи, че съдът изцяло кредитира съдържанието на изготвените и приложени в хода на досъдебното  производство протоколи за изготвени ВДС. При прилагане на СРС и изготвяне на протоколите за ВДС, надлежно е спазен установеният в НПК и ЗСРС процесуален ред. Съдът изцяло се солидаризира със становището на държавното обвинение, че от съдържанието на проведените разговори по еднозначен  начин  се  установява, че  са  подслушани  телефонни  разговори на подс.С.М. с конкретни лица, в хода на които се обсъжда ползването както  на  имот  ****8,  така  и  на  имот  ***, които  са  съседни. От разговорите се установява, че подс.С.М. и искал да му бъде предоставена информация за имот, намиращ се зад имот ***, че е провеждал  разговор  в  който  се  оплаква, че  сезона  бил  пред  провал. Налице  са и разговори между подс.С.М. и баща му Д.М., в които двамата обсъждат търговската дейност, осъществявана на плаж К. - север, включително и показателите на оборота, както и почистването на държавните имоти от ДПФ, в това число и залесяването на имот с идентификатор *****. Налице са и разговори в които подсъдимият е информиран  за  извършваната проверка от ДАНС по отношение на двата имота  от  ДПФ  на  северния  плаж  в  с.К., като  той  се  е  интересувал, дали  има  нещо  притеснително. 

Анализът на тази информация подкрепя тезата, че подс.С.М. е  бил  наясно  през  цялото  време, докато  е  бил директор на ОД „З.“ - ***, както с дейността на баща си, така и с ползването на имот ***, като е очевидно, че действията му са били насочени именно в насока  обслужване на дейността на свързаното с баща му търговско дружество по отношение на обектите в имот на плаж К. – север. На подобен извод навежда цялостната инкриминирана дейност на подс.С.М., анализирана  в  контекста  на  разглежданите  ВДС. Подсъдимият  е  действал в  интерес на търговското дружество на баща си „М.“***, както  и  „***“ – АД  гр.***  правейки  необходимото за постигане на целите на същите. Престъпната му деятелност е била насочена към обслужване на тези цели, като е видно, че подсъдимият действително е разполагал с позиции и влияние в ОД „З.“ гр.***, където е било известно, че именно баща му стои зад фирмата, стопанисваща обектите на плаж К. – север. Проведените разговори разкриват и неговата заинтересованост към развитието на извършваната проверка от ДАНС по отношение на процесните имоти. Всичко изложено прави възможен един единствен извод, че именно подс.С.Д.М. е човекът който подпомага  активно  интересите, както  на  дружеството  на  баща  си, така  и  тези  на  „М. – Б.  АД  гр.***.  

При  така  установената  фактическа  обстановка, след  преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка  съгласно  чл.14  от  НПК съдът прие, че подс.С.Д.М. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава  на  престъплението  визирано  в  чл.282  ал.2  вр.  с  ал.1  от  НК. От  съвкупната  доказателствена  маса  по  делото, съдът  намира  за  категоричен  извода, че  с действията си подсъдимият е осъществил процесното престъпно деяние.

В светлината и на посочените доказателствени материали  ***ки  окръжен  съд  намира  от  правна  страна  следното:

Обвинението е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК, като първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е този  за обекта на престъплението по чл.282 от НК. Престъпленията  по  служба към които спада и процесното са структурирани в раздел II на глава Осма от Особената част, която включва различни по вид посегателства, обединени от  техния родов обект - обществените отношения, свързани с правилното функциониране на държавния и обществен апарат. Престъпленията, включени  в глава Осма на НК са насочени към засягане на държавната власт, към деформиране упражняването на властнически правомощия. Непосредствен обект на престъпленията по служба е правилното и нормално функциониране на  държавния  и обществен апарат, т.е става дума за посегателства, ситуирани в специфичната дейност по осъществяване на държавната власт. Такива действия, засягащи обекта на защита на престъплението по служба, може да извърши само длъжностно лице, което се намира в системата и организационната структура на държавните органи и обществени  организации, т.е.  субектът  на  престъплението  по  служба  може да е само длъжностно лице, работещо в тази система. В процесния казус, на подс.С.  Д.  М.  както  бе  посочено  по-горе, с трудов договор № РД – 15 - 965 от 13.11.2009г. му е било възложено да изпълнява длъжността „Директор“ в Областна дирекция „З.“ гр.***. Тази  длъжност  подс.С.М. заемал до 03.09.2013г. и като такъв е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК.  С оглед на мястото в служебната йерархия, на което е поставена длъжността директор на Областна дирекция „З.”, а и с оглед на установените за тази длъжностна позиция отговорности, правомощия и задължения, подс.С.М. се е явявал и длъжностно лице, заемащо отговорно  служебно  положение и следователно е субект на престъплението по служба, тъй като работи в системата  на  държавните  органи  и  защото  дейността  му  засяга  защитения от закона обект на  посегателство – правилното  функциониране  на  държавния  и  обществен  апарат.

При престъплението по чл.282 от НК длъжностното лице се наказва за това, че е нарушило или неизпълнило служебните си задължения, така както трябва да ги изпълни съобразно с изискванията на обществения морал и право, или пък, че е превишило правата или властта си, и то с цел да набави за себе си или за другиго облага  или да причини другиму вреда. Характерното за това престъпление е, че всичко което се прави е с оглед да се постигне облага независимо за кого или да се причини другиму вреда, без да е необходимо облагата или вредата да са реално настъпили. Разбира се, ако облагата е  набавена или вредата е настъпила, то това не е без  значение  за  положението  на  дееца, защото  едно  е  ако  той, като  е  целял  облагата  или  вредата, нищо не е реализирано и друго ще бъде, ако всичко това е постигнато. Щом обаче длъжностното лице нарушава служебните си задължения или  превишава  властта  или  правата  си  с  цел  да  набави  за  себе  си или  за  другиго  облага  или  да  причини  другиму  вреда  и  от  това  могат  да настъпят немаловажни вредни последици, то престъплението следва да се квалифицира по чл.282 ал.1 от НК. Квалификацията по чл.282 ал.2 от НК въвежда и допълнителни качества към субекта на престъплението – „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение“. Безспорно е установено по делото, че подс.С.М. е имал такова качество по смисъла на закона, като то му е предоставяло редица права и задължения в тази връзка. Подс.С.М. е лице заемащо отговорно служебно положение, респективно е бил годен субект на престъплението по този текст от НК. Приема се, че такива длъжностни лица които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебната йерархия и служебната им дейност  има  важно  значение  за  учреждението  или  държавния  орган.  

Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на чл.282 от НК препраща към разпоредби от закони и подзаконови актове, които определят елементи от състава на престъплението. В тези нормативни актове следва да се търсят конкретните права и задължения, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение могат да доведат до възникване на основанията за наказателна отговорност на дееца. В случая, подс.С.М. не е изпълнил и нарушил свои служебни задължения подробно посочени вече по-горе. Нарушенията на цитираните норми са го задължавали, в действията си да се ръководи  от закона и интересите на държавата чийто представител всъщност е той, което подсъдимият очевидно е пренебрегнал, предпочитайки частния интерес както на концесионера на плаж „К. – север“, така и на своя баща.

На следващо място, в закона не е посочено в какво се заключва съдържанието на понятието „немаловажни вредни последици“. В съдебната практика  обаче  се  приема, че  вредните  последици  по  чл.282  ал.2  от  НК могат да имат както имуществен, така и неимуществен характер. За обективната съставомерност на деянието е необходимо наличието на възможност да настъпят немаловажни вредни последици. Разбирането за немаловажността на вредните последици е изяснено в Постановление № 2/1980г. по н.д. № 2/80г. на Пленума на ВС, като те се изразяват не само в посегателство  на  обществени  и  лични  имуществени  права  и  интереси, но  и в създаване на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозното разколебаване на авторитета и доверието на гражданите в законосъобразното функциониране на държавната власт. Несъмнено, с оглед обществения отзвук на процесното престъпление, в обществото се е породило съмнение, в начина по който се организира работата във важна държавна институция каквато е ОД „З.“ – ***, респективно Министерството на З.то и храните. Оставено е в обществото впечатление, че с помощта на подсъдимия, негови близки  и  познати  могат  да  бъдат  облагодетелствани, да  извличат  изгоди от неговото поведение, дори с цената на извършено престъпление.    Гореизложеното, отнесено към деянието на подс.С.М. налага извод за възможността от престъпното му поведение, да настъпят немаловажни вредни последици. В настоящия случай горните признаци са налице. От цялостното поведение  на  подс.С.М.  не  може  да  се  извлече  друг  извод  освен този, че той е действал с пълното съзнание, че действията му са от естество да набавят за цитираните дружества облага, като подсъдимият е съзнавал, че нарушава и не изпълнява определени свои задължения. Действително, съдебната практика допуска, преследваната от дееца по този вид престъпления  „облага“ да  има  и  неимуществен, нематериален  характер, но във  всички случаи иманентна характеристика на „облагата“ е да бъде користна, да извежда на преден план личния интерес на подсъдимия или на строго определени ближни  нему  лица, пред  груповия  и  обществен  интерес, а  в  най-чистия  и  вид – в  ущърб  и  във  вреда  на  всички  останали  членове  на  обществото.   

Съдът  намира  за безспорно установени всички елементи на възведения  престъпен  състав.

От  обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.С.Д.М. в периода от 13.11.2009г. — до 03.09.2013г. е осъществил квалифициран състав на общо длъжностно престъпление по  чл.282  ал.2  във  вр. с  ал.1 от НК.

Същият не е изпълнил свои служебни задължения, вменени му от закона, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие по служба, а  именно:

В  периода  от 13.11.2009г. — до 03.09.2013г., гр.***, в  качеството си  на  длъжностно  лице, заемащо  отговорно  служебно  положение - директор на Областна служба „З.“ - гр.***, с цел да набави облага за другиго – за  търговските  дружества  „М.“***  и  „***“ АД гр.***, подс.С.Д.М. не е изпълнил служебните  си  задължения, установени  в  чл.4  ал.1  от  ППЗСПЗЗ, в  чл.4 ал.2 т.2 от ППЗСПЗЗ и в т.5.3 от длъжностна характеристика за длъжността „директор на Областна дирекция „З.““, утвърдена от министъра  на  З.то  и  храните  като:

-           не  сезирал  кмета на Община Б. за съществуването в имот с идентификатор  № ***, част от държавен поземлен фонд, находящ се в землището на с.К., общ.Б., на преместваеми обекти (бунгала, метални конструкции, фургони, павилиони, каравани и др.), поставени без надлежни разрешения, издадени по реда на чл.56 ал.2 от Закона за устройство на територията и без правно основание, с оглед започване на процедура по тяхното  премахване  по  реда  на  чл.57а  ал.1  -  ал.7  от  ЗУТ;

-           не сезирал кмета на Община Б. за започване на административна процедура по реда на § 17 от Преходните разпоредби на ЗУТ, във връзка с чл.120 ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално  и  селищно  строителство, отм., ДВ, бр.1/02.01.2001г.,  в  сила  от 31.03.2001г.) и във вр. с чл.195 — чл.196 от ЗУТ, за необходимостта от премахване на строежи с временен статут - обект - заведение „***“ и обект „Медици*и пункт“, построени в имот с идентификатор № ***, за  чието  запазване  към инкриминирания период нямало издадено решение на  областен  управител  на  Област *** или на общи*ия съвет на Община  Б.  по  реда  на  § 17  ал.1  от  ПРЗУТ;

-           не сезирал директора на Дирекция „***“ — гр.***или началника на сектор — *** при Регионална дирекция „***“ - Североизточен район за съществуването в имот с идентификатор № ***, част от държавен поземлен  фонд, находящ  се  в  землището  на  с.К., общ.Б., на незаконен строеж „***“, с оглед започване на административна процедура  по  чл.225  от  ЗУТ  за  премахването  му;

- не упражнил контрол върху дейността на назначените с негови административни заповеди (№ РД – 10 - 106 / 03.05.2010г., № РД – 10 - 230 / 27.10.2010г., № РД – 07 – 01 - 054 / 10.05.2011г., № РД – 07 – 01 - 339 / 03.11.2011г., № РД – 07 – 01 - 111 / 07.05.2012г., № РД -07- 01-394 / 05.11.2012г. и № РД – 07 – 01 - 48 / 07.05.2013г.) комисии, съставени от длъжностни лица (служители) при Общи*а служба „З.“ - Б., за извършване на проверки по чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ относно състоянието и ползването на имотите от държавен поземлен фонд, и допуснал изготвените констативни протоколи (КП № 1 от 21.05.2010г., КП № 1 от 29.11.2010г., КП № 1 от 20.05.2011г., КП № 1 от 21.11.2011г., КП № 1 от 29.05.2012г., КП № 1 от 21.11.2012г.  и  КП № 1 от 22.05.2013г.),  за  състоянието и ползването на имот с идентификатор № ***, да не отговорят по съдържание, съгласно изискванията, заложени с т.1.3 от Методика за извършване на проверки по реда на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ относно състоянието и ползването на имотите от държавния поземлен фонд, утвърдена на 30.03.2010г. от министъра на З.то  и храните, на действителното положение за състояние и ползване на процесния имот и по този начин протоколите не можели да послужат като фактическо основание за започване на административна процедура по чл.34 ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи („В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния  поземлен  фонд, заповедта  по  алинея  1 се издава от директора на областна дирекция „З.“....“) за изземване на поземления имот от лицата, които  неправомерно  са  го  ползвали  в  този  времеви  период - Д.К.М., в качеството му на управител и едноличен собственик на  „М.“***, Н.  А.  Х.  в  качеството  му на  управител  и  едноличен собственик на „***“ - ЕООД, гр.Б. и С.Х.Д., в качеството му на управител и собственик на ЕТ „***“, гр.***;

- през 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. не издал заповеди за сформиране на комисии по чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, съставени от длъжностни лица (служители) при Общи*а служба „З.“ - Б., които в рамките на времевия интервал месец юни - месец септември, да извършат проверки за състоянието  и  ползването на имот с идентификатор № *** въпреки, че знаел, че в този месечен период от годината неправомерното ползване на същия имот било най-интензивно, и по този начин осуетил започването на административна процедура по чл.34 ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи  - изземване на поземления имот от лицата, които  неправомерно  са  го  ползвали - Д.К.М., в  качеството му на управител и едноличен собственик на „М.“***, Н.А.Х. в качеството му на управител и едноличен собственик на „*** -ЕООД, гр.Б. и С.Х.Д., в качеството  му  на  управител  и  собственик  на  ЕТ „***“  гр.***.

Деянието е осъществено от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице  заемащо  отговорно  служебно  положение  и  то  се  определя  като такова от заеманата от него длъжност директор на ОД „З.“ – ***, която е на по-високо място в служебната йерархия с произтичащите от тази длъжност задължения да организира, ръководи и контролира дейността на териториалните  звена - общи*ите  служби  по  З.  в  региона.

От субективна страна подс.С.Д.М. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл и преследване на съставомерна специална цел, като в случая нарушавайки служебните си задълженията, подсъдимият  е  целял  набавяне  на  облага  за  търговските  дружества „М.“***  и  „***“ - АД гр.***.

Подсъдимият е съзнавал, че не изпълнява служебни задължения и е целял неизпълнението на тези задължения със специфична  користна  цел – да  набави облага за дружеството - концесионер на  плажна  ивица „К. - север“, както  и  за  дружеството - подизпълнител на концесионера, което е собственост на баща му. Не на последно място подс.С.М. съзнавал, че с бездействието си и неизпълнението на възложените му служебни задължения създава реална опасност от настъпване на значителни вредни последици - замърсяване и увреждане  на  имот, съставляващ  част от държавния  поземлен  фонд. Вредата  е  пряка  и  непосредствена  последица от нарушаване и неизпълнение на  служебните  задължения, с които се е целяло именно набавяне на облага за посочените дружества. Тя не би настъпила, ако служебните задължения са били изпълнени законосъобразно, като  подсъдимият  е съзнавал, че нарушава служебните си задължения. В един продължителен период от време, подс.С.М. не е имал никакво активно поведение, за да направи необходимото да опази имота от неправомерно ползване, от  продължаващо  експлоатиране, продължаващо застрояване, както  и  продължаващо  настаняване  на  преместваеми  обекти.

Неимуществените вреди се изразяват в уронване на авторитета на ръководеното от него учреждение, както и накърняване доверието на гражданите към Министерство на З.то и храните на Република България  и към ОД „З.“ - гр.***, за точно и безукорно изпълнение на законовите норми от длъжностните лица при извършване на техните  действия. Когато  прекият умисъл е съчетан със специална цел /както е в настоящия случай/, това  означава, че  единствената  причина  и  мотивировка на дееца за извършване на деянието е постигането на конкретно целеният престъпен резултат, който се явява набавянето на облага за посочените  фирми.

Доказателство за субективната страна на деянието се установява и от показанията на св.В.А. /дадени на досъдебното производство/, за които той в съдебно заседание на 18.07.2018г. заяви, че не били точно записани отделни негови пасажи. В тези показания св.В.А. е казал, че имал  сключен  договор за концесия със срок на ползване за двадесет години на „М. п. – К. север“. Така също е заявил:“……Мога да уточня, че във времето съм сключил договор с Д.М., който изцяло движеше всичко на място – почистване, спасителна дейност, изграждане, поддържане, инфраструктура, ток, вода, канализация…..Реално М.  правеше  всичко…Аз нямам общо с поставените в задната част на пасището бунгала, които М. беше  поставил  и  там  оставя  персонала  на  заведението  му  в  летния сезон да спи…“. Не на последно място, във връзка с негово запитване за закупуване на процесния имот в тези показания св.В.А. е заявил и следното: „….  Разговарял съм и със С.М. докато беше директор на ОДЗ – ***, как може да закупя тази земя и той също ми е казвал, че интересите са много големи…..“ Съдът кредитира преимуществено показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство, защото по делото няма никакви обективни  находки  тези  показания  да  са  били  дадени  под  натиск, принуда или каквото и да било въздействие и да се попречи на обективиране на свободната  воля  на  този  свидетел  в  хода  на  досъдебното  производство. Налице са и доказателства, че в хода на  разпита като свидетел на св.В.А., са спазени правата му по чл.122 от НПК, доколкото  протоколите за разпит на свидетел са оформени по надлежния процесуален ред, правата му като свидетел са вписани в самия протокол за разпит на свидетел, в  протокола  надлежно  е отразено  кога  свидетелят  сам  е  прочел  показанията  си. Показанията  са  подписани  лично  от  него  и  без възражения от  негова  страна /т.3, л.290 – 294 д.п./.

Всички допуснати от подсъдимия неизпълнения на служебни задължения, подробно и изчерпателно описани по-горе са все обстоятелства, които съпоставени със събраните доказателства, включително, но не само с изготвените СРС, обосновават извода, че подс.С.М. е имал конкретно намерение да набави облага на свързаното с неговия баща търговско  дружество „М.“***, както  и  на  „М. – Б.“ АД, чрез удължаване колкото се може повече на времето, през което  да  се  ползва  неправомерно  процесния  имот  и  да  се  застроява.

За извършеното престъпление се предвижда  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  една  до  осем  години, като  съдът  може да  постанови  и  лишаване  от  правото  по  чл.37  ал.1  т.6  от  НК.

При определяне на наказанието, съдът прецени всички правнорелевантни обстоятелства, при което намери следното: Вън от съмнение е, че престъплението по служба е с висока степен на обществена опасност, поради  засягането  на  правно  защитения  обект  на  посегателство. В настоящия случай извършеното от подс.С.М., в качеството му на длъжностно  лице  престъпление  по  служба, следва  да  се  оцени  като такова с  висока  степен  на  обществена  опасност, като  тази  степен  се  очертава  от мястото му в йерархията на областната администрация, както и от проявената упоритост  при  неизпълнение на служебните задължения за сравнително дълъг период от време. Така също, вън от всякакво съмнение е, че подсъдимият е съзнавал, че нарушава и не изпълнява служебните си задължения. Неговият  юридически  опит  и трудов стаж, не  оставят  място  за  съмнение, както  и  за  направата  на  друг  извод.

Настоящата съдебна инстанция, като отегчаващо вината обстоятелство отчита наличието на квалифициращия признак по чл.282 ал.2 от НК. Взе предвид и възможността за настъпване на вредни последствия от неговото противоправно поведение, като бездействието на подсъдимия е създало условия за противозаконно изграждане и на други допълнителни строителни обекти и съоръжения. Продължителния период от време, през който не е предприел  действия  по премахването на неправомерно поставените строежи и обекти в процесния имот. Неговото бездействие е създало реална опасност от строително замърсяване на земеделския имот, което би се отразило негативно и върху състоянието на околната среда в тази част от Черноморското ни крайбрежие. Не на последно място, бездействието на подсъдимия по отношение неправомерното ползване на земеделския имот от ДПФ  е  било  изцяло  в  интерес  на  частни  търговски  дружества (едно  от  които  е  било  собственост  на  неговия  баща), а  не  в  обществен  интерес.

Високата степен на обществена опасност на деянието произтича на първо място от вида на застрашените обществени отношения, свързани с правилното и законосъобразно функциониране на държавните органи и по-конкретно на службите оторизирани да контролират дейността на общи*ите служби по З.  в  областта, дейност  изключително  отговорна  и  важна. С осъществената от подсъдимия престъпна дейност се руши авторитета не само на областната дирекция по З., но и на държавната власт като цяло, тъй като същата е оторизирана да осъществява контрол, чрез своите органи и институции в интерес на цялото общество. Противоправното бездействие на подсъдимия води до уронване на авторитета и доверието на гражданите към Министерство на З.то и храните на Р България и Областна  служба  „З.“ - гр.***, длъжностните  лица  при  които  са призвани да бъдат гарант за спазване на правовия ред и защитата на обществения интерес в областта на З.то. Не на последно място са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в екологично замърсяване и увреждане на имот с идентификатор № ***, съставляващ  част  от  държавния  поземлен  фонд.

Смекчаващи отговорността  обстоятелства – чисто  съдебно минало, наличие на образователен ценз - с висше образование, семеен, липсата на наложени дисциплинарни наказания, Това  са  все  обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи. Като такова следва да бъде отчетено също и сравнително големият период от време, продължителността на периода от извършване на деянието до решаване на въпроса за неговата наказателна  отговорност.

ДОС прие обаче, че така посочените смекчаващи вината обстоятелства  не са нито многобройни, нито изключителни, за да мотивират съда  да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Най-лекото предвидено в закона  наказание  в никой случай не е съразмерно тежко, с оглед естеството на поведението му. Ето защо, няма предпоставки за приложение на чл.55 от НК и  наказанието  бе  отмерено  при  условията  на  чл.54  от  НК.   

При тези факти настоящата съдебна инстанция прие, че справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца ще е наказание малко под средния размер на санкцията на квалифицирания състав на чл.282 ал.2 от НК, а именно три години лишаване от свобода. Налице са и материалноправните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК – подсъдимият не е осъждан, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, като за поправянето на подс.С.М. не е необходимо изолирането му в местата за лишаване от свобода. Настоящата противоправна проява е първа за подсъдимия. По делото не са представени доказателства, от които да се установява  негативна  обществена биография. Подсъдимият е работил, заемал  е  ръководен пост в местната администрация дълго време, защитавал е обществена позиция. При тези данни съдът не намери основание да приеме, че за поправянето му се налага неговото изолиране от обществото, като няма нужда от специална корекционна работа с неговата личност за преодоляване на престъпни нагласи и дефицити. Поставянето му под изпитание в обществени условия с приложението на чл.66 от НК, ще въздейства върху подсъдимия предупредително и превъзпитателно. По тези съображения, ДОС отложи  изтърпяването  на  наказанието  от  три  години  лишаване  от свобода, с  пет  години  изпитателен  срок, считано  от  влизане  на  присъдата  в  сила.

Съдът  заключава, че  и  последната  законова предпоставка на чл.66 ал.1 от НК, подлежаща на конкретна преценка е налице, защото за постигане  целите  на  наказанието  и  предимно  за  поправяне  на  осъдения  не е наложително той да го изтърпява ефективно. В конкретния случай е  достатъчно  да  се  въздейства  върху  личността  на  подсъдимия,  чрез  самия факт на настоящото осъждане  и свързаните с него неблагоприятни последици. Легалното дефиниране в чл.36 ал.1 от НК на целите на наказанието позволява тълкуването, че общественият приоритет, свързан с тях е насочен към постигането им по възможно най-ефективния и приемлив начин, осигуряващ едновременно оптимален резултат за всяко осъдено лице и адекватен резонанс  в  обществото. Така  разрешението  следва  да  се  търси  в  две  посоки - личността на дееца и обществения интерес. В случая, според мнението на съдебния състав, не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода. В контекста на обществените интереси, временната  социална  дезинтеграция  на  подсъдимия категорично не се явява оправдано разрешение. Както беше посочено, подсъдимия не е криминално проявен, личността му не разкрива данни за завишена степен на обществена опасност. Това обуславя извод, че и без ефективното  изтърпяване  на наказанието, целите на същото са постижими. Целите на генералната  превенция, не  следва да бъдат несправедливо надценявани и третирани приоритетно, пред тези на личната превенция. Определянето  на  предвидения  в  закона  максимален  изпитателен  срок  от  пет години, в  рамките  на  който  подсъдимият да осмисли своето поведение, както и самият факт на осъждането  се  отчитат  в  случая  като  достатъчно  силна  за  него  мотивация за  преоценка  и  премисляне  на  стореното и на дължимото от него поведение в бъдещите му професионални ангажименти. Затова такова разрешение се  определя  като  достатъчно  по  вид  и  интензитет  за  успешното  постигане  на  целите  на  наказанието. 

Съдът счита, че адекватен като размер е максималният размер на изпитателния  срок, за  който  се  отлага изтърпяването на наказанието, предвиден  в  разпоредбата  на  чл.66 ал.1  от  НК, а  именно  пет  години.

С оглед високата обществена опасност на деянието и за постигане целите на чл.36 от НК съдът прие, че следва да наложи на подс.С.М. и наказанието по чл.37 ал.1 т.6 от НК, като намери, че е необходимо подсъдимият да бъде лишен от право да заема държавна и обществена длъжност в държавната и общи*а администрация. Според чл.50 от НК наказанието лишаване от право да се заема определена длъжност или да се упражнява определена професия се налагат, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Настоящият случай демонстрира такава несъвместимост, защото заеманата от подсъдимия длъжност е станала необходимото условие за реализираното общо длъжностно престъпление. Касае  се  за  професионална  несъвместимост, тъй  като  подс.С.М. сериозно е нарушил професионални правила при извършване на настоящото престъпление, като е демонстрирал упоритост и прикритост. Поради това съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ за срок от пет години. Срокът се индивидуализира, след  като се взе предвид тежестта на престъпното деяние от една страна, а от друга тежестта на неизпълнените служебни задължения, като това наказание ще изиграе изключителна превъзпитателна и въздържаща роля  по  отношение  на  бъдещото  поведение  на  подсъдимия.   

Съвкупното налагане на тези две наказания е справедливо и ще въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно върху подс.С.М., като  същевременно  ще  покаже  на  членовете  на  обществото, че  подобен  род  действия  не  остават  ненаказани.

 

Причини за извършване на престъплението са най-вече незачитането  на  установения  правов  ред  в  Република  България.

 

            Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение  както  на  личната,  така  и  на  генералната  превенция.

            Подс.С.М. бе осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 4 113,51лв.  по  сметка  на  ГД „Национална полиция“ гр. София.

             

На основание изложените  фактически констатации и правни  изводи    съдът  постанови  присъдата  си.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: