№ 1070
гр. В., 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Я. Панева
СъдебниАна П. П.а
заседатели:Елена В. М.а
при участието на секретаря Роксана Св. Й.а
и прокурора Д. Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Я. Панева Наказателно дело от общ
характер № 20233100200848 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимите:
Б. М. М. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Я. –
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
С. Й. С. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Б. Ж. –
редовно упълномощен и приет от съда от преди, явява се.
Ж. А. П. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ст. И.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на съдебното следствие
СЪДЪТ приканва подсъдимите да дадат обяснения.
ПОДС. М.: Вече съм дал частични обяснения и по никакъв начин не съм
излъгал Ц. А., който към момента все още продължава да ми дължи пари.
Няма да давам други обяснения.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
ПОДС. С.: Не знам какво да Ви кажа освен за свидетелката Я.. Аз съм й
помагал наистина, както и тя каза същото предния път, но не съм я заплашвал
по никакъв начин. Не съм участвал в никакви групи, аз съм работил в
казиното и с тях съм се запознал там. В казиното работих около седем, осем
години. Нямаме общи каси с никой от останалите подсъдими, няма такива
неща.
Четирите броя гилзи от патрони са намерени в касата ми заедно с
пистолета. Аз от двадесет години законно притежавам оръжие. Реших да си
сменям оръжието и си купих друго, но когато съм си предавал пистолета с
патроните просто са ми останали в касата, нито съм ги укривал, нито нищо.
Когато полицаите дойдоха вкъщи, на въпросния полицай М. му обясних за
какво става въпрос и, че мисля да ги изхвърля, но той ми каза, че по-добре, че
ги държа в касата си, за да не ги намери някой друг. Тази ситуация е станала
съвсем неволно. Аз до 2023 година имах пистолет „Glock”, а преди това имах
Макаров пистолет и тези патрони са останали от Макаров.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
ПОДС. П.: Дал съм пари, ама аз съм и малко комарджия там в казиното
и някой ако ми поиска пари им давам назаем понякога.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да
се приключи съдебното следствие.
АДВ. Я.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Ж.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
АДВ. И.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита и
приобщава протоколите за оглед и останалите, приложени към Досъдебното
производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства
по делото, както и ВДС по СРС.
АДВ. И.: Моля да помоля за кратка почивка в 10:00 часа, тъй като имам
въззивна мярка за неотклонение пред Апелативен съд - Варна.
СЪДЪТ дава почивка до 10:20 часа.
Съдебното заседание продължава в 10:20 часа в присъствието на
всички страни.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на
нови следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят
обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, СЪДЪТ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така възведените обвинения. Считам, че в
хода на съдебното следствие се събраха достатъчно доказателства, които
обосновават обвинителната ми теза.
От анализа на свидетелските показания, изготвените ВДС, материалите,
3
приобщени при извършеното претърсвания и изземвания и останалите
приобщени доказателства се установява, че тримата обвиняеми са се
занимавали с дейност, чиято цел е била да намерят изпаднали в нужда за пари
лица, често със зависимост към хазартни игри, на които предоставяли парични
заеми, които по задължение да бъдат върнати лихви. Показания в тази връзка
дадоха всички разпитани свидетели в предходното съдебно заседание.
Освен даване на заеми с лихва обаче, групата на тримата подсъдими е
имала за цел още една дейност, а именно в случай на забава или неизпълнение
на дадените от тях заеми, да се използват различни форми на рекет и принуда
за връщането им. Конкретни показания в тази връзка дадоха св. С., св. А., св.
Я. И., св. С. Д., св А. М., както и свидетелят с тайна самоличност. В
инкриминирания период, подсъдимите са изградили стройна система за
отчетност и контрол върху заимополучателите, която следяла за просрочия и
дисциплинирала некоректните длъжници. Във връзка с отпуснатите парични
суми срещу лихва, обв. М. водил записи в телефона си, които обхващали
данни за личността на длъжника, предоставената му в заем главница,
дължимите суми, като лихва и определения падеж. В случай, че плащанията
спирали, тази система включвала заплахи и закани с престъпление спрямо
длъжниците и техните близки, както и употреба на физическа сила, за да
бъдат те мотивирани да направят плащането. Като бияч на групата бил
определен и възприеман от околните обв. Ж. П., като агресия към длъжниците
предявявал и обв. С. С.. Участниците в сдружението комуникирали по
мобилните си телефони, уточнявали подробности за длъжниците, за
получените суми от лихви, както и за възникнали проблеми. Когато
длъжникът се укривал и не спазвал уговорените срокове, тримата обвиняеми
М., С. и Ж.в предприемали силови методи, които били предшествани от
заплашителни обаждания и посещение по домовете, включително до най-
близките членове на семейството. Всичко изложено до момента може да бъде
изведено, както от свидетелските показания, така и от анализа на две
действия, които са изготвени в резултат на експлоатираните СРС.
Действително, престъпление по чл. 252 от НК, така нареченото
лихварство, към момента е декриминализирано според тълкувателно решение
1 от 15.05.2024 г. на ВКС и дейността на тримата подсъдими в тази връзка
въпреки, че е факт не представлява престъпление, но другата им дейност от
събирането на предоставените заеми чрез използване на рекет и принуда не е
4
декриминализирано.
За да е налице състава на чл. 321, ал. 3 от НК е необходимо наличието на
организирана престъпна група, която има цел да извършва престъпления, за
които са предвижда наказание повече от 3 години лишаване от свобода и
престъпленията по чл.213а и чл. 214 от НК са именно такива престъпления.
Освен това да е налице състава на чл. 321 от НК, не е необходимо
престъпленията за извършването на които е сформирана групата да са били
извършвани. Тук е достатъчно групата да е била създадена с тази цел, а
считам, че от събрания доказателствен материал, този факт е изяснен без
съмнение и дори в обясненията дадени в днешно съдебно заседание, никой от
подсъдимите не отрича, че е давал заеми срещу лихва. Първата половина от
дейността на групата е факт, но и втората дейност на групата по отправянето
на принудите и заплахите, които могат да бъдат сведени към съставите на
чл.213а и чл. 214 от НК са факт.
Що се отнася до възведеното обвинение по чл. 213а спрямо подс. П. и
подс. М. тук действително са налице показанията единствено на двамата
подсъдими от една страна и пострадалия Ц. А. от друга. Считам обаче, че ако
показанията на св. А. бъдат разгледани и оценени в контекста на останалия
събран доказателствен материал, а именно чрез анализа на показанията на
явните свидетели и на свидетеля с тайна самоличност, то считам, че и това
обвинение се явява доказано. Относно обвинението спрямо подс. С. за
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, то същото се доказва безспорно от
факта, че боеприпасите са намерени във владение на С. и същият не
притежава разрешение за държанието им. Обясненията, които даде в днешно
съдебно заседание, целящи да докаже, че той няма умисъл към извършването
на това деяние, считам за защитна версия.
Предвид горното, моля да признаете и тримата подсъдими за виновни по
възведените обвинения и да им наложите наказание около минималния
размер, предвид факта, че от започване на производството до момента е
изминал дълъг период от време, като моля да постановите и разноските,
направени в хода на досъдебното производство да бъдат платени от тримата
подсъдими.
АДВ. Я.: Моля от името на моя подзащитен да постановите присъда, с
която да го признаете за невиновен и по трите обвинения, доколкото едно от
тях на практика е декриминализирано, а останали две са бегли предположения
5
и на основание чл. 304 от НПК да постановите присъда с която да го
оправдаете и по трите обвинения.
Ще взема кратки становища и по трите обвинения, като първото от тях е
по отношение на това, че Б. М. при условията на продължавано престъпление,
през определен период от време през 2017 до 16.11.2020г. извършвайки
деяние чрез предоставяне на заеми на различни физически лица е осъществил
престъпния състав на чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Налично е и всички страни
са запознати с него, а по конкретно Тълкувателно решение № 1 от 2024 г. на
общо събрание от наказателните колегии на ВКС относно приложението на
чл. 252 от НК, където изрично е посочено от касационната инстанция, че
предоставеното занятие на заеми или кредити са средства, които не са набрани
публично чрез привличане на публични средства, посредством привличане и
на други необходими средства не представлява банкова дейност и
следователно от съставите на тази дейност, без разрешение не осъществява
състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.
Касационната инстанция, с това ТР дава разяснението, че за
предоставянето на кредити, следва да се привлекат средства, чрез публични
влогове, което категорично става ясно, че в настоящия случай това не е така.
От събраните по делото доказателства става ясно, че всеки един от
подсъдимите е боравил със собствени средства и в крайна сметка трябва да си
зададем въпроса дали е налице „Организирана престъпна група“, като трайно
структурно сдружение между тях или не е. Поради тези причини и поради
наличието на това ТР, аз намирам, че обвинението по чл. 252, ал. 2 вр. ал.1 от
НК се явява несъставомерно, тъй като на практика е декриминализирано от
страна на върховни съдии, доколкото указанията, които се съдържат в ТР
издавано за повече лица със задължителност за спазване по всички съдилища
в страната и поради тази причина и на това основание, М. трябва да бъде
оправдан за предоставените от него заеми в десет случая за периода за 2017 г.
до ноември 2020 г., тъй като това не е престъпление.
По отношение на обвинение по чл. 321 - за организирана престъпна
група, аз споделих с Вас, че има легално предоставена дефиниция на
понятието „Организирана престъпна група“, която се съдържа в чл. 93, т. 20 от
НК и тя се определя като правна структура на сдружение на три или повече
лица, създадени с цел да вършат съгласувано престъпления в страната или в
чужбина, тоест престъпления, които са наказуеми с „Лишаване от свобода“ за
6
не по – малко от три години. В случая в диспозитива на обвинението по
отношение на моята защита, са посочени престъпления по чл. 252, ал.1,
чл.213а и чл. 214 от НК.
Първото престъпление, така както стана ясно, това не е престъпление,
тъй като е декриминализирано и следователно остава да се установи как е
функционирала групата, след създаването им с цел да извършва не
престъпление по чл.252 от НК, а именно по чл. 213а и чл. 214 от НК. Тези
твърдения на прокуратурата не се подкрепят от нито един вид доказателства
по делото. Огромна част от свидетелите като С., И., Д., А. и анонимния
свидетел, не сочат пряко участие на моя подзащитен в нито един от случаите,
в които на тях им е бил държан по – висок тон. Трябва да се направи обаче
внимателна разлика между действията, които представляват заплаха с
насилие, които представляват заплаха за възгласяване на позорни
обстоятелства и като такива съставляват част от елементите на
изпълнителното деяние изнудване или принуда. В случая единственото, което
сочат свидетелите по отношение на моя подзащитен е, че той е търсил
контакт, за да пита кога ще си получи парите и в това няма нищо осъдително и
съмнително в това просто да попиташ, кога и как ще си получиш парите,
които си предоставил, дори и свидетелят Ц. А. също категорично сочи, че по
отношение лично на него от страна на подс. Б. М., действия свързани с
насилственото отклоняване да изпълни своето лично задължение, е нямало,
нямало е заплахи по отношение на него от страна на М., нямало е упражнено
физическо насилие по отношение на него спрямо М.. Безспорно е, че за да
съществува или да се докаже, че е „Организирана престъпна група“, не е
необходимо да са налице извършени в количество престъпления, а само да е
установено, че целта на създаването на тази група е била да се извършват
такива престъпления само, че това също не е установено. Установява се само и
единствено от показанията на един анонимен свидетел, но на всички ни е
известно, че съществуват принципи на забрана за постановяване на
осъдителна присъда на показания единствено и само, предоставени от
свидетел с тайна самоличност, както е в този случай.
На второ място е това, че подсъдимите не са работили в синхрон, за да се
приеме, че те са приели да бъдат посредством действия или изявления на
съвпадащи срещи за да бъдат част от една група и тримата да сформират тази
една група. Всеки един от подсъдимите е действал сам за себе си и когато
7
единия от тях е нямал свои собствени средства, които да предостави на заем,
то ги е предоставял някой друг, но това не е ставало съгласувано помежду им
и „плодовете“ от предоставянето на тези заеми, сиреч лихвите не са били
разпределяни между подсъдимите, за да се приеме, че те са били една единна
структура, която осъществява една единна дейност, както вече става ясно тя е
декриминализирана, но и тази единни дейност се разпростира върху общи,
целенасочени, съгласувани и структурирани действия между тях за указване
на давление върху длъжниците, без значение дали тези хора са длъжници на
един подсъдим или на няколко за указване на давление и постигане на един
общ резултат, а именно да се върне заема ведно с лихвите, след което
плодовете да бъдат разпределени. Тримата подсъдими са действали като
„необходими другари“ в определени случаи, но не винаги, а напротив или в по
– голяма чест от времето те са си били конкуренция и са действали като
необходими другари в един или два случая, но не както казва един от
свидетелите, че един от подсъдимите е препращал някой желаещ да получи
кредит към друг, то това е било инцидентно и не е било проява от напред
взето решение да се извършват съгласувано тези дейности, с цел облагите,
които се получават да се разпределят помежду им. Поради изложените
причини, аз категорично приемам и смея да твърдя пред Вас, че
„Организирана престъпна група“ няма.
По отношение третото обвинение към М. и подс. П. за престъпление по
чл. 213а, ал. 2 от НК за изнудване извършено от повече от две лица. Според
диспозитива на обвинителния акт, всеки от двамата подсъдими Б. М. и Ж. П. е
обвинен да е извършил деяние чрез лични действия и то предполагаемо и
вероятно в личен интерес а не съвместно, не задружно, както става ясно от
фактите в случая. Вписването на съизвършителство, аз също намира, че в този
случай е абсолютно формално и при съпоставка на двата диспозитива на
обвинението, спрямо моя подзащитен и спрямо другия подсъдим, става ясно,
че този проблем на обвинението за който говорят, то е очевидно в
противоречие с тезата на прокурора кой е отправял съставомерните удари и
заплаха и на кого е следвало да се плаща, обаче аз пак казвам и цитирам
буквално повдигнатото обвинение на М., където пише, че на неустановена
дата през лятото на месец юни през 2018 година в гр. В. и с цел да принуди Ц.
А. да се разпореди с вещ, да му предостави парична сума от 3000,00 лв., М. го
е заплашвал с насилие и го е ударил силно с юмрук в корема и му казал, че ще
8
го смачка, като деянието е извършено с две или повече лица, заедно с Ж. П.,
както следва и обвинението на П. е идентично, но в неговото е записано, че
деянието е извършено заедно с М. или от така формираното обвинение е
видно, че се отнася до поемане на имуществени задължения по отношение на
всеки един от двамата подсъдими, тоест за еднократно плащане на сумата от
3000,00 лв., нещо което се получи като риторичен факт по делото. Нещо
повече е видно обаче, че в заключителната част на обвинителния акт е, че
всеки от двамата подсъдими е обвинен да е действал със собствена цел и
всеки един от тях е целял да му се плаща на него, като липсата на обвинение в
диспозитива за обща цел, изключва квалифицирания белег на предявения
застъпен състав, то да е извършено от две лица, защото се сочи, че всичко е
извършено по определени и конкретни действия, така е поне по диспозитива
на обвинителния акт. Не така обаче стои въпроса с фактите, свидетелят Ц. А.
беше разпитван, както и бяха прочетени и показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство. Без значение е кои показания ще възприемете,
дали тези, които той даде тук в залата лично или тези, които е депозирал в хода
на досъдебното производство, които бяха приобщени по реда на чл. 281 от
НК, но от тях става ясно едно, че двамата подсъдими влизат в пункта на Е.Ф.,
където подс. П. се насочва към А., искам да отбележа, че аз не твърдя, че това
е станало, а цитирам какво пише в показанията на свидетеля А., където се
твърди, че П. го удря, а подс. Б. го спира и му казва да него прави и той
единствено го пита кога смята да му върне парите. Въпроса тук е какво е
участието на Б. в изнудването и ако приемем тези показания за изцяло чиста
монета, то това означава, че подс. М. изначално е нямал умисъл за изнудване.
Ако имаше изявления от типа на това, че са го заплашили, че ще яде още бой и
т.н., то тогава вече може да се говори за обща мисъл, но в случая той спира
другия- подс. П. според показанията, дадени от А. и само пита, кога ще му
бъдат върнати парите, но не го заплашва, което ако се беше случило, то тогава
вече щеше да бъде наистина заплаха. Това само по себе си говори, че няма
общ умисъл между двамата и от нито едно доказателство по делото, това не
може да се извлече, второ няма инцидентен умисъл, възникнал у подс. М. да
извършва престъпление, след като то вече предполагаемо е било започнато с
другия подсъдим. По отношение на процесуалната стойност на разпита на
пострадалия Ц., проведен в хода на досъдебното производство, аз намирам, че
същия е проведен в противоречията на закона, поради което не следва да бъде
9
ценен при постановяване на Вашия съдебен акт и това е така, защото както е
видно въпросния разпит е започнал 21:10 часа вечерта и това няма как да бъде
прието като грешка, защото и самия свидетел е заявил, че са го накарали по
най – бързия начин да дойде от гр. Р. в гр. В., без оглед на времето, което
напредва, за да бъде разпитан в късните часове на нощта, като свидетел.
Законът обаче е категоричен, че разпит на свидетел се провежда през деня,
освен ако не търпи никакво отлагане, обаче за да бъде установено дали този
разпит е търпял или не никакво отлагане, то следва той да бъде оценяван на
фона на всички други действия, които са били извършени от разследващия, на
фона на това какви факти се установяват с неговия разпит. Ако това беше
разпит на свидетел, станал очевидец на тежко престъпление, станало току що,
безспорно тогава е, че то не търпи отлагане да бъде извършено веднага. Какво
е наложило обаче това бързане той да бъде призован с почти заплашителен
тон по телефона, да се качи на автобус от гр. Р., за да дойде във гр. Варна в
късните часове на вечерта и да бъде незабавно разпитан, но нищо не е
налагало това бързане и това за мен представлява едно незаконосъобразно
действие, което Ви моля да го изключите от доказателствата по делото или по
– точно да не го цените при произнасянето на съдебния акт и вземането на
решение при оттеглянето Ви в тайно съвещание.
Предвид гореизложеното, Ви моля да постановите присъда, с която да
оправдаете моя подзащитен и по трите обвинения и да го признаете за
невиновен в обвиненията, за които е привлечен да отговаря пред Вас и да го
оправдаете. Алтернативно само искам да посоча и това е едно от малкото ми
съгласия с представителя на държавното обвинение и то е, че несъмнено
трябва да начислите фактора време, който е свързан с иска за разумност на
срока на наказателното производство. На първо място досъдебното
производство е продължило почти три години, разбира се не по вина на
подсъдимите и на второ място съдебното производство беше дълго като
съдебното следствие, с оглед на множеството свидетели, голяма част от които
беше трудно да бъдат открити. Аз намирам, че с оглед сложността на този
казус от които както посочих, три години са предварителното разследване,
което предполага надхвърляне на принципа на разумност, което само по себе
си е основание за прилагане на чл. 55 от НК.
АДВ. И.: Доколкото колегата ми беше изчерпателен, това касае до
голяма степен и моя подзащитен и повдигнатото му обвинение, тъй като те се
10
припокриват с тези на подс. Б..
На първо място основното обвинение, което е за член на „Организирана
престъпна група“, прокуратурата трябваше да докаже, че това е една
структура с ясно разпределение на ролите и функциите на всеки един член,
тъй като не е задължително тези хора да се познават помежду си, но явно в
случая, тези момчета се познават. Тук прокуратурата използва израза доста
общо, че Ж. е бил бияч, което моментално го прави член на тази група и
събирач на заеми общо казано, но забележете, че само и единствено свидетеля
А. в досъдебното производство е „загатнал“, че спрямо него е имало
упражнено насили, но това не беше така в съдебна зала. Тук въпроса ми е,
защо да не приемем показанията дадени тук в съдебна зала, като му бяха и
задавани въпроси, при положение, че спрямо него е осъществен натиск, но
няма доказателства, че по някакъв начин е манипулиран, то защо ние да не ги
кредитираме. От друга страна, този свидетел трябва да скрепи обвиненията
както за организираната престъпна група, така и за обвинението по чл. 213а,
ал.2 от НК и промЯ.та в обстоятелствата, които той изнася, разбира се това не
е в обвинението на прокуратурата, но прокуратурата умело използва похвата,
че въпреки това, останалите доказателства подкрепят неговите, казани в
досъдебното производство и обвиненията са доказани.
За членуване в престъпна група, прокуратурата е визирала чл. 213а,
чл.214 и чл. 252 от НК, което нас не ни касае, въпреки, че от свидетелските
показания, става ясно, че и Ж. е предоставял средства, но това също не ни
касае. Аз не виждам тук каква е ролята на моя подзащитен в тази
организирана група. Той трябва да действа за благото, дали на всички
членове, дали на ръководител, дали на отделни други подструктури и със
своите действия да е допринасял за тези престъпления, които са визирани, но
и това не се е доказало. Всеки един от подсъдимите е действал самостоятелно
сам за себе си и средствата, които са предоставяни са лично на всеки един от
тях и решението да се предоставят е негово лично. Парите, които са взимани,
дори и да са били на лихва, те са постъпили у лицето, предоставило ги. Тук
няма как да говорим за трайна структура, която да се облагодетелства, да
имаме разпределение на ролите и най – вече разпределение на придобитите
средства и за това в никакъв случай това не е „Организирана престъпна
група“.
По обвинението по чл. 213а, ал. 2 от НК, в мен остава въпроса, защо то
11
не е в изпълнение на решението за организираната група, защото има и такъв
текст, че по ал. 3, т.3 и ако всъщност имаме такава група, която действа с
такъв размах и пострадалия Ц. А. е бил обект на принуда, изнудване и т.н.,
защо тези действия на двамата подсъдими не са в изпълнение на
„Организирана престъпна група“, ако единия е ръководител, а другия е член
на групата, тоест прокуратурата тук твърди, че те са действали самостоятелно
двамата, извън решенията на групата, поне аз така го разбирам или просто не
е формулирано правилно. Няма как тези лица да са „Организирана престъпна
група“, а двамата подсъдими самостоятелно при обикновено съучастие да
извършват посегателство спрямо А., за мен диспозитива би трябвало да бъде
поне такъв.
Колегата засегна темата за разпита на свидетеля А. и при положение, че
не е оспорен този от съдебна зала, не знам какво има да разискваме разпита от
досъдебното производство, тъй като на всички ни е ясно кое и как се е случило
и в кои часове на денонощието. За мен лично има нещо по – притеснително и
когато говоря за доказателства, необезпечени, аз се постарах да обърна
внимание на основните свидетели, които и колегата засегна, а именно тайния
свидетел, като моля да забележите свидетеля А. М.. Не знам дали някой
обърна внимание на разпита от досъдебното производство на свидетеля с
тайна самоличност от 27.01.2020 г. и разпита на М., където показанията са
буквално от един абзац и три изречения, пунктуационно едни и същи, на
тайния свидетел и на основния свидетел, полицейски служител, който
свидетелства за тази „Организирана престъпна група“ и доколкото аз се сещам
тук в зала, че той не можа да отговори на въпроса какво е слушал на СРС и
какво е разбрал, то излезе, че е съвсем различно и кои са лицата, които са
участвали. Няма как служител към борбата с организирани престъпни групи
да има идентични показания с тези на тайния свидетел. Всичко това според
мен е режисирано и не може да бъде възможно и ако видите стр. 2, стр. 3 и
стр. 4, това са цели абзаци, това е невъзможно и няма как да се случи и за това
Ви казах, че доказателствена необезпеченост сериозно подлага на критика
работата в досъдебното производство, като тук изключвам наблюдаващия
прокурор, тъй като този прокурор го наследи това дело. Начина на работа е
безобразен и с това поставя въпроси по отношение на други доказателства, за
които колегата ни насочи за Ц. А., поради това дело шито с бели конци няма
как да води до безспорния факт, че тези деяния са доказани. Голяма част от
12
свидетелите говореха с недомлъвки и не можаха да преповторят казаното в
досъдебното производство пред разследващ полицай и пак казвам, че това не
се дължи на стрес, уплаха, внушение или нещо подобно, защото тук пред нас
си има прокурор, адвокати и трябва да се каже това, което се знае, а тогава в
досъдебното е казано това, което на тях им е натрапено да кажат и това
отново се вижда от свидетеля с тайна самоличност и свидетеля А. М.. Смятам,
че ако има съвпадение на едно изречение или на една пунктуация, бихме
могли да си го премълчим, но тук говорим за нещо много по – сериозно, та
дори да не кажа, че е на ръба на Закона.
С оглед горното, считам, че деянията не са доказани както от обективна,
така и от субективна страна, поради което моля за оправдателен диспозитив.
АДВ. Ж.: Направи ми впечатление това, което каза колегата и ще бъда
по – точен. Направения разпит със защитен свидетел, проведен на 27.01.2020
г. е започнал в 12:20 часа и е приключил в 13:30 часа, като на същата дата
27.01.2020 г. е разпитан свидетеля А. М., на който разпита е започнал в 13:50
часа и съм убеден, че ако се сравнят двата протокола на свидетеля с тайна
самоличност и на свидетеля от ГДБОП, и както каза колегата, в тях
разпитващия дори не си е направил труда да промени някои от изреченията, а
ги е пренесла буквално от единия в другия. Въпроса ми е кой от двата разпита
е достоверен и излага факти и обстоятелства, които Вие да кредитирате, като
достоверни свидетелски показания и на двамата.
По отношение на повдигнатото обвинение спряно двамата подсъдими,
на първо място, по делото няма нито едно доказателство, освен свидетелката
Я. И., която да има някакво отношение по така нареченото кредитиране. Няма
да се спирам на него, тъй като вече е декриминализирано, така че
престъпление по този текст не може да е и цел на „Организирана престъпна
група“, но за да приемем, че е имало такава организирана група,
прокуратурата в обвинителния акт е посочила следните факти:
Критерият – трайност се обосновава от факта, че групата обикновено
имала за цел да извършва конкретен вид престъпления, но прокуратурата от
къде стига до този извод, а може би от това, че тримата се познават и това е
факт, тъй като самия С. работи в казино, както и другите двама от
подсъдимите, а и не само те, а както се вижда и клиентелата, която е
пристрастена към хазартната дейност. Както казах по - горе свидетелката Я.
И. е получавала кредитиране често и то не за нещо, свързано с местоработата
13
на подсъдимия, а с нейния личен бизнес.
Вторият критерий, който прокуратурата, за да ги мотивира да е налице
критерия за организираната престъпна група, е че във всеки един момент,
дейността по извършване на престъпленията по чл. 252, чл. 213а, и чл. 214 НК,
е била осъществявана от три лица, но кое е това доказателство, за да се
приеме, че във всеки един момент и в кой момент по - точно, това е съвсем
общо казано, декларативно и нито едно свидетелско показание и нито един,
посочен от прокуратурата случай не доказва, че някое от лицата е участвало в
каквито и да било деяния, осъществяващи състава на чл. 213а и чл. 214 от НК.
Прокуратурата иска и ни обвинява, че целта на тази организирана група е
била за извършване на престъпления, отново със същите текстове.
Тъй като касателство към моя доверител има свидетелката Я. И., аз ще
отбележа с няколко думи само показанията, които пряко и непосредствено, тя
даде пред Вас на 22.03.2024 г. Тук искам да забележите, че на всички въпроси,
които задаваха страните и съдът, тя първо мотивира, че тези средства са и
били необходими, във връзка с бизнеса й и С. С. и е помагал в бизнеса й и
искам да припомня, че освен кредитирането, тя каза, че никой не и е казвал
какво ще се случи, ако не върне парите, както и, че С. не я е притеснявал, но тя
се е плашила от самия факт, че са притеснявали родителите й. Моят въпрос е
от къде, прокуратурата е стигнала до извода, че спрямо И. е осъществявано
действие, което може би влиза в пределите на чл. 213а и чл. 214, след като тя
сама заявява, както тук в съдебна зала, така и преди това, че не е получавала
заплахи, а се е притеснявала от факта, че С. я е търсил, за да знае, кога тя ще
му върне парите и въпреки, че е закъснявала с връщането на тези кредити, тя
въпреки това се е обръщала многократно към него. Аз смятам, че ако И. се е
чувствала изплашена или заплашена нямаше да търси многократно помощта
на С. С. отново и отново. Считам, че освен това, което се опитах и аз да кажа в
нито един факт по делото, който да е включен съставомерно на чл.321, ал.3 от
НК, не е доказано и обвинението не може да почива на предположения, нито
пък на показания на защитен свидетел, без да цитирам съдебна практика пред
Вас, с оглед Вашия опит.
С оглед горното Ви моля да постановите съдебен акт, който да оправдае
моя подзащитен за престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК.
Що се касае до второто обвинение, подс. С. даде обяснения. Безспорно
той има разрешение да притежава огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях
14
и с оглед събраните в тази насока, представени пред Вас документи и
доказателства считам, че безспорно е установено, че той е притежавал
разрешение за намерените 4 бр. патрони, като вид боеприпаси, но след като е
предал оръжието и боеприпасите, които е имал към това оръжие, просто не е
видял, че са останали 4 бр. патрони при другото огнестрелно оръжие. Аз
считам, че тук в никакъв случай не може да се говори за умишлено деяние по
чл. 339 от НК, а безспорно се касае за формално осъществяван състав на
престъпление от една страна, а от друга страна това е административно
нарушение по Закона за оръжията и боеприпасите, така че не е осъществен
признак на състав на престъпление по чл. 339 от НК, поради което Ви моля да
постановите Вашия съдебен акт.
ПОДС. М. /право на лична защита/: Поддържам казаното от адв. Я..
Не съм извършил никакво престъпление.
ПОДС. С. /право на лична защита/: Съгласявам се с казаното от
адвоката ми.
ПОДС. П. /право на лична защита/: Поддържам казаното от адвоката
ми.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимите:
ПОДС. М.: Моля да бъда оправдан.
ПОДС. С.: Моля да ме оправдаете.
ПОДС. П.: Моля за оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
й пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:00
часа.
15
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16