№
гр. С., ….07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІ въззивен състав в публично заседание проведено на седемнадесети май
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
2. ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Мариана Косачева и в присъствието на
прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 2912
по описа за 2003 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 26.03.2003
г. Софийският районен съд, 11-ти състав, по НОХД № 8143 по описа за 2001 г. на
същия съд е признал подсъдимия Б.И.Д. за ВИНОВЕН в това, че в края на месец май
1994 г., в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у К.Н.К., че ще вложи дадената от него валута във
финансово-брокерски операции в нефтопреработването и производството на консерви
от рапани и в срок от тридесет дни ще му я върне с печалба и с това му причинил
имотна вреда в размер на 4000 щатски долара с левова равностойност 222037
неденоминирани лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание три години лишаване от свобода.
Със същата присъда
СРС го е признал за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.1994 г. и 07.06.1994 г., в гр.С.,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.
Д. Л., че ще вложи дадените от него пари във финансово-брокерски операции в
нефтопреработването и производството на консерви от рапани и в срок от тридесет
дни ще му я върне с печалба и с това му причинил имотна вреда в размер на
1100000 неденоминирани лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание три години лишаване от
свобода.
Със същата присъда
първоинстанционния съд е признал подсъдимия за ВИНОВЕН в това, че на 23.06.1994
г., в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у М.М.К., че ще вложи дадените от него пари във финансово-брокерски
операции в нефтопреработването и производството на консерви от рапани и в срок
от тридесет дни ще му я върне с печалба и с това му причинил имотна вреда в
размер на 14500 щатски долара и 30500 дойче марки, като общата сума от
причинената вреда е в размер на 1805371 неденоминирани лева, поради което и на
основание чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на
наказание три години лишаване от свобода.
С присъдата си СРС е
признал подсъдимия Д. за ВИНОВЕН в това, че на 25.06.1994 г., в гр.С., с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Ц. Г. М., че
ще вложи дадените от него пари във финансово-брокерски операции в
нефтопреработването и производството на консерви от рапани и в срок от тридесет
дни ще му я върне с печалба и с това му причинил имотна вреда в размер на 3000
щатски долара, с левова равностойност от 161523 неденоминирани лева, поради
което и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК го
осъдил на наказание три години лишаване от свобода.
С първоинстанционната
присъда подсъдимия е признат за ВИНОВЕН и в това, че на 22.07.1994 г. и между
01-05.08.1994 г., в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у Т.Н.К. и с това му причинил имотна вреда в размер на
790536 неденоминирани лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание три години лишаване от
свобода.
Подсъдимият е признат
за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.07.1994 г., в гр.С., с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. И.Я., че ще вложи дадените
от него пари във финансово-брокерски операции в нефтопреработването и
производството на консерви от рапани и в срок от тридесет дни ще му я върне с
печалба и с това му причинил имотна вреда в размер на 9000 щатски долара, с
левова равностойност от 484200 неденоминирани лева, поради което и на основание
чл.302 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение по пункт 5 от
обвинителния акт, както и по отношение на повдигнатото обвинение по чл.211,
пр.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.23,
ал.1 от НК, първоинстанционния съд е определил едно общо най-тежко наказание в
размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от пет
години. Съдът е осъдил подсъдимия Д. за заплати направените по делото разноски
в размер на 90 лева, както и три лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от подс. Б.Д., в която се излагат твърдения за нейната
необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да
бъде оправдан. Не се правят доказателствени искания.
В
разпоредително заседание проведено на 12.01.2017 г., въззивния съд по реда на
чл.327 и сл. от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи лица, както и събирането на
други доказателства.
В съдебно заседание
служебния защитник на подс.Д. – адв. Т. заявява, че поддържа въззивната жалба като
намира атакуваната присъда за необоснована. Прави се възражение относно
решението на първоинстанционния съд да не кредитира обясненията на подсъдимия дадени
на съдебното следствие. Излага се становище за необоснованост на решението на
СРС да даде вяра изцяло на показанията на разпитаните свидетели, приемайки ги
за логични и непротиворечиви, подкрепящи се от останалия доказателствен
материал по делото. Изказват се твърдения за наличието на съществени
противоречия относно правнозначими обстоятелства между свидетелските им
показания. Изтъква, че подс.Д. е давал получените от него парични суми на
трето, неустановено по делото лице. Изказва твърдение за допуснато съществено
процесуално нарушение от страна на контролирания съд, като в мотивите към
присъдата на стр.7 е отбелязано различно име на подсъдимия, поради което счита,
че е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на СРС. Прави се алтернативно искане за отмяна на атакуваната присъда и
оправдаване на подзащитния й Д. или изменянето й, като на основание чл.6 от
ЕКЗПЧ, поради изтеклия значителен период от време от инкриминираните дати, да
се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК или да се намали размера на
наложеното наказание.
Представителят на СГС
заявява, че са налице предпоставките на чл.81, ал.3 вр. ал.1, т.3 от НК поради
изтичане на абсолютната давност – повече от 15 години от момента на извършване
на последното от петте инкриминирани деяния през август 1994 г. По отношение на
жалбата, заявява, че намира същата за неоснователна с оглед събраните по делото
материали и моли съда, в случай, че постанови свой съдебен акт да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Частния обвинител Л. и
наследниците на частния обвинител Ц.М. поотделно молят настоящия съдебен състав
да потвърди осъдителната присъда.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите изложени във въззивната жалба на подсъдимия, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че въззивната жалба е неоснователна и, че не са налице основания за отмяната
или изменението на присъдата на контролирания съд поради следните съображения:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства: обясненията на подсъдимия Б.Д., показанията на свидетелите Н.Н.,
Г.Л., С. Я., К.К., Т.К., М.К., Й.В., А..Б., Ц.М., Н.Л., Ц.В., В.Г., М.К., З.Б.(включително
приобщените от досъдебното производство по съответното процесуален ред); заключението
на съдебно-графическата експертиза (л.174-181 от ДП); заключението на
съдебно-икономическата експертиза (л.183-185 от ДП); допълнителното заключение
по изготвената съдебно-икономическа експертиза (л.20, т.ІІІ от ДП);
характеристика на подсъдимия Д., както и приобщените по делото писмени
доказателства.
Въззивният
съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, за установена фактическа обстановка тъждествена с тази приета от
районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, а именно:
Подсъдимият
Б.И.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***,
безработен, с висше образование, разведен, неосьждан, ЕГН **********. С добри
характеристични данни.
През
1994 г. подсъдимият Б.Д. започнал работа като шофьор и доверено лице на
свидетелката А..Б.. Същата била представител на Република България в търговско
представителство “Акционерно общество “ТНП” към фирма “А.”. Работата дала
възможност на подсъдимия да се запознае с представители на други фирми. По този
начин се запознал със свидетеля М.К., който бил съдружник във “В.М.” ООД.
СвидетелятК.останал с впечатление, че подсъдимият Д. има позиции в различни
стопански отрасли. На няколко пъти подс. Д. вземал заеми от “В.М.” ООД чрез
свидетеля К., които заеми връщал в уговорения срок и с уговорената лихва. В
резултат на създаденото доверие у свидетеляК.и твърдението на подсъдимия, че
има контакти с фабрика за консервиране на рапани и за износ на същите в Япония
се стигнало до подписване на договор за съвместна дейност и сътрудничество
между представляваното отК.“В.М.” ООД и подс. Д.. Съгласно договора дружеството
поемало задължение да инвестира в съвместната дейност, а подсъдимият Д. да
поеме организацията и изпълнението. СвидетелятК.предал на подсъдимия Д. на
23.06.1994 г. сумата от 30 500 ДМ и 14 500 щатски долара, с обща левова
равностойност 1 805 371 неденоминирани лева, които подс. Д. казал, че ще
инвестира във финансово-брокерски операции с “Нефтохим”, в бизнеса с петролни
продукти и в консервиране на рапани. Уговорката била Б.Д. да върне получената
сума след един месец с 50% лихва. След като изтекъл уговорения срок за връщане
на сумата, подс. Д. започнал да отлага връщането й с различни мотиви. След
известно време сменил адреса си и след упорито издирване от страна на св.К. бил
открит от последния и в разговор с него му заявил, че сумите били предадени на
лице Г. К. за инвестиране в бизнеса с рапаните, но същият не ги е инвестирал и
не поддържал връзка с подсъдимия.
Свидетелят
Ц.М. работил като счетоводител във “В.М.” ООД от месец май 1992 г. до месец септември
1995 г. Той се запознал с подсъдимия Д. по повод служебните контакти, който
поддържали “В.М.” ООД и фирма “А.”, в която работел по това време подсъдимия Д..
През м. юни 1994 г. подсъдимият Д. му казал, че набира сума от около 100 000
щатски долара за инвестиране, при което печалбата би била 50%. Сделката щяла да
бъде осъществена за два месеца.. Мотивиран от това свидетелят М. дал на подс. Д.
сумата от 3 000 щатски долара, с левова равностойност 161 523 неденоминирани
лева. Уговореният срок за връщане на парите изтекъл, а подс. Д. не върнал
парите.
Подсъдимият
Д. се познавал със свидетеля К.К., тъй като двамата били съседи. Подсъдимият
наел от свидетеля К.К. помещение, находящо се в гр. С., ул. “********. Наел
скъпо струващо офис-оборудване, наел секретарка - свидетелката Н.Л., с което
създал впечатление, че регистрираното през месец юни 1994 г. от него и свидетеляК.“Б.-М.”
ООД развива дейност, въпреки че липсва каквато и да е документация, че такава
дейност е осъществявана. При разговори със свидетеля К., подсъдимият му
обяснил, че се занимава със сделки с “Нефтохим” Бургас, от които реализира
добра печалба с възможност за инвестиции при реална печалба 15-20% на месец.
Разказал му подробно за механизма на извършване на сделките, при които се
печелело от разликата в курса на долара при покупка на големи количества и
контактите си с фирма, която осъществявала такива сделки. Така мотивиран,
свидетелят К. дал на подс. Д. през пролетта на 1994 г. 1000 щатски долара за
участие в гореописаната дейност. След две седмици подсъдимия Д. върнал на
свидетеля К. дадените от него пари плюс 200 щатски долара печалба. През м. май
1994 г. св. К. му дал пак сума от около 1700-1800 щатски долара, които
подсъдимият отново върнал навреме, ведно с уговорената лихва. Тези действия
вдъхнали сигурност и доверие у св. К. и затова в края на месец май 1994 г. той
предал на подсъдимия сумата от 4 000 щатски долара, с левова равностойност 222
372 неденоминирани лева, като бил уговорен едномесечен срок за тяхното връщане
с 20% печалба. След изтичане на този срок сумата не била върната на св. К..
Св.
К. разказал на свидетеля Г.Л. за даваните от него суми на подсъдимия и
връщането им от страна на последния в уговорения срок и с уговорената печалба.
Св. Л. изявил желание да се запознае с подс. Д.. Затова в началото на месец май
1994 г. св. К. го запознал с подсъдимия. На тази среща подс. Д. цитирал името К.,
когото представил като директор на фабрика за преработка на рапани край гр.
Поморие. Той обяснил, че рапаните били износ от Япония и от цялата дейност се
реализирала голяма печалба. Разказал им, че той самият влага парични средства в
този бизнес и получава 20% печалба върху вложените пари. Няколко дни след този
разговор св. К. споделил със св. Л. намерението си да вложи парични средства в
описания им от подсъдимия бизнес. Св. Л. също решил да вложи пари и в
изпълнение на това свое решение на 03.06.1994 г. дал на подс. Д., в
присъствието на св. К., сумата от 900 000 неденоминирани лева. Уговорили се
сумата да бъде върната след 1 месец с 20% печалба. На 07.06.1994 г. св. Л. се
срещнал отново с подсъдимия и му предал още 200 000 неденоминирани лева.
Св.
К.К. споменал на св. С. Я. за включването си в “петролния бизнес”. Св. Я. също
решил да инвестира, с уговорена печалба от 15% и дал сумата от 9 000 щатски
долара, с левова равностойностн 484 200 неденоминирани лева срещу разписка на
св. К., който поел задължението да ги предаде на подс. Д., тъй като св. Я. не
познавал лично подсъдимия.
Свидетелят
Т.К. поддържал приятелски отношения с подсъдимия от 1981 г. В началото на 1994
г. св. К. дал на подс. Д. около 200 щатски долара в заем, която сума му била
върната в уговорения срок. В края на месец юли 1994 г. Д. поискал от свидетеля К.
в заем сумата от 25 000 щатски долара за осъществяване на “някаква” сделка. Св.
К. му обяснил, че сумата е много голяма за неговите финансови възможности, но
подс. Д. продължил да го търси като го убеждавал, че сделката ще бъде много
печеливша. На 22.07.1994 г. св. К. дал на подс. Д. за осъществяване на
цитираната сделка 7 800 щатски долара, а в последствие, на неустановена дата в
периода 01-05.08.1994 г. му дал сумата от още 7 000 щатски долара, с обща
левова равностойност 790 536 неденоминирани лева като падежът за връщане на
сумата бил на 22.08.1994 г. Подс. Д. започнал да се укрива от св. К.. Когато
бил открит от св. К., Д. му обяснил, че е предал сумата на лице, чието име не е
споменал, което лице ги било инвестирало в покупка на валута за “Нефтохим”, а
после ги реинвестирало в бизнес с рапани, но до настоящия момент на подс. Д. не
му били върнати, нито главницата, нито дължимите лихви по нея. В потвърждение
на думите си подс. Д. показал на св. К. авизо, с което се нарежда от сметка на
“Минералбанк” да се приведат 7 000 000 неденоминирани лева по сметка на Д. ***.
Двамата отишли в “Пощенска банка” - С., където св. К. установил, че подобен
превод на пари не е осъществен.
През
м.септември 1994 г. осигурил среща на св.К.с К.Ц.и Т.Е.от ПИМБ - клон
Велинград, на която на компютърен терминал бил показан на св.К.депозит на
сметка в цитираната банка на името на Д. за сумата от 83 000 щатски долара с
падеж 26- 28.10.1994 г. Св.К.не поискал извлечение от тази сметка и
впоследствие разбрал, че такава не съществува.
За
да успокои кредиторите си, подс. Д. им представил договор № 12/15.01.1994 г. с
ФБК “Бенефис” за 70 000 щатски долара и бордеро за същата сума, за които се
установило впоследствие, че са фиктивни. Представил и удостоверение от
“Популярна каса” - гр. С. за това, че притежава по сметка 46 500 щатски долара
и 25 500 дойче марки, което се оказало недействително.
Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други.
За да стигне до този извод,
въззивният съд провери основателността на всяко от оплакванията на въззивния
жалбоподател.
І. По
доводите за необоснованост на решението на първоинстанционния съд да не даде
вяра на обясненията на подс.Д. дадени в хода на досъдебното производство.
В хода на съдебното следствие
защитникът на подс.Й. излага становище, че СРС при вземане на решението си
относно вината на подзащитния й, неправилно не е кредитирал обясненията му
дадени в хода на досъдебното производство. Същия довод е изтъкнал и подсъдимия
във въззивната жалба. Настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно.
Правилно в случая се явява заключението на първоинстанционния съд, че дадените
от подсъдимия обяснения се явяват, част от защитната му версия, като същите, макар
и подробни, по своята същност се явяват житейски нелогични, вътрешно
противоречиви и в абсолютно противоречие с кредитираните свидетелски показания.
Първоинстанционния съд с основание е дал вяра на показанията на св.Н. за сметка
на обясненията на подсъдимия, с които е налице пълно противоречие досежно
твърдението на подсъдимия, че Н. го е запознал с лицето К., на което Д. е
предавал инкриминираните суми. Фактът, че подсъдимия не разполага с каквито и
да е доказателства, че действително е предавал паричните суми на неустановеното
по делото лице К., както и липсата на житейска логика такива значителни парични
суми да бъдат предавани без съответен документ основателно са довели СРС до
правилен извод, че обясненията на подсъдимия, поради своя двойнствен характер в
конкретния случай се явяват част от защитната му версия и като такива не следва
да бъдат кредитирани.
ІІ.По
отношение на възражението на защитата, че в свидетелските показания на
пострадалите се описват различни ситуации и съответно различни суми, които са
предавали на подсъдимия.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай се касае
за множество престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК осъществени от
подсъдимия при условията на реална съвкупност, настоящия съдебен състав намира,
че не е необходимо наличието на тъждество в обективните признаци на отделните деяния.
Нещо повече, предвид обстоятелството, че в конкретния случай първоинстанционния
съд правилно е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.2, ал.2
от НК и съответно престъпната му деятелност не следва да бъде квалифицирана
като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
следователно не е необходимо да са налице и останалите законови критерии сочени
в тази разпоредба. А именно отделните деяния да осъществяват един или различни
състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Първоинстанционния
съд правилно е признал подс.Д. за невиновен за това деянията да са осъществени
при условията на чл.26, ал.1 от НК и да представляват едно продължавано
престъпление, тъй като преди влизане на присъдата в сила са последвали различни
закони и в конкретния случай по-благоприятен за дееца се явява този, действащ
към момента на постановяване на присъдата на СРС. Следователно след като не се
касае за продължавано престъпление по смисъла на закона, не е необходимо
отделните деяния да са осъществени при една и съща обстановка. В този смисъл
възражението на защитата се явява неоснователно.
ІІІ. По
отношение на възражението на защитата за допуснато от страна на СРС съществено
процесуално нарушение.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия излага доводи
за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните
правила, като на стр.7, ред 15 от мотивите към присъдата е отбелязано име на
подсъдим различно от действителното Б.И.Д., а именно Г. А. Ц.. Въззивния съд
намира, че се касае за техническа грешка от страна на съда при изготвяне на
мотивите, която по никакъв начин не е довело до ограничаване правата на
подсъдимия. Предвид фактът, че такава грешка е допусната еднократно, не в
присъдата, а в мотивите към нея по никакъв начин не води до съмнение, че именно
Б.И.Д. е подсъдим в настоящото наказателно производство. Не всяко нарушение е
съществено по смисъла на закона, а само тези изчерпателно изброени от
законодателя в разпоредбата на чл.348, ал.3 от НПК. Въззивния съд намира, че
еднократно несъответствие на имената на подсъдимия в мотивите към присъдата не
е довело до нито една от изброените в чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК предпоставки,
наличието на които би довело до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Още повече, че в
конкретния случай техническата грешка допусната от страна на първоинстанционния
съд може и ще бъде отстранена от настоящия съдебен състав. Поради
гореизложените съображения въззивния съд намира това възражение на защитата за
неоснователно.
ІV. По
отношение на възражението за изтекла абсолютна давност по чл.81, ал.3 вр. чл.80,
ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата прави
възражение, че е налице основание за погасяване на наказателната отговорност
поради изтичане на абсолютната давност. В действителност от момента на
извършване на последното инкриминирано деяние от подсъдимия, към момента на
постановяване на настоящото решение са изтекли повече от законоустановения
период от 10 години. В този смисъл възражението на прокуратурата се явява
основателно. Предвид обстоятелството, че въззивното съдебно производство се
води при условията на чл.269, ал.3 от НПК при отсъствие на подсъдимия и при
спазване на задължителната разпоредба на чл.94, ал.1, т.8 от НПК, като му е
назначен служебен защитник, в конкретния случай е налице обективна невъзможност
подсъдимият да изрази становището си относно желанието си наказателното
производство да продължи (чл.24, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК). Поради изложените
мотиви настоящия съдебен състав намира, че не разполага с възможността да се позове
на изтеклата погасителна давност без подсъдимия лично да се е явил пред съда и
да е изразил лично желанието си настоящото наказателно производство да бъде прекратено
поради изтичане на абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен един несъмнен извод, че подсъдимия Б.И.Д. с действията си е осъществил
от обективна и субективна страна, пет пъти състава на престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК при условията на реална съвкупност по смисъла
на чл.23, ал.1, пр.2 от НК.
Обект на наказателно правна закрила на престъплението
„измама” са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля
при разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
От обективна страна подс. Д. с пет отделни действия, с всяко
от които е осъществил изпълнителното деяние на престъплението квалифицирана
измама по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, като:
1.
в края на месец май
1994 г., в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у К.Н.К., като с това му причинил имотна вреда в размер
на 4000 щатски долара с левова равностойност 222037 неденоминирани лева.
2.
на 03.06.1994 г. и
07.06.1994 г., в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Г. Д. Л., като с това му причинил имотна вреда в размер
на 1100000 неденоминирани лева.
3.
на 23.06.1994 г., в
гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у М.М.К., като с това му причинил имотна вреда в размер на 14500
щатски долара и 30500 дойче марки, като общата сума от причинената вреда е в
размер на 1805371 неденоминирани лева.
4.
на 25.06.1994 г., в
гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение
у Ц. Г. М., като с това му причинил имотна вреда в размер на 3000 щатски
долара, с левова равностойност от 161523 неденоминирани лева.
5.
на 22.07.1994 г. и
между 01-05.08.1994 г., в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у Т.Н.К. и с това му причинил имотна вреда в
размер на 790536 неденоминирани лева.
С
описаните действия подс.Д. безспорно е осъществил обективните признаци на
престъпленията, за което е признат за виновен с атакуваната присъда. И петимата пострадали от престъпленията на подсъдимия са
били мотивирани да извършат акт на фактическо разпореждане с инкриминираните
суми, именно от неверните представи, които подс.Д. е създал у тях поради, което
са му предоставили съответните парични суми.
От субективна страна престъплението по
чл.209, ал.1 от НК се характеризира с пряк умисъл. С такъв умисъл е действал и Д.,
като е съзнавала общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял този резултат.
Подс.Д. от самото начало е съзнавал, че
не разполага с възможността да изпълни поетия от него ангажимент към всеки от
пострадалите. Съзнавал е също така, че с действията си възбужда и поддържа
заблуждение у всеки от тях, като е целял те да се разпоредят с личното си
имущество, предоставяйки му го, именно поради заблуждението си относно
действителните обстоятелства.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано и законосъобразно подсъдимия е бил признат за виновен
в осъществяването на множество престъпления при условията на реална съвкупност,
всяко от които е съставомерно по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.
Настоящия съдебен състав изцяло се солидализира с
правните изводи направени от контролирания съд, а именно, че престъпната
деятелност на Д. не съдържа квалифициращите признаци на чл.211, пр.1 от НК, за
което му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт. В този смисъл правилно
първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия по така повдигнатото му обвинение
и го е признал за виновен и го е осъдил за по-леко наказуемо престъпление без
да е налице съществено изменение на фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание първоинстанционния съд правилно е съобразил
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. СРС правилно е приложил
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че в случая са
налице предпоставките предвидени от законодателя, както и отчитането като смекчаващо
отговорността обстоятелство, фактът на изтеклия значителен период от време от
осъществяване на инкриминираните деяния.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на
СРС, НК, 11-ти състав, по НОХД № 8143/2001 г. от 26.03.2003 г.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.