№ 151
гр. Шумен, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630101404 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, от С. И. Д., против
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София, в която е
предявен отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради
противоречие на закона, на Договор за паричен заем Standart 14 №
5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и
ищцата, прехвърлен на ответника по силата на Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ и Приложение № 1/03.01.2024 г., в условията
на евентуално съединение с искове за прогласяване нищожността на две
договорни клаузи: на чл. 1, т. 3 от Договора за паричен заем, като
противоречаща на добрите нрави и нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 1
ЗПК и на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
изискванията на чл. 33 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща разпоредбите
на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и с последващо насрещно обективно
съединение с осъдителен иск с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 770.11 лв. – изискуема главница
по Договора за паричен заем Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., ведно със
1
законната лихва върху същата, считано от датата насрещната исковата молба
до окончателното плащане.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че сключила с
„Вива Кредит“ ООД, Договор за паричен заем Standart 14 №
5821846/18.05.2022 г., в размер на 2 500.00 лева, усвоена на 18.05.2022 г., със
срок за погасяване 60 седмици, при фиксиран ГЛП от 40.32 %, ГПР - 49.37 %.
По силата на чл. 1, ал. 3 от договора заемателката дължала и такса за
експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на
1572.60 лева, а според чл. 4 - следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от
датата на сключване едно от двете предвидени обезпечения: поръчител,
отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция,
като при неизпълнение тя дължала неустойка в размер на 1048.20 лева. Или
общата сума, която ищцата следвало да плати била в размер на 5 766.30 лева.
В деня на отпускане на кредита била направена първата вноска за погасяване
на задължението, а до 20.09.2022 г. - общо 9 бр. погасителни вноски в размер
по 192.21 лева всяка или общо били платени 1729.89 лв.. През месец януари
2024 г. ищцата получила Покана за доброволно изпълнение изх. №
5821846/05.01.2024 г., с която във връзка със сключен Договор за прехвърляне
на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 03.01.2024 г.
““
между „Вива Кредит ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения
“
АД била уведомена от „Агенция за контрол на просрочени задължения АД за
“
заменяне на кредитора „Вива Кредит ООД, както и че дължи общо сумата 4
246.41 лв., от която: 1867.00 лв. - главница; 334.85 лв. - лихва; 733.74 лв. -
неустойка по договор; 1310.82 лв. - разходи. Счита, че клаузите на чл. 1, ал. 3
от Договор между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, предвиждаща плащането на
сума за експресно разглеждане на документите в размер на 1 572.60 лв. и
клаузата на чл. 4, ал. 2 предвиждаща плащането на неустойка в размер на 1
048.20 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречат
на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Моли съдът да постанови решение,
с което да прогласи пълна нищожност на Договор за паричен заем Standart 14
№ 5821846-18.05.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********
и ищцата, прехвърлен от ответника по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ и Приложение № 1/03.01.2024 г..
В условията на евентуалност, моли да се прогласи нищожността на клаузата
2
на чл. 1, т. 3 от Договора за паричен заем, като противоречаща на добрите
нрави и като нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, т. 9 и т.
10 ЗПК и нищожността на договорната клауза по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, като противоречаща на
добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 33 ЗПК, и на чл. 19, ал. 4
ЗПК, както и като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира
исковете за допустими, но неоснователни. Излага подробни доводи. Предявява
насрещна искова молба. Твърди че съгласно условията на сключения договор
ответницата по насрещния иск, следвало да плати сума в размер на 4718.10
лева, ведно с договорната лихва и такса за експресно разглеждане на
документи на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
157.27лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва), като е
извършвала плащания в общ размер на 1 729.89 лв., с което са погасени:
главница - 633.00 лева; договорна лихва - 310.65 лева; неустойки - 314.46 лева
и застраховки - 471.78 лева. Намира, че за ищеца по насрещния иск е налице
правен интерес от предявяване на иск за плащане на сумата от 770.11 лв. -
остатък от неплатена главница. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответницата по насрещната искова молба да му заплати сумата 770.11
лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата насрещната
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответницата по
насрещния иск, го намира, както за допустим, така и за основателен, което по
същество е изявление по смисъла на чл. 237 ГПК, но предвид липсата на
изрично изявление от страна на ищцата - ответницата по насрещния иск за
постановяване на решение при признание на иска, съдът следва да продължи
съдебното дирене и да постанови мотивирано решение. Това признание на
иска е обосновано с твърдението, че след като ищецът по насрещния иск
претендира само сумата 770.11 лв. - остатък от неплатена главница, а не сума
4 246.41 лв., от които: главница - 1867.00 лв.; лихва - 334.85 лв.; неустойка по
договор - 733.74 лв.; разходи - 1310.82 лв. /посочени като задължение в ПДИ
изх. № 5821846/05.01.2024 г. и Покана за незабавно изпълнение, изх №
1157645/02.02.2024 г./, признава неизгоден факт - неравноправният характер
на клаузите в Договор за паричен заем № 5821846/18.05.2022 г., който извод
3
произтичал от разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се
явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск и отговора на
насрещната искова молба, а ответника отговори и насрещната искова молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
след подадена Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП /л. 11/ и Приложение
към предложение за паричен заем /л. 46/ между ищцата и „Вива Кредит“ ООД
гр. София е сключен Договор № 5821846-18.05.2022/18.05.2022 г. за паричен
заем „Standart 14“/л. 7/, с който на ищцата е предоставен кредит в размер на
2500 лв., усвоена в брой на 18.05.2022 г. с РКО № 160/18.05.2022 г. /л. 12/, с
период за погасяване 60 седмици на 30 погасителни вноски, при годишен
процент на разходите 49.37 %; фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и
лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11
%.
С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора ищцата се задължила да плати
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 1 572.60 лв., включена за погасяване заедно с главницата и
договорената лихва в двуседмичните вноски, всяка в общ размер 157.27 лв..
С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора ищцата се задължила в 3-дневен
срок от усвояване да предостави на заемодателя алтернативно обезпечение:
поръчител - физическо лице или банкова гаранция, отговарящи на
изчерпателно изброени условия, като при неизпълнение дължи неустойка в
размер на 1 048.20 лева, платима на равни части към всяка от погасителните
вноски, при което дължимата вноска от 157.27 лв. следва да е 192.21 лева.
Така общото задължение от 4 072.60 се увеличавана 5 766.30 лева - чл. 4, ал. 2
от Договора.
Страните не спорят, а и от ПКО № 0382/18.05.2022 г.; № 0024/14.06.2022
г.; № 0026/28.06.2022 г.; № 0027/11.07.2022 г.; № 0203/27.07.2022 г.; №
0075/12.08.2022 г.; № 0020/23.08.2022 г.; № 0058/07.09.2022 г. и №
0007/20.09.2022 г., /л. 13-17/, всеки за сума от 192.21 лв., се установява, че
ищцата е погасила 1729.89 лева по кредита.
4
С Рамков договор /цесия/ от 01.12.2016 г. /л. 51/ и Приложение №
1/03.01.2024 г. /л. 55/ „Вива кредит“ ООД прехвърля на Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД, парични задължения, сред които и остатък от
дълга на ищцата в общ размер 4 246.41 лв.,
С Уведомление /л. 59/, получено съгласно обратна разписка /л. 62/ лично
от ищцата на 11.01.2024 г., цесията е валидно съобщена.
С ПДИ изх. № 5821846/05.01.2024 г. /л. 18/ и Уведомление по чл. 14 от
Общия регламент за защита на личните данни /л. 19/, ищцата е уведомена че
задължението по Договор за кредит № 5821846/18.05.2022 г. в общо размер 4
246,41 лв., от които: главница - 1 867,00 лв.; лихва - 334,85 лв.; неустойка -
733,74 лв. и разходи - 1 310,82 лв., следва да плати на цесионера в срок пет
дни от датата на поканата.
С Покана за незабавно плащане изх. № 1157645/02.02.2024 г. /л. 21/
цесионера Агенция за контрол на просрочени задължения уведомява ищцата
че следва да върне задължението си в размер на 4 270.53 лв., както и че всеки
месец дължи законна лихва за забава до окончателно изплащане.
От приетото Заключението на допуснатата по делото ССчЕ /л. 142/,
което съдът намира за компетентно и обективно, се установява, че длъжникът
е преустановил плащането на 05.10.2022 г. (десета вноска), като от общо
внесената сума в размер на 1 729.89 лв., са погасени: 633 лв. – по
задължението за главница; 310.65 лв. - по задължението за лихвата; 314.46 лв.
– по задължението за неустойка и 471.78 лв. - по задължението за такса
експресно разглеждане.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
прогласяване пълна нищожност, поради противоречие на закона, на Договор
за паричен заем Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива
5
Кредит” ООД, ЕИК ********* и ищцата, прехвърлен на ответника по силата
на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и
Приложение № 1/03.01.2024 г., е предпоставено от установяване от ищцата
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника да получи сумите за ползвания кредит, а в тежест на ответника, при
условията на пълно и главно доказване, е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, по силата на което е предоставил кредит в
размер на 2500 лв. и е получил плащания в размер на 1 729.89 лв.. Както бе
посочено между страните не е спорно, че по Договор за паричен заем Standart
14 № 5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК
********* и ищцата, прехвърлен на ответника по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ и Приложение № 1/03.01.2024 г.,
ищцата е усвоила сумата 2500 лв. и е направила плащания в общ размер на 1
729.89 лв..
В този смисъл страните са обвързани от Договор за заем, който
несъмнено е потребителски – страни по него са ищецът - потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за
свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се
приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор
за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл. 143
– 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи и се произнася служебно, при липса на изрично
противопоставимо възражение от потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК.
Ищцата се позовава на две клаузи, които счита, че водят до пълна
6
недействителност на договора между страните – 1/ чл. 1, ал. 3 и 2/чл. 4, ал. 2,
вр. ал. 1. По общо правило при установяване на порок, който засяга само част
от съдържанието на сделката е налице хипотеза на частичната
недействителност. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е
възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а
недействителните части да се отстранят. Отстраняването на недействителните
части /това което остава/, за да има практическо значение, трябва да
представлява последица на допустима от закона сделка или по-ограничени
правни последици на същата, или последици на друга действителна сделка.
Настоящият състав на ШРС намира, че когато е налице частична
недействителност, която засяга несъщественото съдържание на сделката,
последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат
на недействителните части. В този смисъл твърдението на ищцовата страна за
пълна недействителност на договора между страните е неоснователно, поради
което подлежат на разглеждане предявените в условията на евентуално
съединение искове за прогласяване нищожността на същите две договорни
клаузи: чл. 1, т. 3 от Договора, като противоречаща на добрите нрави и
нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл.
4, ал. 2 вр ал. 1 като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК,
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 33 ЗПК и
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора ищцата се задължила в 3-дневен
срок от усвояване да предостави на заемодателя алтернативно две
обезпечения, като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 1 048.20
лева . чл. 4, ал. 2 от Договора. В този смисъл, за да избегне начисляването на
тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение под
формата на банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят е следвало
да отговаря на редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат
покрити от заемателя: да е лице над 21 години с минимален осигурителен
доход от 1000 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ презпоследните пет години
или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“;
да не е поръчител или длъжник по друг активен договор за паричен заем. От
7
една страна кредиторът е дал възможност насрещната страна само в 3 - дневен
срок да му предостави обезпечение. Налагането на толкова кратък срок за
ангажиране на поръчител или банкова гаранция препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Чрез поставяне
на практически неизпълними условия за предоставяне на уговореното
обезпечение, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба,
прикрита под формата на уговорената неустойка. Тази неустойка е
обезпечавала едно изначално неизпълнимо задължение, като това е в разрез с
принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция
или поръчител, още по - малко да намери такъв, който да отговаря и на всички
посочени условия или да се снабди с банкова гаранция. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не
и невъзможно, тяхното изпълнение, поради което заемателят е в
невъзможност да предостави уговореното обезпечение и на практика е
поставен в неизпълнение на това задължение, за да заплаща неустойката по
договора. От друга страна така уговорената клауза санкционира
неизпълнението на акцесорно задължение - задължение на длъжника да
предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на главното
задължение - задължението за плащане на суми по договора за кредит.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3,
ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Предоставянето на обезпечение е условие за сключване
на договора, респективно при непредоставянето му от страна на длъжника,
кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се
отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й. В случая
задължението за предоставянето на обезпечение е уговорено да възникне след
сключването на договора за кредит и след като вече заемната сума е
предоставена. Изхождайки от характера на неустойката – да обезщети
изправната страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат
установявани по размер, следва изводът, че от непредоставянето на
8
обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото обезпечението
представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично
задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното
задължение на длъжника да върне заетата сума, но липсата на обезпечение не
представлява вреда, а е фактор, свързан с кредитния риск, като в случай на
неизпълнение на главното задължение, в зависимост от предоставеното
обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение
срещу поръчителите. В този смисъл вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече, че към момента на сключване на
договора (към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии),
длъжникът не е бил в неизпълнение на главното задължение по договора.
Поради тази причина съдът приема, че непредставянето на обезпечение не
може да се санкционира с неустойка. Следователно уговорената в процесния
договор неустойка не обезпечава изпълнението на задължението за връщане
на заетата сума, а представлява цената, която длъжникът следва да плати
поради повишения кредитен риск за кредитора. Свободата на договаряне не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други
правни принципи, в т. ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да
се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на
добросъвестност. При накърняването принципа на „добрите нрави“ по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Поради изложеното, съдът намира, че неустоечната клауза в чл. 4, ал. 2 вр ал.
1 от договора между страните, за непредоставено от заемателя обезпечение, е
неравноправна доколкото единствената цел, с която е въведена, е установяване
на допълнително задължение за длъжника, респ. - допълнително
възнаграждение за кредитора, поради което следва да бъде прогласена за
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, при което отнесената от
кредитора по задължението за неустойка сума от 314.46 лв., част от общо
внесените от длъжника 1 729.89 лв., следва да бъде отнесена за погасяване на
главницата, при което погасената тази част на дълга следва да е 947.46 лева, а
не 633 лв.
С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора ищцата се задължила да плати
9
възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1 572.60 лв.. Предметът
на тази допълнителни услуги е експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
плащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглежданата хипотеза между страните е уговорена
такива допълнителна услуга, която кредиторът е поел ангажимента да
предоставя на длъжника. Относно наличието на предпоставките за плащане на
възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, както и, че следва да бъдат представени доказателства
за извършени конкретни фактически действия за изпълнение на поетите
насрещни задължения по всяка от претенциите. Следователно за настъпване
на предпоставките за плащане на възнаграждение следва да бъдат представени
доказателства за извършени конкретни фактически действия за изпълнение на
поетите насрещни задължения, като: че кредиторът е направил конкретни
действия за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния
заем. Такива доказателства не са представени. Изложеното води до извода, че
клауза в чл. 1, ал. 3 от Договора между страните, с която ищцата се задължила
да плати възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1 572.60 лв.,
следва да бъде прогласена за нищожна поради противоречието й със закона,
при което отнесената от кредитора по това задължение сума от 471.78 лв., част
от общо внесените от длъжника 1 729.89 лв., следва да бъде отнесена за
погасяване на главницата, при което погасената тази част на дълга следва да е
1 419.24 лева.
С разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ГПК законодателят е въвел задължение
съдът да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Предвид, че на дадената с Разпореждане рег. №
2743/25.07.2024 г. възможност да изрази становище по този въпрос, ищцата –
не се е противопоставила изрично, то на служебна преценка за
неравноправност подлежи и клаузите, с които е договорено заемателят да
плати фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.32 % - чл. 2, ал. 1, т. 5
10
от договора и годишен процент на разходите от 49.37 % - чл. 2, ал. 1, т. 8 от
договора.
Относно ГПР: Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПК не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В съответствие с
препращащата разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва
е определен с ПМС № 426/18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно
което, годишният размер по просрочени парични задължения се равнява на
основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, приложим за първото
полугодие, съответно от 1 юли, приложим за второто полугодие на текущата
година, плюс 10 процентни пункта. Доколкото основния лихвен процент на
БНБ по време на сключване на договора - 18.05.2022 г., е 0 %, то годишният
размер на законната лихва се явява 10 %.. Следователно договорения ГПР от
49.37 %, е по-нисък от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, при което е законосъобразно определен.
С клауза по чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора заемателят се е задължил да
плати възнаграждение за ползването на предоставените му парични средства
като фиксиран годишен лихвен процент от 40.32 %, който не е еквивалентен
на ГПР, тъй като в последния освен лихви се включват и редица други разходи
/§1, т. 1 ДР на ЗПК/. По общо правило при договор за заем основните
задължения на заемателя са, както да върне заетата сума, така и да плаща
лихва по кредита. По своята правна същност лихвата по кредит представлява
цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на
кредитора за ползването на предоставените му парични средства - това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Максималният
размер на договорната годишна лихва е ограничен от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр..
Въпреки, че не е налице действащо нормативно ограничение при договаряне
размер на ГЛП, то съгласно наложилата се съдебна практика /Р. №
906/30.12.2004 г., ГД № 1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД №
315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр. №
11
901/10.07.2015 г., ГД № 6295/2014 г., ІV г. о./, която настоящият състав на
ШРС споделя, ако договорената възнаградителна лихва надвишава трикратно
размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този
случай предвиденият размер, съществено превишава нейната обезщетителна
функция по предоставеното ползване на заемната сума. Отразеният ГЛП от
40.32 % към момента на сключване на договора надвишава трикратния размер
на законната лихва – 30 %. Следователно е накърнен принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради изложеното, съдът намира,
че клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора между страните е неравноправна,
поради което следва да бъде прогласена за нищожна поради противоречието й
с добрите нрави. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
възнаградителната лихва следва да се замести по право от повелителни
правила на закона, като се приеме дължимост до размера от 10 %, в какъвто
смисъл е и посочената по – горе съдебна практика. Поради липса на
заключение на вещо лице, съдът на основание чл. 162 ГПК определи, че при
10 % годишна лихва върху усвоената сума от 2 500 лева, за периода на
договора, размерът на възнаградителната лихва възлиза на 287.50 лв., при
което отнесената от кредитора по това задължение сума от 310.65 лв., следва
да бъде намалена на 287.50 лв., като разликата от 23.15 лева следва да бъде
отнесена за погасяване на главницата, при което погасената тази част на дълга
следва да е 1 442.39 лева. В този смисъл дължимият остатък от главницата по
заема възлиза на 1057.61 лева, прие което предявеният в условията на
последващо, насрещно обективно съединение осъдителен иск с правно
основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и
цена 770.11 лв. – остатък от изискуема главница по Договора за паричен заем
Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., е основателен до този размер, но предвид
диспозитивното начало в гражданския процес–арг. от разпоредбата на чл. 6
ГПК, следва да бъде уважен, до предявения размер от 770.11 лв..
По разноските:
Ищцата претендира разноски в общ размер 1250 лева, от които: по
първоначалния иск 50 лева - внесена държавна такса и 800 лева адвокатско
възнаграждение, както и по насрещния иск 400 лева - адвокатско
възнаграждение, за което представя доказателства за плащане /стр. 24 и стр.
12
87/. Ответникът претендира разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК /стр. 107/ в общ размер 650 лева, от които: 50 лева - внесена държавна
такса по насрещния иск, 250 лева – депозит за вещо лице и 350 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за един адвокат, което
съдът счита за неоснователно. Уговореното и платено от ищеца
възнаграждение е в размер на 800 лв. за исковата молба и 400 лв. за отговора
на насрещния иск, са под определения минимален размер съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 4 и чл.7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 за адвокатската работа, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката на
ищеца дейност съдът счита, че същото не се явява прекомерно.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение по дела с
определен материален интерес от 100 до 360 лева. Съгласно чл. 1 от
Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ответното дружество,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в претендирания общ
размер 350,00 лева, от които: 200,00 лева - за отговор на исковата молба и 150
лв. в производството по насрещния иск.
С оглед изхода на спора и съобразно изложените критерии разноските в
полза на ищцата следва да бъдат определени в размер на общо 850 лв., от
които по първоначалния иск 50 лв. – внесена държавна такса и 800 лв.
адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, като същата в качеството на ответник по насрещния иск
следва да бъде осъдена да плати на ищеца по този иск разноски съразмерно
уважената част в размер на 400 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 250 лв.
13
възнаграждение за вещо лице и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от С. И. Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. Шумен, ***, против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул.
„Панайот Волов“ № 29, етаж 3, отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване
пълна нищожност, поради противоречие на закона, на Договор за паричен
заем Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД,
ЕИК ********* и С. И. Д., ЕГН **********, прехвърлен на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: ***, по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и Приложение №
1/03.01.2024 г., като неоснователен.
Прогласява нищожността на чл. 1, т. 3 от Договор за паричен заем
Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК
********* и С. И. Д., с ЕГН *** и постоянен адрес: гр. Шумен, ***,
прехвърлен на ответника по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ и Приложение № 1/03.01.2024 г. като
противоречаща на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Прогласява нищожността на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен
заем Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД,
ЕИК ********* и С. И. Д., с ЕГН *** и постоянен адрес: гр. Шумен, ***,
прехвърлен на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: ***
по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и
Приложение № 1/03.01.2024 г., като противоречаща на закона, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Прогласява частична нищожност на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за
паричен заем Standart 14 № 5821846/18.05.2022 г., сключен между „Вива
Кредит” ООД, ЕИК ********* и С. И. Д., с ЕГН *** и постоянен адрес: гр.
14
Шумен, ***, прехвърлен на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, ЕИК: *** по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ и Приложение № 1/03.01.2024 г., като накърняваща
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Осъжда С. И. Д., с ЕГН *** и постоянен адрес: гр. Шумен, *** да плати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: ***, седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“, № 29, етаж
3, сумата 770.11 (седемстотин и седемдесет лева и единадесет стотинки) лева
– изискуем остатък от главница по Договора за паричен заем Standart 14 №
5821846/18.05.2022 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от
08.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал.
2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1.
Осъжда ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул.
„Панайот Волов“, № 29, етаж 3, да плати на ищеца С. И. Д., с ЕГН *** и
постоянен адрес: гр. Шумен, *** сумата 850.00 (осемстотин и петдесет) лв.,
представляваща разноски в производството, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда С. И. Д., с ЕГН *** и постоянен адрес: гр. Шумен, ***, като
ответник по насрещния иск, да плати на ищеца по този иск „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“, № 29, етаж 3, сумата
400.00 (четиристотин) лв., представляваща разноски в производството,
съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
15