№ 193
гр. П., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720102740
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, с правно основание: чл.79, ал.1, вр. чл.365, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. П. В., срещу С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
с правно основание: чл.79, ал.1, вр. чл.365, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,
в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.03.2019 г. сключен между „***“ АД и ищеца - „***“ ЕООД, а
„***“ АД е придобило процесното вземане въз основа на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.08.2015 г.сключен между „***“
ООД и „***“ АД, на сумата от 1192.83 лева, представлява дължима сума по
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 30.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № *** г. на ПРС. Моли да им
1
бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.
В срока отговор на исковата молба ответникът С. Д. С. не е подала
отговор и не е взема становище по исковете.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез адв. В. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи,
като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на
разноските.
Ответникът С. Д. С. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
адв. В., който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като
им се присъдят сторените по делото разноски. В депозирана по делото
писмено молба преди първото по делото заседание противопоставя
възражение за давност. Представя списък на разноските.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г. на ПРС, поради което
съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
За основателността на предявения иск ищецът носи доказателствената
тежест да установи възникването на твърдяната облигационна обвързаност
между страните, възникването на основание тази обвързаност на ликвидно и
изискуемо вземане на ищеца от ответника, а ответникът носи тежестта да
установи твърдените правоизключващи/правопогасяващи възражения.
Ищецът основава предявения иск на сключено между страните
споразумение за разсрочване на парично задължение от 30.12.2020 г., като
твърди, че на 30.04.2015 г. между „***“ ООД и ЕТ „С. С. – З.“ и С. Д. С. бил
сключен договор за кредитна линия № ***, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателите паричен заем под формата на кредитна
линия в максимален размер до 1000 лева, вземането по който било
прехвърлено от страна на „***“ ООД на „***“ АД съгласно договор за
2
продажба и прехвърляне на вземания от 01.08.2015 г. В исковата молба
твърди че „***“ АД от своя страна е прехвърлил вземаането на ищеца по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.03.2019 г.
Няма спор между страните, че на 30.04.2015 г. между „***“ ООД и ЕТ
„С. С. – З.“ и С. Д. С. е бил сключен договор за кредитна линия № ***.
Видно от приложеното по делото споразумение за разсрочване на
парично задължение от 30.12.2020 г. сключено между ищеца и ответницата, в
качеството и на съдлъжник по договор за кредитна линия от 30.04.2015 г.,
между страните е постигнато съгласие, че задължението на ответника към
30.12.2020 г. по договора е в размер на 1542.83 лева, като то следва да бъде
платено от ответницата на ищеца. В чл.2 от споразумението, длъжникът –
ответник е признал така посочения размер, като се е задължил да го погаси
съгласно погасителен план приложение № 1 към споразумението. Видно от
съдържанието на споразумението в чл.3, ал.1 от същото, ответникът е
декларирал, че е уведомен на извършената цесия на вземането по договора.
Видно от представеното и неоспорено приложение № 1 към споразумението
сумата от 1542.13 лева се разсрочва за периода от 20.12.2020 г. до 29.05.2023
г. Няма спор, че споразумението е подписано от ответника, като същото има
характер на частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК, и като такъв се
ползва с формална доказателствена сила относно обстоятелството, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. От друга страна обективираното в споразумението изявление има
значение на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, тъй като
ответницата признава размера на задължението но договора, което прекъсва
неговата погасителна давност по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, изтекла до
този момент.
От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В. се установява по
безспорен начин, след сключване споразумението ответницата е погасила
част от вземането, като след извършеното то нея погасяване е останала
дължима сума от 1192.83 лева към датата на подаване на заявлението с искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В горния смисъл съдът намира предявения иск за основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
3
Преди първото по делото заседание ответницата е депозирала писмена
молба, в която обосновава възражения за неоснователност на иска, като
твърди че ищецът не притежава активната процесуална легитимация да
предяви иска, тъй като цесията не е породила своето действие, искът е
преждевременно предявен, тъй като ищеца не е съобщил на ответницата за
предсрочна изискуемост на вземането, като е противопоставила и възражение
за погасяване по давност на процесното вземане.
Ответницата не е подала в срок отговор на исковата молба, поради
което възраженията, на които ответникът основава защитата си по съществото
на спора, като правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и
правоотлагащи са преклудирани. Независимо от това за правна прецизност
съдът следва да разгледа и тези възражения.
Към исковата молба са приложени договорите за цесия, поради което и
с връчване на препис от исковата молба ответницата се счита уведомена по
смисъла на чл.99 от ЗЗД за извършените цесии. Освен това от текста на
споразумението – чл.3, ал.1, ответницата е декларирала, че е уведомена за
извършената цесия на вземането по договора, поради което и
противопоставеното от ответницата възражение в тази насока е
неоснователно.
Що се отнася до възражението, че ищецът не е обявил предсрочна
изискуемост на вземането, и в тази връзка искът е преждевременно предявен,
то следва да се има предвид, че между страните е подписано споразумение, с
което страните предоговарят параметрите по договора за кредитна линия,
поради което и дори и първоначалния кредитор да не е уведомил ответницата
за предсрочна изискуемост на вземането, то това обстоятелства е правно
ирелевантно. Със споразумението страните изрично се съгласяват за размера
на цедираното вземане, поради което и не е необходимо изявление за
обявяване от първоначалния кредитор по договора за кредитна линия, което
представлява едностранно изменение. По отношение на предсрочна
изискуемост на вземането по споразумението, следва да се има предвид, че
ищецът не е предоставил кредит, респ. заем на ответницата. Същият има
качеството на цесионер, поради което и разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ не
е приложима към процесното споразумение. От друга страна на основание
чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, които са
4
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.В тази връзка крайната дата за погасяване на вземането по
споразумението, видно от приложение № 1 към същото, е 29.05.2023 г., която
дата е преди приключване на съдебното дирене по делото на 05.02.2024 г., т.е.
към датата на приключване съдебното дирене всички вноски поп
споразумението са падежирали, поради което и процесното вземане е изцяло
изискуемо.
Що се отнася до въведеното от ответника възражение за давност, което
макар и преклудирано, тъй като в срок не е подаден отговор на исковата
молба, в който смисъл са и разясненията дадени в т.4 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, то и
същото съдът намира за неоснователно. Както бе посочено с подписване на
споразумението на 30.12.2020 г., ответницата е признала задължението си,
поради което и погасителната давност изтекла до този момент е прекъсната.
Искът по аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК, се счита предявен от датата на
подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение,
поради което се счита предявен на 29.12.2022 г., и към този момент не е
изтекъл законоустановения пет годишен давностен срок.
В горния смисъл искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен.
С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира такива
за заповедното производство в размер на 25.00 лева – държавна такса. В
исковото производство ищецът претендира сумата от 25.00 лева – държавна
такса, сумата от 200.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК върху ответницата следва да бъдат възложени сторените
от ищеца разноски в заповедното и исковото производства разноски в общ
5
размер на 300.00 лева.
Ответницата също претендира разноски, но с оглед изхода на делото
такива не и се дължат.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.03.2019 г. сключен между „***“ АД и ищеца -
„***“ ЕООД, а „***“ АД е придобило процесното вземане въз основа на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.08.2015 г.сключен
между „***“ ООД и „***“ АД, на сумата от 1192.83 лева, представлява
дължима сума по Споразумение за разсрочване на парично задължение от
30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
*** г. на ПРС.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** сумата от
300.00 лева, представляваща направени разноски за държавни такси, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исково
производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № *** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6