№ 2209
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110200446 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , 13 състав, в
открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 446 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по жалба на КР. Т. Н., ЕГН: **********, против
наказателно постановление (НП) № 19-4332-029713 от 30.01.2020 г. издадено от
началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
В писмената жалба се релевират доводи за неправилност на атакуваното НП,
както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалния и
1
материалния закон, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Иска
се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 18.12.19 г. – Антон Спасов-мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР в присъствието
на двама свидетели съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършени на 27.11.19 г. в гр. София,
нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Нарушителят
подписал АУАН като в декларация от 18.12.2019 г. изразил несъгласие с възприетата
фактическа обстановка. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани
допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 30.01.20 г. ГБ началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал.
1 и ал. 12 от ЗДвП, което обстоятелство се установява от приложената заповед на МВР,
в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Административното обвинение е формулирано ясно и точно, както от
фактическа, така и от правна страна и при издаване на обжалваното наказателно
постановление са били спазени всички административнопроизводствени правила, от
което следва, че правото на защита на жалбоподателя не е ограничено. С оглед на това
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на
процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 27.11.2019 г. около 15.30 ч. в гр. София, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № хх по бул. „Цар Борис III“ и бул. „Акад. Иван
Евстратиев Гешов“. При червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят
навлязъл в кръстовището и реализирал ПТП с лек автомобил „Ауди“ с рег. № хх,
управляван от К. Д. СТ.. Жалбоподателят възприел настъпилото ПТП, спрял
управляваното от него МПС, казал, че ще направи обратен завой и ще се върне, за да
види какво се е случило, но вместо да направи това, продължил движението си и
напуснал произшествието. СДВР получили сигнал от водача на л.а „Ауди“ и на място
установили, че автомобила има повредена предна броня, като по данни на водача била
изготвена скица на ПТП и била приложена декларация от последния.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
2
основа на анализ на показанията на свидетелите Н. Л. Л. и К. Д. СТ. и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – справка
картон на водача, протокол за ПТП, декларации, заповеди и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите
в АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената
фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо
по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че св. С. е категорична, че
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е предприел маневра при червен
светофар, при която е ударил управляваното от нея МПС, като няма основания
свидетелката да се счита за предубедена или заинтересована, поради което съдът
кредитира изцяло показанията й. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка,
но не ангажира никакви доказателства, които да я оборват.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-
линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището.
За нарушаването на това задължение от водача, ако вследствие на
неизпълнението му е настъпило ПТП, в чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
предвидено наказание глоба в размер от 200 лева.
Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
По делото се установи, че жалбоподателят е навлязъл с управляваното от него
МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал,
вследствие на което е предизвикал ПТП, увреждайки лекия автомобил на св. С.. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост, тъй като не е
възприел червения светлинен сигнал и не е осъзнал, че е длъжен да спре управляваното
от него МПС, като не е предвидил и настъпилото вследствие на навлизането в
кръстовището ПТП, въпреки че е могъл да стори това, доколкото по делото не се
установяват пречки от обективен и субективен характер, които да са го
3
възпрепятствали.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от
ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, е длъжен, без да напуска
местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да
изпълни дадените им указания. За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е предвидено водачът да се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Хипотезата на посочената за нарушена правна норма изисква специфичен субект
на извършване на деянието, а именно - участник в пътно-транспортно произшествие.
Само лице, имащо тази характеристика, може да бъде нарушител на тази правна норма.
По смисъла на специалния закон, "участник в пътно-транспортно произшествие" е
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му - § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП.
По делото се установи, че жалбоподателят е реализирал ПТП, след което при
липса на съгласие между участниците в него за причините за настъпването му, е
напуснал без уважителна причина местопроизшествието. С оглед на това съдът
приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
което е правилно квалифицирано и описано ясно.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че участва в ПТП и че липсва съгласие между него и
другия участник за причините за настъпването му, но въпреки това е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми МВР, като е искал и целял именно това.
Наложените на жалбоподателя административни наказания са определени над
минималния нормативно предвиден размер, при спазване на установените в чл. 27 от
ЗАНН принципи, като настоящата инстанция намира, че размерът на кумулативната
санкция съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен
с целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Видно от справка-картон на водача,
жалбоподателят е извършвал множество нарушения на ЗДвП, като може да се направи
извод за създадената у него резистентност към административните наказания, водеща
до изграждането на една устойчива към административно-наказателната отговорност
личност. Съзнателното напускане на мястото на ПТП също повишава обществената
опасност на деянието му, като в обобщение според съда липсват основания за
изменение на НП и намаляване размера на санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха и предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
4
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 19-4332-029713 от
30.01.2020 г. издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на КР. Т. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5