РЕШЕНИЕ
№ 260
гр.Русе, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД…
търговско отделение…в открито съдебно заседание
на 24 октомври през две хиляди и деветнадесета
година….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Магардичиян
при
секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора…….. като разгледа
докладваното от съдия Магардичиян търговско дело № 264 по описа за 2018година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
О.със седалище и адрес на управление
гр.София твърди, че на 05.04.2016г е ответника П.е сключен договор за банков
кредит №10, по силата на който на дружеството-кредитополучател е предоставен
кредитен лимит в размер до 4 000 000 евро/
четири милиона евро/ под формата на акредитиви, акредитиви
за продажба срещу насрещни акредитиви и банкови гаранции. Уговорена е
възможността кредитът да се усвоява и в други валути-щатски долари и лева, като
в този случай съобразно чл.2, абз. последен, се
оформя дълг в евро. В зависимост от валутата на усвояване, върху главницата се
начислява годишна лихва в размер на едномесечните индекси Юрибор-за
суми, усвоени в евро, Софибор-за суми, усвоени в
лева, или Либор-за суми, усвоени в щатски долари,
увеличени с надбавка от 3.6 пункта /чл.6/. С договор за поръчителство от същата
дата вторият ответник се задължил да отговаря за задълженията по кредита като
поръчител, солидарно с кредитополучателя. С допълнително споразумение №1 от
20.04.2017г. се конкретизират и изменят под-лимитите по кредита и се удължават
сроковете на валидност на акредитивите и гаранциите, учредява се и допълнително
обезпечение-морска ипотека. С допълнително споразумение №2 от 4.01.2018г. се
уговаря учредяване на допълнително обезпечение-особен залог. Твърди, че кредита
е усвояван на няколко пъти под формата само на издадени акредитиви, по силата
на които банката извършвала плащания към съконтрагенти
на ответното дружество. Съгласно уговореното, всеки от откритите и платени
акредитиви е следвало да бъде възстановяван /плащан/ на банката в срок от 45
дни. На 20.02.2018г. била усвоена сумата от 780 000щ.д, по акредитив в полза на
I.C.S. INDUSTRIAL
INVEST S.R.L., на 22.02.2018
била усвоена сумата от 750 000щ.д. по акредитив в полза на същия бенефициер. Съобразно уговореното в договора, с плащането
на всеки акредитив, се формира задължение за главница по кредита в същия
размер, което следва да бъде платено в 45-дневен срок. Тези погасителни вноски падежирали на 6-ти и на 8-ми април 2018г, като само по
първата е имало частични плащания по главница в размер на 28 927.04
долара, и неплатеният остатък е в размер на
751 072.96 долара. Съгласно
договора, при усвояване в друга валута дългът се преоформя
в евро по курса в деня на плащането, а на 20.02.2018г. курса на лева към долара
на БНБ е бил 1.58495 лева за долар /0.81038 евро за долар/, а на 22.02.18г
курсът на лева към долара на БНБ е бил 1.59321лв за долар/ 0.81469 евро за
долар/. Кредитополучателя престанал да обслужва вноските по кредита и заедно с
други неплатени вноски по лихва и главница натрупал голямо задължение,
постъпвали само спорадични плащания. Последният не оспорвал вземането, нито че
е в просрочие /видно от писмо от 26.04.2018г./ и
обещавал плащания. Към края на м.май дългът бил изцяло в просрочие,
като просрочената главница била 3 488 756.42 евро. Поради това с три
заявления поискали издаване на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове за различни части от главницата. На 8.06.2018г. с процесното
заявление потърсили част от вноската с падеж на 6.04.2018г. в размер на
353 002.62 евро /остатъкът от вноската до пълния размер 608 648.55 евро е
присъден по други заявления/ и част от вноската с падеж на 08.04.2018 в размер
на 413 935.22евро/ за разликата до пълния размер от 610 946.50 евро
не били подавали заявление/. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№
4132/2018г. на РРС и със заповед за незабавно изпълнение № 2310 от 12.06.2018г
били присъдени сумите 766 937.84 евро-главница, представляваща сбор от
посочените по-горе части от двете вноски по главница, законна лихва върху нея,
считано от 8.06.18г. до окончателното изплащане, 30000лв.-разноски за държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответниците подали възражения срещу издадената
заповед.
Иска съдът да признае за установено,
че ответниците П.и Х.Л.В. дължат солидарно на О.на
основание договор за банков кредит №10 от 05.04.2016г. сумата
766 937.84евро-част от цялата просрочена главница в размер на 3 488
756.42 евро и законната лихва върху претендираната
част от главницата, считано от 8.06.2018г. до окончателното изплащане, за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение №2310 от 12.06.2018г. на РРС по
ч.гр.д.№ 4132/2018г. Претендира направените разноски по делото, както и тези в заповедното
производство.
Ответникът П., в писмен отговор по реда
и в срока по чл.367 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
подписа, положен в документ с изх.№120Т от 26.04.2018г. /л.32/. Твърди, че от
съдържанието на документа не може да установи какъв е размера на просрочието. Иска представените документи на чужда език да
бъдат представени с превод на български, а при непредставяне да бъдат изключени
от доказателствата. Отделно от това твърди, че искането за усвояване на
акредитив е на стойност 780 000щд, по делото няма доказателства, че претендираната по делото сума е предоставена по този
акредитив. Счита, че не дължи 766 937.84евро-част от просрочена главница,
ведно със законна лихва и разноски в това и в заповедното производства.
Претендира разноски.
Ответникът Х.Л.В. оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва
представените по делото писмени доказателства като твърди, че нареждането за
издаване на акредитив и писмото от 20.02.2018г не носят неговия подпис. Твърди,
че не дължи претендираната сума, искането за
усвояване на акредитив е на стойност 780000щд, няма доказателства, че претендираната по делото сума е предоставена именно по този
акредитив. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.
С допълнителна исковата молба ищецът е
пояснил и допълнил исковата молба. Заявил е, че ще се ползва от представения
документ-писмо изх.№120-Т/26.04.2018г., с който дружеството-длъжник е заявило,
че е допуснало просрочие по договора за кредит.
Представя заверен превод на СУИФТ съобщение от 21.02.2018г., потвърждаващо
извършен превод в размер на 780 000щ.д в изпълнение на издадения на
19.02.2018г. акредитив №TF********** и
нареждането за плащане от П.от 20.02.2018г. Във връзка с възражението на
ответника, че липсват доказателства, че претендираната
сума е предоставена по този акредитив , представя като доказателства СУИФТ
съобщение от 19.02.2018г, представляващо издаване на акредитив № TF********** за сума в размер на 780 000щ.д., въз
основа на нареждане на П.. Твърди, че към момента на изготвяне и изпращане на
допълнителната искова молба не бил готов преводът на ДУИФТ-съобщение от
22.02.2018г, потвърждаващо извършен превод в размер на 750 000щ.д., който
ще представят веднага след като им бъде предоставен от агенцията по
преводи. Във връзка с направеното
възражение, че нямало доказателство, че претендираната
сума е предоставена и по този акредитив представя СУИФТ-съобщение от
20.02.2018г, представляващо издаване на акредитив № TF**********
за сума в размер на 750 000щ.д. въз основа на нареждане на П.от
19.02.2018г/доказателство 5 към исковата молба/. Претенцията на О.се основава
именно на платените от нея по нареждане на П.акредитиви за 780 000щ.д. и
за 750 000щ.д., които по силата на уговорката в чл.2,ал.3 от договора за
кредите се превалутират във валутата на
кредита-евро.Точно тези акредитиви, издадени въз основа на договора за банков
кредит, са посочени и в заявлението по чл.417 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 4132/18 РРС. Твърдят, че отговорът от Х.В. не е подписан от
него, поради което не следва да се цени по настоящото дело като надлежно
подаден отговор и не следва да се вземат предвид направените в него изявления и
възражения. Независимо от това, заявяват, че ще се ползват от представените от
тях писмени доказателства и ще представят оригинал на същите при поискване от
съда. Поддържат всички твърдения и доказателствени искания. С допълнителна молба от
06.02.2019г представя заверен превод на СУИФТ-съобщение от 22.02.2018г и
заверен превод на акредитив реф.№ TF**********, издаден на 20.02.2018г за сумата от 750 000щ.д.
С отговора на допълнителната искова
молба П.твърди, че от текста на издадения акредитив не се установява, че същият
е издаден във връзка с приложения от ищеца договор за банков кредит, поради
което доказателствата, приложени към допълнителна искова молба са неотносими към делото. От нарежданията за издаване на
акредитиви също не се установявала връзка между тях и договора за банков
кредит. По отношение на документ № 120 Т от 26.04.2018г, за който ищецът е
заявил, че ще се ползва от него, иска ищецът да бъде задължен да представи
същия в съдебно заседание, тъй като твърдят, че такъв документ няма.
С отговора на допълнителната искова
молба втория ответник Х.В. заявява, че поддържа отговора на исковата молба и
потвърждава, че същия изхожда от него. Твърди, че от приложените с
допълнителната искова молба-два броя СУИФТ съобщения не се установява, че
изхождат от П.. Иска ищеца да представи всички договори, с които първия ищец е
учредявал обезпечения по договора за кредит, както и всички допълнителни
анекси.
На 05.04.2019г е постъпил допълнителен
отговор на искова молба от Х.В., който е подаден след изтичане на преклузивният срок по чл.373 ГПК- В. е получил
разпореждането на съда и допълнителна искова молба на 12.03.2019г,т.е срокът за
отговор е до 26.03.2019г. Същата като съдържание припокрива напълно подаденият
от В. отговор по допълнителната искова молба на 26.03.2019г.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства заедно и по отделно, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Въз основа на заявление от „О./“ОББ“АД/
по ч.гр.д.№ 4132/18 по описа на РРС е издадена Заповед № 2310 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.06.2018г., по
силата на която длъжниците П.със седалище и адрес на
управление-гр.Русе, представлявано от Людмил Вангелов В. и Х.Л.В.-изпълнителни
директори и Х.Л.В. да заплатят солидарно на кредитора О.със седалище и адрес на
управление-гр.София сумите от 766 937.84 евро главница, заедно със
законната лихва, считано от 08.06.2018г до окончателното плащане на главницата,
както и 30 100лв разноски по делото, от който 30 000лв държавна такса
и 100лв адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от“неприсъдена част от
цялата изискуема главница по извлечение
от сметките на длъжника в ОББ АД и Договор за банков кредит № 10 от 05.04.16 с
договор за поръчителство от 05.04.2016,допълнително споразумение № 1 от
20.04.2017 и допълнително споразумение № 2 от 04.01.2018г.
Длъжниците по
издадената заповед за незабавно изпълнение са възразили по реда на чл.414 ГПК.
С Разпореждане от 16.07.18 съдът е дали указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Разпореждането му е връчено на 19.07.2018г.
Същият е предявил иска, предмет на настоящото дело на 15.08.2019г като на
същата дата е уведомил заповедният съд за този факт.
На 05.04.2016г между „ОББ“АД-София в
качеството на кредитор и П.-Русе в качеството на кредитополучател е сключен
договор за банков кредит № 10 от 05.04.2016г. По силата на този договор банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на
4 000 000евро/четири милиона евро/ като средствата по кредита се
отпускат за лимит за откриване на акредитиви, включващи два подлимита
, всеки до 2 000 000евро/ два милиона евро/ за откриване на
акредитиви и 2 000 000евро лимит за издаване на банкови гаранции. В
чл.3 от договора е посочено, че кредитът
се усвоява по разплащателните сметки на дружеството и са договорени срокове за
усвояване на подлимитите по години за периода 2017 до
2021г. В същата клауза са договорени и сроковете, в които банката открива
акредитиви. В чл.6 от договора са договорени сроковета
за изпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на главницата и
банковите сметки, по които следва да се изпълни паричното задължение.
На 05.04.2016г е сключен договор за
поръчителство между О.и Х.Л.В., по силата на който поръчителят ще отговаря пред
кредитора за задълженията на главния длъжник, произтичащи от договор за банков
кредит № 10 от 05.04.2016,сключен между О.и П.при условията на договора за
поръчителство.
На 20.04.2017г е сключено допълнително
споразумение № 1 към договора за банков кредит между банката, кредитополучателя
и поръчителя по договора, по силата на което се договорят подлимит
до 4 000 000 евро-кредитна личиня с
възможност за откриване на акредитиви и втори подлимит
до 2 000 000евро- за откриване на акредитиви за доставка срещу
наличие на открити в полза на дружеството насрещни акредитиви за продажба. Договорени
са и нови срокове за откриване на акредитиви от банката.. В § 8 от
допълнителното споразумение е договорено, че в случай на плащане по издаден
акредитив след датата на усвояване на средствата по кредитната линия, съгласно
договореното в чл.3, раздел І от договора за кредит, се формира незабавно
изискуем кредит, който в първите 45 дни се олихвява с договорената лихва за
редовна главница в чл.4, раздел І от договора за кредит. С допълнителното
споразумение се учредяват допълнителни обезпечения на кредита чрез морска
ипотека и особени залози върху ДМА.
На 04.01.2018г е сключено допълнително
споразумение № 2 към договора за банков кредит между банката, кредитополучателя
и поръчителя по договора, по силата на което допълнително споразумение се
учредяват допълнителни обезпечения чрез допълнително вписване към особен залог
на ДМА.
На 19.02.2018г банката е издала
нареждане за издаване на акредитив с наредител П.на
посочената Банка бенефициер за сумата от 780 000щ.д. Нареждането за издаване на
акредитив е подписано от представляващият наредителя П..
С писмо от 20.02.2018г, подписано от Х.В. в качеството му на изпълнителен
директор, се представени на банката писмени доказателства във връзка с
посоченият акредитив и банката е оторизирана да извърши плащане към банката
бенефициент като се задължи сметката на П.в О.с изплатените суми. Според
представеният превод на СУИФТ съобщение плащането на посочената сума е
извършено на 21.02.18. Представено е нареждане за плащане по акредитив от
20.02.2018г на сумата от 780 000щ.д.
На 19.02.2018г банката е издала
нареждане за издаване на акредитив с наредител П.в
полза на банката бенефициент, посочен в нареждането, за сумата от
750 000щ.д. Нареждането за издаване на акредитив е подписано от
представляващият наредителя П.. С писмо от
22.02.2018г, подписано от Х.В. в
качеството му на изпълнителен директор, се представени на банката писмени
доказателства във връзка с посоченият акредитив и банката е оторизирана да
извърши плащане към банката бенефициент като се задължи сметката на П.в О.с
изплатените суми. Според представеният превод на СУИФТ съобщение плащането на
посочената сума е извършено на 22.02.18. Представено е нареждане за плащане по
акредитив от 22.02.2018г на сумата от 750 000щ.д.
По делото са представени и документите,
визирани в писмата от „Полисан „АД като доказателство
за усвояване на сумите по акредитива.
Представени са и доказателства за
договорените в допълнителните споразумения обезпечения на вземането на банката.
Според заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза, след проверка в счетоводството на банката, по
нареждане на П.от 19.02.2018г сумата по
акредитива в размер на 780 000щ.д. е преведена от банката и е издадена
фактура № ICS01-00038/18040/2. На 20.02.2018г по разплащателната
сметка на П.е постъпила тази сума от 780 000щ.д. на основание „усвояване
на кредит“. След тази операция е извършено „плащане по внос“ с референция TF180501000301 в размер на 780 000щ.д.
Референцията е на издаденият акредитив.
Тази сума представлява 1 236 261лв или 632 096.40 евро
към посочената дата.
Според вещото лице, на 19.02.2018г по
нареждане на П.е издаден акредитив за сумата от 750 000щ.д. Акредитивът е
издаден предвид фактура № ICS01-00038/18040/2.На 22.02.2018г
по разплащателната сметка на П.е постъпила сумата от 750 000щ.д. с
основание „усвояване на кредит“. След тази операция е извършено „плащане по
внос“ с референция ТF180511000301 в размер на
750 000щ.д. Това е референцията по издаденият акредитив. Към 22.02.2018
тази сума е представлявала 1 194 907.50лв или 610 946.50 евро.
Вещото лице е извършило проверка в
счетоводството на П.и според представените счетоводни справка на 20.02.2018г е
записана счетоводна операция Дт сметка 401/2 /доставчици
„Индустриал Инвест СРЛ“/ и
Кт сметка 504 със сума 780 000 щ.д. и основание „плащане по акредитив“. На
22.02.2018г е записана счетоводна операция Дт сметка
401/2 / доставчици „Индустриал Инвест
СРЛ“/ и Кт сметка 504 със сума от 750 000щ.д., поради което изводът на
вещото лице е,че сумите по процесните акредитиви са
преведени по сметката на бенефициера, посочен в
нарежданията, както следва : сумата от 780 000щ.д. на 20.02.2018г и сумата
от 750 000щ.д. на 22.02.2018г.
Вещото лице е установило, че по кредита
по акредитива с референция TF180501000301 в размер на 780 000щ.д. има
извършени плащания в общ размер по главница 28 927.04щ.д. и
5 254.04щ.д. общо плащания за договорна лихва, както и 11 927.44щ.д.
общо плащания за наказателна лихва. По кредита по акредитива с референция ТF180511000301 в
размер на 750 000щ.д. няма плащания
по главница, но има плащания за договорна лихва в бощ
размер на 4 137.91щ.д. и 11 832.79щ.д. общо плащания за наказателна
лихва.
Към 08.06.2018г/ датата на подаване на
заявлението от О.за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в РРС/ по
акредитива с референция TF180501000301
в
размер на 780 000щ.д. задължението е 751 072.96щ.д.
или 608 648.55 евро при кръстосан курс долар за евро в размер на 0.810372
или 608 654.51 евро при курс 0.81038; а по акредитив с референция ТF180511000301 в
размер на 750 000щ.д. задължението към тази дата е 750 000щ.д. или 610 946.50евро при кръстосан курс долар за
евро в размер на 0.81459533. Към същата дата общият размер на задължения по
Договора за банков кредит № 10 от 05.04.2016г е в размер на 3 488 756.42 евро
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
В полза на О.е издадена Заповед № 2310
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
12.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4132/18 по
описа на РРС, по силата на която длъжниците П.със
седалище и адрес на управление-гр.Русе, представлявано от Людмил Вангелов В. и Х.Л.В.-изпълнителни
директори и Х.Л.В. да заплатят солидарно на кредитора О.със седалище и адрес на
управление-гр.София сумите от 766 937.84 евро главница, заедно със
законната лихва, считано от 08.06.2018г до окончателното плащане на главницата,
както и 30 100лв разноски по делото, от който 30 000лв държавна такса
и 100лв адвокатско възнаграждение. След оспорването й от солидарните длъжници по реда на чл.414 ГПК заявителя е предявил
настоящият иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение в предвиденият от закона преклузивен
едномесечен срок, поради което и предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество същият е и
основателен.
В производството по иска с правно
основание чл.422 ГПК е тежест на банката заявител е да установи вземането си
както основание и размер.
Безспорно страните по делото са
обвързани от облигационни отношения, породени от Договор за банков кредит № 10
от 05.04.16 с договор за поръчителство от 05.04.2016,допълнително споразумение
№ 1 от 20.04.2017 и допълнително споразумение № 2 от 04.01.2018г. По силата на
тези договорености банката кредитор въз основа на две нареждания за издаване на
акредитив от П.чрез законният си представител Х.В. от 19.02.2018г и
допълнителни писмени искания от 20.02.2018г и 22.02.2018г, с които е оторизирал
банката да извърши плащания към бенефициента съгласно акредитивите, банката е
извършила плащания като първо е платила сумата от 780 000щ.д. и
750 000щ.д. по сметка на длъжника П., а след това от тази сметка е
извършено плащане на бенефициента на същите суми. Тези плащания, според
заключението на вещото лице,прието от съда и неоспорено от страните, са
отразени не само в счетоводството на банката-кредитор, но и на дружеството
–длъжник. Оспорванията
от страна на ответниците по иска не са доказани,
същите не са установили, нареждането за издаване на акредитив за сумата от
780 000щ.д. и писмо от 20.02.2018г не произхождат от изпълнителният
директор на П.-Х.В., въпреки откритото производство по оспорване истинността на
авторството на тези документи. Съдът изрично е указал на ответниците,
че в тяхна тежест е да установят тези факти, което те не са сторили. Освен това
по отношение на нареждането за издаване на акредитив за сумата от
750 000щ.д. и писмо от 22.02.2018г подобно оспорване липсва. Ответникът П.не
е доказал твърденията си, че претендираната сума е
във връзка с издаденият акредитив за сумата от 780 000щ.д. Обратното, от
писмените доказателства и заключението на вещото лице се установява, че банката
е изплатила посочените суми, които П.следва да върне при условията на
сключеният между страните договор за кредит № 10 от 05.04.2018г. Освен това
вещото лице е установило,че длъжникът П.е извършвал частични плащания на
задълженията по този договор за кредит и към 08.06.2018г когато банката е
подала пред русенски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
длъжникът П.има задължения в размер на 608 648.55 евро/ 751 072.96щ.д. / по акредитива с
референция TF180501000301 в
размер на 780 000щ.д. и по акредитива с референция ТF180511000301 в размер на 750 000щ.д.
задължението към тази дата е 610 946.50евро / 750 000щ.д. /. Към същата дата общият размер на задължения по
Договора за банков кредит № 10 от 05.04.2016г е в размер на 3 488 756.42 евро.
Тези парични задължения са изискуеми с оглед
настъпилите падежи съгласно чл.6 от договора за кредит, а именно 45 дни след
съответното плащане. В този смисъл падежът за първият акредитив е на
06.04.2018г, а на вторият акредитив-08.04.2018г.
С оглед изложеното съдът намира, че
вземането на банката за сумата от 353 002.62
евро като част от дължимата сума в размер на 608 648.55 евро/ 751 072.96щ.д. / по акредитива с
референция TF180501000301 в
размер на 780 000щ.д. и сумата от 413 935.22
евро като част от 610 946.50евро
/ 750 000щ.д. / и
по акредитива с референция ТF180511000301 в размер на
750 000щ.д., който суми са предмет на заявление на банката по ч.гр.д.№
4132/18 по описа на РРС и за който е издадена Заповед № 2310 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.06.2018г. по
ч.гр.д.№ 4132/18 по описа на РРС,
съществува. Предявеният установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК е основателен и доказан по размер, поради което следва да
се уважи.
Съгласно задължителните указания, дадени
в т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските в заповедното производство. Същите са в тежест на ответниците и същите следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата в размер на 30 100лв. разноски за заповедното
производство.
Съгласно чл. 78 ГПК в тежест на ответниците са и разноските за настоящото производство в
размер на 30 800лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление-гр.Р.и Х.Л.В., ЕГН ********** ***,
че дължат на „О., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление-гр.С.солидарно сумата от 766 937.84 евро-главница,
включваща както следва : 353 002.62 евро като част
от дължимата сума в размер на 608 648.55 евро по акредитива с
референция TF180501000301 в
размер на 780 000щ.д. и сумата от 413 935.22
евро като част от 610 946.50евро
и по акредитива с референция ТF180511000301 в размер на
750 000щ.д., представляваща част от цялата главница по договор за кредит №
10 от 05.04.2018г в размер на 3 488 756.42 евро, ведно със законната
лихва върху сумата от 766 937.84евро, считано от 08.06.2018г до
окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед № 2310 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.06.2018г. по
ч.гр.д.№ 4132/18 по описа на РРС.
ОСЪЖДА П., ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление-гр.Р.и Х.Л.В., ЕГН ********** *** да платят солидарно на „О., ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление-гр.С.сумата от 30 100лв. разноски за заповедното производство,
както и сумата от 30 800лв, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия :