№ 17515
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110106591 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове, както следва: с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.342 ТЗ и с правно основание по чл.422, ал.1, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [********] срещу
В. Й. в. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6591/2023 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.07.2020 г. между него и ответника бил
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, договор за
лизинг от същата дата за устройство NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal и застрахователна
полица № 10129174/07.07.2020 г. Поддържа още, че между страните било сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.01.2020 г., договор за лизинг от 07.07.2020 г., както и
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.01.2020 г. и договор за лизинг от 05.01.2019 г. за устройство
NOKIA 7.1 Dual Blue. Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си по
гореописаните договори, същите били едностранно прекратени от ищцовото
дружество. Ищецът поддържа, че за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г.
ответникът има задължения в общ размер на 254,04 лева, формирани от неплатени
абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително
1
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 07.07.2020 г. Твърди, че ответникът има и
задължения в размер на 332,18 лева, произтичащи от лизингови вноски по
горепосочените договори за лизинг и застраховки. Поддържа, че ответникът дължи и
сумата от 319,14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
услугите. Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната, ищецът
твърди, че подал в съда заявление по чл.410 ГПК, но тъй като издадената заповед била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес
от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, както следва: 1/ сумата от 254,04 лева, представляваща сбор от дължимите за
периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. абонаментни такси и такси за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г.,
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 07.07.2020 г., както и
от дължимите лизингови вноски за същия период по договор за лизинг от 07.07.2020 г.
за базови аксесоари, договор за лизинг от 05.01.2019 г. за NOKIA 7.1 Dual Blue и
договор за лизинг от 07.07.2020 г. за NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal, месечните
застрахователни премии по застрахователна полица № TELBGRP0003147 от 07.07.2020
г. за застраховка при пътуване в чужбина „Смарт Турист“; 2/ сумата от 332,18 лева,
представляваща дължими лизингови вноски за периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г.
и 3/ сумата от 319,14 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 07.07.2020 г., както и разликата
между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
сключените договори за лизинг. Претендира се още законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.5
ГПК особен представител се оспорва дължимостта на процесните суми с доводи, че
ищецът не е установил размера на дължимите за периода месечни абонаментни такси и
такси за потребление на мобилни услуги по посочените в исковата молба договори и
допълнителни споразумения. Сочи се, че сумите по фактури не съответстват на сумите
по представените от ищеца извлечения за потребление, както и че липсват
2
доказателства, че същите са били предоставени на ответника. С аналогични доводи -
относно липса на доказателства за формиране размера на претендираните суми за
лизингови вноски и тяхната изискуемост, се оспорва и дължимостта на сумата от
332,18 лева. Оспорва се и дължимостта на сумата за неустойка с доводи, че ответникът
не е уведомен писмено да разваляне на договорите преди изтичане на срока им,
каквото е изискването на чл.87, ал.1 ЗЗД. С оглед предходното се изразява становище,
че договорите не са предсрочно прекратени, съответно за потребителя – настоящ
ответник не е възникнало задължение за заплащане на неустойка. По аналогични
съображения се твърди, че не е възникнало и задължения за ответника за заплащане на
разликата между цената на устройство без абонамент и преференциалната цена.
Излагат се и доводи, че така претендираната неустойка противоречи на добрите нрави
и излиза извън обезщетителната си функция, поради което уговорката е
недействителна и не обвързва страните. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
В заповедното производство по ч.гр.д. № 37870/2022 г., приложено към
настоящото дело, са приети като доказателство договор за мобилни услуги между
[********] и В. Й. Б. /с некоректно посочена фамилия „в.“/ от 07.07.2020 г. (л.45-49 по
делото), по силата на който на потребителя е предоставен предпочетен номер
3598944967356, с абонаментен план „Тотал +”. Като доказателство по делото са
представени също и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от 13.01.2020 г. (л. 12-14 по делото),
както и
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +359********* от 13.01.2020 г. (л.32-34 по делото), и двете
сключени между същите страни. Съгласно условията на договора между страните
последният влиза в сила на 07.07.2020 г. и действието му продължава до 07.07.2022 г.
В чл. 2 от горепосочените две допълнителни споразумения е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.1 от договора, по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по този
договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, но максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Посочено е още, че в допълнение към неустойката потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата
3
между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана. В
точка „б” на чл.2 е уговорено, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по друг предходно подписан
договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството в брой без абонамент, съгласно ценовата
листа към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
По делото е представен като доказателство и заверен препис от договор за
лизинг за базови аксесоари от 07.07.2020 г. (л. 21-22 по делото), по силата на който
лизингодателят – настоящ ищец се е задължил при условията на договора и Общите
условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя – настоящ
ответник, за временно и възмездно ползване пакет аксесоари, подробно описани в
договора по вид и номер, срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща
лизингова цена в размер на 45,97 лева с включен 20% ДДС по начин, посочен в
договора (чл.1, ал.1). Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и влиза в
сила от датата на подписването му от страните - чл.2. Видно от чл.3, ал.1 на договора е,
че лизингополучателят се е задължил да заплати общата лизингова цена по чл.1, както
следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева с ДДС, платима към датата
на сключване на договора за лизинг и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в
размер на 1,92 лева с включен 20% ДДС. Страните са се договорили, на основание
чл.3, ал.2, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат
от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на [********]. С подписване на договора за лизинг,
лизингополучателят е декларирал, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно
и се задължава да спазва Общите условия на договора за лизинг на устройство.
По делото е представен като доказателство и заверен препис от договор за
лизинг (л. 43 по делото) от който не става ясна датата на която е сключен, по силата на
който лизингодателят – настоящ ищец се е задължил при условията на договора и
Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя –
настоящ ответник, за временно и възмездно ползване устройство марка „NOKIA“,
модел 7.1 Dual Blue с телефонен номер +359*********, срещу задължение на
лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 482,77 лева с включен
20% ДДС по начин, посочен в договора (чл.1, ал.1). В чл.1, ал.2 от договора за лизинг е
уговорено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство срещу заплащане на допълнителна сума в
размер на 20,99 лв. В случай че лизингополучателят не упражни правото си да
4
придобие собствеността върху устройството, в чл.1, ал.3 от договора за лизинг е
уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на устройството в 1-месечен срок от
изтичане на срока на договора, като в случай че устройството не бъде върнато или не
бъде върнато в състоянието, уговорено в договора, или ако лизингодателят заяви
изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството, лизингополучателят
дължи неустойка в размер на 20,99 лв. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с
подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството
във вид, годен за употреба, с договорени технически характеристики и комплектован.
По делото са приложени и Общи условия на договор за лизинг за предоставяне
на преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен апарат или друго устройство,
като в чл.12, ал.1 от същите е регламентирано правото на лизингодателя да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на
задължението за плащане от страна на лизингополучателя; да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството и/или принудително да удовлетвори
вземането си от предоставения като обезпечение запис на заповед. В следващата ал.2 е
посочено, че месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно този договор плащания.
По делото са приложени и Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /Изм.
30.04.2016 г./
По делото се приложени фактури, издавани от ищцовото дружество през
периода от 20.08.2020 г. до 20.11.2020 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото
безспорно се установява, че В. Й. в. и В. Й. Б., са едно и също лице, като се касае за
допусната техническа грешка при изписване на фамилното име на ответника.
По иска с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228
ЗЕС:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
5
договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, в хода на
производството ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил
изправна страна по договора за мобилни услуги, който факт е обуславящ за
дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени
мобилни услуги. В този смисъл по делото липсват доказателства, годни да установят
дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а
оттук - и дали са коректно фактурирани. Действително, в случая от страна на ответника
не оспорва сключването на договора, но в писмения отговор се излагат доводи, че по
делото не са представени доказателства, от които да се установява как е изчислена
исковата претенция, представляваща неплатени мобилни услуги и лизингови вноски.
Приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, са едностранно
изготвени, не са подписани от ответника, поради което доказателствената тежест за
предоставените далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се
носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на
неблагоприятни последици за последния.
Предвид гореизложеното съдът приема предявения установителен иск за сумата
от 254,04 лева за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правно основание по чл.422
ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора
за финансов лизинг; че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Съгласно чл.12, ал.2 от общите условия на договора за лизинг, въз основа на
която клауза ищецът в случая претендира, че е възникнало и съществува негово
вземане за предсрочно изискуеми лизингови вноски, е уговорено, че месечните вноски
и другите дължими възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно същия плащания. Настоящият съд приема тази клауза
от ОУ на процесния договор за лизинг за неравноправна, а за наличието на такива
клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.
6
Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на
сключването на договора за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.),
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като изброените след това в текстовете на чл.143 ЗЗП
възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т.19 на чл.143
ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр. 100/2019 г.) е примерно, а не изчерпателно.
В случая клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг,
урежда условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя –
ответник. Според същата клауза, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случаите, както на прекратяване на
договора на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия
плащания от лизингополучателя. Именно на тази клауза ищецът в случая претендира
предсрочно изискуемите лизингови вноски. Следва да се има предвид, че съдебната
практика приема, че идеята за неизпълнение, което е съществено от гледна точка на
интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД, уреждащ правото му да иска
изпълнение на срочно задължение преди срока. Като се има предвид това, клаузата на
чл.12, ал.2 от общите условия на процесния договор за лизинг, не би била
неравноправна само ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на
договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски, а случаят не е такъв. Несъстоятелно е да се
приеме, че във формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги…, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащането на дължими съгласно същия договор плащания", е заложен "ясно и
недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна изискуемост на тези
вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа указание нито за
причината за прекратяването на договора за мобилни услуги, сключен
с лизингополучателя (безвиновно или по негова вина), нито
дали просрочието (забавата в плащането на дължимите по него плащания) съгласно
същия договор следва да обхваща едно или няколко дължими „плащания“ по една или
различни фактури по договора за мобилни услуги или само част от тях, нито какво
трябва да е естеството на тези плащания – месечни абонаментни такси и/или мобилни
услуги. Нещо повече, тази клауза обуславя предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски за неизпълнение не на договора за лизинг, а на друг договор/и за мобилни
услуги, сключен/и от лизингополучателя. Липсата на ясни критерии в съдържанието на
същата клауза препятства възможността при възникналия и в случая съдебен спор
7
между страните съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в тази клауза
основание, и то за автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски. Поради
тази неяснота за тежестта на неизпълнението, и то по друг договор (договор за
мобилни услуги), обуславящо тази автоматичната предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски с ненастъпил падеж по процесния договор за лизинг, клаузата на
чл.12, ал. 2 от общите му условия поставя ответника в значително по-неблагоприятно
положение спрямо ищеца, който може да се позове на нея винаги, когато същата
забави което и да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде
прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е частична
или да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса на кредитора
задължения по същия договор. Същевременно тази клауза е в разрез и с принципа
за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича
изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост. А
предвиденото в чл.12, ал.2 от общите условия на договора за лизинг автоматично
настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими
по договора за мобилни услуги плащания, респективно независимо от причината за
прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответницата – длъжник за
това, нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и
поставя ответника в значително по-неблагоприятно положение, включително като се
имат предвид неблагоприятните за него последици от предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски с ненастъпил падеж.
Предвид гореизложеното, клаузата на чл.12, ал.2 от общите условия на договора
за лизинг, въз основа на която в случая ищецът претендира с исковата си молба
възникването и съществуването на процесното вземане в размер на 332,18 лева, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП. А тъй като не е уговорена индивидуално, тя
е и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По иска с правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи следните предпоставки:
че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване
на процесния договор по негова вина; настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Съдът намира, че с договорна клауза на чл. 4 са разграничени две хипотези, при
които за потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки –
предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него
решение за това и предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и
8
при неспазване на негови договорни задължения по договора за мобилни услуги или по
друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира сумата като
неустойка по допълнителни споразумения поради неизпълнение на задълженията на
ответника като потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради
едностранно предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а
заради прекратяване поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по
договора. Тоест, касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при
виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Поради това при
преценка дали допълнителните споразумения от 13.01.2020 г. са едностранно
развалени от „Йеттел България” ЕАД (с предходно наименование [********]) следва да
бъдат съобразни нормите на чл.87 ЗЗД.
Съгласно чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Изречение второ на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено
също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване. В случая ищецът не представя
каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е
предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД е форма за
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление
като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно договорът не е развален по надлежния ред, поради което и неустойката
по раздел IV, чл.4 от двете допълнителни споразумения не се дължи поради липса на
предпоставки за възникването и начисляването ѝ.
Претендираната от ищеца неустойката, представляваща разликата между цената
на устройството по договора за лизинг, за която се твърди, че е преференциална и
реалната цена на същото, се основава не неравноправна клауза. Това е така, тъй като в
представените договори /за мобилни услуги и лизинг/ не е посочена реалната цена на
устройствата, поради което липсват доказателства размерът на обезщетението да е бил
договорен предварително с лизингополучателя – настоящ ответник.
При горните съображения искът за сумата от 319,14 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, също следва да бъде отхвърлен.
9
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът, но поради
липса на доказателства за направени такива /както в исковата, така и в заповедното
производство/, съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [********], със седалище и адрес на управление:
[********] против В. Й. Б., ЕГН ********** обективно съединени установителни
искове, както следва: 1/ с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 228 ЗЕС – за признаване за установено, В. Й. Б., ЕГН ********** дължи на
[********] сумата от 254,04 лева, представляваща сбор от дължимите за периода от
20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. абонаментни такси и такси за потребление на мобилни
услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 07.07.2020 г., както и от
дължимите лизингови вноски за същия период по договор за лизинг от 07.07.2020 г. за
базови аксесоари, договор за лизинг от 05.01.2019 г. за NOKIA 7.1 Dual Blue и договор
за лизинг от 07.07.2020 г. за NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal, месечните
застрахователни премии по застрахователна полица № TELBGRP0003147 от 07.07.2020
г. за застраховка при пътуване в чужбина „Смарт Турист“; 2/ с правно основание по чл.
422 ГПК, вр.чл.342 ТЗ - за признаване за установено, В. Й. Б., ЕГН ********** дължи
на [********] сумата от 332,18 лева, представляваща дължими лизингови вноски за
периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г. и 3/ правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, В. Й. Б., ЕГН ********** дължи на
[********] сумата от 319,14 лева, представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.01.2020 г.,
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 07.07.2020 г., както и
разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена по сключените договори за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 37870/2022 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11