Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19.
09. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на четвърти септември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 957
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация-
Плевен” ЕАД гр. Плевен, в която се твърди, че ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата В.П.М.
*** за
сумата от 344, 19 лв., от които 303, 41 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 02. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 40, 78 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04. 04. 2016 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с
определение, постановено по ч. гр. д. № 6508/ 2018 год. по описа на Плевенския
районен съд
е било уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че заповедта е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в
законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е
предявил иск за установяването на съществуване на вземането му за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот- апартамент, находящ се
в ***, с аб. № 29490. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца
са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ
се в гр. Плевен, ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна
енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно
ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия
от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с
изтичането на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума,
като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е ползвала доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 02. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и не е погасила задължението си. Твърди
се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата, е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.” ЕАД. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането
за сумата от 344, 19 лв., от които 303, 41 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 02. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 40, 78 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04. 04. 2016 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата
В.П.М. ***, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Третото
лице „Н.” ЕАД *** не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 6508/ 2018 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага
с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество,
исковата молба е неоснователна.
Видно от приложения по
делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 176, том VII, рег. № 7508, дело № 666/ 2009
год. по описа на нотариус ***с район на действие Плевенския районен съд, че ответницата
В.П.М. е собственик на апартамент № 15, находящ се в ***, с аб. № 29490. Разпоредбата
на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ
предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия
по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите.
В случая е безспорно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите
обвързват ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия
член/. За установяване на задълженията на ответницата към ищцовото дружество в
хода на съдебното дирене е изготвено заключение от съдебно- счетоводна
експертиза. От същото е видно, че ответницата дължи на „Топлофикация- Плевен”
ЕАД гр. Плевен сумата от 303, 41 лв. за неплатена топлинна енергия за периода
от 01. 02. 2016 год. до 30. 04. 2018 год., като лихвата за забава върху тази сума
възлиза на 40, 78 лв. Горното
не може да обуслови извода, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
релевантните за спора факти. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.
139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.
139- чл.
145/ и Наредба № 16- ЗЗ4 от 06. 04. 2007 год. за топлоснабдяването. В конкретния случай
въпреки указанията на съда ищцовото дружество не е представило писмения
договор, въз основа на който третото лице „Н.“ ЕАД е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Оттам недоказано
остава правното основание за начислените суми за консумирана топлинна енергия
от ответницата, поради което предявеният от „Топлофикация- Плевен” ЕАД против В.П.М.
положителен установителен иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, против В.П.М. ***, ЕГН **********, иск за
установяване на вземането на ищеца за сумата от 344, 19 лв., от които 303, 41 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 02. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 40, 78 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04. 04. 2016 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Настоящото решение е постановено
при участието като трето лице на „Н.” ЕАД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: