Пловдивска
районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият
М.Х.М. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за това че
на 18.03.2016 година на път III-565, км. 0.150 в землището на
с.Скутаре, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Форд" с рег.№ ***** е нарушил правилата за движение:
Чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за-движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне".
Чл.20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. "
Чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. ".
при което по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на К. П.
Б., ЕГН **********, изразяващи се в счупване
на черепа с наличие на разкъсно-контузна рана в същата област, причиняващо
нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на крилото на хълбочната
кост в дясно, причиняващо трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около 1.5-2 месеца - престъпление
по чл.343 ал.1 б."б" вр. е чл.342 ал.1 НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда
на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на обвиняемия обвинение
и моли същият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното
деяние, като му се наложи административно
наказание в справедлив размер.
Защитникът на обвиняемия пледира обвиняемият да бъде
оправдан, поради липса на доказателства за неговата вина. В условията на
евентуалност моли за налагане на административна санкция в рамките на минимума
определен от закона, като деецът не бъде лишаван от правоуправление.
В правото си на лична защита обвиняемият поддържа
казаното от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемия М.Х.М. е
роден на ***г***, б., български гражданин, с висше образование,
неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********
На
18.03.2016г. около 08.00 часа пострадалият - св.К. Б. пътувал от с.Скутаре към
работното си място в гр.Пловдив. Пострадалият се движел с лек автомобил „Фолксваген
Голф" с рег.№ ********* по път III 565-0.150 км. в посока от изток на
запад, в северната лента за движение. По същото време, по пътя от гр.Пловдив
към с.Рогош, oт запад на изток с автомобил „Форд Фокус" с рег.№ *******
се движел М.М.. Пътят бил сух, без видими неравности и дупки по него. Времето
било слънчево и видимостта била добра. Пътното платно било с две ленти за
движение. Автомобилът на св.Б. се движел със скорост около 70 км/ч, а
автомобилът , управляван от обв.М. с около 78 км/ч. Зад автомобила на св.Б.,
също с лек автомобил се движел св.Т., а зад автомобила на обвиняемия се движел
с автомобил св.Н. След преминаването през надлеза над път II-56,
когато обвиняемия се намирал на път III 565-0.150 км. слънцето е светело срещу
лицето на обв.М. и той бил заслепен от него, поради което внезапно отклонил
автомобила си и навлезнал в лявата лента за движение, в която насреща се движел
автомобилът, управляван от св.Б.. Тъй като автомобилът, управляван от св.М. се
намирал на близко разстояние, св.Б. се опитал да избегне удара като отклонил
автомобила си наляво, за да пропусне коридора, по който се движел лекият
автомобил „Форд Фокус", но въпреки това в тази ситуация св.Б. нямал
възможност да установи автомобила и след около 1.4 секунди, след отклоняването
на лекия автомобил „Форд Фокус" настъпил удар между автомобила „Форд
Фокус", управляван от обвиняемия М. и лекия автомобил „Фолксваген
голф", управляван от пострадалия Б.. Ударът е настъпил около средата на
платното за движение, в предната дясна част на автомобила „Форд Фокус" и
предната дясна част на автомобила „Фолксваген голф", при което и двата автомобила се установили на
място. Автомобилът „Форд Фокус" спрял перпендикулярно на път III 565 и
насочен с предната си част в посока югоизток. Автомобилът „Фолксваген
голф" се намирал с предната си част в посока запад и предното му обзорно
стъкло било счупено.
От удара на св.Б. било причинено контузия на главата със счупване на
основата на черепа, започващо от дясната тилна област, както и разкъсно-контузна
рана на главата. В последствие се оформили хигроми /събиране на течности/ на
мястото на противоудара /на контра-ку/. Причинено било и счупване на крилото на
дясна хълбочна кост на таза. както и разкъсно-контузна рана на дясната ръка в
основата на втори пръст и охлузване на дясната подбедрица.
След удара св.Б. успял да излезе от автомобила, подпрял се на мантинелата и
почувствал силни болки в областта на таза и главата, както и по дясната ръка.
След това св.Б. помолил св.Т. да се обади на съпругата му - св.М. Б.. Обв. М.
също излезнал от автомобила си. Единствените поражения по тялото, които имал
той били повърхностна рана на челото. Св.Б. видял как обв. М. излиза от
автомобила си и го попитал „Какво правиш, бе човек! Ще се изтрепем!", а обв. М. му казал, че слънцето го е заслепило
и той не виждал. Свидетели на пътно-транспортното произшествие станали
свидетелите Н. и Т. Св.Т. също попитал обвиняемия защо е навлезнал в тяхното
платно за движение, и обвиняемият му казал и на него, че го е заслепило слънцето, а и че му се е
сторило, че има дупка на пътя и се е опитал да я избегне и затова е навлезнал в
насрещното платно за движение.
На мястото дошли екипи на РУ на МВР - Труд и на спешна помощ. Обв.М. и св.Б.
били отведени в УМБАЛ „Св.Георги" гр.Пловдив.
В
хода на разследването е била назначена и изготвена и СМЕ, която е определила,
че счупването на черепа, с наличието на разкъсно-контузна рана па главата е
причинило нараняване, проникващо в черепната кухина. Счупването на
крилото на хълбочната кост в дясно е причинило трайно затрудняване на
движенията на долен десен крайник за около 1.5-2 месеца.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства- показания на свидетелите А. Б. /л.42, л. 221/, Н. Т. /л. 47, л.171 /, М. Б.
/л.48/, М. Н. /л. 49, л. 170/ справка за съдимост, характеристична
справка, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, копие от свидетелство за управление на МПС, справка за
регистрация на МПС, справка
за нарушител/водач, справка от тел. 112, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, автотехническа и тройна автотехническа експертиза, съдебна
автооценителна експертиза, съдебно медицинска експертиза, медицинска
документация.
Сред гласните доказателствени средства
са очертават два групи свидетелски показания.
От една страна са показанията на
свидетелите Б., Б., Н. Т. и М. Н, които възпроизвеждат механизъм на
инкриминираното деяние идентичен с приетия за установен от съда. Показанията на
четиримата свидетели са последователни, логични, взаимодопълващи се,
кореспондират на заключенията на двете изслушани по делото автотехнически
експертизи, поради което съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях
фактическите си изводи.
Втората група свидетелски показания
обхваща показанията на обв. М., дадени преди привличането му в качеството на
обвиняемо лице. В тях той излага съвсем различен механизъм за настъпване процесното
ПТП, а именно, че М. не е напускал своята лента за движение, като ПТП се дължи на
неправомерното поведение на св. Б., който непровокиран навлезнал в лентата за движение
на М.. Тези показания не могат да бъдат кредитирани по редица съображения. На
първо място съгласно трайната съдебна практика свидетелските показания на лице
от времето преди да бъде привлечено като обвиняем не могат да се ценят като
годно доказателствено средство. Ако желае да се ползват твърденията му в наказателния процес обвиняемият разполага с
процесуалната възможност да изложи същите факти при разпита му като обвиняем,
след като са му разяснени правата и задълженията като обвиняем и се ползва със
всички гаранции за защита на правото му на защита. В процесния случай М. не се
е възползвал от правото си да даде обяснения при разпита му като обвиняемо
лице. На следващо място ценени по
същество показанията на М. се оборват от цялата събрана по делото
доказателствена съвкупност- показания на разпитани свидетели, заключение на
автотехническа експертиза. Следва да се отбележи, че в единичната
автотехническа експертиза един от разгледаните варианти за настъпване на ПТП е
съгласно показанията на М., като е отбелязано, че този вариант е малко
вероятен, доколкото разположението на МПС след удара в този случай би било
съвсем различно от констатираното в протокола за оглед.
Следва да бъдат обсъдени и някои
несъответствия между заключенията на двете изслушани по делото автотехнически
експертизи- единична и тройна.
Така единичната експертиза посочва, че
удара по широчина е настъпил на около 5-5,5м от ориентира приет в протокола за
оглед. В тройната експертиза е прието, че ударът по широчина е настъпил на
около 0-1 метра южно от разделителната линия между двете ленти. При съпоставка
между скиците приложени към двете експертизи се установява, че противоречието е
само формално. Всъщност и двете
експертизи визират едно и също място на удар, а именно около средата на пътното
платно, в близост до разделителната линия и леко в лентата за движение на подс.
М., като в случая формалното противоречие между двете експертизи се дължи на
различната използвана отправна точка: в единичната експертиза- ориентира от
протокола за оглед, а в тройната-разделителната линия. Приетото място на удар
кореспондира и на показанията на кредитираната група от свидетели.
Противоречие в двете експертизи е
налице относно скоростите на движение на двата автомобила. В единичната
експертиза се сочи, че л.а Фолксваген Голф се е движел с 55 км.ч преди удара, а
лек автомобил Форд Фокус с около 74 км.ч.
В тройната експертиза са приети по-високи скорости на движение, а именно
70 км.ч за автомобила Фолксваген Голф и 78км.ч за автомобила Форд Фокус.
Обяснение за разминаванията се съдържа в констативната част на единичната
експертиза, в която е посочено, че скоростите могат да бъдат и по-високи, ако
се приеме, че водачите на МПС са използвали спирачния механизъм преди удара, каквото
обстоятелство не е съобразено от единичната експертиза, а е взето под внимание
от тройната. В показанията си /л.42/ свидетеля Б. изрично е споменал, че след
като е забелязал насрещно движещия се автомобил е започнал да намалява
скоростта, тоест използвал е спирачния механизъм. Поради това следва да бъдат
кредитирани скоростите посочени в тройната експертиза, доколкото по-пълно съответстват
на събраните по-делото гласни доказателствени средства.
Не на последно място противоречие между
двете експертизи съществува и относно
обстоятелството имали ли са възможност двамата водачи при избраната скорост на
движение да избегнат удара чрез екстрено спиране. В единичната експертиза е
прието, че са имали възможност, а в тройната че не са имали възможност. Разминаването
е лесно обяснимо с обстоятелството, че единичната експертиза борави с по-ниски
скорости на движение на двата автомобила отколкото тройната. Доколкото съдът
кредитира скоростите на движение, които е приела тройната експертиза, то следва
да се приеме за достоверен и базираният на тези скорости извод, че двамата
водачи не са имали възможност да предотвратят удара чрез екстрено спиране.
В останалата част в изброените
по-горе доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия относно
релевантните по делото обстоятелства, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление, поради което
и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-нататъшното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по - отношение на обвиняемия са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.343
ал.1 б."б" вр. е чл.342 ал.1 НК, доколкото на 18.03.2016 година на път III-565, км. 0.150 в землището на
с.Скутаре, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Форд" с рег.№ ********** е нарушил правилата за движение:
Чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за-движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне".
при което по непредпазливост е
причинил две средни телесни повреди на К. П. Б., ЕГН **********, изразяващи се в счупване на
черепа с наличие на разкъсно-контузна рана в същата област, причиняващо
нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на крилото на хълбочната
кост в дясно, причиняващо трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около 1.5-2 месеца - престъпление
по чл.343 ал.1 б."б" вр. е чл.342 ал.1 НК.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. 342 НК е бланкетна,
като за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по
пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна
практика бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за
движение по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка
с причинения съставомерен резултат. Така Решение №289/18 януари 2017 година, първо наказателно отделение,
наказателно дело № 1237/2016. И двете заключения на изслушаните по делото единична
и тройна експертиза са категорични, че първопричината за настъпилото ПТП е
навлизането на автомобила на ия в съседната лента за движение. В същия смисъл
са и показанията на кредитираната от съда група свидетели. С навлизането си в
съседната лента за движение по време, когато по нея се е движел насрещно лек автомобил
Фолксваген, без да са налице предвидените в чл. 16 ЗДВП изключения /да е
предприел отклонението наляво при изпреварване или заобикаляне/ обвиняемият е
нарушил забраната на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, като в пряка причинна връзка с
това нарушение е реализираното ПТП. Действително от показанията на свидетелите
очевидци се установява, че пред тях обвиняемият е изложил твърдения, че е
заобикалял дупка, тоест че е налице едно от изключенията на забраната на чл. 16 ЗДвП. Доколкото обаче в протокола за оглед не е отразена такава дупка, съдът
намира тези твърдения на обвиняемия като негова защитна версия. Действително от
доказателствата по делото се установява, че пострадалият Б., след като М. е
навлезнал в неговата пътна лента също е нарушил забраната на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, като е свил наляво към южната лента за движение, с което е допринесъл за
настъпване на ПТП. Наличието на противоправно поведение и на пострадалия, обаче
не може да изключи съставомерността на поведението на обвиняемия, а следва да
бъде съобразено при индивидуализация на наказанието.
Както вече се отбеляза
според кредитираното заключение на тройната експертиза при избраните скорости
за движение двамата водачи не са имали възможност да предотвратят ПТП чрез
екстрено спиране. В същото време условията на пътната обстановка не са налагали
движение с по-ниска скорост, тоест скоростта избрана и от двамата водачи е била
съобразена с условията на пътното платно, в този смисъл не е налице нарушение
на чл. 20, ал.2 ЗДвП и обвиняемият
следва да бъда оправдан по обвинението да е допуснал виновно нарушение на тази
норма, в резултат от което да е настъпило процесното ПТП.
По делото не са налице
изложени факти и събрани доказателства обвиняемият да е губил контрол върху
автомобила си, поради което следва да бъде оправдан и по обвинението виновно да
е нарушил чл. 20, ал.1 ЗДвП.
Деецът притежава специалното качество, изискуемо от
закона, за да бъде субект на престъплението, а именно правоспособен водач на
МПС.
Съгласно задължителните указания на ППВС 3/1979, т.10
и т. 14 констатираните в кредитираната съдебно медицинска експертиза
увреждания, а именно счупване на черепа и счупване на хълбочната кост, довело
до трайно затруднение на движението, следва да се квалифицират като средни
телесни повреди. Разкъсно- контузните рани на лицето и по
ръката, както и охлузването по бедрото представляват леки телесни повреди, които
обаче се поглъщат от съставомерните средни телесни повреди.
Престъплението по чл. 343 НК
се отличава със усложнена форма на психическото отношение на дееца. От една
страна той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В процесния случай това
обстоятелство е изводимо от показанията на кредитираната група свидетели, които
са категорични, че след като е слезнал от автомобила обвиняемия е обяснил, че е
навлезнал в съседната лента, за да избегне заслепяване от слънцето. Към съставомерния
резултат- причинена телесна повреда, обаче, деецът се отнася непредпазливо- не е
предвиждал настъпването на обществено опасния резултат, но е могъл и е бил
длъжен да го предвиди. В процесния случай задължението на обвиняемия да предвиди
настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му на
правоспособен водач на МПС. Конкретната му възможност да го предвиди пък следва
от особеностите на пътната обстановка, в която не са били налице фактори, които
да възпрепятстват ефективното възприемане на пътната обстановка.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 343 ал.1
б."б" вр. е чл.342 ал.1 НК наказание при причинена
средна телесна повреда е до три години лишаване от свобода или пробация; обвиняемият
не е осъждан до този момент, не е
освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, то са налице
условията за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия съдът съобрази
вида и характера на засегнатите обществени отношения /засегнати са обществените
отношения свързани с безопасността и сигурността на транспорта, които се
отличават с голяма обществена значимост /, степента на засягане на същите,
намерила израз във вида на допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно навлизане в лентата за насрещно движение, при което
нарушение съществува повишена опасност от причиняване на значителни имуществени
и неимуществени вреди. Съдът отчете и причиненият обществено опасен резултат- на
пострадалото лице са причинени две
отделни средни телесни повреди, докато за съставомерност на деянието по
чл. 343 НК е достатъчно, причиняването и на една средна телесна повреда.Причинени
са и леки телесни повреди, които се поглъщат от съставомерните средни телесни
повреди. Следва да се съобрази и
личността на обвиняемия- с добри характеристични данни, без данни за каквито и
да било предходни противообществени прояви.
От справката за нарушител водач на обвиняемия се установява, че същият
макар и да не е изряден водач, не се очертава като такъв с повишена степен на
обществена опасност. Като безспорно смекчаващо вината обстоятелство следва да
се отчете факта, че пострадалият също е допринесъл за настъпване на ПТП, като
макар и в последващ момент също е нарушил правилата на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП.
Трайно установено правило в съдебната практика
е, че липсата на признание на вината и изграждането на защитна версия не могат
да бъдат ценени като отегчаващо обстоятелство и в този смисъл не могат да бъдат
аргумент за завишаване размера на налаганата глоба на обвиняемия. В същото
време не може да не бъде отчетено обстоятелството, че по делото обективно
липсват такива типични смекчаващи вината обстоятелства, които безусловно
налагат определяне на административно наказание към минимума на законово
предвидения предел, каквито се явяват проявата на критичност към
извършеното, дълбоко разкаяние и съжаление за стореното, съдействие на
органите на разследването за разкриване на обективната истина и своевременно
приключване на производството.При определяне размера на глобата съдът съобрази
и материалното положение на обвиняемия, а именно същият е безработен.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1300лв, като на основание чл.78А, ал.4,
вр. с чл. 343Г, вр. с чл.343, ал.1 от НК бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от три месеца.
Тези размери на санкциите съдът намира, че съответстват на степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемия
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от
закона цели и употребената държавна репресия
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия М.Х.М. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 1447,92
лева, представляващи разноски по делото, по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
Секертар: К. Ч.