Решение по дело №228/2020 на Административен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ..........., град Шумен, 04.12.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                     Председател:  Росица Цветкова

                                                                       Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                               Бистра Бойн

 

при секретар Р. Хаджидимитрова

и прокурор О. Куздов, като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №228 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от „К.3.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК: *********, чрез адвокат Б. Б.от ШАК, срещу Решение №260020 от 15.09.2020 г., постановено по ВНАХД №704/2020 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   В касационната жалба се твърди, че не е доказано осъществяването на нарушението на процесната дата 08.10.2019 г., посочена в НП, след като работникът е постъпил на работа на 09.10.2020 г. В разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуга липсва задължение споразумението да бъде издадено преди датата на командироването на работника. Не са налице и доказателства, че действително работникът е бил изпратен в командировка през месец октомври 2019 г. в Кралство Белгия. Касаторът счита, че нарушението е маловажен случай, тъй като е с ниска степен на обществена опасност и липсват настъпили вредни последици. С оглед на тези съображения е отправено искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ШРС и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отмени изцяло НП №27-0000991/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ град Шумен и да присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Дирекция „ИТ“ град Шумен, редовно призована, не изпраща представител, но е депозирано писмено становище по касационната жалба от юрисконсулт Д. В.- И., редовно упълномощена, в което се оспорва жалбата като неоснователна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

   С обжалваното Решение Шуменски районен съд е изменил НП №27-0000991/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер 2000.00 лв. за нарушение на чл.121а ал.1 т.1а и ал.8 от КТ във връзка с чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, като е намалил размера на наложената санкцията от 2000.00 лв. на 1 500.00 лв.

   Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 07.02.2020 г. е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители при Дирекция “ИТ” гр.Шумен на дружеството- касатор, при която било установено, че работодателят при осъществяване на неговата дейност в рамките на предоставяне на услуга е допуснал командироване на лицето Ж.А.на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 08.10.2019 г. в гр. Лиеж, Кралство Белгия, без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. Във връзка с констатираното, били изготвени писмени обяснения от страна на пълномощник на дружеството по реда на чл.402 ал.1 т.2 от КТ, в които било посочено, че с командированите лица няма сключени споразумения за командироване, но полагащите им се възнаграждения се изплащат. Резултатите от проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2004063/12.02.2020 г., в който нарушението е посочено под №16. Протоколът бил връчен на 12.02.2020 г. на управителя на дружеството.

   На касатора бил съставен Акт за установяване на административното нарушение №27-0000991 от 12.02.2020 г., в който било посочено, че при осъществяване на дейността си, в качеството си на работодател, дружеството е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство - чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а ал.1 т.1а и ал.8 от КТ, а именно че е допуснало командироване на работник, считано от 08.10.2019 г. в гр. Лиеж, Кралство Белгия, без да е сключило с него по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

   По отношение на дадените на дружеството предписания с горепосочения протокол, на 26.02.2020 г. от страна на дружеството било депозирано уведомление до Дирекция „ИТ“ гр.Шумен, че са изпълнени дадените предписания, като към същото е приложено и сключено допълнително споразумение за командироване в чужбина към трудов договор №10/07.10.2019 г. с работника Ж.А.от 07.10.2020 г. касаещо командироването на лицето за предния период.

   На 12.03.2020 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното НП, с което основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 2000.00 лв. за нарушение на чл.121а ал.1 т.1а и ал.8 от КТ във връзка с чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

   Въз основа на така установеното фактическо положение решаващият съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на служителите на Инспекция по труда град Шумен, извършили проверката, безспорно се установява, че касаторът е осъществило процесното нарушение, а именно, че дружеството, в качеството си на работодател, като е допуснало командироване на работника А.в гр.Лиеж, Кралство Белгия, считано от 08.10.2019 г., без със същия да е сключено споразумение за командироване с посоченото в разпоредбата на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги съдържание. По този начин е осъществен състава на нарушение, посочен в разпоредбата на чл.121а ал.1 т.1а и ал.8 от КТ във вр. с чл.7 от Наредбата. Решаващият съд е извел и извод за правилно приложение на санкционната норма, но е намалил размера на имуществената санкция до законоустановения минимум в чл.414 ал.1 от КТ – 1500.00 лв. Въззивният съд се е произнесъл по всички направени пред него възражения по същество на спора в открито съдебно заседание, включително и по отношение на датата на възникване на трудовото правоотношение, съответно релевантния момент на сключване на споразумение.

   Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд.           

   Касационният състав не споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42 т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП. Фактическият състав на дължимото от работодателя поведение са намира в чл.7 от  Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно който не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл.2 ал.1 от Наредбата. В тази връзка настоящата касационна инстанция приема, че по категоричен начин, с оглед събраните по делото относими доказателства и доказателствени средства, е установен фактът на командироване на работника без да има сключено с него споразумение към датата на командироването - 08.10.2019 г., осъществено по силата на Заповед за командировка в чужбина №16/08.10.2019 г. Противното становище, застъпено от касатора, за възникнало трудово правоотношение на 09.10.2019 г., не намира опора в приобщените доказателства, включително в представения от него трудовия договор на работника, който е с дата 07.10.2019 г. Датата на постъпване на работа по чл.8 от трудовия договор, няма отношение към датата на възникване на трудово правоотношение, която е датата на сключване на трудовия договор - 07.10.2019 г. Съгласно чл.61 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, което следва да се осъществи в едноседмичния срок по чл.63 ал.3 и ал.4 от КТ, което е началният момент на изпълнението на задълженията по трудовия договор, а не на самото трудово правоотношение.

   По отношение на възражението, че няма доказателства, че работникът Сали е бил изпратен в командировка през месец октомври 2019 г., съдът намира същото за неоснователно. По делото са приобщени писмени доказателства за това обстоятелство, изготвени от самия касатор. В тази връзка следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, което не е установено в настоящия казус.

   Съдът намира, че правилно е прието от наказващият орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.415в ал.1 от КТ, доколкото нарушението е било осъществено преди командироването на работника и не е могло да бъде отстранено своевременно. Твърдението, че не са настъпили вреди за работника не може да бъде споделено, предвид липсата на дадено от всички страни по трудовото правоотношение съгласие относно конкретните параметри на командироването, нормативно установени от законодателя в чл.2 ал.2 от Наредбата, като характер и място на работа, условия за полагане на извънреден труд и др.

   Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. Правилно от въззивния съд е съобразена относимата санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ и липсата на други установени нарушения на трудовото законодателства от дружеството, с оглед на което е била намалена наложената санкция до минимално установения размер от 1500.00 лв.

   С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

   При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100.00 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноски са били законосъобразно присъдени в тежест на касатора от първоинстанционния съд.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260020 от 15.09.2020 г., постановено по ВНАХД №704/2020 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   ОСЪЖДА „К.3.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Й.С.М., да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/ лв.

   Решението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................

         

                                                                                                           2. .......................

              ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.