Решение по КНАХД №1597/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. В. П., с адрес в [населено място], подадена против Решение №696/20.06.2025 г., постановено по АНД №978/2025г по описа на Районен съд- [област]- 20 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-000300 от 14.02.2023г., издаден от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-[област], с което на осн. чл.683 ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева за административно нарушение на същият текст.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи всестранно и пълно на обстоятелствата по извършеното нарушение и липса на необходими за това доказателства, от което счита, че съда е направил неправилен извод за законосъобразност на проведеното административно –наказателно производство, който извод е довел до незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на атакувания административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява и не ангажира допълнително становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна Началник група в сектор Пътна полиция-[област] при ОД на МВР-[област], редовно призован не се явява и не се представлява, не взима и становище по основателността на касационната жалба.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор ОП- [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд [област] е бил сезиран с жалба от С. В. П. против процесното НП от 14.02.2023г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР-[област]. В същото е посочено, че се издава на основание АУАН №[рег. номер] от 20.01.2023г., съставен от свидетелят Т. Д. Д., заемащ длъжността“младши автоконтрольор“ при ОДМВР-[област], с който му е вменено извършено административно нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, изразило се в това, че на 20.01.2023г. в 16:40часа, в [населено място], ул.Кукленско шосе в посока юг- север е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц270ЦДИ с рег.№[рег. номер] –собственост на Л. Х. К., във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Посочва се, че е извършена справка от работна станция за отдалечен достъп /съкр.РСОД/ с №737. Приложени са справка за собственост и за това дали е извършено уведомяване на собственика по реда на чл.143 ал.10 ЗДвП. При тези обстоятелства наказващият орган е издал процесното НП, като за констатираното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е приел, че е налице виновно действие, за което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

В хода на съдебното производство са приобщени гласни доказателства- показания на актосъставителя Д., който поддържа констатациите по АУАН, както и писмени доказателства- справка РСОД 737 за отчетена дейност на 20.01.2023г., на стр.7 от която е отбелязан проверен МПС с рег.№ [рег. номер], справка от Гаранционен фонд изх.№10-00-64/16.04.2025г. с приложения. За да потвърди издаденото НП районният съд е приел, че в хода на проведеното административно – наказателно производство не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Посочил е, че правилно и законосъобразно са изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, авторството и виновното поведение на водача, като деянието е съставомерно и правилно квалифицирано към съответната законова разпоредба. В тази връзка се е обосновал, че при така даденото описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение не се е стигнало до ограничаване на правото на защита на нарушителя и до невъзможност същият да организира правилно своята защита.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи. По отношение на направеният анализ в решението за липса на коректно описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение, с посочване на необходимите за него съставомерни признаци на извършеното деяние съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, с което не се е стигнало до ограничава правото на защита на нарушителя, мотивите на съда са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях, без да излага собствени. Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, право на разноски има касационният ответник, който не е направил своевремено искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд [област]-ХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №696/20.06.2025 г., постановено по АНД №20255330200978/2025г по описа на Районен съд- [област]- 20 н.с..

Решението е окончателно.