О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 14.07.2017г.,
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Съдия:Иванка Илинова
като
разгледа докладваното от съдията Илинова въззивно частно гражданско дело №1702 по
описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е с правно основание чл. 83 ал.2 от ГПК.
По делото е депозирана въззивна жалба от третото лице С.А.А.
против постановеното по делото решение.По въззивната жалба не е внесена
ДТ.Жалбоподателят е сезирал съда с искане да постанови акт за освобождаването
му от задължението за внасяне на ДТ по въззивната жалба.Към молбата е приложена
декларация за материално и гражданско състояние.
Съдът, след като съобрази искането и приложената към него декларация
приема,че същото е допустимо и неоснователно.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на
молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;семейното
положение;здравословното състояние; трудовата заетост;възрастта; други
констатирани обстоятелства.Така посочената законова разпоредба е императивна и
не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде
освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото
следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените
предпоставки.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в
определение №603/02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014г., II т.о.;
определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г. на ВКС, II т.о.; определение
№612/12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, II т.о., определение
№496/10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по
реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че при молба на страната за освобождаване
от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да
извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото
състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му
състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и
разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално
състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса
и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или
част от нея и разноските по делото.
В конкретния случай,от представените от защитата на
ищците писмени доказателства-декларации за материално и гражданско
състояние,относими към искането им с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, по
безспорен начин се установява, че С.А. е на 60 години,следователно в
работоспособна възраст,в добро здравословно състояние,притежава недвижими имот–
къща в край гр.Плевен,посочена като негодна за живеене и МПС,макар и спряно от
движение,по непосочени в декларацията причини.В декларацията е посочено,че
лицето няма други източници на доходи, освен заплата в размер на 248,00лв.като
не е посочено по какви причини размера й е под минималния за страната от
460,00лв.,считано от 01.01.2017г.В декларацията е посочено,че източника на
доходи за издръжка на лицето е помощ от близки,но не е посочено кои са те.Посочено
е ,че молителя е женен и че съпругата му не реализира доходи,но не са посочени
имената на съпругата и причините поради което същата не реализира такива. Не
дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
При така изложените и установени фактически
обстоятелства и като съпостави месечния размер на доходите на ищеца със сумата за която следва да се внесе като ДТ-65,00лв., разноски
представляваща половината от внесената ДТ в първоинстанционното исково производство,съдът счита,че не може да приеме,
че към момента жалбоподателя не разполага
с достатъчно средства, за да заплати посочената сума.
Поради това
искането за освобождаване от внасяне на ДТ по в.ж.е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Въззивната жалба следва да бъде оставена без движение
и на С.А. следва да бъде даден 1 седмичен срок да внесе дължимата ДТ по сметка
на ПОС.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишки районен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.А.А. *** за освобождаване на
същия от задължението да внесе ДТ по в.ж.против постановеното по делото решение
при условията на чл.83 ал.2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба на С.А.
вх.0V13959/12.07.2017г.и дава 1 седмичен
срок на жалбоподателя да внесе дължимата
ДТ по сметка на ПОС в размер на 65,65 лв.
Определението по чл.83 ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред
ПОС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Едноседмичния срок за изпълнение на указанията на съда
за внасяне на ДТ започва да тече от датата на влизане в сила на определението
по чл.83 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: