Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр.Свищов, 19.03.2009 год.
Свищовският районен съд в публично заседание на 23.02.2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Й.
при секретаря Р. Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 703/2008 г. за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 422 от ГПК за сумата 5000,00 лв.
Ищцата Д.Д.П. ***, чрез адв. Т. твърди че с ответника се познават. Посочва, че повод за тяхното познанство е факта, че на 20.07.2007г. му е продала своя собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Свищов, като сделката е оформена с нот.акт № 48/2007г. на Нотариус Ив. Ангелова, Нотариус в района на СвРС. Заявява, че четири дни по-късно, на 24.07.2007г. в гр. Свищов, с ответника сключили договор за заем, по силата на който ищцата в качеството на заемодател е предала на ответника в собственост, като заемател, парична сума в размер на 5000,00 лева, която ответникът се задължил да върне в същия размер на падежа – 24.07.2008г. Сочи, че факта на сключения договор за заем се доказвал с издадената от ответника в нейна полза запис на заповед с дата на издаване – 24.07.2007г.. Твърди, че до момента ответникът многократно бил канен да върне заетата сума, но същият само гласно декларирал желанието си за плащането на сумата, и до момента не е извършил дължимото плащане на заетата сума. Предявила претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като в СвРС било образувано ч.гр.дело № 595/2008г., по което бил представен оригинала на записа на заповед. Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, че сумата по записа на заповед била платена от него. Последното не отговаряло на истината, тъй като до момента заетата от ответника сума не й била върната. Моли съда да постанови решение, с което да установи, че на 24.07.2007г. в гр. Свищов, между страните по делто е сключен договор за заем, по силата на който заемателят – ищцата Д.П. е предала на заемателя – ответника Г.К. парична сума в размер на 5000,00 лева, която заемателят се е задължил да върне в същото количество до 24.07.2008г. и да осъди ответника да й заплати исковата сума от 5000,00 лв., представляващо задължение по договор за заем от 24.07.2007г., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на падежа – 24.07.2007г. , до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото, включително и тези по ч.гр. дело № 595/2008г. на СвРС.
Ответникът Г.Б.К. *** в дадения от съда срок е подал отговор по исковата молба. В отговора оспорва иска по основание и размер. Не оспорва сключения с ищцата договор за заем, но твърди, че заетата сума от 5000,00 лева е върната от него. В с.з. не се явява и не се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 595/2008г. на СвРС, образувано по заявление от Д.Д.П.-ищца по настоящото дело, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.Б.К. – ответник. Заповедта за изпълнение е издадена на 16.10.2008г. за сумата от 5000,00 лева – главница. С разпореждане от 16.10.2008г. на СвРС по ч.гр.дело № 595/2008г. е оставена без уважение молбата за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се претендира сумата 173,62 лева лихва за периода от 24.07.2008г. до 13.10.2008г. Ответникът К. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, и на заявителя – ищцата по настоящото дело е указано да предяви претенцията си по исков ред в месечен срок.
По ч.гр.дело № 595/2008г. на СвРС, е представен оригинала на запис на заповед, издаден от Г.Б.К., издаден на 24.07.2007г. По силата на този запис на заповед ответника се е задължил безусловно, неотменимо, без протест и разноски да върне на ищцата сумата от 5000,00 лева на падежа 24.07.2008г. на посоченото място на плащане в гр. Свищов. Записът на заповед е с нотариална заверка на подписа на ответника.
Разпитан по делото беше св. Данаил Петров – син на ищцата. Същият изнесе, че през 2007г. починала баба му и ищцата станала собственик по наследство на имот – апартамент в гр. Свищов, бл. Надежда вх. Б, ет. 3. До тогава ответникът бил наемател в това жилище, до сключване на сделката. Този свидетел заяви, че бил запознат, че ответникът бил подал молба за вземане на кредит. Присъствал при изповядването на сделката при нотариуса в гр. Свищов. Св. Петров заяви, че преди подписването на договора “Г.Б.К. обясни, че има задължение към банката и заради това са му необходими 5000,00 лева от тези пари, които ще бъдат изплатени на майка ми, дали ще е възможно със запис на заповед да ги изплати по-късно”. Разбрал, че на 24.07.2007г. страните по делото са посетили банката и са направили съответните преводи. Той самият след това често му се обаждал за да попита кога ще бъдат върнати “тези пари”. Допълни, че последният разговор бил на 24.07.2008г., когато бил падежа на задължението. Разговорът се провел в апартамента на ответника, в присъствието и на ищцата. Пред св. Петров ответникът заявил, че не може да върне парите и помолил за отсрочка около месец. Според св. Петров сумата не е издължена на ищцата, защото “аз лично съм имал разговор с ответника за връщане на сумата, а не майка ми и затова съм запознат с това”. Изнесе, че ищцата в момента е в Испания, уведомил я за твърденията на ответника, че сумата е издължена от него, в присъствието на свидетел, но ищцата категорично отрекла това.
Предвид гореизложеното и съобразно приетите доказателства по делото съдът намира, че иска е основателен и доказан. Основанието на иска е договор за заем по чл. 240 от ЗЗД, който представлява реален и неформален договор. Такъв договор не е представен в писмена форма, но писмената форма не е форма за действителност на договора. Не се спори по делото, че страните се познават, както и не се спори, че ответникът е получил от ищцата сумата от 5000,00 лева на 24.07.2007г., която се е задължил да върне на 24.07.2008г.. Налице е обаче и частен диспозитивен документ – запис на заповед от 24.07.2007 г., издаден от ответника по делото, с която същият безусловно и неотменимо, без протест, без разноски се задължава да заплати на този запис на заповед на ищцата посочената сума от 5000,00 лева на падежа – 24.07.2008г. . Записът на заповед е абстрактна сделка, която сама по себе си и независимо от други правоотношения поражда правни последици. В случая, записът на заповед е издаден от ответника във връзка със сключения договор за заем, което не се спори от ответника. Следователно налице е договор за заем между него и ищцата. Не се спори по делото, че сумата е получена от ответника. Напротив налице е признание от негова страна за получената в заем сума от 5000,00 лева от ищцата. Признанието на ответника за получаването на сумата от ищцата кореспондира и с показанията на св. Петров. Не се събраха доказателства, въпреки твърдението на ответника, че претендираната сума по договора за заем е върната на заемодателя – ищец, което е в тежест на ответника по облигационните искове. С отговора на исковата молба същият твърди, че е върнал заетата сума, каквото възражение е направил и срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 595/2008г. , направил е искане за допускане до разпит на един свидетел, за установяване на това обстоятелство, но не ангажира гласни доказателства. Установи се по делото от показанията на св. Петров, че ответникът многократно е бил канен да изпълне задължението си и върне заетата сума, включително и на датата на падежа – 24.07.2008г., но това не е сторено от него. Последното се установява и от показанията на св. Петров, но и от обстоятелството, че издаденият от ответника запис на заповед от 24.07.2007г. се намира в ищцата и същата го е представила към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 595/2008г. на СвРС. Действително ако ответникът беше издължил сумата по записа на заповед, издаден във връзка с договора за заем, документът – запис на заповед следваше да се намира в него/арг. чл. 109 от ЗЗД/.
Поради горното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 5000,00 лева и на посоченото основание – договор за заем за 5000,00 лева от 24.07.2007г. между страните по делото, с падеж – 24.07.2008г./във връзка с който договор за заем е издаден от ответника запис на заповед от 24.07.2007г./ като основателен и доказан. Следва да се присъди и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 595/2008г. на СвРС – 13.10.2008г. до окончателното изплащане на сумата, а не както се претендира от датата на падежа – 24.07.2008г. .
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищцата и направените разноски в размер на 605,00 лева/включително и разноските по ч.гр.дело № 595/2008г. на СвРС/, от които сумата от 200,00 лева внесена ДТ за завеждане на уважения иск, 5,00 лева – такса за съдебно удостоверение и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Б.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, общ. Столична, обл. София, със съдебен адрес гр. Свищов, ул. Алеко Константинов № 7, адв. Ст. Т., сумата 5000,00 лева /пет хиляди лева/, представляваща сума, взета по договор за заем от 24.07.2007г. и невърната на падежа 24.07.2008г. ./във връзка с който договор за заем е издаден от Г.Б.К. запис на заповед от 24.07.2007г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 595/2008г. на СвРС – 13.10.2008г. г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Б.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, общ. Столична, обл. София, със съдебен адрес гр. Свищов, ул. Алеко Константинов № 7, адв. Ст. Т., направените разноски по делото в размер на 605,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: