№ 260155 / 23.4.2021 г.
№ ... / ... г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 1702 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат обективно съединени искове: отрицатателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и осъдителен иск за неимуществени вреди, причинени от договорно неизпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД, съединен под евентуалност с такъв на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът О.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил срещу ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Ц. ш.‘‘№ 115 обективно съединени искове-отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо ответното дружество, че не дължи сумата от 72,19 лв. по кредитна сметка № **********/22.01.2020г., както и няма никакви други задължения към него, а също ответника да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Г. сумата от 3 500,00 лв., представляваща обезщетение за търпяни от него неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на договор за предоставяне на услуга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2018г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В хода на делото на 08.12.2020 г. ищецът Г. умира, като на осн. чл. 227 от ГПК делото продължи с неговите правоприемници/наследници по закон/- М.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx‘I и К.О.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът е абонат и краен потребител на телефонни услуги, предоставяни от ответника за фиксиран телефонен номер *********.
За времето от 16.11.2018г. и до сега, ищецът Г. бил лишен от ползването на услугата по вина на ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , т.к. телефонът му не работи.
Уведомил за горепосоченото ответното дружество на приложимия за това телефон, като получил отговор, че ,,затрудненията Ви с използването на услуга телефонен пост с № ********* са вследствие на кабелна повреда и за съжаление не е възможно нейното възстановяване‘‘. Поради това и подал две жалби до ответника, както и до Комисия за регулиране на съобщенията.
Вследствие на това с наказателно постановление № 112/19.08.2019г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на дружеството-ответник било наложено наказание имуществена санкция в размер от 5 000,00 лв. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 335 от ЗЕС, във вр. с чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 6/13.03.2008г. за универсална услуга по ЗЕС, потвърдено с решение по а.н.д. № 1457/2019г. на МРС, оставено в сила с решение от 14.02.2020г. по к.а.н.д. № 640/2019г. на Административен съд-Монтана.
Въпреки категорично установения факт, че телефонът на абоната не работи и не му се предоставя от ответното дружество услугата, на която е абонат, то ответникът продължава да му начислява сметки за потребена услуга. Нещо повече, с кредитна сметка № **********/22.01.2020г., освен сумата от 12,60 лв. баланс от предходни периоди, се претендира и сумата от 60,00 лв. неустойка за невърнат телефонен апарат ANO. Ищецът твърди, че никога не е получавал такъв апарат. Не желае алтернативно свързване и апарат не му е предоставян.
В резултат на горните действия и бездействия на ответника, представляващи неизпълнение на договора за предоставяне на процесната услуга, ищецът претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да комуникира със своите близки, стрес, дискомфорт, напрежение, яд, възмущение. Претърпените от него неимуществени вреди оценява на сумата от 3 500,00 лв.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. В законния едномесечен срок, от ответника ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx е постъпил писмен отговор на исковата молба. Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Не се спори, че ищецът О.К.Г. е абонат на номер ********* на абонаментен план ,,Инвалиди 160‘‘. Договорът бил сключен преди доста години и поради архивиране от страна на външна фирма БТК не разполагала с него.
На 16.11.2018г. в 10:15:08ч. ищецът сигнализирал на номера на отдел ,,Обслужване на клиенти‘‘-123 за проблем с услугата. Установена била кабелна повреда, която не може да бъде отстранена и възпрепятства предоставянето на услугата по кабелна свързаност.
Техническият екип, посетил адреса е предложил на абоната гласовата телефонна услуга чрез цифрова платформа-ANO, но ищецът Г. отказал да подпише декларация за смяна на технологията за предоставяне ан услугата.
Поради невъзможността услугата да бъде предоставена по кабелна свързаност, в системите на БТК било заложено услугата да бъде предоставяна по безжична свързаност/ANO/, считано от 09.01.2019г. Всичко това е така, тъй като ответното дружество имало нормативно регламентирани задължения, които трябва да спазва. Именно в изпълнение на това задължение, при техническа невъзможност дадена фиксирана услуга да се предпоставя по кабелна свързаност дружеството предоставяло възможност услугата да се ползва по безжична свързаност, което не се отразявало на качеството на услугата, а дори напротив. За целта обаче било необходимо съгласието на абоната, каквото не било дадено от ищеца Г.. Последният, въпреки подробно и неколкократно разяснение от страна на ответното дружество, категорично отказвал да даде такова съгласие,незнайно по какви причини. В същото време не подавал и заявление за прекратяване на услугата, а ,,БТК‘‘нямала право да я прекрати едностранно, защото ще подлежи на санкция от страна на регулаторния орган Комисия за регулиране на съобщенията.
На 14.01.2020г. услугата с номер ********* била закрита за просрочени задължения, като в КИ **********/22.01.2020г. били начислени неустойки за оборудване.
Предвид упоритото нежелание от страна на ищеца да ползва услугата по безжичната свързаност и невъзможността за реалното ползване на услугата, била извършена корекция, отразена с Кредитна сметка **********/23.01.2019г.
Относно претенцията за неимуществени вреди, ищецът намира искът за допустим, но неоснователен. В случая невъзможността за предоставяне на услугата не била по вина на дружеството-ответник, а напротив- ответника отказва да ползва услугата по предложения алтернативен метод. Поради изложеното, от страна на ответника не било налице договорно неизпълнение, нито противоправно деяние от негова страна, което да обоснове ищцовата претенция.
Приложените медицински документи не доказвали но никакъв начин пряка причинно-следствена връзка между твърдяното договорно неизпълнение и причинения дискомфорт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с изразените становища, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, приема следното:
Предявените искове са процесуално допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежни страни. Разгледани по същество: отрицателният установителен иск е изцяло основателен, а осъдителният иск за неимуществени вреди поради договорно неизпълнение-частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
По делото са приети писмени доказателсва, разпитан е в съдебно заседание свидетелят Веско Боянов Пашов, ищецът К.Г. е дал лични обяснения пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК.
Не е спорно по делото, че О.К.Г. е абонат на номер *********. На 16.11.2018 г.сигнализирал оператора за проблем с услугата. Установена е повреда.Техническият екип, посетил адреса е предложил на абоната гласовата телефонна услуга да се предоставя чрез цифрова платформа-АNO, но абоната отказал да подпише декларация за смяна на технологията. Поради тези обстоятелства услуга не му е предоставяна, но са му начислени с кредитна сметка № **********/22.01.2020г., освен сумата от 12,60 лв. баланс от предходни периоди, се претендира и сумата от 60,00 лв. неустойка за невърнат телефонен апарат ANO.
Поради това и подал две жалби до ответника, както и до Комисия за регулиране на съобщенията.
Вследствие на това с наказателно постановление № 112/19.08.2019г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията на дружеството-ответник било наложено наказание имуществена санкция в размер от 5 000,00 лв. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 335 от ЗЕС, във вр. с чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 6/13.03.2008г. за универсална услуга по ЗЕС, потвърдено с решение по а.н.д. № 1457/2019г. на МРС, оставено в сила с решение от 14.02.2020г. по к.а.н.д. № 640/2019г. на Административен съд-Монтана.
Видно е от приложената по делото медицинска документация, че О.К.Г. е имал сериозни здравословни проблеми, бил е инвалид, като многократно е бил опериран, било му е изключително трудно да се обслужва сам, бил е с ампутиран горен крайник.
От показанията на разпитания свидетел Веско Боянов Пашов, без дела и родство със страните, се установи следното: О.Г. много му се оплаквал, че плаща сметки, а нямал телефон; ядосвал се много от това; г-н Г. искал телефона да е стационарен, а не да се зареждат батерии и да гасне ток , за да може да се обажда постоянно , защото все му ставало лошо и не бил добре тогава със здравето; О.Г. ходел на лъчетерапии, на химиотерапиил; г-н Г. му казвал ,,много пъти съм падал вкъщи и не мога да се обадя на никой‘‘.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
Начислената сума от 72,19 лв. в кредитна сметка № **********/22.01.2020 г.е както следва: 60,00 лв. неустойка за невърнато устройство, а останалата сума е за задължения по договора за договор за предоставяне на услуга за фиксиран телефонен номер *********.
Самият ответник признава, че на първоначалния ищец Г. не е предоставяно устройство с кабелна свързаност, нито е предоставяна алтернативна свързаност. Респективно няма как да бъде начислена за връщането на нещо, което не е дадено в разположение на ищеца и няма дкак да се дължи сума по договора, след като не са ползвани никакви услуги.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че този иск, като основателен и доказан, следва да се уважи.
По осъдителния иск за неимуществени вреди, причинени от договорно неизпълнение:
На първо място съдът намира, че исковата претенция е допустима и следва да се разгледа по същество, тъй като наследниците на ищеца Г. встъпват по един вече предявен иск, по един висящ процес относно установяване на неимуществени вреди, които е претърпял техния наследодател.
Съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, допустим е иск за неимуществени вреди на основание договорно неизпълнение.
Съгласно чл. 79, ал1. от ЗЗД:ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението‘‘. Съгласно чл. 82 от ЗЗД: обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди‘‘.
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение.
На следващо място, безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че О.К.Г. е претърпял неимуществени вреди от отказаната му кабелна свързаност за периода от 16.11.2018 г. до неговата смърт/ не се установи да е прекратено правоотношението между страните/. Г-н Г. е изпитвал силен стрес, притеснения и безпокойство, предвид здравословното си състояние, че не е могъл да осъществи връзка при спешна нужда със свои близки, да се обади на спешен телефон и т.н. при внезапно влошаване на неговото здравословно състояние.
Към момента на договаряне между страните те са се уговорили за кабелна/жична/ свързаност, като О. Гоергиев мотивирано е отказвал на оператора да му бъде предоставена безжична свързаност, тъй като този начин на услугата може да не му е от полза в критична ситуация, ако например токът спре. Чувствал е жичната свързаност като по-сигурна. Освен това никой не може да задължи една страна по договора да приеме нещо различно от уговореното. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС е било налице от страна на Б. Т. К.‘‘ЕАД задължение за осигуряване на крайните потребители 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата възможност за приемане и осъществяване на национални и/или международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Ответното дружество не е изпълнило това свое нормативно регламентирано задължение изцяло по негова вина.
От горното съдът намира, че ответното дружество е неизправната страна по договора, като и безспорно бяха установени претърпени от О.К.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в в невъзможност да комуникира със своите близки, стрес, дискомфорт, напрежение, яд, възмущение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД ,,Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост‘‘. Съдът намира, като взе предвид продължителността и интензитета на претърпените от О.Г. неимуществени вреди, както и всички други обстоятелства по делото, че справедливият размер за тяхното обезщетяване е 1 000,00 лв.
Водим от горното, съдът намира, че искът с пр. основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД следва да се уважи като основателен до посочения размер от 1 000,00 лв., а в останалата част над уважения до предявения размер от 3 500,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищците, пропорционално уважената част от исковете реализираните от тях деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Съдът изчисли размерът на тези разноски, съобразно с процента уважена/отхвърлена част от исковете на сумата от 43,70 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете/ за възнаграждение от 300 лв./ в размер на 209,95 лв.
На осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв., вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, на адв. М.К./в това й качество/ следва да бъдат присъдени, пропорционално с уважената част от исковете две адвокатски възнаграждения, тъй като тя е представлявала както първоначалния ищец О.К.Г., така и ищеца К.О.Г..Общата сума, която се дължи на адв. К. на това основание е 288,18 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Ц. ш.‘‘№ 115 КЪМ М.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx‘I и К.О.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx за сумата от 72,19 лв. по кредитна сметка № **********/22.01.2020г. НЕ СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Ц. ш.‘‘№ 115 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx‘I и К.О.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx сумата от 1 000,00 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на техния наследодател и първоначален ищец О.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, изразяващи се в невъзможност да комуникира със своите близки, стрес, дискомфорт, напрежение, яд, възмущение - вследствие на неизпълнение от страна на Т. К.‘‘ЕАД на договор за предоставяне на услуга за фиксиран телефонен номер *********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2018г. до окончателното изплащане. като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 3 500,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Ц. ш.‘‘№ 115 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx‘I и К.О.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx сумата от 43,70 лв. деловодни разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx‘I и К.О.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Ц. ш.‘‘№ 115 сумата от 209,95 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ,,Б. Т. К.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Ц. ш.‘‘№ 115 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx‘I-адвокат при Адвокатска колегия-Монтана сумата от 288,18 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: