№ 4921
гр. София , 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110134799 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. В., чрез адв. Н.В.,
срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131
ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Б.Д“ ЕАД бил издаден изпълнителен
лист по реда на чл.417 ГПК от 26.10.2012 г. по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа на СРС, 75
състав, за следните суми: 3025 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до
изплащане на вземането, 4063,01 лева - редовна лихва за периода от 13.11.2009г. до
18.02.2012г., 662,62 лева - санкционираща лихва за периода от 13.03.2010г. до 18.10.2012г. и
527,53 лева - разноски в съдебното производство, вземанията по който били придобити от
ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 30.01.2013г., за което
ищецът бил уведомен на 12.02.2013 г. На 19.06.2014 г. страните сключили споразумение, по
силата на което ищецът се задължил да изплати на ответника обща сума в размер на 7991,11
лева по уговорен между тях погасителен план в срок до 20.07.2016г. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2015861040057 по описа на Ч.Д.В с рег. №
861 в КЧСИ. Сочи, че с молба от 01.03.2019 г. взискателят направил искане за прекратяване
на изпълнителното производство, което било уважено и с постановление от 19.03.2019 г.
1
същото било прекратено, за което страните били уведомени. Твърди, че последното
предприето по делото принудително действие било от 01.04.2015 г., когато на ищеца била
връчена покана за доброволно изпълнение. С постановление за прекратяване на изп.
производство по силата на закона от 19.03.2019 г. ЧСИ констатирал, че била настъпила
перемпция по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не били предприети никакви
изпълнителни действия за срок, по-дълъг от две години. В продължение на повече от пет
години, считано от 01.04.2015 г. - датата на последно валидно изпълнително действие, не
били искани и не били извършвани последващи принудителни действия, вследствие на
което давността след като е била прекъсната на горната дата, е продължила да тече и е
изтекла на 02.04.2020 г. – арг. от чл. 110 от ЗЗД. Ищецът поддържа, че не дължи
горепосочените суми, поради изтекла в негова полза погасителна давност след издаване на
изпълнителния лист.
На следващо място, ищецът твърди, че в полза на „Б.Д“ ЕАД бил издаден и
изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК от 30.10.2012 г. по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа
на СРС, 64 състав, за следните суми: 1500 лева - главница, ведно със законната лихва от
19.10.2012г. до изплащане на вземането, 571,49 лева - редовна лихва за периода от
30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73 лева - санкционираща лихва за периода от 04.08.2010г.
до 18.10.2012г. и 251,91 лева - разноски в съдебното производство, вземанията по който са
придобити от ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
30.01.2013г., за което ищецът бил уведомен на 12.02.2013 г. На 19.06.2014 г. страните
сключили споразумение, по силата на което ищецът се задължил да изплати на ответника
обща сума в размер на 2319,49 лева по уговорен между тях погасителен план в срок до
20.07.2017г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2015861040056 по
описа на Ч.Д.В с рег. № 861 в КЧСИ, по което било издадено постановление за прекратяване
от 19.03.2019 г. въз основа на молба от взискателя от 01.03.2019 г. Излага доводи, че след
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 01.04.2015 г. не били
искани и извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело, вследствие на което
давността след като е била прекъсната на горната дата, е продължила да тече и е изтекла на
02.04.2020 г. – арг. от чл. 110 от ЗЗД. Поддържа, че не дължи горепосочените суми, поради
изтекла в негова полза погасителна давност след издаване на изпълнителния лист.
Ищецът твърди също, че в полза на „Б.Д“ ЕАД бил издаден и изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК от 29.11.2012 г. по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73 състав, за
следните суми: 5775,21 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до
изплащане на вземането, 1006,26 лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до
18.10.2012г., 386,34 лева - санкционираща лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г.и
500,22 лева - разноски в съдебното производство, вземанията по който били придобити от
ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 27.06.2013г., за което
ищецът бил уведомен на 06.08.2013 г. На 19.06.2014 г. страните сключили споразумение, по
силата на което ищецът се задължил да изплати на ответника обща сума в размер на 7459,51
лева по уговорен между тях погасителен план в срок до 20.07.2017г. Въз основа на
2
изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2015861040054 по описа на Ч.Д.В с рег. №
861 в КЧСИ, по което било издадено постановление за прекратяване от 19.03.2019 г. въз
основа на молба от взискателя от 01.03.2019 г. Излага доводи, че след връчване на поканата
за доброволно изпълнение на длъжника на 01.04.2015 г. не били искани и извършвани
изпълнителни действия по изпълнителното дело, вследствие на което давността след като е
била прекъсната на горната дата, е продължила да тече и е изтекла на 02.04.2020 г. – арг. от
чл. 110 от ЗЗД. Поддържа, че не дължи горепосочените суми, поради изтекла в негова полза
погасителна давност след издаване на изпълнителния лист.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове и да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника посочените по – горе суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. Ш., признава предявените
искове. Поддържа, че след прекратяване на изпълнителните производства от страна на
ответника не били предприемани действия във връзка със събиране на вземанията по
процесните изпълнителни титули, тъй като вземанията били погасени по давност. Моли
съда да отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски в производството,
доколкото ответната страна не била дала повод за предявяване на исковата претенция, а при
условията на евентуалност – в случай че съдът приеме искането за разноски на ищеца за
основателно, да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение следните суми:
- 3025 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 4063,01 лева - редовна лихва за периода от 13.11.2009г. до 18.02.2012г., 662,62
лева - санкционираща лихва за периода от 13.03.2010г. до 18.10.2012г. и 527,53 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
26.10.2012 г. по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, в полза на „Б.Д” ЕАД;
- 1500 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 571,49 лева - редовна лихва за периода от 30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73
лева - санкционираща лихва за периода от 04.08.2010г. до 18.10.2012г. и 251,91 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
30.10.2012 г. по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа на СРС, 64 състав;
3
- 5775,21 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 1006,26 лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до 18.10.2012г., 386,34
лева - санкционираща лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г. и 500,22 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
29.11.2012 г. по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73 състав.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване
Предвид твърденията на ответника в отговора на исковата молба, следва да бъдат
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на исковете по чл.439, ал.1 ГПК, а именно, че:
- в полза на праводателя на ответника има издаден изпълнителен лист от 26.10.2012 г.
по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, за следните суми: 3025 лева - главница,
ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на вземането, 4063,01 лева - редовна
лихва за периода от 13.11.2009г. до 18.02.2012г., 662,62 лева - санкционираща лихва за
периода от 13.03.2010г. до 18.10.2012г. и 527,53 лева - разноски в съдебното производство;
- в полза на праводателя на ответника има издаден изпълнителен лист от 30.10.2012 г.
по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, за следните суми: 1500 лева - главница,
ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на вземането, 571,49 лева - редовна
лихва за периода от 30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73 лева - санкционираща лихва за
периода от 04.08.2010г. до 18.10.2012г. и 251,91 лева - разноски в съдебното производство;
- в полза на праводателя на ответника има издаден изпълнителен лист от 29.11.2012 г.
по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73 състав, за следните суми: 5775,21 лева -
главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на вземането, 1006,26
лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до 18.10.2012г., 386,34 лева - санкционираща
лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г.и 500,22 лева - разноски в съдебното
производство;
2/ вземането по всеки от изпълнителните листове е било прехвърлено по силата на
договори за прехвърляне на вземания на ответника (като цесионер);
3/ по отношение на вземанията по изпълнителните листове е изтекъл срок по – дълъг
от 5 години, който не е бил прекъсван или спиран.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
4
факти:
С оглед отделянето на всички факти от предмета на доказване за безспорни, съдът
няма задължения за разпределяне на доказателствена тежест.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните, като
ненеобходими, с оглед липсата на спор по всички факти от предмета на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок в настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
5
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2021г., от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6