№ 13892
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.И.И.А.
при участието на секретаря С.К.К.
като разгледа докладваното от М.И.И.А. Гражданско дело № 20241110168769
по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл.7 § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 год. за установяване дължимостта на сумата от 488,96
лева, представляваща обезщетение за закъснял полет FB6815/25.05.2024г. от София до
Зарзис/Джерба, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.08.2024г. до изплащане на
сумата.
Ищецът-В. В. А. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника
„Б.Е.“ АД, по силата на който последният се задължил да извърши полет FB6815,
излитащ по разписание на 25.05.2024г. в 12:20 часа от летище София, България и
пристигащ по разписание на 25.05.2024г. в 12:55 часа на летище Зарзис/Джерба.
Поддържа, че в процесния ден извършила регистрация на полета си в определения
преди излитането час, но полетът достигнал до крайната си дестинация с над 3-часово
закъснение. Сочи, че на 03.06.2024г. е предявила извънсъдебна претенция до ответната
страна за заплащане на обезщетение за закъснелия полет. Моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът й дължи
претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът – „Б.Е.“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва дължимостта на процесните суми с аргумент, че полетът е закъснял поради
наличие на извънредно обстоятелство, застрашаващо сигурността на пътниците и
изразяващо се в счупено ляво плъзгащо стъкло на пилотската кабина на
въздухоплавателното средство. Сочи, че въпросното обстоятелство го освобождава от
отговорност, тъй като представлява събитие, неприсъщо за нормалното упражняване
на дейността на превозвача и се намира извън неговия ефективен контрол. Релевира
възражение, че не са се осъществили всички елементи от фактически състав,
пораждащ правото на обезщетение за закъснял полет, в частност – явяването на
1
пътника навреме за регистрация.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с
ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници,
наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за
полета; неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението, като и размера
на обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено
по метода на дъгата от големия кръг.
В тежест на ответника да установи, че е изпълнил полета по разписание,
съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане,
час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща
"извънредно обстоятелство" по см. на Регламент (ЕО) 261/2004 г., респективно да
докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.
С доклада по делото за безспорни са отделени обстоятелствата относно
наличието на сключен договор за превоз на пътници за полет FB6815 от София до
Зарзис/Джерба за 25.05.2024г. на „Б.Е.“ АД, че разстоянието между двете летища е до
1500 км., че полетът е реализиран със закъснение над 3 часа.
Спорно по делото е дали закъснението но полета се дължи на извънредни
обстоятелства, освобождаващи превозвача от заплащането на обезщетение.
Ответникът твърди, че в случая е налице такова обстоятелство, застрашаващо
сигурността на пътниците и изразяващо се в счупено ляво плъзгащо стъкло на
пилотската кабина на въздухоплавателното средство.
Съгласно чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. опериращ въздушен
превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Такива извънредни
обстоятелства са изброени примерно в четиринадесето съображение на преамбюла на
Регламента като следствие на случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в случай, че тези
извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички
разумни мерки. Тоест освен проявлението на извънредно обстоятелство, превозвачът
следва да докаже и че същото не би могло да бъде отстранено при изпълнението на
каквито и да било разумни мерки, които могат да се очакват предвид капацитета на
2
предприятието му в дадения момент и полагането на дължимата грижа при
упражняване на тази специфична дейност.
В случая за твърдяното извънредно обстоятелство-счупено ляво плъзгащо
стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното средство, от страна на ответнка
са представени рапорт дневна смяна, в който е посочено, че полет FB6815 е преместен
на LZ-SOF поради проблем. Посочено е, че техниците са започнали веднага работа по
самолета, но е установено, че ще се навлезе в 3 часовото закъснение и задължително
обезщетение на пътниците, което е наложило смяна на самолетите.
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламента, доколкото дерогира принципа, че
пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. Съгласно
константната съдебна практика в тежест на въздушния превозвач е да докаже
възражението си, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
В случая от представените от ответника рапорт и справки от системата
"Нетлайн" е видно, че процесният полет е предвиден за изпълнение с
въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVL, но поради технически
дефект е извършена смяна на въздухоплавателното средство и полетът е изпълнен с
друго с регистрационен знак LZ-SOF. Съдът намира, че установената преди полета
техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет не е
извънредно обстоятелство, не е и непредотвратима при вземане на съответните мерки
по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което
не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на
въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени
дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до
отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието "извънредни
обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освен ако този проблем
произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от
22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност,
авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от
такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и
обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. В конкретния случай
липсват твърдения на ответника за конкретната причина за появявата на техническата
повреда по планираното за изпълнение на процесния полет въздухоплавателно
средство, нито са събрани доказателства в тази насока, поради което не може да се
приеме, че техническият дефект произтича от събитие, неприсъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния
3
му контрол. С оглед на това, съдът приема, че възражението с правно основание чл. 5,
§ 3 от Регламента е неоснователно.
На следващо място ответникът оспорва правото на ищеца на обезщетение,
поради това, че е недоказано явяването му на гишето на регистрация не по-късно от 45
минути преди обявения час за излитане. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
практиката на СЕС /Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на СЕС/ чл. 3, § 2,
б. "а" от регламента следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който
има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му,
притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано
предвиденото в регламента обезщетение единствено поради това, че в рамките на
претенцията си за обезщетение те не са доказали /по-конкретно посредством бордните
си карти/, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не
бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери. Даденото в практиката на СЕС
тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от регламента, което е задължително за националния съд
на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че щом пътникът разполага с потвърдена
резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на
гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В
този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да
докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет.
В случая ищецът представя по делото бордната карта. Съдът приема, че тя
установява не само това, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за въздушен превоз на пътници, но и че ищецът се е явил навреме на гишето
за резервация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на
пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на
полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на
самолета, място на борда, баркод. В случая с издадената бордна карта от ответника
наред с извършването от него на превоза на ищеца /обстоятелство, по което не е
формиран спор между страните/ установяват по делото, че ищецът се е явил
своевременно за регистрация. Макар бордната карта да не сочи час на регистрация,
следва да бъде съобразено, че тя се издава от ответника, поради което непосочването
на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази
информация е на разположение на ответника и за него не е имало пречка да докаже по
делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на
възражението си, че обявеният час за регистрация не е спазен от ищеца. Такива
доказателства ответникът не е ангажирал, респ. не е опровергал чрез обратно
доказване въведената оборима презумпция, поради което и след като ищецът е
допуснат на борда на самолета, съдът приема, че той се е явил своевременно за
регистрация.
4
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
претендираното обезщетение по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер
на 488,96 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното плащане.
С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото
производството разноски в размер на 425 лева и разноските по гр.д. №47570/2024 год.
по описа на СРС, 75 с-в в размер на 425 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „Б.Е.“ АД, ЕИК ***************, със седалище
и адрес на управление: ***************** дължи на В. В. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: **********************, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК във вр. чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г., сумата от 488,96
лева (четирстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за закъснял полет FB6815/25.05.2024г. от София до
Зарзис/Джерба, ведно със законна лихва считано от 05.08.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47570/2024 г.
по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ***************, да заплати на В. В. А., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 425 лева (четиристотин
двадесет и пет лева), представляваща сторените по настоящото дело разноски и
сумата от 425 лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща разноските
по ч.гр.д. №47570/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5