РЕШЕНИЕ
№. 278
гр. Пловдив, 10.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева и участието на прокурора ДАНИЕЛА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3156 по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Д.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат К.Т., срещу решение № 113 от 25.10.2022 г. ,
постановено по а.н.д № 469 по описа за 2022г.,
на Районен съд - Асеновград, II – ри
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
22-0239-000961/01.08.2022 г., издадено от Началника на Районно управление –
Асеновград при ОДМВР - Пловдив, с което на оспорващия са наложени следните
административни наказания: 1. На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание - “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и 2. На
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание - “глоба” в
размер на 20 лв. за нарушение по чл. 70, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е установено безспорно от субективна страна.
Твърди се, че районният съд е формирал изводите си върху противоречиви показния
на контролните органи, които търпят промяна от фазата на прокурорската
проверка. Поддържа, че на процесната дата не е управлявал личния си автомобила,
тъй като същият бил повреден, а във вечерните часове не е напускал дома си.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ – Асеновград при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна
процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради
което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 22-0239-000961/01.08.2022 г., издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на материалите по прокурорска
преписка за извършено престъпление по чл. 270 ал.1 от Наказателния кодекс,
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и
изпращане на материалите на административнонаказващия орган. Според данните от
прокурорската проверка, за времето от 20:00 часа на 10.12.2021г. до 04:00 часа
на 11.12.2021г., полицейските служители при РУ на МВР – Асеновград – Д. Т. и М. А. , работили по контрол за безопасността
на движението на кръстовището на ул. „Цар Калоян“ и „Речна“ в село Тополово,
когато около 00:10 часа на 11.12.2021г. забелязали по ул. „Цар Калоян“ да се
движи лек автомобил ВАЗ 2121 с рег. № РВ***НВ,
управляван от Д.М.. При опита да бъде спрян за проверка от страна на
контролните органи, чрез подаване на звуков и светлинен сигнал от уредбата на
служебния полицейски автомобил, същият не спрял, увеличил скоростта, като успял
да избяга по черен път извън селото и да се укрие от контролните органи, с
което осуетил извършването на полицейската проверка евентуално за употреба на
алкохол и други нарушения. По време на движението си лек автомобил ВАЗ 2121 с
рег. № РВ***НВ бил с изключени светлини,
както и габаритни светлини за осветяване на задния регистрационен номер през
нощта. Тъй като пътят бил трудно проходим, полицейските служители последвали
пеша автомобила по оставените в калта следи, като го открили на около 200 метра
в гората в околностите на с.Тополово, като автомобилът бил с още топъл двигател
и по всичко личало, че непосредствено преди това е управляван. По справка чрез
ОДЧ на РУ на МВР – Асеновград било установено, че същият е собственост на Г. М.
Г. от с. Марков. След справка и проведени допълнителни издирвателни
мероприятия било установено, че автомобилът се ползва от Д.М.М., който го закупил през месец април, но не прехвърлил
собствеността на свое име.
В хода на проверката М.
дал писмени обяснения, в които заявил, че не е управлявал автомобила си на
посочената дата, тъй като е бил повреден и оставен в нива извън селото. В
късните часове на денонощието не е напускал дома си. Тези твърдения са
подкрепени от М. Д. П. – лице във фактическо съжителство с М..
В докладни записки,
представени от полицейските служители при РУ на МВР – Асеновград – Д. Т. и М. А. , непосредствено след установяване на
нарушението, същите сочат че водачът на автомобил ВАЗ 2121 с рег. № РВ***НВ е бил лице от мъжки пол на видима
възраст от 35 – 40 г. Като индивидуален белег към описанието на нарушителя
служителите добавят и спомен за „овално лице“.
В хода на прокурорската
проверка било прието, че са налице данни за противоправно
поведение на Д.М.М., но не са налице основания за
образуване на досъдебно производство, поради което преписката е изпратена на
административния орган за преценка по реализиране на административно
наказателна отговорност на нарушителя.
Установената по
прокурорската преписка фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на Д.М.М.
посочените по – горе административни наказания.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд са разпитани
полицейските служители при РУ на МВР – Асеновград – Д. Т. и М. А. , както и М. Д. П. .
Служителите на МВР
поясняват, че още около 23:00 часа забелязали лек автомобил Лада Нива, бял на
цвят, спрян пред заведение в с. Тополово, в което имало празненство. Спрели зад
автомобила и извършили оглед като се уверили, че в заведението има хора. След
това заели позиция на 20 – 30 метра като позиционирали служебния си автомобил
перпендикулярно на главния път с визуален контакт към бялата Лада и изчакали за
контрол на водача, който ще се качи в нея. Според свидетелите именно този
автомобил потеглил след около 20 – 30 минути от заведението, след като в него
се качил силует. Автомобилът се движил без запалени светлини и преминал на 5 –
6 метра от служебният им автомобил, който го осветил с включени светлини и
двамата свидетели видели, че водачът е мъж на възраст 35 – 40 години с овално
лице.
Т. заявява, че веднага след като видели, че
автомобилът се движи без запалени светлини, са подали светлинен и звуков сигнал
със служебния автомобил, но водачът на бялата Лада профучал с по – силна скорост
покрай тях, след което го последвали като се движили на 2 – 3 метра след него. Т.
твърди, че добре е видял водача на
автомобила, който бил едро лице с овална форма на лицето, бузест. Познал го по
снимката от БДС, като според него това е жалбоподателят, който посочва в
залата.
Свидетелят Пейчева
поддържа обясненията си от преди като заявява, че на процесната дата и час е
била с Д.М. в дома им, който не го е
напускал след 19:00 часа.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът приел за безспорно, че
процесният автомобил е бил управляван само и единствено от жалбоподателя,
поради което законосъобразно е ангажирана и отговорността му. Не намерил
основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. Нормите на чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 от ЗДвП предвиждат
административно наказателна отговорност за лице – водач на МПС, което не спазва
установените в закона задължения да спре при подаден сигнал от контролните
органи, респ. при движение през нощта и при намалена видимост да включи къси
или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната
табела с регистрационния номер на автомобила.
Предвидената отговорност е лична и се носи не от собственика на
автомобила, неговият ползвател или лицето, което обичайно го управлява, а от
това лице, което като водач не е изпълнило поставените му от закона задължения.
Според правилото на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, административнонаказателна
преписка се образува без съставяне на АУАН, когато прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия
орган. В посочената хипотеза материалите по прокурорската преписка заместват
функцията на АУАН като съдържащите се в нея данни за: датата и мястото на извършване на
нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
законните разпоредби, които са нарушени и собственото, бащиното и фамилното име
и възрастта на нарушителя, единен граждански номер, са определящи за
съдържанието на обвинението. С тези именно данни следва да се съобрази и
наказващия орган, като само при наличие на спорни обстоятелства в хипотезата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН следва да проведе
допълнително разследване.
При наличието на необходимите индивидуализиращи данни за самоличността на
нарушителя, съдържащи се в прокурорската преписка, не може да има съмнение, че
именно жалбоподателят е бил установен като извършител на нарушенията по чл. 103
от ЗДвП и чл. 70, ал.1 от ЗДвП. Това обстоятелство е потвърдено и с показанията
на контрлните органи – свидетели на извършване на
нарушението.
Подкрепени от доказателствата по делото се явяват констатациите на
контролните органи, че на процесните дата, място и час именно автомобил ВАЗ
2121 с рег. № РВ***НВ е бил управляван
от М., който се е движил без запалени светлини през нощта и който въпреки
подаден звуков и светлинен сигнал не е спрял за извършване на проверка.
Защитната теза на нарушителя, че автомобилът му е бил управляван от
неизвестно лице, макар и потвърдена от свидетелката Пейчева, се характеризира с
ниска степен на убедителност, не само защото този свидетел се явява заинтересован
от изхода на спора, но и поради липсата на други закрепящи я преки или косвени
доказателства.
При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
на оспорващия за извършените административния нарушения, които наказващият
орган е санкционирал съобразно предвидените в закона по вид и размер наказания.
Последните се явяват съразмерни на тежестта на нарушението.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 25.10.2022 г.,
постановено по а.н.д № 469 по описа за
2022г., на Районен съд - Асеновград, II – ри
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.