ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№37
Гр.Русе, 22.01.2020г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в закрито заседание на 22 януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
Като разгледа
докладваното търговско дело №427 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД-в несъстоятелност, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., е подала
искова молба, уточнена с молба вх.№544/17.01.2020г. против „Дунарит“АД гр.Русе.
Иска да бъде установена нищожност на извършено на 7.03.2017г. по партидата на „Дунарит“АД
обявяване на решение от 29.01.2016г. на Общо събрание на акционерите за
отпадане предимствата на акционерите по чл.194, ал.4 ТЗ, заявено със заявление
Г1 вх.№20161103163640 от 3.11.2016г.,
като обявено при постановено на основание чл.536 ГПК спиране на производството.
Твърди, че е трето лице-кредитор с неудовлетворени вземания, чието правно
положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие
заличаването му. Твърди, че притежава 900 броя поименни акции с право на глас
от капитала на „Хедж Инвестъмнт България“АД, съгласно временно удостоверение №3
от 15.03.2012г., също така е кредитор на „Хедж Инвестмънт България“АД, във
връзка с два договора за банкови кредити, по които задълженията възлизат на
51.7млн евро. За събиране на вземанията на банката са образувани производства
по чл.417 ГПК срещу „Хедж Инвестмънт България“АД, като по ч.гр.д.№44882/15г. на
СРС и т.д.№769/16г. на СГС дължимостта на сумите, предмет на заповедта за
незабавно изпълнение е потвърдена окончателно, както и по ч.гр.д.№61179/17г. на
СРС и т.д.№3107/17г. на СГС, като производството по делото не е приключило. Банката
предявила иск по ТЗ по който е образувано т.д.№942/16г. на СГС за установяване
нищожност, евентуално недопустимост и/или несъществуване на решенията на СД и
изпълнителния директор за заличаване на „Хедж Инвестмънт България“АД като
едноличен собственик на капитала на „Кемира“ЕООД, приемане на нов съдружник
„ТМН“ЕООД и увеличаване на капитала на дружеството, като всички нови 500
дружествени дяла са записани на новоприетия съдружник. С решение
№855/12.04.2019г. по т.д.№178/19г. на САС, съдът е прогласил за нищожно
решението на СД, обективирано в протокол от 22.01.2016г. за приемане на нов
съдружник и за увеличаване капитала на „Кемира“ООД. Производството по делото не
е приключило. Твърди, че влизане в сила на решението, ще означава, че
увеличаването на капитала на „Кемира“ЕООД и трансформирането му в ООД е
извършено незаконосъобразно без наличието на валидно решение на управителния
орган на едноличния собственик на капитала, доколкото взетото такова
решение е нищожно, респ. същото не
съществува. Твърди, че от своя страна „Хедж Инвестмънт България“АД е едноличен
собственик на капитала на „Кемира“ЕООД, което дружество е мажоритарен акционер
в „Дунарит“АД с притежавани 7961426 от общо 8000000 броя обикновени, налични
поименни акции с право на глас, всяка от които с номинална стойност от 1 лев,
или около 90% от всички акции. „КТБ“АД/н./ е кредитор и на „Кемира“ЕООД, във
връзка със два сключени договора за банкови кредити и два договора за встъпване
в дълг за задълженията на „Хедж Инвестмънт България“АД, по които задълженията
възлизат на общо 54.1млв евро. За събиране вземанията на банката срещу
„Кемира“ЕООД е образувано т.д.№589/2016г. на СГС за прекратяване на „Кемира“ЕООД
заради задълженията на едноличния собственик на капитала „Хедж Инвестмънт
България“АД, като с решение от 3.05.2018г., постановено по т.д.№589/16г. на СГС
дружеството е прекратено. С решение по т.д.№210/19г. по описа на САС, решението
е потвърдено. За събиране вземанията на банката са образувани съдебни
производства по чл.417 ГПК срещу „Кемира“ЕООД-ч.гр.д.№61179/17г. на СРС и
т.д.№3107/17г. на СГС, както и ч.гр.д.№74066/17г. по описа на СРС,
производството по които не е приключило. По искова молба на банката е
образувано т.д.№894/18г. на СГС с ответници „Кемира“ООД и „ЕМКО“ООД, с искове
за обявяване на недействителен по отношение на банката и на кредиторите на
несъстоятелността на договора, с който „Кемира“ООД е прехвърлило на „Емко“ЕООД
правото на собственост върху 7961426 поименни акции от капитала на „Дунарит“АД,
като в условията на евентуалност да бъде обявено за недействително самото
прехвърляне на тези акции. Производството не е приключило. След като банката е
предприела действия по събиране на вземанията си от „Хедж Инвестмънт
България“АД, изпълнението е насочено върху притежаваните от длъжника дялове,
представляващи 100% от капитала на „Кемира“ЕООД с искане за прекратяване на
дружеството. Приемането на „ТМН“ ЕООД като съдружник в „Кемира“ЕООД и
увеличаване на капитала на дружеството, при което новите дялове са записани от
новоприетия съдружник води до значителна промяна на участието на „Хедж
Инвестмънт България“АД в капитала на „Кемира“ЕООД, което намалява до
пренебрежимо малка сумата, която банката би могло да получи от осребреното
имущество на „Кемира“ЕООД. Твърди, че при вписване на увеличението на капитала
на „Дунарит“АД правата и законните интереси на банката ще бъдет накърнени, т.к.
участието в капитала на „Дунарит“АД на мажоритарния акционер „Кемира“ООД, който
е длъжник на банката ще бъде намалено десетократно, което ще има за пряка и
непосредствена последица увреждането на банката по следния начин: доколкото
капиталът на "Кемира"ЕООД е увеличен незаконосъобразно, поради липса
на валидно решение на едноличния собственик на капитала на дружеството,
правноорганизационната му форма следва да бъде променена обратно от ООД на
ЕООД, с едноличен собственик на капитала „Хедж Инвестмънт България“АД. Това
означава, че доколкото банката вече е пристъпила към събиране на задълженията
на „Хедж Инвестмънт България“АД посредством прекратяване на участието на това
дружество в „Кемира“ЕООД, т.е. прекратяване на „Кемира“ЕООД, доколкото „Хедж
Инвестмънт България“АД не разполага с друго имущество. По този начин, при
влизане в съдебното решение за прекратяване на „Кемира“ЕООД, кредиторите на
„Хедж Инвестмънт България“, сред които и банката ще могат да се удовлетворят от
ликвидационния дъл, притежаван от дружеството в „Кемира“ЕООД. Към момента
единственото имущество на „Кемира“ЕООД са притежаваните акции от капитала на
„Дунарит“АД, които преди целеното увеличение на капитала на последното се
равняват на 99.52% от всички акции, следователно, продажбата на активите на
„Кемира“ЕООД на практика означава продажба на „Дунарит“АД, доколкото обект на
продажбата е контролния пакет акции от капитала на дружеството. Така
евентуалното вписване на увеличаването на капитала на „Дунарит“АД чрез
записването на акции от едно трето лице-„Емко“ООД, освен, че би било
незаконосъобразно, би довело и до значително намаляване на притежаваното от
„Кемира“ЕООД акционерно участие. Счита, че исканото увеличаване на капитала
чрез придобиване на акции от капитала на „Дунарит“АД представлява неправомерно
и координирано действие на лица и дружества, насочени към лишаване на банката
от възможността да събере в масата на несъстоятелността вземанията си от „Хедж Инвестмънт
България“АД и от „Кемира“ЕООД. Твърди, че доколкото спорът касае една от
предпоставките за законосъобразност на вписването на решението за увеличение на
капитала /което обстоятелство счита за увреждащо интересите на банката/, а
именно-надлежното обявяване на решение от 29.01.2016г. на ОСА, то за банката е
налице интерес от водене на иска. Обявяването на решението от 29.01.2016г. на
ОСА, в частта, с която е взето решение за отпадане предимствата на акционерите
по чл.194, ал.4 ТЗ е съществена предпоставка да бъде валидно взето решение за
увеличаване на капитала, заявено за вписване със заявление вх.№20161102145523
по партидата на „Дунарит“АД. Твърди, че извършеното на 7.03.2017г. по партидата
на „Дунарит“АД обявяване на заявеното с по-късно подадено заявление Г1
вх.№20161103163640 за оповестяване решение от 29.01.2016г. на ОСА е нищожно
като обявено, при постановено на основание чл.536 ГПК спиране на регистърното
производство.
При извършената проверка по чл.130 ГПК, съдът констатира следното:
Предявеният иск е за
установяване нищожност на извършено на 7.03.2017г. по партидата на „Дунарит“АД обявяване на решение от 29.01.2016г. на
Общо събрание на акционерите за отпадане предимствата на акционерите по чл.194,
ал.4 ТЗ, като обявено при постановено на основание чл.536 ГПК спиране на
регистърно производство. Съобразно наведените твърдения в исковата молба,
уточненията в последващата молба и формулирания петитум, предявеният иск следва
да се квалифицира като такъв с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ-за
установяване нищожност на вписване на решение на ОСА по чл.194, ал.4 ТЗ. В
чл.194, ал.4 пр.посл. ТЗ е посочено, че решението на ОСА се представя в търговския
регистър за обявяване. Именно предмет на делото е нищожност на обявяването на
това решение ва ТР. Според разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице,
което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за
установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство. Разпоредбата на закона е ясна и по нея
е формирана константна съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 29,
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ визира защита само срещу порочните вписвания, което следва както от наименованието на самата разпоредба
"Защита срещу вписване", така и от ясно разграничените в закона характеристики
и последици на вписването и обявяването. За разлика от вписаните обстоятелства,
които подлежат на заличаване при успешното провеждане на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ,
съответно на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, такава възможност не е предвидена
за обявените актове. Съпоставката между нормите, уреждащи вписването и обявяването,
налага извод, че вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а
обявяването доказва съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията,
че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени
в обявените актове. В този смисъл е определение № 786/ 28.11.2013 г. по т. д. №
3331/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 40/ 25.01.2017г. по ч.т.д. №
2070/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. Т.е. защитата, която законодателят е предвидил в
чл. 29, ал. ЗТРРЮЛНЦ, е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства
и не би могло чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия да се формира
извод, че тази искова защита е приложима и по отношение на обявени актове /В
т.см. и определение по т.д.№342/2017г. Второ ТО/. Ето защо и предявеният от
банката иск се явява недопустим.
На следващо място, независимо
от горепосоченото, искът е недопустим и поради липса на правен интерес у ищеца,
който е абсолютна процесуална предпоставка за провеждането му. Това е така, тъй
като правният интерес е обоснован от ищеца с евентуално бъдещо вписване, една
от предпоставките за което е процесното обявяване, а не с атакуваното обявяване.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба
следва да бъде върната на ищеца, а производството-прекратено.
По тези съображения, на
основание чл.130 ГПК, Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в
несъстоятелност, ЕИК821184677, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
Граф Игнатиев №10, представлявана от синдиците А. Д. и К. М. против „ДУНАРИТ“АД
гр.Русе, ЕИК129006931, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №427/2019г. по описа на РОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Апелативен
съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: