Номер 150623.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502895 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Ж. Д. А. , ЕГН
********** срещу решение 3219/17.07.2020 год ,постановено по гр. дело № 1678 по описа
за 2020г на ВРС, с което се :
ОСЪЖДА Ж. Д. А. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си,
учаща във висше учебно заведение дъщеря С. Ж. А. , ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 100 лева , считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.02.2020 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на основание
чл.144 СК
Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно като
се моли да се постанови друго, с което да се отхвърли иска на ищцата. В условията на
евентуалност се претендира намаляване на присъдената издръжка до размер - 10 лв.
Излагат се подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на
обжалваното решение.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в която изразява
становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба.
С отговора е депозирана и насрещна въззивна жалба срещу решение №
3219/17.07.2020 год. постановено по гр.д. 1678/2020 год , в частта, с която е отхвърлен
предявения иск над 100 лв. до пълния размер от 200 лв., както и в частта, в която е
отхвърлен предявения иск по чл.149 СК, както и в частта относно разноските. Излагат се
1
подробни съображения.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. Ж. А. , ЕГН
********** срещу Ж. Д. А. , ЕГН ********** съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 144 СК за присъждане месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба– 07.02.2020г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задълженията; иск с правно основание чл. 149 СК
за присъждане издръжка за минало време в общ размер на 2400 лв. или по 200 лева
месечно, за периода 07.02.2019 г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди,че ответникът е неин баща. Бракът между него и майка й е
прекратен през 2018г. Упражняването на родителските права по отношение на нея са
предоставени на майката, като издръжката и отглеждането й са изцяло поети от нея. В
момента е пълнолетна и е студент – редовна форма на обучение в МУ – Варна. Не
разполага с доходи и имущество, с които да се издържа сама. Желае да завърши
образованието си, а сама не може да покрива разходите си за храна, отопление, облекло и
обучение. Ответникът получава доходи от трудова дейност и няма задължения за
издръжка към други лица. Заплащането на претендирания размер на издръжката е в
неговите възможности. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
като изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
имуществото му не е достатъчно, за да заплаща претендираната издръжка. Сочи, че
притежава ½ ид.ч. от апартамент, не притежава работилница в гр. Суворово и реализира
месечно трудово възнаграждение в среден размер на 794 лева. Има задължение към
кредитна институция в размер на 56 000 лева. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
2
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
От събраните по делото доказателства се установява, ответникът Ж. Д. А. е
баща на ищцата С. Ж. А. , която е пълнолетна и е студент редовно обучение -
МУ,специалност “Акушерка”, като са представени и доказателства за внесени от ищцата
семестриални такси .
Няма спор и относно това, че от брака си, родителите на ищцата / чиито брак
е прекратен /имат още едно непълнолетно дете – Д. Ж. А., за което ответникът е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лева. Липсва спор и относно
обстоятелството, че ищцата към настоящия момент живее при своята майка.
Безспорно се установява / нот.акт № 47 /2018г., / че Юробанк България АД е
отпуснала на ответника банков кредит в размер на 56 252 лева, като месечната вноската за
погасяване на кредита, платима от ответника Ж. А. е 384.55 лева, като срокът за
погасяване на кредита е 13.11.2033г..
Установено е / у-ние изх.№ 04/14.02.2020г. / , че реализираният от ответника
брутен доход за периода 01.02.2019г.-31.01.2020г. е в общ размер на 11253.07 лева
/937.76лв. месечно/, а нетният е 9524.19 лева /797.56лв. месечно/, Щ. Щ. /майка на
ищцата/ в периода 01.2019г.-01.2020г. е реализирала брутен доход в общ размер на
9304.40 лева /773.22лв.-786.11лв. месечно/, а нетен в общ размер на 7220 лева /610 лв.
месечно/.
Установява се / нот. акт № 183/2019г./, че ответникът е отчуждил ½ ид.ч. от
ипотекирания недвижим имот срещу цена от 40 000 лева, като си е запазил пожизнено и
безвъзмездно ползване върху продадената част.
Ищцата С. Ж. А. е реализирала доход в периода 06.2019г.-02.2020г. в общ
брутен размер на 5417.61 лева.
Ответникът Ж. А. притежава товарен автомобил Мерцедес 412 Д, ДКН В8342
НХ /.У-ние УРИ № 819000-24600/02.06.2020г./
Установява се, че на 09.01.2020г. родителите на Ж. А. и Щ. Щ. са отчуждили
недвижим имот в гр. Суворово за сумата от 44 000 евро,като получената сума е поделена
между бившите съпрузи.
Представена е медицинска документация на майката на ищцата Щ. Щ., от
която се установява, че й е поставена диагноза „Дискова херния“.
От Експертно решение № 1367/22.04.2019г. се установява, че на ответника е
определена 54% трайно намалена работоспособност до 01.04.2022г. с водеща диагноза
„Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“ ,като са
представени доказателства пред въззивната инстанция за получавана от него инвалидна
пенсия в размер на 212,50 лв
Пред ВРС са разпитани св. Н. И., за установяване финансовата възможност на
бащата да заплаща претендираната издръжка, както и относно затрудненото финансово
положение в семейството на ищцата. .
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следните правни изводи:
По отношение на предявения иск по чл.144 от СК
Съгласно чл. 144 СК , родителите дължат издръжка за пълнолетните си деца,
които учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение,
до навършване на 20 годишна възраст при обучения в средно и на 25 годишна възраст при
обучение във ВУЗ и не могат да се издържат от доходите си или използване на имущество
си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 144 СК в
тежест на ищеца бе да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът е
негов родител, че ищецът учи редовно във ВУЗ, че не може да се издържа сам от свои
доходи и или имущество и едновременно с това ответникът и негов родител без
затруднения би могъл да му заплаща издръжка в претендирания размер .
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, ВОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съобразно ангажираните от страните и събрани в процеса доказателства,
районният съд е направил правни изводи за основателност на предявения иск
по чл.144 СК до размера от 100 лв и неоснователност над тази сума,, като се е съобразил с
действителните възможности за родителя да дава исканата издръжка без особени
затруднения, които изводи напълно се споделят от настоящата инстанция,
Правният спор се съсредоточава върху възможността на ответника да заплаща
поисканата от въззивницата-негова дъщеря месечна издръжка без особени затруднения. С
оглед пълнота на мотивите настоящият състав намира за необходимо да посочи, че
съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970 г. под понятието възможност на
родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество,
различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност,
както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението.Или при задължителното за съдилищата и незагубило сила
ППВС № 5/1970 г. при събраните по делото доказателства съдът прави извод,че
ответникът не е установил и доказал липсата на последния елемент от фактическия състав
на нормата на чл. 144 СК - т.е. невъзможност да заплаща издръжка за пълнолетната си
дъщеря.
Следва да се има предвид, че даването на издръжка в хипотезата
на чл.144 СК не е безусловно за разлика от задължението за издръжка на непълнолетните
деца по чл.143 СК, както правилно е приел и районния съд. В случая, пълна безусловност
на задължението не е налице, тъй като издръжката на пълнолетните учащи деца се дължи
само, ако даването й не съставлява особено затруднение за родителя. Това означава, че
4
този родител трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете, т.е. с даването на издръжката да не се ограничават
възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Съгласно
ППВС 5/70г., възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се
определя от имуществото и от доходите на задълженото лице, като при присъждане на
издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й
няма да създаде особени затруднения за родителите. В горния смисъл е и практиката на
ВКС, изразена в Решение № 170/24.07.2013 г. по гр.д.№ 1339/2012 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 199/17.05.2011 г. по гр.д.№ 944/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение №
305/07.06.2011 г. по гр.д.№ 1269/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др., която се споделя от
настоящия състав и е съобразена от районния съд.Съобразно правилата за разпределянето
на доказателствената тежест в процеса, установяването на възможността на родителя да
дава издръжка в хипотезата на чл.144 СК следва да се извърши от ищеца по пътя на пълно
и главно доказване.
По отношение възможностите на бащата на ищцата, настоящият въззивен
състав приема, че Ж. А. има реален доход над 1100 лв и реална възможност да реализира
доходи и над тази сума. В същото време, с оглед представените доказателства за
получаваните от него доходи и задълженията които има,както и към ненавършило
пълнолетие дете, така и към кредитна институция, като се вземе предвид и неговото
здравословно състояние, следва да се приеме, че същият може да да поеме задължение за
заплащане на издръжка в размер от 100 лева за ищцата, доколкото същата няма
постоянни доходи и независимо,че е работоспособна е редовен студент, което
обстоятемство препятства възможността да бъде с постоянен източник на доходи .
С оглед изложеното, съдът приема, че Ж. А. следва да заплаща издръжка на
ищцата в размер на 100 лева месечно за периода от датата на исковата молба до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при просрочие. Това обосновава извода за основателност на
предявеният иск за посочения период и до посочения размер, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 200 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
В обобщение, поради съвпадащите изводи, решението на ВРС следва да се
потвърди в тази обжалвана част .
Относно искането за издръжка за минал период - 07.02.2019 год до
07.02.2020 год -
Настоящата инстанция приема предявеният пред компетентния
първоинстанционен съд, иск с посоченото правно основание за допустим.
5
Искането за плащане на издръжка за минал период се основава на същите
факти, имащи правно значение по иска с правно основание чл. 144 от СК. В настоящия
случай, доколкото не са въведени отделни твърдения за периода, за който се отнася и не са
ангажирани други доказателства за наличието на предпоставките по чл.144 от СК за
претендирания изминал период, с изключение на уверението от висшето учебно
заведение, искът с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало
време се явява неоснователен и недоказан .
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди завеждането на иска. Ищецът претендира
присъждане на издръжка от 07.02.2019 год до 07.02.2020 годг. В този период ответникът
Ж. А. е с доходи, посочени в удостоверението от 14.02.2020 година в размер на около 937
лв и инвалидна пенсия в размер на 212,50 , с оглед на което настоящият съдебен състав
намира, че не би могъл да предостави търсената издръжка без особени затруднения и
искът се явява неоснователен. В тази част първоинстанционното съдебно решение следва
да бъде потвърдено като правилно, на основание чл. 272 ГПК.
Ищцата С. А. в процесния период от време е била пълнолетна, учаща във
висше учебно заведение и е реализирала доходи от трудова дейност в общ размер
на 5417.61 лева.
Настоящият състав споделя изводите на ВРС, че заплащането на издръжка в
претендирания размер към настоящия момент би представлявало особено затруднение за
ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, още повече че към настоящия
,считано от 22.04.2019 година, ответникът е с влошено здравословно състояние, което е
основание за инвалидизирането му с решение на ТЕЛК при определени 54 % трайно
намалена работоспособност, като са налице данни и за други заболявания.
Следва да се посочи,че ответникът дължи издръжка и за непълнолетно дете в
размер на около 200 лв и погасява отпуснат кредит по 384.55 лева месечно ., С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не би могъл да предостави
търсената издръжка без особени затруднения и искът се явява неоснователен. В тази част
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно, на
основание чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция разноски в полза
на страните по делото не се присъждат .
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 3219/17.07.2020 год,постановено по гр. дело №
1678 по описа за 2020г на ВРС
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред ВКС .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7