МОТИВИ
към
Присъда по НОХД № 2968/2018 г. по описа на ПРС ІХ н. с.
Делото е образувано по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Плевен,с което е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимата Г.В.С. ЕГН:**********
за
това,че за времето от 30.04.2011г. до 30.11.2018г. включително, в ***, след
като е осъдена с Решение № 6227/13.07.2010г. постановено по Гр.Дело по описа на
Районен съд-гр.Плевен, влязло в законна сила от 30.07.2010г., да издържа своята
низходяща малолетна дъщеря ***,ЕГН:**********, от с.гр. , съзнателно
неизпълнила това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а
именно 91 месечни вноски, всяка по 60.00 лв. , на обща стойност 5460.00 /пет
хиляди четиристотин и шестдесет / лева.
– престъпление по чл.183 , ал.1 от НК.
Производството
е насрочено и започнато в разпоредително
заседание. Подсъдимата чрез упълномощения защитник – адв.П.
правят искане и дават съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция”, по реда на чл. 371, т.2 от НПК, предвид самопризнанието, което е
направила подсъдимата. С оглед на това съдът с нарочни определения, както
следва : 1/ Насрочи незабавно производството по реда на Глава ХХVІІ от НПК-
“Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция” по реда на
чл. 371, т.2 от НПК. 2/ На основание чл. 372, ал.4, вр.
чл. 371, ал.2 от НПК прие и обяви, че направените в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнания на подсъдимата се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като
доказано по несъмнен начин и предвид обстоятелството,че издръжката е изплатена
напълно към датата на разглеждане на делото, пледира на подсъдимата да се признае
за виновна за деянието,но да не бъде наказвана,каквато възможност е предвидена
в Закона.
Защитникът моли съдът
при постановяване на присъдата на да съобрази обстоятелството,че издръжката е
изплатена и да не налага наказание на подсъдимата.
Подсъдимата Г.С. прави
пълни самопризнания относно изложената фактическа обстановка в обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В осигуреното й
право на последна дума тя изразява съжаление.
М.Г.-родителят полагащ грижи за малолетното
дете ***,редовно призован и с призоваването си
запознат с правата им по чл.76-79
от НПК и по чл. 84-87 от НПК. Явява се в с.з.лично, където устно заявява, че е
получил изцяло издръжката за периадо,посочен в
обвинителният акт.Не желае да участва като страна в процеса.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл. 373,
ал.3 НПК, вр. чл. 372, ал.4 НПК прие за установено следното от фактическа
страна :
За периода от 2000г.
до 2009г. в подсъдимата Г.В.С. съжителствал на семейни начала със св.М.С.Г. .На
19.07.2005г. сключили граждански брак от семейното им съжителстване на
30.01.2006г. им се родило дете – ***.
През 2009 година подсъдимата
Г.С. и св.М.Г. се разделили като при св.Г. останала малолетната *** , за да я
отглежда . Подсъдимата С. не полагала грижи за детето си ***.Вследствие на
което св. М.С.Г. подал искова молба до Районен съд – Плевен .
С Решение №
6227/13.07.2010г. по гр. дело. по описа на Районен съд – Плевен , подсъдимата Г.С.
била осъдена да изплаща месечна издръжка за малолетното си детето *** с ЕГН:**********
чрез нейния баща и законен представител М.С.Г. *** . Месечната издръжка била в
размер на 60.00 лева считано от датата на влизане на решението в сила -
30.07.2010г.Със същото решение на основание чл.49 ал.1 от СК гражданския брак
сключен на 19.07.2005г. между Г.В.С. и М.С.Г. бил прекратен поради непоправимо
разстройство на брака им
Подсъдимата Г.С. въпреки
,че била осъдена не заплащала редовно размера на месечната издръжка и не
виждала малолетното си дете по своя вина както и рядко се интересувала.
Подсъдимата С. съзнателно
продължавал да не заплаща месечните вноски за детето си.Съгласно справка от ТД
– НАП Велико Търново за периода от 01.08.2010г. – до 31.07.2018г. С. няма
сключени трудови договори.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелките като логични
и последователни, кореспондиращи помежду си и съответстващи на останалия по
делото доказателствен материал. Сред гласните показания няма никакви според
разглеждащия съдебното производство съдебен състав разминавания относно
релевантните с оглед на повдигнатото обвинение факти.
От назначената
експертиза от заключението на вещото лице се установява , че Г.С. по издръжката
на дъщеря си *** от ***за периода от 30.08.2010г. до 30.11.2018г. включително
възлиза на 5460 лева или 91 невнесени месечни вноски по 60 лева.
При така установената
фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна подсъдимата Г.С.
е осъществила с деянието си състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК по
отношение на пострадалата *** от ***чрез нейния законен представител М.С.Г.
От обективна страна е
налице съществуващо задължение за издръжка, което е определено със съдебно
решение и последвало съзнателно неплащане от страна на подсъдимата Г.С..
От
обективна страна подсъдимата била осъдена с Решение № 6227/13.07.2010г.
постановено по Гр.Дело по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязло в законна сила
от 30.07.2010г., да заплаща месечна издръжка на свой низходящ. За времето от
30.04.2011г. до 30.11.2018г. включително, съзнателно неизпълнила това свое
задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 91 месечни
вноски, всяка по 60.00 лв. на обща стойност 5460.00 /пет хиляди четиристотин и
шестдесет / лева. Издръжката се дължи по местоживеене на детето – в конкретния
случай ***.
От субективна страна С.
е действала виновно, при условията на пряк умисъл, а именно съзнавала е
обществената опасност на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, т.е съзнавала е, че е осъдена да
заплаща издръжка на малолетното си дете *** и въпреки това не е изпълнила това
свое задължение.
Описаната фактическа
обстановка и авторството на деянието се установяват от събраните и приложени по
делото писмени и гласни доказателства.Разпит на свидетели, Справка актуално
състояние на действащи трудови договори от ТД НАП; справка съдимост.
За престъплението по чл.183 ал.3 вр. ал.1 от НК следва в сучая да
се посочи, че за подсъдимата следва да намери приложение привилегията, която е
предвидил законодателя за лице, което изпълни задължението си по чл.183 ал.1 от НК да заплати дължащата се издръжка до постановяване на присъдата от първата
инстанция, да не бъде наказано. Това е така, тъй като тази законова привилегия
не е прилагана.
С оглед
на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на подсъдимата,съдът
я призна за виновна,но не я наказа.
По
делото са направени разноски, които с оглед изхода му са възложени в тежест на
подсъдимата.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: