Решение по дело №1156/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „///“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. ////, представлявано от управителя С.Д.К., срещу заповед №103- ФК/15.05.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“ – сергия за търговия на дребно с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, между ул. „Д.“ и ул. „С.“ за срок от 5 дни.

Отправено искане за отмяна на атакуваната заповед е аргументирано с настъпило влошаване на психичното здраве на сина на управителката на дружеството, настъпила смърт на нейния баща и скорошна операция на брата на нейния съдружника , за когото полагат грижи , още повече че му предстои и втора операция . Получаваните доходи от дейността по продажба на плодове и зеленчуци на сергията е единствен източник на доходи за семейството на управителката.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се представлява.

Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява или представлява в съдебно заседание, но депозира писмен отговор на жалбата с теза за неоснователност на оспорването, която подробно обосновава . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата /л. 18 от делото/. При изследване на нейната основателност се установи следното:

На 11.05.2023 г. в 10.54 ч. инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ на ГД “Фискален контрол“ на НАП са посетили търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – сергия за търговия на дребно с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, между ул. „Д.“ и ул. „С.“, стопанисван от „///“ ООД. При контролна покупка на стойност 2.08 лв., платена в брой, не е била издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При последвала проверка на разчетена и фактическа парична наличност в обекта е установена разлика от 2.44 лв. Бил е съставен писмен протокол за извършената проверка /л.7-8 от преписката/. Въз основа на същите факти е бил съставен и АУАН от 16.05.2023 г. /л.9-11 от преписката/.

Контролните органи са събрали като писмени доказателства КЛЕН от ФУ за периода от 10:45:00ч. до 11:00:00ч. в деня на проверката, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, междинен дневен отчет от ФУ.

Описаните факти в констативния протокол за неиздаден фискален касов бон са посочени като фактическо основание в издадената заповед № 103-ФК/15.05.2023 г. от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – сергия за търговия на дребно с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, между ул. „Д.“ и ул. „С.“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

Като мотиви относно продължителността на постановената мярка се сочат тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, а именно неточното определяне на облагаемия оборот и съответно невнасянето на дължимия налог; стойността на неотчетената продажба от ФУ; местоположението, търговската площ, работното време и вида на предлаганите стоки, а именно обекта се намира на оживено кръстовище, между две улици на голям областен град с търговска площ от 6 кв.м. и работно време от 09.00ч. до 17.00ч. всеки ден без неделя, с предлагане на плодове и зеленчуци, както и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Със заповед ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП на основание чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности “ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л.2 от преписката/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С атакувания индивидуален административен акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на цитираната правна норма, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. Представената по делото заповед №ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“. В случая оспорената заповед изхожда именно от такъв административен орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен административен орган.

Оспореният административен акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярката на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба.

В обстоятелствена част на заповедта като мотиви относно срока на правно действие на ПАМ са изброени тежестта на извършеното нарушение, стойността на неотчетената търговска продажба, вид, големина и местоположение на обекта, но според съдебната практика на ВАС и по-специално решение № 5167/31.05.2022 г. простото изброяване на тежест на нарушението, вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да бъдат разглеждани като конкретни мотиви. В случая липсват данни какви обороти има обекта, каква печалба декларира годишно, за да се прецени в каква степен от нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с фискалната дисциплина. Посочването в заповедта, че е спазен принципа на съразмерност също не води до извод, че този принцип е спазен.

Идентично разбиране се обективира и в решение № 4765/18.05.2022 г. ВАС, според което общите и лишени от конкретност мотиви на органа относно продължителността на запечатването се приравняват на липса на мотиви, а това съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.

В контекста на изложеното съдът приема, че при издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията за форма на акта, което рефлектира върху действителността на заповедта.

На следващо място , по повод установените от контролните органи факти на неиздаден фискален касов бон от жалбоподателя при търговска продажба на 11.05.2023г. не само е била издадена процесната заповед от ответника, но също така е бил съставен АУАН за неспазване на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. във вр. с чл.118 от ЗДДС – адм. нарушение по чл. 185 от ЗДДС.

Вписаното правно основание в обжалваната по настоящото дело заповед е чл. 186 от цитирания нормативен акт , който гласи, че се прилага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

Тази правна регулация обуславя извод, че наложената по административен ред от ответника принудителна мярка обслужва целите на образувано административнонаказателно производство по повод съставения АУАН от 16.05.2023г, но според т. 49 от решение на съда на Европейския съюз по дело С-97/21г. принудителната адм. мярка по ЗДДС - „ запечатване на търговски обект“ е санкция с наказателно правен характер , а кумулирането на същата с имуществена санкция по чл. 185 от същия закон води до ограничаване на основно право, гарантирано от чл. 50 от Хартата на основаните права на ЕС. Именно поради тази причина в диспозитива на цитирания съдебен акт се посочва , че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г. на СЕС , bpost, С 117/20, т. 24 и др.).

Хартата на основаните права на ЕС е първичен източник на европейското право предвид член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) , според който „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз т.е. Хартата има същата юридическа сила като договорите, поради което тя служи като критерий за проверка на действителността на вторичното законодателство на ЕС и на националналното законодателство на държавите-членки.

Според решение от 09.03.1987г. на СЕС по дело С-106/77 националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

В контекста на изложеното след като регламентацията на ЗДДС по кумулиране на санкции с наказателноправен характер води до нарушение на член 50 от Хартата за основните права на ЕС , то настоящият съд следва да отмени обжалваната заповед по налагане на ПАМ , прилагайки принципа за примат на общностното право спрямо българското законодателство и отчитайки противоречието на чл. 186 от ЗДДС с чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС.

Водим от горното и на основание чл. 173 от АПК, Варненският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №103-ФК/15.05.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на „///“ ООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – сергия за търговия на дребно с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, между ул. „Д.“ и ул. „С.“ за срок от 5 дни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

	Председател: