О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 08.08.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осми
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ
ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дончева
ч. гр. д. № 530 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по частна жалба на
Б.В.Н. ***, чрез адв. Б., срещу протоколно
определение от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2225/2018 г. по описа на
РС – гр. Ботевград, с което на осн. чл. 229, ал. 1,
т.4 ГПК е спряно производството по делото, до постановяване на влязъл в сила
съдебен акт по гр.д. № 1507/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
В частната си жалба жалбоподателят
посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли да бъде отменено. Посочва, че установяването с влязло в сила решение
на качеството кредитор не е предпоставка за уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД.
Решението за обявяване на сделката за относително недействителна ползва само
кредитор, предявил иска и само за вземането, което обезпечава. От него не могат
да се ползват останалите кредитори на длъжника, което гарантира интересите на
длъжника в случай, че кредиторът, спрямо който се обяви относителната
недействителност, не докаже своето вземане. Излага съображения, че съдът не
може да спре производството по Павловия иск, за да изчака решението по
предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си
с иск – цитира практика на ВКС в тази посока /Решение № 552 от 15.07.2010 г. по
гр.д. № 171/2009 г. на ВКС и др./. По изложените съображения моли да бъде отменено
обжалваното определение, с което е постановено спиране на производството.
Ответните страни Г.С.А. и Ц.Ц.Г., чрез адв. Б.Б. изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Твърдят, че висящото производство се явява преюдициално
по отношения на делото, висящо пред РС-Ботевград. Молят да бъде оставена без
уважение депозираната частна жалба.
Софийския окръжен съд, като прецени
доводите на страната и съобрази данните по
делото, намира за установено следното:
Производството пред РС – Ботевград по гр. д. №
2225/2018 г. е образувано по предявени субективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от Б.В.Н., чрез адв.
Б. от САК срещу Г.С.А., В.Т.Г. и Ц.Ц.Г., с които ищецът моли да бъдат обявени
за относително недействителни спрямо нея прехвърлителните
сделки на недвижим имот, находящ се в гр. Б.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 05815.302.826.3.23
по ККР, одобрени със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предназначение-жилище, апартамент, с площ от 79,90 кв.м, заедно с
принадлежащите му избено помещение № 13, както и 4.189% идеални части от общите
части на сградата и същите части от правото на строеж. Прехвърлителните
сделки са извършени с договор за продажба от 11.07.2018 г. между Г.С.А. като
продавач и ответника В.Т.Г. като купувач, обективиран
в нотариален акт № 12, том III, рег. № 3100, дело №
370 от 2018 г. на Нотариус № 371-Д.Г. и договор за продажба от 12.07.2018 г.
сключен между В.Т.Г. като продавач и ответника Г.С.А. като купувач, обективиран в нотариален акт № 18, том III,
рег. № 3132, дело № 376 от 2018 г. на Нотариус № 371-Д. Г. Ищцата твърди, че
през месец януари на 2017 г. е поискала издръжка от сина си Г.А. и на
31.07.2018 г. е предявила иск за отмяна на дарението по отношение на имота, тъй
като й е отказано даване на издръжка.
В
отговора на исковата молба от ответника Г.А. е направено искане за спиране на
производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 1507/2018 г. по описа
на РС-Ботевград, по предявен иск от ищцата Б.Н. срещу Г.А. за отмяна на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 168, том I,
рег. № 2135, дело № 148 от 14.08.2013 г. на Нотариус № 418-Т.Р.за процесния имот, тъй като ответникът-надарен отказва да даде
издръжка на ищцата-дарител, от която тя се нуждае.
С протоколно определение на съда от 26.06.2019
г., искането е уважено, като на осн. чл. 229, ал. 1,
т.4 ГПК е спряно производството по делото, до постановяване на влязъл в сила
съдебен акт по гр.д. № 1507/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съдът намира, че производството по делото
правилно е спряно до приключване на спора по гр.д. № 1507/2018 г. по описа на
РС-Ботевград. Това е така, тъй като изходът на производството по чл. 135 от ЗЗД
е в зависимост от решението на спора по предявения иск за вземането, което е
идентично с това, обуславящо качеството на ищеца на кредитор по предявения
Павлов иск. Вземането в производството по установителния
иск ще рефлектира върху преценката дали има качеството на кредитор с права по
чл. 135 от ЗЗД. Налице е преюдициалност между делата,
които включват в предмета си вземания, произтичащи от едни и същи юридически
факти, въз основа на които ищецът обосновава качеството си на кредитор и в производството
по чл. 135 от ЗЗД.
По въпроса дали производството по чл. 135 ЗЗД
следва да се спира съществуваше противоречива
съдебна практика, която практика се уеднакви с даденото разрешение в т. 2 от т.д.
№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. В едни определения се приема, че съдът не е
длъжен да спре производството по чл.135 ЗЗД до разрешаване на спора относно кредиторовото вземане, поради липса на преюдициална
зависимост между двете производства. В този смисъл определение № 624/27.09.2013
г. по ч.т.д.№ 3249/2013г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/09 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
328 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Според другото
становище, съдът е длъжен да спре производството по чл. 135 ГПК до разрешаване
на спора относно кредиторовото вземане. В този
смисъл определение № 683 от 15.10.2013 г. по ч. т. д. № 3380/2013 г. на ВКС на
РБ, II, т.о., определение № 162 от 24.03.2016 г. по ч. т. д. №
502/2016 г. на ВКС на РБ, II, т.о., определение №
541 от 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 302/2011 г. на ВКС на РБ, II,
т.о. и др.
В т.2 от ТР №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,
което е задължително за съдилищата, се даде разрешение на спорния въпрос, а
именно: Налице е връзка на преюдициалност по смисъла
на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за
вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.
С оглед даденото разрешение на въпроса, настоящият
въззивен състав намира обжалваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а
частната жалба оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 26.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2225/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което на
осн. чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК е спряно производството
по делото, до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 1507/2018
г. по описа на РС-Ботевград.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.