№ 88633
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110134276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството по ч. гр.д.№34276/2024 г. на СРС е образувано въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК от със заявител „........." ООД, със седалище и
адрес на управление гр........., с ЕИК ......., представлявано от Н П, против Р. А.
П. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата от сумите от 1 000,00 лева
(хиляда лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период
от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 103,38 лева (сто и три
лева и 38 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.02.2022
г. до 08.08.2022 г., сумата 176,01 лева (сто седемдесет и шест лева и 01
стотинка), представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2022 г. до
01.05.2024 г., 137,34лева (сто тридесет и седем лева и 34 стотинки),
представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от 26.02.2022
г. до 08.08.2022 г., 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща
неустойка за забава за период от 01.08.2023 г. , както и държавна такса в
размер на 33,33 лева (тридесет и три лева и 33 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева).
Съдът счита, че заявлението, в частта относно искането за присъждане на
сумите от 137,34 лева договорна неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение и 250 лева неустойка за забава, която
всъщност представлява такси разходи за събиране на просрочен кредит е
неоснователно, предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК
касателно задължението на съда да преценява още в заповедно производство,
дали са налице условията за уважаване на искането. Съображенията на съда
1
за това са следните - съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
В настоящия случай в подписания между страните договор същите са
уговорили че: предоставената заемна сума е в размер на 1000 лева, която
следва да се върне на 23 броя месечни погасителни вноски в размер на 2х 7,79
лева и 21х51,80лева; ГЛП ще е в размер на 40,05 %, а ГПР ще е в размер на
48,47 %. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от договора заемателят е следвало в 3-
дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно Безусловна банкова
гаранция за периода на сключване на договора за кредит; поръчител
физическо лице. В случай че ако заемателят не е представил на заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните
същия следва да плати неустойка за неизпълнение в размер на 575,62 лева (
чл. 11), която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
равни части, към всяка от погасителните вноска.
По отношение на неустойката:
Предвидената клауза за неустойка, поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение, условията на които трябва да
отговаря и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
2
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 5 от договора. Поради изложеното съдът намира, че
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение следа да се отхвърли изцяло, поради
противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Относно задължението за разходи и такси за извънсъдебно събиране:
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата
на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК.
Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на
кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане
за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В чл.6, ал.2 от сключения договор за потребителски кредит е предвидено,
че кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране
на просрочени задължение, съгласно Тарифа за таксите и разходите,
3
събирани от дружеството.
В Тарифа за таксите и разходите събирани от заявителя е посочено, че
разходите за събиране на вземания при забава плащане на вноска се
начислява 25% такса, представляваща разход за събиране на просрочено
вземане. Така за забавата на длъжника заявителят е начислил така в размер на
общо 250 лв. за събиране на вземанията, която надвишава многократно
законната лихва за забава.
С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в
Тарифата на „Сити Кеш“ ООД. Тези клаузи дори не са обективирани в
договора, а в тарифа, която не е подписана от длъжника, поради което съдът
не може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези разходи. Отделно
от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход,
основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на
това основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са
уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора,
върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с
подписването на договора. Поради изложеното претенцията за заплащане на
сумата в размер на 250 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания следва да бъдат отхвърлена, като неоснователни.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3
от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, поради
констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за
137,34 лева договорна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и 250 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране и в исковия състезателен процес, страните да вземат становище и
представят доказателства в тази насока.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
4
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т. и т.3 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител
„.........” ООД, със седалище и адрес на управление гр........., с ЕИК .......,
против Р. А. П. с ЕГН: **********, за заплащане на следните суми: сумата от
137,34 лева договорна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и 250 лева такса разходи за събиране на
просрочен кредит, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя “.........”
ЕООД, с ЕИК ......., ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да
предяви осъдителен иск за вземането си, против длъжника Р. А. П. с ЕГН:
**********, като внесе дължимата държавна такса по сметка на СРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК в полза на “.........” ЕООД, с ЕИК ......., против Р. А. П. с ЕГН:
**********, за заплащане на следните суми: сумата от 1000,00 лева
главница, 103,38 лева (сто и три лева и 38 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 26.02.2022 г. до 08.08.2022 г., сумата 176,01
лева (сто седемдесет и шест лева и 01 стотинка), представляваща мораторна
лихва за период от 01.05.2022 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28,03,2023 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 33,33 лева деловодни разноски за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към
ДВ бр.8/24,01,2017 г.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в
едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5