№ 342
гр. Плевен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Ж. Н. С.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500424 по описа за 2023 година
С решение № 36/ 13.04.2023г. постановено по гр.д.№ 671/ 2021г. Никополски
районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗС от Б. П. П. от гр. Г., ЕГН:**********, лично и със
съгласието на законния си представител неговата майка В. С. М. от гр.Г., с
който се иска да се признае за установено, че Б. П. П. е собственик по
давностно владение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***
находящ се в гр. Г., ул. „Г. С. Р.“ №*, с площ от 628 кв.м., с номер по
предходен план: 913, кв. 102, парцел VI, при съседи: ***; ***; *** и ***,
заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***.1, с предназначение
– жилищна сграда еднофамилна с площ от 123 кв.м.; сграда с идентификатор
***.2, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 16 кв.м.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА на основание чл. 344 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 от ЗН ДА
СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между М. П. П. от гр.Г., ЕГН: **********,
И. П. П. от гр.Г., ЕГН: **********, Г. П. П. от гр.Г.,ЕГН: **********, Б. П. П.
от гр.Г., ЕГН:**********, В. П. П. от гр.Г., ЕГН: ********** и Б. П. П. от
гр.Г., ЕГН: **********, действащ лично и чрез съгласието на законния си
представител неговата майка В. С. М. от гр.Г., на следния недвижим имот: ПИ
с идентификатор *** находящ се в гр.Г., ул. „Г.С.Р.“ №*, с площ от 628 кв.м.,
с номер по предходен план: 913, кв. 102, парцел VI, при съседи: ***; ***; ***
и ***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор ***.1, с
1
предназначение – жилищна сграда еднофамилна с площ от 123 кв.м.; сграда с
идентификатор ***.2, с предназначение –жилищна сграда еднофамилна с
площ от 16 кв.м., при следните квоти:
- М. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
- И. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
- Г. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
- Б. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
- В. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
- Б. П. П. – 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
НАЗНАЧАВА съдебно - техническа експертиза, която да даде заключение за
пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на делбата и тяхната
поделяемост.
Това решение е било съобщено на Б. П. П. от гр.Г., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на законния си представител неговата
майка В. С. М.,на 24.04.2023г. , чрез неговия пълномощник адв.Д. Н..Оттогава
тече двуседмичният срок за неговото обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК,който
в случая е изтекъл на 09.05.2023г.
На 04.05.2023г. / т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК / е постъпила въззивна
жалба от Б. П. П. от гр.Г., ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на законния си представител неговата майка В. С. М.,на
24.04.20023г. чрез неговия пълномощник адв.Д. Н..
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея не са
представени нови писмени доказателства и на са направени искания за
събиране на други доказателства пред въззивната инстанция.
Постъпил е и писмен отговор от другите съделители в процеса ,чрез
пълномощника им адв. К. К. според който въззивната жалба е неоснователна
, а решението на НРС е правилно и законосъобразно . С писмения отговор
също така не са направени искания за събиране на нови доказателства. При
това положение въззивният съд следва да направи своите констатации за
фактическата обстановка ,както и правните си изводи въз основа на същите
доказателства ,които са били събрани и обсъдени от Никополски РС , т.е.
без да са налице нови доказателства ,които да бъдат обсъждани от ПлОС.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проВ. на обжалваното решение в кръга на правомощията
си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата оплаквания ,намира
,че Никополски районен съд е постановил едно валидно и допустимо , а
по съществото на спора и правилно решение,което не страда от сочените
във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-Никопол в които са изложени съображения по
всички значими за изхода на делото спорни въпроси , като ще бъдат
изложени само някои допълнителни съображения и пояснения в подкрепа на
2
направените от РС-Никопол изводи относно възприетата фактическа
обстановка по делото , както и по отношение на приложението на
материалния закон към тази правилно установена фактическа обстановка.
Каква е установената фактическа обстановка по делото ?
Процесният недвижим имот в гр.Г. е бил придобит от П. Ц. П. по силата на
договор за доброволна делба на наследствени имоти , с нотариална заВ. на
подписите на страните по този договор от 01.09.1999г. По това време П. П. е
имал сключен брак с В. П. М. ,който брак е бил сключен на *** г. и който не е
бил прекратен с развод до смъртта на П. П. ,настъпила на ***г. След
настъпила преди повече от 20 години фактическа раздяла между П. П. и
съпругата му В. П. М. /П. / , без това да е било съпроводено с прекратяване на
брака помежду им , П. П. заживял в процесния имот на семейни начала с В.
С. М. от която има и син-Б. П. П. ,роден на ***г. , който от раждането си е
живял и досега живее в процесния имот ,първоначално заедно с баща си П. П.
и с майка си В. С. М., а след смъртта на баща през 2016г. е продължил да
живее в имота , заедно с майка си В. М.. От брака си пък с В. П. М. , П. П.
има други деца , а именно- ищците М. П. П. , И. П. П. ,Г. П. П. и Б. П. П.
,които след смъртта му са негови наследници по закон , заедно с майка си В.
П. М..
При тази фактическа обстановка следва да се отговори на въпроса
упражнявал ли е Б. П. П. трайно , непрекъснато и необезпокоявано
давностно владение върху процесния имот в продължение на 10 години ,така
че да е придобил правото на собственост върху него,както се твърди в
насрещната искова молба ?
Според Плевенски окръжен съд ,в случая за периода от раждането на Б. П.
през 2005г. и до смъртта на баща му през 2016г.,спрямо съделителя Б. П.
изобщо не са налице елементите на фактическия състав на владението ,
уредени в чл. 68 ,ал.1 от ЗС .
В т.вр. следва да се има предвид разликата между държане на имота и
търпими действия , разяснена от състав на Върховния касационен съд в
решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс- вж.решение № 122 /
03.12.2020 год., Първо гражданско отделение,по гр.д. № 3549 по описа за
2019 г. В това решение най-напред ВКС акцентира върху разликата между
институтите на владението – упражняване на фактическа власт върху вещ за
себе си /чл.68, ал.1 ЗС/ от една страна и от друга - държането като
упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл.68, ал.2 ЗС/ и
заедно с това отграничава от тези правни институти т.н. „ търпими и
съизволителни действия“ , които са самостоятелен вид факти, свързани с
упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат
последиците на владението и държането. В решението се сочи практиката
на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. ,
която е възприела определението на търпими действия в правната теория:
търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
3
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да
се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Сочи се ,че
общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент –
упражняване на фактическа власт върху вещ,но разликата е в субективния
елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата
власт. При държането фактическата власт се установява въз основа на
правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно
задължение, собственикът или владелеца на вещта предава временно или
безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта
съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между
съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със
съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да
бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности
отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи
едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва
няма никакво право. За да се определи дали действието, което едно трето
лице упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими,
нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява
действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се
извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна
сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи
на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно
отношение. Ако волята /изрична или предполагаема/ е свързана
единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.
Като се изхожда от тези теоретични постановки , и при сходна фактическа
обстановка / фактическа съжителка с ответника,която е живяла в имот на
ответника с негово съгласие , заедно със своя син още от раждането му /,
ВКС в горното решение е възприел ,че тя е установила фактическа власт
върху апартамента, когато заживяли в условията на фактическо съжителство с
ответника през 2004 г. и по негова покана, а С. В. /син на ищцата и ответника/
живее в апартамента от раждането си, първоначално с родителите си, а
впоследствие с майка си, която упражнява и родителските права, от което е
направил правния извод ,че тази фактическа съжителка “ не е държател на
процесния апартамент, а е упражнявала фактическата власт при
условията на търпими действия. Същата е била допусната в собствения на
ответника имот с оглед сложилите се между тях междуличностни отношения
и установеното фактическо съжителство. Съгласието и на ищцата и на
ответника, въз основа на което първата е установила фактическата власт, е
свързано изцяло с личностните им отношения, поради което не може да се
квалифицира като облигационно отношение по заем за послужване /липсват
доказателства, въз основа на които да се направи извод за постигнато
4
съгласие ищецът да предостави имота за временно ползване, а ответницата да
е поела задължение да го върне, каквито за съществените елементи на този
договор съгласно чл.233 ЗЗД/“ .
Установената по настоящото дело фактическа обстановка е сходна с тази по
посоченото гр.д. № 3549 по описа за 2019 г.на ВКС .
През цялото време на фактическото съжителство между П. П. и В. С. М. не
се установява нито от приложените писмени доказателства ,нито от разпита
на свидетелите, В. М. да е извършвала някакви други действия , които да
могат да бъдат квалифицирани извън категорията на „търпимите действия „
изразяващи се в живеене в имота ,със съгласието на неговия собственик – П.
Ц. П. , което е било мотивирано единствено от сложилите се между тях
близки междуличностни отношения и установеното фактическо съжителство.
Заедно с това , в рамките на този период на съвместно фактическо
съжителство не се установява факт, ,който да сочи промяна на основанието
на което се упражнява фактическа власт върху имота от страна на В. М. и да
води до установяване на държане от нейна страна /напр. сключване на
договор със собственика на имота / ,още по –малко пък се установява нейно
поведение,което да сочи промяна в намерението и с което упражнява
фактическа власт върху имота /да го държи за себе си или пък за своя син
/,което да поставя началото на установяване на владение върху този имот.
Това последното предполага отричане от страна на В. М. /било лично ,било
в качеството и на законен представител на сина си Б. П. / на правото на
собственост на П. П. и демонстриране на това отричане пред него /.
Такива факти по делото не са установени. Напротив , представените по
делото пред РС-Никопол от самия Б. П. ,действащ със съгласието на майка си
В. М., писмени доказателства – пълномощно от П. П., с нот. заВ. на подписа
му , в полза на В. С. М. от ***г. ,както и пълномощно, издадено от П. П. в
полза на Тодор Асенов Иванов с което последният се упълномощава да
прехвърли на В. С. М. собствения на П. П. процесен недвижим имот ,което е
датирано от 08.03.2016г. ,косвено сочат , че В. М. до смъртта на П. П. през
2016г. нито е оспорвала собствеността му ,нито е отблъсквала владението
му върху имота, след като е била подготвяна с нейно знание правна сделка
на разпореждане с този недвижим имот от името и за сметка на неговия
собственик П. П. ,насочена към неговото придобиване чрез прехвърлянето
му от неговия собственик в нейна полза , която сделка обаче не се е
осъществила.
Сходни съображения важат и до ищеца Б. П. , който упражнява
фактическа власт по отношение на имота действително още от раждането си ,
първоначално като отглеждан от двамата си родители, а впоследствие,след
смъртта на баща си през 2016г. – отглеждан само от майка си, която
упражнява родителските права, т.е. тази власт отново е единствено и само
с оглед сложилите се междуличностни отношения между владелеца и
собственик на имота /П. П. / и синът му от съжителството с В. М. , и се
касае и в т.сл. за търпими от собственика на имота /бащата / действия
.Освен това от раждането на Б. П. през 2005 г. и до смъртта на баща му през
5
2016г. , той е бил малолетен и няма самостоятелна автономна воля ,т.е.
изключено е да има намерение да държи имота за себе си , а както беше
пояснено и по-горе, от страна на неговата майка и законен представител през
периода от 2005г. до 2016г. също така не са установени действия чрез които
да се демонстрира намерение имота да се държи като свой ,нито пък че се
държи за другиго – за сина и .
При това следва да се има предвид ,че няма законова презумпция , че
законният представител на малолетния владее /ако условно да приемем ,че е
имало такова владение / един недвижим имот за представлявания от него
малолетен ; напротив презумпцията на чл. 69 ЗС е ,че владелецът държи
вещта като своя ,докато не се докаже ,че я държи за другиго.По делото не се
установява майката на Б. П. да е демонстрирала намерение да свои имота за
своя малолетен син. Нещо повече ,от представените по делото
пълномощни,дадени от П. П. за разпореждане с имота се вижда ,че тя е
подготвяла придобиване на процесния имот изцяло от самата нея чрез
прехвърлителна сделка, а не за прехвърляне на имота на сина им Б..
След смъртта на П. П. през 2016г. също така не са установени действия от
страна на В. М. ,сочещи промяна в намерението с която упражнява
фактическа власт върху имота , а именно-да е започнала да свои имота за
сина си Б. П. и това да е демонстрирано по отношение на другите наследници
по закон на починалия П. П.. Извършеният по инициатива на В. М. ,след
смъртта на П. П. ремонт на капаците на покрива на къщата е действие на
обикновено управление и също така не демонстрира категорично промяна в
намерението с което се държи имота и в никакъв случай не е действие по
отблъскване на владението на другите наследници на П. П. .
След навършването на 14 годишна възраст -непълнолетие /което е станало
на ***г. / Б. П. вече би могъл да изяви воля да свои имота ,но отново по
делото не са установени извършени от него и със потвърждаваща ги
съпътстваща воля на майка му, действия ,които да се противопоставят на
останалите наследници по закон –децата от брака на П. П. с В. П. П..
Действително Съдебната практика допуска възможността един
съсобственик да придобие по давност дялове от общия недвижим имот,
принадлежащи на останалите съсобственици, съответно на техните
наследници. Според р. № 239 от 29.05.1996 г. по гражд. д. № 91/96 г. на I г.о.
на ВС владението на един от наследниците над имот, който още не е разделен,
се счита, че е за сметка и на другите наследници по отношение на техните
части. Наследникът може да измени основанието на владението, като
започне да владее само за себе си. Това желание за изключителна
собственост чрез изменение на основанието на владението,обаче , следва да
бъде външно обективирано и да не произтича само в съзнанието на
сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат
правото на останалите наследници върху техните части. Изменението на
основанието на владението следва да достигне до знанието на другите
наследници. Решение № 2831 от 29.10. 1979 г. по гражд. д. № 1103/79 г. на I
г.о. на ВС дава допълнителни разяснения по въпроса в какви действия следва
да се изразява волята на един от наследниците да придобие по давност общия
6
имот. Щом като с откриването на наследството всички сънаследници са във
владение, за да може един от тях да придобие по давност имота, първо е
нужно той да отнеме владението на останалите. Ако всеки от сънаследниците
е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но само един от тях
го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на
останалите е било прекратено.Необходимо е сънаследникът да е извършил
такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите
сънаследници е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат
отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело владението върху
имота от останалите сънаследници, ако не ги допуска да го използват по
никакъв начин. Аналогичен е и случаят когато другите сънаследници не са се
опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва от него по начин,
който показва, че го счита за свой.
Такива действия ,като описаните по-горе , след откриване на наследството
на П. П. през 2016 г. и до завеждане на настоящото дело на 21.12.2021г. ,
които да са извършени от Б. П. и майка му В. М.,изобщо не се установяват от
доказателствата по делото.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира за правилен
извода на РС-Никопол ,че Б. П. не е станал единствен собственик по
давностно владение на процесния недвижим имот,поради което е отхвърлил
предявеният от него иск.
Касае се следователно до наследствен недвижим имот,който правилно е
допуснат до делба между страните по делото,като дяловете са определени
съобразно нормата на Чл. 5. (1) от ЗН „ Децата на починалия наследяват по
равни части.“,както и нормата на чл. 9. (1) от ЗН „ Съпругът наследява част,
равна на частта на всяко дете“ при квоти по 1/6 ид.част за всеки от шестимата
съделители .
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на Никополски районен съд следва да бъде потвърдено. Водим от
горното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 36/ 13.04.2023г., постановено по
гр.д.№ 671/ 2021г. на Никополски районен съд.
ОСЪЖДА Б. П. П. от гр. Г., ЕГН:**********, да заплати на въззиваемите
М. П. П. от гр.Г., ЕГН: **********, И. П. П. от гр.Г., ЕГН: **********, Г. П.
П. от гр.Г.,ЕГН: **********, Б. П. П. от гр.Г., ЕГН:**********, В. П. П. от
гр.Г., ЕГН: ********** направените от тях деловодни разноски за
производството пред ПлОС в размер на 800лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8