Определение по дело №65/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 117/22.10.2009г., постановено по Г.д.№ 154/2008г. Девинският районен съд е допуснал делба между А. А. Н. с ЕГН *, К. А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. № 1, З. А. Ш.от Г.Д., обл.С., У.С. П. № 8 и Т. Е. Д. от Г.Д., У.Б. № 3 ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: УПИ в кв.11 по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м., при граници: изток – УПИ на наслед. на Ф. Б. и УПИ – Н. К., от запад УПИ на С. Л. М. и Р. Л. М., от север- улица и от юг- УПИ І- на Д. С. М., ведно с построените в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 72 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв. м., ПРИ КВОТИ: по 6/9 идеални части за Т. Д.; по 2/9 идеални части за А. Н.; по 1/9 идеални части за К. С. относно недвижим имот, представляващ УПИ , в кв. по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м.; по 15/18 идеални части за Т. Д., по 2/18 идеални части за А. Н., по 1/18 идеална част за К. С. по отношение на построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 72 кв.м.; по 15/18 идеални части за Т. Д., по 1/18 идеални части за всяка от тях - А. Н., К. С. и З. Ш. относно построения в имота гараж със застроена площ от 24 кв. м. Със същото решение е отхвърлил предявеният иск от А. А. Н. с ЕГН * и К. А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. № 1 против З. А. Ш.от Г.Д., обл.С., У.С. П. № 8 и Т. ЕЗНАКОВНА Д. от Г.Д., У.Б. № 3 да допускане до делба на стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м. върху УПИ в кв. по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м., при граници: изток – УПИ на наслед. на Ф. Б. и УПИ – Н. К., от запад УПИ на С. Л. М. и Р. Л. М., от север- улица и от юг- УПИ на Д. С. М. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, ОТМЕНИЛ е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот- констативен № , том , рег. № , дело № . по описа на ДРС В ЧАСТТА по отношение нажилищната сграда за разликата от признатите квоти по 1/9 идеална част за всяка една от тях - А. Н., К. С. и З. Ш. до полагащата се 1/18 идеална част за всяка от тях КАТО НЕПРАВИЛНО ПОСТАНОВЕН, ОТМЕНИЛ е и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 004, том , рег. № , дело № . по описа на ДРСВ ЧАСТТА по отношение нажилищната сграда за разликата от признатите квоти 1/9 идеална част за А. Н. и З. Ш. до полагащата се 1/18 идеална част за всяка от тях КАТО НЕПРАВИЛНО ПОСТАНОВЕН и еПОСТАНОВИЛ в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заинтересованата страна Т. Д. да предприеме необходимите действия по вписване пред Служба по вписванията при ДРС на горните обстоятелства за частичната отмяна на горецитираните нотариални актове.

Решението е обжалвано в срок отА. А. Н. и К. А. С., чрез пълномощника им А.Е. Р. с оплакване за недопустимост, в частта му, с която е отменен частично нот.акт за дарение № ,т.,рег.№ , д.№ г., а в частта му, с която са определени квотите на съделителите, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на стопанската сграда и в частта, с която е отменен частично констативен нотариален акт № ,т.,рег.№ ,д.№ г. се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованоС.Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между различните придобивни способи и неправилно е приел, че след като е закупил дворното място през г. и то е станало лична собственост, М. Д. е започнал да владее и построената от него жилищната сграда преди сключването на граждански брак, но тъй като придобивната давност е изтекла по време на брака през 1998г., когато се е снабдил с нот.акт № ,т., д.№ г., жилищната сграда е станала семейна имуществена общност с Т. Д.. Твърди се, че след като е собственик на дворното място, придобито чрез правна сделка и след като е построил жилищната си сграда, М. Д. е станал нейн собственик по силата на приращението на основание чл.92 от ЗС още преди да е сключил граждански брак с Т. Д., поради което не е било нужно да доказва собствеността си чрез давностно владение и снабдяването му с нотариален акт № ,т., д.№ г. за собственост по давност на жилищната сграда не променя вече придобитата по приращение собственост преди сключването му на брак с Т. Д.. Твърди се още, че дори да се приеме като придобивен способ давностно владение, то 10-годишния срок на владение е изтекъл много преди сключването на брак, поради което е налице нарушаване на материалния закон и неправилно съдът е отменил частично констативен нот.акт № ,т.,рег.№ ,д.№ . Неправилно са определени квотите както за жилищната сграда, така и за допуснатия до делба гараж по изложените вече съображения. Твърди се също, че неправилно съдът е отхвърлил иска за делба на стопанската сграда, като е приел, че не е доказано нейното съществуване, без да съобрази, че от представената скица-виза от г. е видно, че стопанската сграда е нанесена в устройствения план, което е доказателство за съществуването й, а това се установява и от свидетелските показания. Ако е ститал, че това обстоятелство не е доказано на основание чл.146,ал.2 във вр. с чл.7,ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е следвало да укаже, че за това обстоятелство не се сочат доказателства. С оглед на това, постановявайки решението си при неизяснена фактическа обстановка районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Недопустимо районният съд е отменил частично нот.акт за дарение № ,т., рег., д.№ г., тъй като по реда на чл.537,ал.2 от ГПК могат да бъдат отменяни само констативни нот.актове, но не и такива, с които е удостоверена правна сделка. Поради което молят да бъде обезсилено обжалваното решение в тази част, а в останалата обжалвана част бъде отменено като се допусне съдебна делба при квоти 2/3 ид.части за Т. Д., 2/9 ид.части за А. Н. и 1/9 ид.част за К. С. от жилищната сграда със застроена площ от 72 кв.м., стопанска сграда със застроен аплощ от 18 кв.м. и гараж със застроена площ 24 кв.м., всички построени в УПИ , в кв. по плана на Г.Д., при описаните граници и алтернативно при квоти 2/3 ид.части за Т. Д. и по 1/9 ид.част за А. Н., К. С. и З. Ш. единствено от стопанската сграда и гаража.

В отговора на въззивната жалба, подаден от Т. Е. Д., чрез пълномощника й А.М. М., се навеждат доводи, че неоснователно жалбоподателите твърдят, че наследодателят М. Д. е бил собственик на жилищната сграда и гаража по силата на приращението, като собственик на земята, върху която са построени, като се пропуска като способ за придобиване на право на собственост давностното владение, въз основа на което тя е придобила право на собственост в ид.части върху жилищната сграда и гаража. Твърди се също, че обжалваното решение не страда от пороци е и постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства и направени възражения, поради което моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбоподателите А. А. Н. и К. А. С. лично и чрез пълномощника си А.Е. Р. поддържат жалбата си.

Въззиваемата З. А. Ш. лично изразява становище, че жалбата е основателна.

Въззиваемата Т. Д. чрез пълномощника си А.М. М. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

С. о. с. като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се оспорва, че М. А. Д. е починал на . и е оставил като свои законни наследници съпругата си Т. Е. Д. и трите си сестри З. А. Ш., А. А. Н. и К. А. С., видно от представеното по делото удостоверение за наследници № г. Не се оспорва също, че наследодателят М. А. Д. и Т. Е. Д. са сключили граждански брак на г., което се установява от удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ- № г.Следователно след като наследството е открито след повече от 10 години от сключването на брака съпругата Т. Д. съгласно чл.9,ал.2,изречение І от ЗН следва да получи 2/3 ид.части от наследството, а сестрите на наследодателя общо 1/3 ид.част или по 1/9 ид.част всяка от тях.

С нотариален акт № т.,д.№ г. М. А. Д. е закупил от баща си А. И. Д. празно дворно място от 293 кв.м., представляващо парцел в кв.8а по плана на Г.Д.. От нотариален акт № ,т.,д.№ . се установява, че М. А. Д. е признат за собственик по реда на чл.483от ГПК/отм./ въз основа на давностно владение върху следния недвижим имот: жилищна сграда с изба и два етажа, със застроена площ от 72 кв.м., построена в собствено дворно място с площ от 293 кв.м.,видно от нот.акт № ., представляващо имот пл.№ , за който е отреден парцел в кв. по плана на Г.Д., идентичен с парцел в кв.8а по плана към г., при описаните граници.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. М., З. Г. и С. Ш. се установяна, че жилищната сграда е построена през г. и в нея от построяването й са живели М. Д. и родителите му А. и Н. Д. до смъртта си. Св.Г. К. също установява, че когато е дошъл да живее в квартала през 1971г. къщата е била вече построена и в нея са живели наследодателят и родителите му.

От представения по делото частен писмен договор от . е видно, че същият е сключен между наследодателя М. А. Д. и баща му А. И. Д., по силата на който М. Д. ще построи в палцел с площ от 293 кв.м. в кв.8 жилищна сграда на два етажа от свое име и за своя сметка като А. Д. се задължава да му помага с личен труд и средства според възможностите си, а срещу тази помощ М. Д. се задължава да му предостави първия жилищен етаж от сградата със съответните сервизни помещения за ползване със супругата му докато са живи.

Други доказателства или строителни книжа за построяването на жилищната страда не са представени, поради което основателно е направеното във въззивната жалба възражение, че наследодателят на основание чл.92 от ЗС е станал собственик на жилищната сграда много преди сключването на граждански брак през г. Съгласно цитираната разпоредба постройките са собственост на собственика на земята, освен ако е установено друго,т.е. по силата на приращението собственикът на дворното място става и собственик на построената в него жилищна сграда. В случая не е установено друго. При липса на строителни книжа и след като от показанията на разпитаните свидетели и на двете страни безспорно се установява, че къщата е построена през и оттогава до сключването на брак през .наследодателят е живял в нея, то безспорно в негова полза още към г. е изтекла 10-годишната придобивна давност и той е станал собственик на жилищната сграда и на това основание. Обстоятелството, че наследодателят М. Д. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през . не означава, че именно тогава е станал собственик. Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС.Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица и формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица. След като фактическият състав на чл.79,ал1 от ЗС е бил осъществен още към г. и към този момент 10-годишния срок на непрекъснато владение е бил изтекъл, то М. Д. е станал собственик на жилищната сграда още към този момент и неправилно районният съд е приел, че жилищната сграда е семейна имуществена общност, тъй като наследодателят се е снабдил с нотариален акт за нея по време на брака през . Съгласно чл.19 от СК/отм./ вещите придобити през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, като съгласно ал.3 съвместния принос се предполага до доказване на противното. В случая не е налице нито придобиване по време на брака, нито в резултата на съвместен принос, тъй като къщата е построена 25-26 години преди сключването на брак и наследодателят е станал нейн собственик много преди сключването на граждански брак. С оглед на това неправилно първоинстанционният съд е приел, че жилищната сграда е придобита по време на брака в режим на СИО и оттам неправилно са определени квотите на съделителите при допускането на делбата на жилищната сграда,поради което въззивната жалба е основателна в тази чаС.Както бе посочено по-горе съгласно чл.9,ал.2,изречение І от ЗН съпругата Т. Д. следва да получи 2/3 ид.части от жилищната сграда, а сестрите общо 1/3 ид.чаС.

От представения по делото констативен нот.акт № ,т.№ ,рег.№ ,д.№ . е видно, че трите сестри З. Ш., А. Н. и К. С. са признати за собственици на по 1/9 ид.част от дворното място с площ от 326 кв.м., представляващо УПИ в кв. по ПУП на Г.Д., ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м, състояща се от изба и два жилищни етажа. С нотариален акт № ,т.,рег.№ , д.№ г. З. Шопава е дарила на сестра си А. Н. нейната 1/9 ид.част от описания в нот.акт № имот още преди завеждане на иска за делба на г.

С оглед изложеното няма спор, че дворното място е било собствено на наследодателя преди сключването на граждански брак и правилно районният съд е допуснал съдебна делба за него при посочените квоти 6/9 ид.част за Т. Д., 2/9 ид.части за А. Н. и 1/9 ид.част за К. С. с оглед извършената преди завеждане на иска за делба прехвърлителна сделка за дарение с нот.акт № г. и в тази част решението като правилно ще следва да бъде потвърдено.

Неправилно са определени квотите на съделителите относно допуснатата до делба жилищна сграда и в тази част жалбата е основателна, а обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да се допусне съдебна делба на жилищната сграда между Т. Д., А. Н. и К. С. при същите квоти, както за дворното място - 6/9 ид.част за Т. Д., 2/9 ид.части за А. Н. и 1/9 ид.част за Карамфила С..

С оглед изложеното и така определените квоти на съделителите ще следва да бъде отменено като неправилно решението и в частта, с която на основание чл.537,ал.2 от ГПК са отменени констативен нотариален акт№ , т.№, рег.№ ,д.№ и нотариален акт за дарение № ,т.,рег.№ ,д.№ г.

Неоснователна е жалбата по отношение на допуснатия до делба гараж и в тази част решението е правилно и ще следва да бъде потвърдено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че гаражът е придобит по време на брака в резултат на съвместен принос и е станал на основание чл.19,ал.1 от СК/отм./ съпружеска имуществена общност, поради което при прекратяването й поради смъртта на единия съпруг 1/2 ид.част от гаража остава собственост на преживелия съпруг, а другата 1/2 ид.част на основание чл.9,ал.2, изречение първо от ЗН се разделя между преживелия съпруг и сестрите на наследодателя, като преживелият съпруг получава 2/3 ид.части от половината плюс другата половина или общо 5/6 ид.части от гаража, а трите сестри получават общо 1/3 ид.част от половината или общо 1/6 ид.част от гаража, като всяка от тях получава по 1/18 ид.чаС. В случая няма спор, че гаражът е построен по време на брака като видно от представените строителни книжа виза е издадена на г., проектът е одобрен на 08.05.1998г., а строителното разрешение е издадено на на името на М. А. Д.. Представени са и две фактути от г. за закупуване на бетон и превоз също на името на М. Д. От представеното извлечение от сметка от "Банка ДСК" ЕАД Г.Д. е видно, че Т. Е. Д. е взела кредит от 3000 лв. на който твърди, че е използван за построяването на гаража. Свидетелите Д.М. и Г. К. твърдят в показанията си, че подготовката за строителството на гаража е започнала преди сключването на брака като те са добивали дървен материал и са карали камъни, а по-късно са помагали при строителството. Твърдят още че плочата е излята през г. и тогава гаражът е завършен в груб строеж. Установяват, че за работа ги е извикал М. Д., като не им е плащал, а им е извършвал дърводелски услуги. Двамата свидетели не знаят с чии средства са закупувани материалите за гаража. Твърдят, че Т. Д. не е помагала на гаража, само е готвела на майсторите и работниците. Свидетелите З. Г. и С. Ш. твърдят в показанията си, че Т. Д. е организирала строителството на гаража, тя е наемала майстори и работници, тя е ползвала гаража от построяването му, тъй като е имала автомобил "В.", а М. не е имал кола. Твърдят, че Т. е имала бизнес, занимавала се е с търговия и е носила доходите в семейството, като тя е финансирала строителството на гаража, а М. по това време, ако е работил като дърводелец са му заплащали с ракия и казвал че строжът "не го интересува, да прави каквото иска/Т./". И двамата свидетели установяват,че гаражът е построен през г. Същото се установява и от заключението на назначената и изслушана СТЕ. По делото е представена и данъчна фактура № . за извършен годишен технически преглед на лек автомобил ГАЗ с рег.№ СМ АА на името на Т. Е. Д., както и решение №. по ф.д.№ /г. на ПОС, от което е видно, че Т. Д. е вписана в Търговския регистър като "К.-Т. Д." Г.П. Следователно правилен е изводът на районния съд, че гаражът като построен по време на брака със съвместен принос, видно от показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства, поради което е станал съпружеска имуществена общност и следва да се допусне до делба при посочените квоти 5/6 ид.части за съпругата и по 1/18 ид.част за трите сестри.

Неоснователна е жалбата по отношение на стопанската сграда.За съществуването на такава сграда в имота не са представени никакви доказателства. Неоснователно е твърдението, че от представената виза за строежа на гаража от . е видно, че стопанската сграда съществува. На скицата-виза /стр.21/ в парцел е нанесена само жилищната сграда и бъдещия гараж. Друго застрояване от скицата не се установява. Не се установява такова и на представената скица № г./стр.10/ от новата кадастрална карта. Никой от разпитаните свидетели не установява в имота да има построена и стопанска сграда. Няма твърдения кога и от кого е построена тази стопанска сграда. Стопанска сграда не е описана и в удостоверение за регулационно положение № ., издадено от Община Д.. Стопанска сграда не съществува нито в издадения нот.акт по обстоятелствена проверка № ,т., д.№ /г., нито в констативния акт № ,т.№, рег.№ ,д.№ . Единствено селскостопански обект с РЗС от 18 кв.м. съществува в представената данъчна оценка изх.№ ./стр.12/ , но същата се издава въз основа на подадена декларация и не представлява доказателсво за собственоС.С оглед на това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на стопанска сграда като недоказан и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

По направеното искане от А. Н. и К. С. по реда на чл.344,ал.2 от ГПК с оглед обстоятелството, че само Т. Д. ползва допуснатия до делба имот, което обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, ще следва Т. Д. да бъде осъдена да заплаща на А. Н. и на К. С. обезщетение за ползването на имота до окончателното извършване на делбата в размер на 30 лв. месечно за А. Н. и 20 лв. месечно за К. С. с оглед квотите, които притежават, а именно 2/9 ид.части от дворното място и жилищната сграда за А. Н. и 1/9 ид.част за К. и по 1/18 ид.част за двете от гаража, както и с оглед на пазарните наеми в Г.Д..

По изложените съображения С. о. с.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ., постановено по Г.д.№ . по описа на Д. районен съд, в частта му, с която е допусната делба между А. А. Н. с ЕГН *, К. А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. № 1, З. А. Ш.от Г.Д., обл.С., У.С. П. № и Т. Е.. от Г.Д., У.Б. № ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:УПИ по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м., при граници: изток – УПИ на наслед. на Ф. Б. и УПИ – Н. К., от запад УПИ на С. Л. М. и Р. Л. М., от север- улица и от юг- УПИ на Д. С. М., ведно с построените в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 72 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв. м., ПРИ КВОТИ: 6/9 идеални части за Т. Д.; 2/9 идеални части за А. Н. и 1/9 идеална част за К. С. от относно недвижим имот, представляващ УПИ , в кв. по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м. при описаните по-горе граници; 15/18 идеални части за Т. Д. и по 1/18 идеални части за А. Н., К. С. и З. Ш. от построения в имота гараж със застроена площ от 24 кв. м. и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от А. А. Н. с ЕГН * и К. А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. № 1 против З. А. Ш.от Г.Д., обл.С., У.С. П. № 8 и Т. Д. от Г.Д., У.Б. № 3 за допускане на делба на стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м. върху УПИ , в кв. по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м., при граници: изток – УПИ на наслед. на Ф. Б. и УПИ – Н. К., от запад УПИ на С. Л. М. и Р. Л. М., от север- улица и от юг- УПИ на Д. С. М. като неоснователен и недоказан, като ПРАВИЛНО.

ОТМЕНЯ решение № , постановено по Г.д.№ по описа на Д. р. с., в частта му, с която е допусната делба между А. А. Н. с ЕГН *, К. А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. № , и Т. Е.. от Г.Д., У.Б. № върху жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 72 кв.м., построена в УПИ , в кв. по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м., при посочените по-горе граници ПРИ КВОТИ15/18 идеални части за Т. Д., 2/18 идеални части за А. Н. и 1/18 идеална част за К. С., както и в частта, с която са отменени констативен нот.акт № , том , рег. № , д. № . по описа на ДРС в частта по отношение нажилищната сграда за разликата от признатите квоти по 1/9 идеална част за всяка една от тях - А. Н., К. С. и З. Ш. до полагащата се 1/18 идеална част за всяка от тях и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № , том , рег. № , дело № г. по описа на ДРС, в частта по отношение нажилищната сграда за разликата от признатите квоти 1/9 идеална част за А. Н. и З. Ш. до полагащата се 1/18 идеална част за всяка от тях, както и в частта, с която е постановено в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заинтересованата страна Т. Д. да предприеме необходимите действия по вписване пред Служба по вписванията при ДРС на горните обстоятелства за частичната отмяна на горецитираните нотариални актове, като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба между А. А. Н. с ЕГН *, К.А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. № и Т. Е.Д. от Г.Д., У.Б. № върху жилищна сграда, състояща се от изба и два жилищни етажа със застроена площ от 72 кв.м., построена в УПИ в кв. по плана на Г.Д., обл. С. с площ от 326 кв.м., при описаните по-горе граници ПРИ КВОТИ: 6/9 идеални части за Т. Д.; 2/9 идеални части за А. Н. и 1/9 идеална част за К. С..

ОСЪЖДА Т. Е. Д. от Г.Д., У.Б. № да заплаща на А. А. Н. с ЕГН *, К. А. С. с ЕГН * – и двете с адрес за призоваване Г.С., У.Г. Д. обезщетение за ползването на допуснатия до делба имот на основание чл.344,ал.2 от ГПК до окончателното извършване на делбата в размер на по 30 лв. месечно на А. А. Н. и по 20 лв. месечно на К. А. С.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: