Р Е Ш Е Н И Е  №137

 

гр.Русе, 03.02.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  2305/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0001420/18.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „Строител“ООД, с ЕИК *********, за нарушения : 1- на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП ; 2- на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. 

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от представляващия ю.л.-жалбоподател А.З., която е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление, твърди, че то е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.09.2019г., служители на ОО“АА“-Русе извършили комплексна адм. проверка на ю.л.-жалбоподател „Строител“ООД, с ЕИК *********, притежаващо лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБългария, при която установили според АУАН и НП следните две нарушения /цит./ :

1.„Транспортното предприятие е допуснало водачите М. С. М. и Е.С. Р. да бъдат без удостоверение за психологическа годност“.

2. „Транспортното предприятие е допуснало назначените водачи С. К. М. И.В. И. да бъдат без карта за квалификация на водача“.

За посочените две нарушения е съставен АУАН бл.№ 268645/13.09.2019г., а впоследствие  е издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.Ю.С.. В показанията си пред съда, същият пресъздава констатациите отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

 При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.

По т. от Наказателното постановление

Съдът намира, че НП в тази му част е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които са ограничили правото на защита на дружеството.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, предвиждащ следното: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1, от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.“.

Санкционната норма, приложена в случая, е чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева.“.

В конкретния случай правните норми, описващи състава на конкретно нарушение са бланкетни си служат с общи и абстрактни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти и спрямо широк кръг адресати. При съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление обаче задължение на административния орган е тези общи понятия да бъдат запълнени с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Това изискване не е изпълнено от АНО при описание на процесното нарушение по т.1 от наказателното постановление, тъй като не са посочени каквито и да било факти и обстоятелства, които да доказват обективните признаци от така посочените квалификации на нарушението.

В Наказателното постановление е посочено, че дружеството притежава лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р.България и като транспортно предприятие е допуснало водачите М. С. М. и Е.С.Р. да бъдат без удостоверение за психическа годност.

Относно изискванията за психологическа годност разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП препраща към разпоредбите на три нормативни акта, като в случая нито един от тях не е свързан с посоченото нарушение, за да може да се прецени дали е налице така описаното нарушение.

Съгласно чл.152, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на МПС и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари.

За да се прецени какви са изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1,т.2 от ЗДвП е необходимо да се установи какви конкретни превози извършва търговецът - дали това е обществен превоз натовари или превоз за собствена сметка. Същото е необходимо, тъй като изискванията по отношение на психологическата годност за двете категории превози съществено се различават, т.к. ако се касае за извършване на превоз за собствена сметка, такива изисквания липсват съгласно чл.87 от Наредба № 33/1999г. на МТ. Този текст изисква водачът на автомобил за обществен превоз на товари да притежава удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.

След като административният орган твърди, че дружеството извършва само обществен превоз на товари, то задължително следваше да формулира и правилната квалификация, за да може ю.л.-жалбоподател да организира защитата си. Нарушението е описано без каквито и да било фактически белези, които да могат да бъдат свързани с посочената квалификация. В чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП има само изискване за психологическа годност на водачите и за да може дружеството да бъде санкционирано само по тази квалификация следваше АНО да опише ясно и точно фактите, които доказват липсата на психологическа годност на двамата служители и тогава вече следваше нарушението да се квалифицира по чл.18, т.3 от Наредба № 33/1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ - водачите да са психологически годни по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Съгласно санкционната норма на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП са посочени две форми на изпълнителни деяние : първа - още при „назначаване“ на работа водачът да не отговаря на съответни изисквания по ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и второ - при „допускане“ такъв  водач, той да управлява.

В наказателното постановление изпълнителното деяние е описано: “…допуснало да бъдат без удостоверение за психологическа годност…“. При установяване на липса на такова удостоверение не е нарушение по закона, а в случая няма никакви доказателства към коя дата е назначено всяко от лицата /евентуално първо изпълнително деяние/ или на коя дата са управлявали, къде, какви моторни превозни средства, какъв товар /обществен превоз или превоз за собствена сметка/, за да е евентуално налице второто изпълнително деяние.

Така описаното деяние с неговите фактически белези по т.1 от НП и липсата на описание на обстоятелствата - време, място, начин на извършване, предвид задължителното препращане към други нормативни актове /тъй като чл.7а има бланкетен характер/ възпрепятства възможността на жалбоподателя за адекватна и пълноценна защита. В НП е посочена само дата на проверката в сградата на административния орган, която дата не би могла да бъде дата на нарушението, предвид изложеното по-горе. Наличието на имената на водачите в списъка, само по себе си също не може да обоснове извършване на така описаното нарушение /каквото законът въобще не предвижда/. Тези лица са имали преди това изследвания за психологическа годност и удостоверения и са в списъка предвид срока, за който се извършва проверката - една година назад.

Този лиценз е и на основание чл.12б от ЗАвП, т.е. касае управление на МПС с допустима максимална маса над 3,5 тона. В тази връзка административният орган също е следвало да посочи факти, които да обосновават извод, че лицата са управлявали конкретно превозно средство, отговарящо на изискванията на чл.12б от ЗАвП, дата на управление, вида на товара, място на управление, за да се прецени от съда и местната компетентност на органа.

Санкционираното лице /в случай ю.л./ трябва да може да се защитава пълноценно в адм. производство - по конкретни факти, които АНО твърди, че са налице за извършено съставомерно нарушение, от АНО следва да се посочи и каква е точната квалификация на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

По т.2 от Наказателното постановление:

Съдът намира, че НП и в тази му част е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които са ограничили правото на защита на дружеството.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, предвиждащ следното: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на МПС от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, 01, 01 + Е, О или 0+Е, само водачи, които отговарят на изискванията за квалификация на водача".

Санкционната норма, приложена в случая, е чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП: „Който назначи на работа ИЛИ допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева.“

Нарушението, за което е санкционирано дружеството е описано със следните обективни признаци: „Транспортното предприятие е допуснало назначените водачи С. М. и И.И. да бъдат без Карта за квалификация на водача.“.

В разпоредбата, която административния орган е приел, че е нарушена, единственото изискване е водачите да имат съответно Свидетелство за управление на МПС за посочените категории, но не и Карта за квалификация на водача.

Изискване за притежаване на карта за квалификация е регламентирано в други норми от закона и съответните наредби.

Тук отново следва да се подчертае, че санкционната норма на чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП сочи две форми на изпълнителни деяние: първа - още при „назначаване“ на работа водачът да не отговаря на съответни изисквания по ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и второ - „допускане“ на такъв водач да управлява ППС. Видно от приложения списък по преписката на делото водачите са имали съответната квалификация категория „С“ – И.И. от 1992г., а С.М. от 2010г., поради което не е налице нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП. Както към момента на назначаването, така и към момента на проверката двамата водачи са отговаряли на изискването да притежават свидетелство за правоуправление. Що се касае до втората форма на изпълнителното деяние на санкционната норма по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, то от фактическа страна следва да са налице констатации в наказателното постановление, че лицата са управлявали без да отговарят на някое от изискванията на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове, поради което НП по т.2 страда от съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, липсва каквато и да било точна, ясна прецизна правна квалификация на нарушението като фактически белези и то не би могло да се подведе под квалификацията на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП.

Предвид изложените съображения Съдът счита, че са налице законови основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по ЗАНН, посочени по-горе.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001420/18.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „Строител“ООД, с ЕИК *********, с което за нарушения : 1- на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП ; 2- на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. 

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :