№ 428
гр. Пловдив , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20215330200234 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014573 от
30.12.2020 г. на М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. И. С., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП..
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
по отношение на наложеното наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно, сочат се множество нарушения на процесуалните правила, както
и се твърди, че техническото средство е негодно.
Жалбоподателят В.С., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, представлява се от адв.Л.Л., който излага аргументи за
намаляване на наложеното наказание.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по делото.
1
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 05.09.2020 г. за времето от 01.00 часа до 03.00 часа автоматизирано
техническо средство – ТFR1-M с идентификационен номер 546 било
разположено в гр.Пловдив на бул. „Руски“ срещу №77 и контролирало
правилата за движение по пътищата и конкретно спазването на скоростта за
движение от водачите на моторни превозни средства в гр.Пловдив
преминаващи през контролирания участък в посока от север на юг.
Географските координати на които била разположено техническото средство
били с дължина 24.73333 и ширина 42.13333. Същото било от одобрен тип и
било преминало последваща проверка. В 01.33 часа през този участък
преминал лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ***, който бил заснет да
се движи със скорост 134 км/час при въведено ограничение на скоростта от
50 км/час. Това обстоятелство било документирано с клип № 20131. На
08.09.2020 г. бил съставен протокол за използване на атоматизирано
техническо средство и били свалени от паметта на техническото средство
заснетите клипове. На 07.12.2020 г. бил призован жалбоподателят В.С. във
връзка с установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който попълнил
декларация, че на дата 05.09.2020 г. той е управлявал заснетия лек автомобил,
негова собственост. На 07.12.2020 спрямо В.С. бил съставен АУАН с номер
909003 от св.С.Б.а – ** при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив за наришение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, след като на нарушителят бил
показан клипа заснет от техническото средство. Съставеният АУАН бил
подписан от В.С. без отбелязвания дали има възражения. В съставения АУАН
били посочени двама свидетели – С.С.Я. и З.Н.Г., като се сочел за адрес
адресът на месторабота и се сочели техните ЕГН. Въз основа на съставения
АУАН било издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие, разпитан като свидетел, полицейският
служител С.Б.а, която сочи въз основа на какво е съставила предявения и
АУАН, като сочи липса на конкретен спомен именно за съставения АУАН, но
потвърждава след предявяване че тя е съставила този АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, снимков
материал, протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип,
протокол от проверка на техническото средство от 13.03.2020 г., справка
АНД за нарушител, оправомощителни заповеди, декларация от 07.12.2020 г.,
декларация от 07.12,2020 г., инструкция за експлоатация на мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, писмо от
Община Пловдив за справка по ЕГН на свидетел сочен в съставения АУАН,
както и от показанията на св. С.Б.а, които съдът кредитира като логични,
обективни и непротиворечиви и същите не се оборват от други доказателства
по делото.
2
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано
осъществяването на визираното в НП нарушения по чл.21, ал.1, от ЗДвП
доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на
05.09.2020 г. в 01.33 часа жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. „Мерцедес
С 500“ с рег. № *** по бул. „Руски“ в гр.Пловдив със скорост от 134 км/час.
От тези факти може да се заключи, че е осъществено управление на МПС –
сочения по-горе лек автомобил с установената скорост от 134 км/час, която е
такава над законоустановената максимална скорост за движение от 50 км/час
в градски условия. Това пък се явява и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следва изрично да се отбележи, че техническото средство е отчело скорост от
138 км/час, но в полза на водачът е била приспадната техническата грешка от
3 %. Именно с оглед на това и съдът счита, че правилно е прието че реално
установената скорост на движение е била 134 км/час. За да приеме за
доказано, че е заснет именно соченият автомобил, а не друг съдът отчита
Инструкцията за експлоатация на техническото средство и приложените от
направения клип кадри, като се установява ясно каква е посоката на движение
спрямо лъча на камерата и на последователни кадри се вижда
приближаването именно на този автомобил, което е документирано с ясна
снимка на регистрационния му номер при време на заснемане от 2.2 секунди
от момента на започване на осъществяване на записа /видно от първите два
кадъра приложени по делото/. Ето защо и съдът счита, че са неоснователни
възраженията на жалбоподателят за това, че на клипа се виждат още
автомобили и не следва да се счита за доказано, че именно автомобилът на
жалбоподателят се е движил с такава скорост.
Не може да се счита, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен
в законоустановения срок, в него и в НП са дадени подробни описания на
извършеното нарушение. Няма как да се приеме, че с посочването единствено
на типа техническо средство и неговият идентификационен номер, без
изрично да се сочи че това е АТСС се нарушава правото на защита на
нарушителят и е дадено неточно описание на нарушението. Това е така, тъй
като в АУАН се сочи, че е изготвен клип със сочен номер – 20131 и същият е
бил предявен на водача /обстоятелство, което жалбоподателят и неговият
3
процесуален представител не са оборили в производството/. Ето защо и съдът
счита, че в АУАН и НП е дадено достатъчно подробно описание на
установените факти, за да стане ясно на нарушителят за какво нарушение се
санкционира и въз основа на какви доказателства е установено нарушението
му. С оглед на това и няма как да се приеме, че правото му на защита е
нарушено.
Що се касае до това дали техническото средство е следвало да бъде
използвано към датата на установяване на нарушението и годно ли е то, съдът
счита че липсват основания да се приеме, че техническо средство тип TFR1-
M с идентификационен номер 546 не е следвало да се използва към датата
05.09.2020 г. От доказателствата по делото се установява, че техническо
средство тип TFR1-M е имало издаден сертификат, че е от одобрен тип за
периода 24.02.2010 – 24.02.2020 г. Съгласно новелата на чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип се считат от одобрен тип. Именно такъв е случаят и с
техническо средство тип TFR1-M с идентификационен номер 546. Очевидно е
от доказателствата по делото, че към датата 24.02.2020 г. то е било годно за
употреба, а в последствие видно от Протокол 4-32-20 от дата 13.03.2020 г. по
отношение на него е била извършена последваща проверка и е установено, че
съответства на одобрения тип. В конкретния случай последващата дата на
преминатата последваща проверка спрямо датата на изтичане на
удостоверението за одобрен тип на технически средства тип TFR1-M не води
на извод, че към датата на установяване на нарушението 05.09.2020 г.
конкретното техническо средство не е било от одобрен тип. Това е така, тъй
като в сочената разпоредба от Закона за измерванията се изисква към датата
на изтичане на срока за валидност на одобрен тип техническото средство да е
годно за употреба и да се използва. Очевидно е, че това е така, като
валидността на предходната проверка не е била изтекла, поради което и
такава е направена на дата 13.03.2020 г., от която дата е започнал да тече нов
едногодишен срок, в който се счита че техническо средство тип TFR1-M с
идентификационен номер 546 съответства на одобрения тип. От самия
протокол пък безспорно се установява, че именно това техническо средство е
било обект на проверката, а не друго такова. Доколкото се установява, че
именно то е използвано на дата 05.09.2020 г. и се установява идентичност на
използваното и посоченото за използвано в АУАН и НП техническо средство,
съдът счита че няма основание да се приеме, че то е било от неодобрен тип
или че към датата на установяване на нарушението е използвано друго такова.
С оглед на това и изложените в този смисъл възражения се считат за
неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че в конкретния случай нарушението
е установено при нарушаване на принципа, че никой не може да черпи права
от неправомерното си поведение. Това е така, доколкото установяването на
4
нарушението е осъществено от техническо средство, а не от полицейските
служители, поради което и техническото средство като неодушевен предмет
не може да осъществи нарушение на правилата за движение по пътищата не
зависимо дали е монтирано в полицейски автомобил, който е неправилно
паркиран. Безспорно установено е, че техническите средства от този тип не
изискват участие на полицейски служител при установяване на нарушенията,
поради което и няма как да се счита за нарушен този принцип сочен от
жалбоподателят и да се приеме някаква провокация от страна на полицейски
служители към осъществяване на нарушението от жалбоподателят С..
Спазени са и изискванията за изготвяне на протокол за използване на
АТСС.
По отношение на другото възражение за нарушаване разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН съдът счита същото за неоснователно. От
доказателствата по делото се установява безспорно, че АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели, каквото е изискването и на закона.
Непосочването изрично дали това са свидетели на нарушението или само на
съставянето на АУАН не е от категорията нарушения, които да опорочават
процедурата по съставяне на АУАН до степен, в която съставения АУАН
следва да се счита за нищожен. Не е от тази категория и грешното посочване
на ЕГН на свидетеля по акта З.Н.Г., доколкото в АУАН се съдържат
достатъчно данни за индивидуализиране на лицето и призоваването му в
случай на необходимост.
С оглед на всички тези обстоятелсва съдът счита, че липсват основания
да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. С
оглед на това и няма как да се приеме, че в конкретния случай е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че
за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП констатирано в случая, санкцията е
правилно определена, като определянето размерът на същата зависи от
установената скорост, нормативно установен е начинът за изчисляване
размера на санкцията и наказващия орган няма възможност за
индивидуализация. С оглед на доказателствата по делото правилно е
определен размерът на наказанието глоба, а що се касае до наказанието
лишаване от право да се управлява МПС, което е кумулативно предвидено и
наложено в случая, то е определено в твърд размер и не подлежи на
индивидуализация.
Следва да се посочи, че нарушението според настоящия съдебен състав
не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсват
основания да се приеме, че обществената опасност на нарушението се
отличава със значително по-ниска степен в сравнение с останалите
5
нарушения от същия вид. Тази преценка не се променя от обстоятелството,
че спрямо нарушителят не са налагани и други санкции за осъществени
нарушения на ЗДвП, доколкото превишението на скоростта е толкова
значително, че създава многократно по-голяма опасност за причиняване на
сериозни последици при настъпване на инцидент.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото не е основателно направеното искане от
жалбоподателят за заплащане на направените разноски по делото. Доколкото
пък такова искане от въззиваемата страна липсва, съдът счита че няма как да
се присъдят разноски на същата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014573 от
30.12.2020 г. на М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. И. С., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6