РЕШЕНИЕ
№5026/*.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХV-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на 01 октомври 2014 година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. К.
при участието на секретаря Т.К. като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№17657 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от С. М. С. *** - ВАК
срещу В.М.С. - иск с правно основание чл.59 вр. чл. 36 от ЗЗД- за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8000евро, която сума ответницата е
получила от Ж.Я.Й. за сметка на ищеца и е следвало да ги върне /предаде/, което
е довело до нейното неоснователно обогатяване.
В исковата молба ищеца излага, че на 19.04.2012г. ответницата
В. С. в качеството на пълномощник на ищеца е трябвало да се срещне с Ж.Я.Й.. С
последната ищецът сключил договор за замяна на недвижими имоти, като по- късно
се договорили че прекратяват този договор по взаимно съгласие. Поради
прекратения договор заменителката Ж. Й. е следвало да
върне на ищеца сумата от 8000/ осем хиляди/ евро, които ищецът е дал съгласно
сключения договор за замяна. Излага, че ответницата, като негов довереник е
получила сумата от Ж. Й. със задължение да му я предаде, но до момента на
подаване на исковата молба, ищецът не си е получил сумата. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да върне на ищеца сумата от
8000/ осем хил./лева, с която неоснователно се е обогатила.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.1* от ГПК-
оспорва исковата претенция по основание и по размер. Депозира възражение, че
сключения на 19.04.2012г. Анекс към предварителен договор за замяна на
недвижими имоти е привиден и като такъв
е нищожен на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че същият прикрива
действително постигнато между страните съглашение Ж.Й. да изпълни задължението
си към С.С. на В.С., тъй като й прехвърлил вземането
си в полза на последната. С предаването на сумата на В. С., прикритото
съглашение е породило действието си съгласно чл. 17 ал.1 от ЗЗД. Поради това
излагат процесуалните представители на ответницата че ответницата не дължи процесната сума и и
искът срещу нея се явява неоснователен.
Предявява насрещен иск за осъждане на С.М.С. да
заплати в полза на В.М.С. сумата от 10119,99лв, -представляваща обезщетение за
ползване на собствения й недвижим имот в
гр. В., ул.”С. П.”№*, пердставляващ самостоятелен
обект с площ от 23,90кв.м. ведно с 5 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор
10135.1501.767 за периода от 26.07.2011г. до 05.09.2013г. и сумата от
78,87лева- лихва за забавено плащане за периода от 14.01.2014г. до
10.02.2014г.; както и сумата от 10725лева, представляваща левовата
равностойност на 5500евро дължима по запис на заповед от 16.08.2010г.от С.С. *** и сумата от 2439,95лева- лихва за забавено
плащане за периода от 16.08.2011 до
10.02.2014г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 1* от ГПК ответника по насрещния иск
оспорва го, моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В проведеното открито с.з.
процесуалните представители поддържат исканията направени по главния иск и по
насрещния такъв.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено
следното:
По предявения главен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД-
По делото е представен НА за замяна
на недвижими имот № 166/2011г., от който се установява, че на 21.09.2011г. е извършена
замяна на недвижими имоти между ищеца С.С. и трето
лице за спора Ж.Й.. Предвид неравностойността на двата недвижими имота, между
страните е бил сключен Анекс на 19.04.2012г. към предварителния договор, с
който Ж.Я. се е задължила да заплати на С. С. сумата от 8000евро. Парите Ж.Я.,
чрез сина си М.В. Т. е превела по сметка
на пълномощника на ищеца В. С.- ответник в настоящото производство.
Твърди в исковата молба ищецът, че
именно тази сума ответницата не му е предала, след като я е получила от Ж.Я..
От събраните по
делото гласни доказателства, които съдът цени досежно частта за отношенията
между страните, става ясно, че между ищеца и ответницата са били налице
облигационни отношения. Безспорно се установи, че ищецът С.С. е
сключил с трето за спора Ж.Й. Договор лице за замяна на недвижими имоти. Не е
спорно между страните, че в резултат на извършената замяна, С. С. е следвало да
получи разликата между негово жилище и жилището на Ж.Й.. В депозирания в
едномесечния срок писмен отговор ответната страна е възразила срещу така
предявената искова претенция, като неоснователна. Ж.Й. е била предупредена, а
това се доказа и от гласните доказателства на свидетелката пред съда, че тя ще
изпълни задължението си към С.С. на В. С., тъй като е
прехвърлил вземането си в полза на последната.
По делото са предявени насрещни
искови претенции – за осъждане на С.С. да заплати
на В. С. сумата от 10119.99лева- представляваща обезщетение за ползване на
собствения на В. С. недвижим имот, находящ се гр.В.,ул.”С.
П.”№* ет.5 с площ от 29.90кв.м. за периода от 26.07.2011г. до 05.09.2013г.,
както и сувмата от 78,87лева- представляваща лихва за
забавено плащане от 14.01.2014г. до 10.02.2014г. ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещния иск- 10.02.2014г до окончателното изплащане
на сумата. Предявен и иск срещу С. С. за осъждането му да заплати на В. С.
сумата от 10725лева, представляваща левовата разностойност
на 5000евро, дължима по запис на заповед от 16.08.2010г. ведно със сумата от
2439,95лева- представляваща мораторна лихва за
забавено плащане от 16.08.2011г. до 10.02.2014г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещия иск 10.02.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
По делото е представен НА№ * т.І
рег.№ * дело № */*г. на Нотариус Р. К., от който е видно че ответницата е
закупила недвижим имот, представляващ таванско помещение №1, находящо се в гр.В.,ул.”С. П.”№* ет.5 с площ от 29.90кв.м.
Твърди в писмения отговор на исковата молба ищцата по насрещния иск В. С., че
още в деня на покупката на имота С.С. и е поискал да
го ползва срещу сумата от 400лева на месец, считано от 26.07.2011г. и е
настанил там своя брат Владимир М.С..Впоследствие и видно от представените
писмени доказателства, че В. С. е
продала имота, но за времето от 26.07.2011г. до 05.09.2013г. – времето
през което С.С. е ползвал имота непрекъснато. Предвид
на това на 16.08.2010г. С.С. като издател на Запис на
заповед се е задължил да плати неотменно
и безусловно на В. С. сумата от 5500евро или 10119,99лева- левова равностойност
на 16.08.2011г.
Представена е по делото Нотариална
покана до С.С. за издължаване с предоставен подходящ
срок, но плащане не е последвало.
По предявения насрещен иск Слачво С. прави възражение за погасена по давност правна
претенция на В. С..
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
неоснователен на избраното от ищеца правно основание – чл. 59 от ЗЗД.
Отговорността за
неоснователно обогатяване възниква при наличието на следните кумулативни
предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и особена връзка
между тях; обогатяването на ответника да е без основание т.е да липсва
облигационна връзка. Тази норма урежда задължението за връщане на престация, получена при пълна липса на правно основание за
разместването на имущественото благо, т. е. елемент от фактическия й състав е
липсата на договорна обвързаност между обеднилия и обогатилия се – 821-2008-ІІ
ГО на ВКС.
В настоящия казус не е
проведено главно и пълно доказване на този отрицателен факт, тъй като
представените по делото писмени доказателства, са индиция
за облигационно-правна връзка между страните, свързана с извършване на правно
действие. По делото липсва спор, че отношенията между ищеца и ответницата по
главния иск са възникнали с оглед извършена замяна от ищеца с трето за спора
лице на недвижими имоти. Няма между страните и спор досежно това, че ищецът С.С. е упълномощил ответницата Вегиния
С. да получи сумата от 8000евро. Не се спори от страните и факта,че при получаването
на сумата от В. С. при подписването на акнекса на
19.04.2012г. е присъствал и самият ищец Славоч С..
Не успя ищцовата страна по
пътя на пълното и главно доказване да установи разместване на имущество между
страните и то да е станало без основание, довело до обедняване на ищеца и
неоснователно обогтяване на ответницата.
По предявените насрещни искове се установи, че са
недоказани по следните съображения:
За претенцията за ползването
на имота от С.С., ищцата не успя при условията на
пълно и главно доказване да установи, че С.С. е
ползвал имота. От представените поделото писмени доказателства и от
свидетелските показания стана ясно, че имота го е ползвал братът на С.С.- Владимир М.С..
На следващо място от ищцата
по насрещния иск се твърди, че от 05.03.2013г. не е собственик на предоставения
за ползване недвижим имот, но едва с депозиране на писмения отговор на исковата
молба предявява исковата си претенция.
По предявената втора
насрещна претенция, съдът констатира, че така представения Запис на заповед от
16.08.2010г. е нередовен от външна страна. По
своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено
в законно установена писмена форма, с посочено в чл.535 от ТЗ съдържание. Записът
на заповед по своя характер е и ценна книга - документ, който съдържа
абстрактно менителнично волеизявление за задължаване
и материализира правата, които това волеизявление съдържа. За да има
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа установените в
разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя валидността на менителничния ефект. Съгласно
чл.536, ал.1 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в
чл.535 от ТЗ не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4.
В конкретния случай, ответникът по насрещния иск се
позовава освен на изтекла в негова полза погасителна давност и на липса на
реквизит посочен в чл.535, т.3 и 4 от ТЗ-„падеж и място на плащане”. Видно от
представеният запис на заповед е дописан текст след посочената сума за плащане,
въпреки че има нарочно определено от закона място за това. Така изписаният и
добавен текст съдът счита, че влияе на редовността на издаденият запис на
заповед, доколкото същия представлява обещание да се плати определена парична
сума. При него издателят поема задължението да плати само и единствено определена парична сума с изписан падеж и място на
плащане. Процесният запис на заповед не
съдържа всички кумулативни реквизити и
не е валиден. Строгата форма е съществено условие за действителността на
записа на заповед и ако не се съдържа едно от изброените в чл. 535 от ТЗ
съществени условия, няма менителнична сила. Съдебната практика приема, че нередовен запис на заповед може да служи като разписка, съгласно чл.77 от ЗЗД,, но не представлява запис
на заповед и не може да породи менителничният
ефект. В този
см. и Решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г., I т. о., ТК, Определение №
218 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1008/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 729 от 19.05.2003 г. на ВКС по гр.
д. № 1506/2002 г., V г.
о. и др.
От казаното до тук може да
се направи извода за липса на кумулативни предпоставки визирани в чл. 59 от ЗЗД. Това мотивира съда да приеме, че по
делото не е доказан отрицателният факт по чл. 59, от ЗЗД – за обедняване на ищеца по главния иск и
обогатяване на ответницата по същия, поради което искът следва да бъде
отхвърлен на посоченото основание, ведно с обусловената от този извод акцесорна претенция за законна лихва.
По предявените насрещни
искови претенции- съдът намира същите за неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото
досежно претендираните от страните разноски, съдът счита, че следва да останат
за страните така както са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.С. *** - ВАК
срещу В.М.С. - иск с правно
основание чл.59 вр. чл. 36 от ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000евро, която
сума ответницата е получила от Ж.Я.Й. за сметка на ищеца и е следвало да ги
върне /предаде/, което е довело до нейното неоснователно обогатяване, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.С.
насрещен иск срещу С.М.С.- за осъждане на С.С.
да заплати на В. С. сумата от 10119.99лева- представляваща обезщетение за
ползване на собствения на В. С. недвижим имот, находящ
се гр.В.,ул.”С. П.”№* ет.5 с площ от 29.90кв.м. за периода от 26.07.2011г. до
05.09.2013г., както и сувмата от 78,87лева-
представляваща лихва за забавено плащане от 14.01.2014г. до 10.02.2014г. ведно
със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск- 10.02.2014г до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан .
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.С.
насрещен иск срещу С.М.С.- за
осъждането му да заплати на В. С. сумата от 10725лева, представляваща левовата разностойност на 5000евро, дължима по запис на заповед от
16.08.2010г. ведно със сумата от 2439,95лева- представляваща мораторна лихва за забавено плащане от 16.08.2011г. до
10.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещия иск 10.02.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен е недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- В. в двуседмичен срок от уведомлението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: