№ 2507
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110104047 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване от Ж. Ж. К., ЕГН **********, адрес: ********** срещу ЦВ. Ц. Б., ЕГН
**********, адрес: ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.240 и сл. ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 14
700 евро, представляваща главници по неформални Договори за заем от 01.02.2019г.;
26.03.2019г.; 03.04.2019г. и 07.05.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба – 07.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението. В условията на
евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД да му заплати сумата в общ размер на 14
700 евро, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда.
Ищецът обосновава предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения: на
01.02.2019г.; 26.03.2019г.; 03.04.2019г. и 07.05.2019г. страните сключили неформални
договори за заем, като на посочените дати ищецът предоставил на ответника сумите от 4000
евро; 3000 евро; 1000 евро и 6700 евро. По силата на сключените договори, ответникът поел
задължение да върне заетите суми в общ размер на 14 700 евро. Към настоящия момент,
въпреки отправяните покани до ответника, заетите суми не били върнати. Невръщането на
заетите суми, представлява неизпълнение на задължението на заемателя по договора. В
условията на евентуалност, счита, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата в
общ размер на 14 700 евро, поради което същата подлежи на възстановяване, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска. Моли, предвид изложените съображения за
постановяване на положително решение по спора в негова полза.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131
ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по
допустимостта и съществото на предявените искове. Оспорва по основание и размер
исковете. Оспорва наличието на сключени между страните договори за заем. Твърди, че
претендираните суми само са преминали през банковата й сметка, но били предназначени за
трето лице /М.И.К./, който бил заемател по договорите. Сумите са му предадени чрез превод
в банковата му сметка в деня на постъпването им. В условията на евентуалност счита, че не
е настъпил падежа за връщане на сумите. Моли за отхвърляне на исковете.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените
позиции по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
1
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
В подкрепа на твърденията си, че претендираните суми, произтичащи от договори за
заем са предадени на ответника, ищецът представя потвърждение от Тарго Банк АД,
Дуисбург и справки от банкова сметка. От същите се установява, че ищцата е превела на
ответницата следните суми: на 01.02.2019г. - 4000 евро; на 26.03.2019г. - 3000 евро; на
03.04.2019г. - 1000 евро и на 07.05.2019г. - 6700 евро, с посочено основание - парични заеми,
които суми са получени от ответницата.
Представена е кореспонденция между страните, от която става ясно, че ответницата е
получила общо 14 700 евро от ищцата, но сумата следва да бъде върната от трето лице.
За доказване на твърденията, че претендираните суми са били предоставени от
ищцата в заем на трето лице - М.К., като сумите само са преминали през банковата сметка
на ответницата, е представена кореспонденция между ищцата и М.К.. Видно от същата
ищцата потвърждава, че е дала на посоченото лице заеми: на 01.02.2019г.-4000 евро; на
26.03.2019г.-3000 евро; на 03.04.2019г.-1000 евро и на 07.05.2019г.-6700 евро, които са били
преведени по сметка на Ц.. Освен посочените суми, на М.К. ищцата е предоставила и други
заеми, като общо подлежащите на връщане заети суми възлизат на 50 016 евро. Върнати са
14000 евро, като дължими остават 36 016 евро.
Представено е извлечение от сметка с титуляр ответницата, от което се установява, че
претендираните в настоящото производство суми са постъпили по сметка на ответницата, но
след това са преведени на получател С.К., с посочено основание договор за заем от
05.02.2019г..
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на
договора за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа
определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно,
че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав
включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.
Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя /Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай се твърди, че са сключени
договори за заем в устна форма, което не съставлява пречка за установяване на тяхното
наличие предвид на липсата на законово изискване за форма. Доказателствена тежест за
пълно и главно доказване на предаването на заемната сума като елемент от фактическия
състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от
доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за
връщане от заемателя, е доказване на договора /Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/.
В аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че между страните по делото не е възникнало правоотношение по договори за заем,
по силата на които К. е предоставила на Б. сумата в общ размер на 14 700 евро, които
последната се е задължил да върне. Постигането на съгласие между страните относно
предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, по делото не се
установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства. В този
смисъл възникването на права и задължения по договори за заем между страните не се
установява пълно и главно, доколкото договорът изисква предаване на определена сума и
поемане на задължение за връщането й на заемодателя.
Представените писмени доказателства установяват факта на предаване на парични
суми от ищеца на ответника, размера на сумите и точната дата на която са предадени.
Не се установи, ответницата да е поела задължение да върне сумите.
От представената ел. кореспонденция се установи, че задължението за връщане на
сумите е поето от трето за спора лице, като участието на ответницата в съглашението се
2
изчерпва с получаване на сумите от ищцата срещу задължение за предаването им на
заемателя М.К.. По делото липсват доказателства относно съгласието на ответника да върне
сумите, поради което и не се установява наличието на заемно правоотношение.
Въз основа на горното, съдът приема за недоказано съществуването на твърдяната
облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът дължи връщане на
заетите суми.
Ето защо съдът намира, че главният иск е недоказан и следва да се отхвърли.
Поради отхвърляне на главния иск, подлежи на разглеждане предявеният в усовията
на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД полученото без основание
подлежи на връщане.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на имущественото разместване между него
и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от
другата страна.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи съществуването на
основание да получи плащането, съответно да задържи сумата.
В настоящето производство е установено от представените писмени доказателства,
че ищцата е извършила парични преводи на ответника общо за сумата 14 700 евро. В
отговора на исковата молба ответникът е възразил, че сумата му е била предоставена от
ищцата, за да я предаде в заем от нейно име в полза на трето лице. Ответникът доказа това
свое възражение, а именно, че е получил от ищцата сумите, за предаването им в полза на
трето лице по възлагане от ищцата, т.е установи се наличие на основание за получаване на
сумата от ищцата.
Евентуалният иск подлежи също на отхвърляне.
Поради липсата на доказателства за действително извършени разноски от ответника,
такива не следва да се присъждат на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на обективно кумулативно съединяване от Ж.
Ж. К., ЕГН **********, адрес: ********** срещу ЦВ. Ц. Б., ЕГН **********, адрес:
********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 14 700 евро,
представляваща главници по неформални Договори за заем от 01.02.2019г.; 26.03.2019г.;
03.04.2019г. и 07.05.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
07.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Ж. К., ЕГН **********, адрес: ********** срещу
ЦВ. Ц. Б., ЕГН **********, адрес: ********** в условията на евентуалност иск с правно на
основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 14 700 евро, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба в съда, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3