Р Е Ш Е Н И Е №
260064
гр. Хасково, 02.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 1296 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.С.С., ЕГН **********, Х.Х.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН ********** против „Пластек” ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ с която се иска разпределение на ползването на съсобствения им недвижим имот, а именно УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда“ при граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица.
С определение № 260302 от 14.10.2020г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково е приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.212 ГПК от „Пластек“ ООД против Б.С.С., Х.Х.М. и Е.С.М., с който се иска да се признае за установено, че „Пластек“ ООД притежава 2 128/3 060 идеални части от правото на собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда“ при граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица, на основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност, както и че ответниците притежават 932/3060 идеални част от правото на собственост върху същия имот.
С определение № 260318 от 19.02.2021г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково, производството на основание чл. 130 от ГПК, е частично прекратено по отношение на предявения иск от „Пластек“ ООД, с който се иска да се признае за установено, че Б.С.С., ЕГН **********, Х.Х.М., ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН ********** притежават 932/3060 идеални части от правото на собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково, представляваща прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда“ при граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица.
По делото с вх.рег. № 271864/06.12.2021г. е постъпила молба от тримата ищци по първоначално предявения иск, с която молят съдебното производство да бъде прекратено, като правят отказ от предявения от тях иск. С протоколно определение от 08.12.2021г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково, влязло в сила на 29.12.2021 г. на основание чл.233 ГПК, производството по гр. дело № 1296/2020г. по описа на Районен съд – Хасково е прекратено, в частта на претенциите на Б.С.С. ЕГН **********, адрес ***; Х.Х.М. ЕГН **********, адрес *** и Е.С.М. ЕГН **********, адрес ***, с правно основание чл. 32, ал. 2 от ГПК.
С определение № 260016 от
18.02.2022г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково,
съдът е възобновил производството по делото, отменил е протоколните определения от открито съдебно
заседание на 26.01.2022 г. за даване ход на устните състезания по делото и за
обявяването им за приключени и е прекратил производството по гр.дело № 1296 по
описа на Районен съд – Хасково за 2020 г., по предявения от „Пластек” ООД, ЕИК *********,
против Б.С.С., ЕГН **********; Х.Х.М.,
ЕГН ********** и Е.С.М., ЕГН **********, инцидентен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.212 ГПК,
за признаване за установено, че „Пластек” ООД, ЕИК
********* е собственик на 2128/3060 идеални части от правото на собственост
върху процесния недвижим имот. С влязло в сила на
11.05.2022 г. определение № 247 от 18.04.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. №
202 по описа за 2022 г. на ОС Хасково, посоченото определение /определение
№ 260016 от 18.02.2022г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на
РС-Хасково/ е отменено като делото е
върнато на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ищците по първоначалния иск и ответници по приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск твърдят, че с ответника по първоначалния иск и ищец по приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, са съсобственици по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 09.12.2010г. на УПИ III, квартал 47, с площ 3060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на село Войводово, община Хасково, при граници: север УПИ I, юг: улица, запад: улица. Поземленият имот бил прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда“, поради което собствеността му била придобита при равни дялове на собственост за тримата съсобственици. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том IV, дело № 727 от 23.11.2006г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан в АВ акт № 14, том XXIV, дело № 542 от 23.11.2006г. ищецът Б.С. придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Масивна двуетажна административна сграда, застроена на площ от 180 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том V, дело № 753 от 27.11.2006г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан в АВ акт № 47, том XXIV дело № 5574 от 28.11.2006г. ищецът С. продал ½ идеална част от описаната административна сграда на Х.Х.М., който бил в брак с Е.С.М.. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том II, дело № 221 от 21.10.2003г. на нотариус с рег. № 078 от НК, вписан в АВ акт № 31, том XIII, дело № 2937 от 21.10.2003г. ответникът придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Масивна двуетажна пристройка, пристроена към двуетажна административна сграда, която пристройка била обособена като отделен самостоятелен обект, състояща се от заседателна зала и санитарни възли на първия етаж и четири стаи с коридор на втория етаж, със застроена площ от 410,52 кв.м. и разгъната застроена площ от 483,27 кв.м. Ищците поддържат, че описаните две сгради били построени върху процесния недвижим имот - УПИ III, кв. 47, като всяка от тях била самостоятелна. При закупуването на сградите съществувала топла връзка между тях на втория етаж, но през 2006г. била преградена чрез стена, с което е станало фактическото отделяне на сградите, съответстващо на документите за собственост. Съотношението на застроената площ на сградите било 18000:41052, а на разгънатата им застроена площ 36000:48327. Ищците посочват, че опитите им за постигане на съгласие с ответника за доброволна делба били неуспешни, а заведеният иск за съдебна делба пред Районен съд – Хасково бил отхвърлен с мотивите, че имотът представлява хоризонтална етажна собственост, поради което е неделим. Така претенцията им е била съдът да разпредели ползването на незастроената част от съсобствения с ответника недвижим имот, съобразно притежаваното право на собственост, а именно 2/3 идеални части за ищците и 1/3 идеална част за ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на искова молба. Ответникът по първоначалния иск не оспорва обстоятелството, че заедно с ищците е придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково. Уточнява обаче, че цялата продажна цена и разноските по сделката били заплатени от него. Намира за невярно твърдението на ищците за притежаваните квоти от страните в производството в съсобствеността, при които следвало да се извърши разпределението на ползването на процесната вещ. В тази връзка ответникът е предявил с отговора на исковата молба инцидентен установителен иск, с който цели да бъде установен действителният размер на притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху съсобствената вещ, чието разпределение на ползването се иска. Ето защо ответникът моли разпределението на ползването върху незастроената част от процесния недвижим имот да се извърши при квоти: 1718 кв.м. за ответника и 752 кв.м. за ищците, при използване на общия портал, обслужващ сградите.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал искова молба, с която се предявява инцидентен установителен иск против ищците, с които се иска да се признае за установено, че „Пластек“ ООД притежава 2128/3060 идеални части от правото на собственост върху УПИ III, а ищците Б.С.С., Х.Х.М. и Е.С.М. останалите 932/3060 идеални части от правото на собственост.
Ищецът по инцидентния установителен иск /ИУИ/ твърди, че е придобил правото на собственост върху процесните идеални части въз основа на правна сделка (договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 09.12.2010г.) и давностно владение. Посочва, че е бил добросъвестен собственик, редовно плащал данъците съответни на притежаваната от него идеална част. Същевременно в данъчната служба на община Хасково бил записан като собственик на 7/10 идеални части. По този начин се водил и по баланса на дружеството от датата на придобиването му. Ищецът по ИУИ твърди, че от 1994г. ползва сградата и терена, първоначално като наемател, а след 21.10.2003г. като собственик на сградата (придобита чрез покупко-продажба от ЗК „Войвода“). За производствената дейност осъществявана от ищеца по ИУИ било необходимо и използването на земята, върху която била построена сградата. Доколкото същата била държавна собственост били осъществени действия за придобиването й. Твърди се, че още от м. октомври 2003г. след закупуването на сградата ищецът владеел и земята, но едва след закупуването й от държавата на 09.12.2010г. това владение било законосъобразно.
В договора за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 09.12.2010г. не били посочени квотите, при които продавачите придобиват собствеността, но според ищеца по ИУИ те трябвало да следват основанието за придобиване на държавната земя, а именно идеалните части трябвало да съответстват на процентното съотношение на квадратурата, която всеки от тях притежавал в „Масивна двуетажна административна сграда“. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том IV, дело № 727 от 23.11.2006г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан в АВ акт № 14, том XXIV, дело № 542 от 23.11.2006г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том V, дело № 753 от 27.11.2006г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан в АВ акт № 47, том XXIV дело № 5574 от 28.11.2006г. ищците притежавали 180 кв.м., а според нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том II, дело № 221 от 21.10.2003г. на нотариус с рег. № 078 от НК, вписан в АВ акт № 31, том XIII, дело № 2937 от 21.10.2003г. ответникът – 483,27 кв.м.
Ищецът по ИУИ твърди, че при започване на процедурата пред министерство на земеделието и храните, чрез областна дирекция „Земеделие“ Хасково за закупуване на прилежащия терен към сградата по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ искането е било оставено без движение, а преписката върната с указания за уточняване на това кой съсобственик каква част от сградата притежава. Тогава било направено уточнение с вх. № 1564/20.10.2009г., в което страните били посочили, че ответникът, ищец по ИУИ, притежава 72,86 % от сградата, а ищците, ответници по ИУИ – 27,14 %. При това съотношение било поискано закупуването на прилежащия терен. В тази връзка ответникът посочва, че липсата на уточняване в договора не променя посоченото процентно съотношение, тъй като по законовия ред, по който недвижимият имот бил придобит, собствеността на земята следвала съотношението на съсобствеността на сградите, построени в нея.
По извършената продажбена сделка цената и разноските били заплатени изцяло от ищеца по ИУИ. Цената била в размер на 15 790 лева, режийните разноски – 315,80 лева и данък придобиване на земя – 410,54 лева. Ищецът по ИУИ уточнява, че поради незаплащане на припадащата се част от продажната цена, бил принуден да изпрати покана за доброволно изпълнение до ответниците по ИУИ.
В подкрепа на твърдението, че между страните е била постигната уговорка за размера на идеалните части, при които придобиват правото на собственост върху процесния недвижим имот, ищецът по ИУИ посочва, че размерът на съответната на ответниците по ИУИ част от продажната цена била изчислена на база припадащата им се част от земята, а именно 735 кв.м. чиста площ (без застроената сграда на 180 кв.м.), за него била изчислена чиста площ от 1675 кв.м. (без застроената сграда на 410 кв.м.). Съответно ответниците по ИУИ били заплатили 5037,14 лева от цялата продажна цена в размер на 15790 лева.
Ищецът по ИУИ твърди, че от закупуването на земята до сега единствено той осъществявал владение. Той стопанисвал неговата част от сградата и целия терен. Поради липса на установяване на владение от страна на ответниците по ИУИ не се налагало да им противопоставя своето. Ответниците изобщо не били посещавали имота и практически никога не били осъществявали реално владение върху него. Ищецът по ИУИ посочва, че всички подобрения в имота (изграждане на ограда с колове и мрежа, подходи, портална врата за вход, облагородяване с дървета и лози, косене) били направени от него. Ответниците нито са се противопоставяли на извършването на тези действия, нито са ги подпомагали финансово или физически. Посочените идеални части ищецът по ИУИ владял като собственик още от 09.12.2020г., декларирал ги е изцяло и заплаща дължимите местни данъци и такси за тях.
С тези мотиви иска да бъде признато за установено, че притежава 2128/3060 идеални части от правото на собственост върху УПИ III, квартал 47, по действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, община Хасково, област Хасково, одобрен със заповеди: за кадастрален план № 2073/49г., за регулационен план № 2073/49г. и № 1238/98г. с площ от 3060 кв.м., представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС, в регулация на село Войводово, община Хасково, при граници: от две страни улици, УПИ I, кв. 47 и УПИ II, кв. 47 на основание правна сделка и придобивна давност. Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание, ищецът по ИУИ поддържа предявения иск и моли за решение, с което да бъде уважен. Претендира и направените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор по инцидентния установителен иск единствено от ответника по него - Б.С.. Предявеният иск се счита за недопустим и неоснователен, тъй като се основавал на неверни твърдения. Същите изцяло се оспорват. От изложените обстоятелства не ставало ясно как ищецът по инцидентния установителен иск е стигнал до извода, че притежава 2128/3060 идеални части от правото на собственост върху УПИ III. Твърдението, че било установено владение върху поземления имот още през 2003г. и поради това посочените идеални части били придобити по давност също се оспорва, доколкото УПИ III представлявал държавна земя, а имоти държавна собственост не можели да бъдат придобивани по давност. Оспорва се и твърдението, че ответното дружество, ищец по ИУИ, е заплатило цялата продажна цена в размер на 15 790 лева при придобиването на процесното УПИ. От изготвена в друго съдебно производство експертиза се установявало, че ищецът по ИУИ е заплатил сума под 5000 лева, а ответниците по ИУИ сума в размер на 5037,14 лева. Ответникът по ИУИ отрича изложените обстоятелства за постигане на предварително съгласие за съотношението на идеалните части, при които процесният имот ще бъде придобит. Изразява се несъгласие с посоченото, че ответниците по ИУИ след придобиване на имота не са осъществявали владение, поради което не се налагало ищецът по ИУИ да им се противопоставя. Твърди, че осъществяваното държане от ищеца по ИУИ на техните идеални части от правото на собственост върху поземления имот не било преобразувано във владение. Липсвало манифестиране на промяната в намерението да държи като своя вещта.
С оглед направените възражения се моли ИУИ да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение № 260318 от 19.02.2021г., постановено по гр.д. № 1296 по описа за 2020г. на РС-Хасково, на основание чл.146, ал.3 ГПК и с оглед твърденията на страните относно фактическите обстоятелства са обявени за безспорни между страните и за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том IV, дело № 727 от 23.11.2006г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан в АВ акт № 14, том XXIV, дело № 542 от 23.11.2006г. ищецът Б.С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Масивна двуетажна административна сграда, със застроена на площ от 180 кв.м.; че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том V, дело № 753 от 27.11.2006г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан в АВ акт № 47, том XXIV дело № 5574 от 28.11.2006г. ищецът Б.С. е продал ½ идеална част от административна сграда на ищеца Х.Х.М.; че продадената ½ идеална част от Масивна двуетажна административна сграда е придобита в режим на СИО от Х.Х.М. и Е.С.М., сключили граждански брак на 09.01.2004г. и че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том II, дело № 221 от 21.10.2003г. на нотариус с рег. № 078 от НК, вписан в АВ акт № 31, том XIII, дело № 2937 от 21.10.2003г. ответникът „Пластек“ ООД е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Масивна двуетажна пристройка, пристроена към двуетажна административна сграда, която пристройка била обособена като отделен самостоятелен обект, състояща се от заседателна зала и санитарни възли на първия етаж и четири стаи с коридор на втория етаж, със застроена площ от 410,52 кв.м. и разгъната застроена площ от 483,27 кв.м.; че страните по силата на договора за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 09.12.2010г. са придобили правото на собственост върху УПИ III, кв. 47, с площ 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, община Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда“, при граници: север – УПИ I, юг – улица, запад – улица.
Страните са вписани като съсобственици на УПИ и на построените в него сгради в представената по делото скица на имота с № 308/25.03.2019 г., издадена от Община Хасково, Д„АГСИ“. За закупената от ищеца по ИУИ сграда е направена забележка в друга скица за имота с № 2651/16.11.2010 г., издадена от Община Хасково, Д „УТ“; а именно, че имотът по нотариален акт № 103/2003 г. представлява едноетажна сграда в източната част на УПИ и източната част от двуетажната сграда.
Съдът намира, че не следва да коментира останалите писмени и гласни доказателства по делото, както и заключението на назначените по делото съдебно – счетоводна и съдебно-техническа експертизи, доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че предявеният иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло, като съображенията за това са следните:
С оглед очертания между страните спорен предмет, преюдициален по отношение на предявения инцидентен установителен иск се явява въпросът „Представлява ли незастроената част от УПИ III, квартал 47, по действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, община Хасково, област Хасково обща част по предназначението си“. Ето защо преди да се произнесе по отделните искове съдът следва да се произнесе по този въпрос. В редица съдебни актове върховната инстанция е имала повод да разясни какъв е статутът на поземления имот, когато в него има построена сграда. Както е прието в Решение № 69 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 2935/2017 г. по описа на II гр. о. на ВКС когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти. В Решение № 99/13.01.2020 г. по гр. д. № 2789/2018 г. по описа на II гр. о. (и цитираните в него Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на ВКС, І г. о.) е прието, че обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той не е обща част на сградата. Според Решение № 51 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 2387/2019 г. по описа на II гр. о. на ВКС (и цитираните в него Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 2201/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 52/2012 г. на І г. о., Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ІІ г. о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 106 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г. о) застроен терен (урегулиран поземлен имот) е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Съгласно Решение № 43 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 2468/2019 г. по описа на I гр. о. на ВКС в момента на възникване на етажна собственост (придобиване на самостоятелните обекти в сградата от различни лица) теренът придобива статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като всеки от етажните собственици е и собственик на дворното място. В Решение № 165 от 3.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 98/2016 г., I г. о., ГК е разгледана хипотеза, при която собственик на терена не притежава отделен самостоятелен обект, като е прието, че в такива случаи дворното място не е изгубило самостоятелния си характер.
От прегледа на съдебната практика могат да се изведат следните постановки, свързани със статута на поземления имот при възникнала в построената в него сграда етажна собственост. На първо място основният принцип е, че земята, върху която сградата е построена, няма самостоятелно значение. На следващо място - при различни собственици на самостоятелни обекти в сградата, теренът губи самостоятелното си предназначение и се превръща в обща част. Това разбиране е доразвито, като е прието за необходимо незастроената част от дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, да принадлежи на всички етажни собственици, за да се приеме, че е обща част. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост, то теренът не е загубил самостоятелния си характер. Релевантният за преценка на тези обстоятелства е моментът на възникване на етажна собственост.
В случая по делото безспорно се установява, че страните са съсобственици на закупения от тях на 09.12.2010 г. - УПИ ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в регулация на с. Войводово, общ. Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна двуетажна административна сграда”, при граници: север - УПИ І, юг - улица и запад – улица, а по плана на селото, утвърден със заповед № 1238/19.10.1993 г., при граници на имота: изток - УПИ ІІ, запад – улица, север - УПИ І и юг – улица. Отпреди това те са собствениците и на построените в имота постройки, което всъщност е дало повод и за закупуването от тяхна страна на терена към тях. Ищецът по ИУИ – „Пластек“ ООД притежава построената в този УПИ - масивна двуетажна пристройка към двуетажната административна сграда, която пристройка е обособена като отделен самостоятелен обект, състояща се от заседателна зала и санитарни възли на първия етаж и четири стаи с коридор на втория етаж; със застроена площ от 410,52 кв.м. и с разгъната площ от 483,27 кв.м. Ответникът Б.С. притежава ½ ид.ч. от масивната двуетажна административна сграда, застроена на площ от 180 кв.м. върху същия УПИ; а останалите двама ответници – Х.М. и Е.М., в режим на СИО – другата ½ ид.ч. от същата сграда. Притежаваната от ищеца сграда представлява едноетажна сграда в източната част на УПИ и източната част от двуетажната сграда на ищците. Съществуването на други постройки със собственици, различни от страните в настоящото производство, нито се твърди, нито се установява по делото.
Всичко изложено до тук води до извода, че най-късно към 27.11.2006г. е възникнала етажна собственост по отношение на самостоятелните обекти, построени в процесния поземлен имот. Това от своя страна е довело до превръщане на незастроената част от терена в обща част, загубила самостоятелното си предназначение. Ирелевантни са според настоящия съдебен състав, доказателствата и фактите, установени от ищеца по ИУИ, обосноваващи придобивна давност за правото на собственост върху терена.
Тук следва да се посочи още, че в съдебната практика (Решение № 26 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 3226/2019 г. по описа на II гр. о. на ВКС, Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. по описа на II гр. о. на ВКС) е прието, че етажните собственици могат във всеки един момент с общо съгласие, при условия, допустими от закона, да променят общите части по предназначение, като те преминат в самостоятелна собственост на един или няколко съсобственика или трети лица, като общите по предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение не им е било дадено. Следователно за промяна предназначението на общите части е необходимо собствениците да са постигнали съгласие за преминаване на съответните общи части в индивидуална собственост на един от тях. Съдебната практика също е в насока, че разпределението на ползването не изключва предназначението на общи части. Нещо повече – допустимо е разпределение на ползването на общи части (напр. Решение № 147 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г. по описа на II гр. о. на ВКС). Предвид обаче десезирането на съда с този въпрос, следва да се приеме, че незастроената част от УПИ III, квартал 47, по действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, община Хасково, област Хасково, закупена на 09.12.2010г., се е превърнала в обща част още към този момент, следващ момента на възникване на етажната собственост.
Така по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи, че между страните е налице съсобственост върху поземления имот, че той е придобил собствеността върху 2128/3060 идеални части от правото на собственост върху терена на посочените от него правни основания, а в доказателствена тежест на ответниците е да установят твърденията си, че дяловете в общата част на дворното място са такива, каквито са посочени от тях в исковата молба. Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право, а с петитума на иска се сочи видът на търсената защита. Основанието при положителния установителен иск за собственост е твърденият от ищеца юридически факт, от който е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае по отношение на ответника съществуването на това право на собственост на ищеца, т. е. предмет на делото е претендираното от ищеца право на собственост.
Съобразно изложените
по-горе мотиви, съдът приема, че незастроената част от УПИ III, квартал 47, по
действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, община Хасково,
област Хасково, е обща част. Както е прието в практиката на ВКС – напр. Решение
№ 59/17.07.2019 по дело № 2214/2018 на ВКС, ГК, I г. о., положителен установителен иск е недопустим по отношение на дворно
място, което е в режим на етажна собственост. В тази хипотеза по силата на чл.
38 ЗС дворното място е обща част, затова действителните права на етажните
собственици следва да бъдат установени едновременно за всички в производство по
чл. 40 ЗС, какъвто не е настоящия случай. С оглед тези задължителни постановки
на върховната инстанция, съдът намира, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 2128/3060 идеални
части от правото на собственост върху процесния терен,
следва да се отхвърли изцяло, доколкото въпроса, касаещ
статута на общата част при хоризонтална етажна собственост е материалноправна пречка както за уважаване на иска за
делба, така и по аргумент на по-силното основание и в контекста на чл.40, ал.1
ЗС, тоест въпросите за приложимостта на чл.38, ал.3 ЗС и чл.40, ал.1 ЗС не
съставляват отрицателна процесуална предпоставка, от която зависи
съществуването на правото на иск и по този въпрос съдът следва да се произнесе
с решение като така разреши материалноправния спор. Този
извод следва и от мотивите на определение № 247 от 18.04.2022 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 202 по описа за 2022 г. на ОС Хасково.
С оглед изхода на
делото и изричното искане само от страна на
ответника Б. С. С. за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия
следва да се присъдят такива в размер на 600,00 лв. за възнаграждение за
адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие (л.80)
по предявения инцидентен установителен иск.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Пластек” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.
Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 48, представлявано от Емил Йорданов
Проданов - Управител, съдебен адрес:***, адв. И. ***,
против Б.С.С., ЕГН **********, адрес ***; Х.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.М., ЕГН **********,
адрес: ***, инцидентен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр. чл.212 ГПК, за признаване
за установено, че „Пластек” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №
48, представлявано от Емил Йорданов Проданов - Управител, съдебен адрес:***, адв. И. *** е собственик на 2128/3060 идеални части от
правото на собственост върху следния съсобствен
недвижим имот: УПИ ІІІ в кв.47 с площ от 3,060 дка, представляващ по парцеларния план на стопански двор на бивше ТКЗС в
регулация на с. Войводово, общ. Хасково, прилежаща площ към обект „Масивна
двуетажна административна сграда”, при граници: север - УПИ І, юг - улица и
запад – улица; а по плана на селото, утвърден със заповед № 1238/19.10.1993 г.,
при граници на имота: изток - УПИ ІІ, запад – улица, север - УПИ І и юг –
улица.
ОСЪЖДА „Пластек” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий” № 48, представлявано от Емил Йорданов Проданов - Управител, съдебен
адрес:***, адв. И. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Б.С.С., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес:***, адв. Ростислава
Жекова от АК - Хасково, сумата от 600,00 лв., представляваща направени разноски
по делото.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно с оригнала!!!!
Секретар: /П.Н./