Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 16.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №13865 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 412596 от 22.05.2018 г. на
СРС, II-ро Гражданско отделение, 163-ти състав е отхвърлен, като неоснователен
предявеният иск от Д.П. ЕООД, ЕИК ******** срещу ДЗИ- О.З.ЕАД, ЕИК ******** по чл.
79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 312.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от вида на пропуснати ползи – нереализирана
сума от посредничество за сключване на договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ с ЧСИ Д.С., настъпили в резултат на неизпълнението
на договор за застрахователно посредничество от 01.04.2010 г., определена като
дължимо комисионно възнаграждение съгласно приложение № 1 към договора като 20%
от застрахователната премия; ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 300.00
лв.
Срещу постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца, в която се излага, че решението на СРС е необосновано
и незаконосъобразно. Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Настоява се за отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване
на предявения иск, както и присъждане на разноски.
Изложени са правни
и фактически доводи, за това че пред първата инстанция са били събрани
доказателства, за това че ЧСИ Д.С. се е обърнала със заявление № 178694 за
сключване на договора за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ първо
към ищеца, като застрахователен брокер на ответното дружество, като при лимит
на отговорност 1200.00 лв. застрахователната премия е следвало да бъде 1330
лв., а не предложената от застрахователя 4070.00 лв. Според ищеца, именно
поради поведението на ответника му е причинена посочената имуществена вреда. Застрахователят
не е имал основание да предлага необосновано висока застрахователна премия.
Именно и поради това ЧСИ Д.С. се е обърнал към друг застрахователен брокер на
ответника в гр.Шумен, където при подадено последващо заявление с № 179024 е
получил предложение за застрахователна премия 1530.00 лв. при същия лимит на
отговорност и съответно е подписал договора за задължителна застраховка по
полица № 212516271000003/15.11.2016 г. Това според ищеца говори за
недобросъвестно поведение на застрахователя, който предлага различни застрахователни
премии към един и същи клиент за един и същ вид застраховка, заявки за която са
били изпратени от два различни застрахователни брокери.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не депозира писмен отговор. В подадено становище от
15.04.2019 г. заявява, че въззивната жалба е неоснователна по подробно изложени
съображения. Моли за потвърждаване на атакуваното съдебното решение и
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, но е неправилно.
За да се произнесе
по спора, съдът взе предвид следното:
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД.
За да възникне
задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се
установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение,
от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно
или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/,
настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти
трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание
за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.
Страните не спорят
и се установява, че с договор за застрахователно посредничество от 01.04.2010
г., застрахователят ДЗИ- О.З.ЕАД възложил на застрахователния брокер Д.П. ЕООД
извършване на застрахователно посредничество по см. на чл.153, ал.2 от КЗ /отм./
за сключване на застрахователни договори между потребители на застрахователни
услуги и застрахователя. В същият е предвидено, че застрахователния брокер
извършва застрахователно посредничество по писмено възлагане от потребители на
застрахователни услуги срещу възнаграждение, включено в застрахователната
премия и дължимо от застрахователя в размери и при условия на плащане посочени
в договора и приложенията към него.
В чл.25 от договора
страните предвидили, че застрахователят се задължава да предостави на
застрахователния брокер всички необходими материали /Общи условия, търговски
тарифи, указания и др./, както и да го снабдява с документи и формуляри,
необходими за осъществяване на дейността му. Според указаното в чл.26 от
договора, застрахователят е длъжен да информира своевременно застрахователния
брокер за нови продукти, кампании, ценови промоции и промени, касаещи условията
по съществуващите продукти.
В чл.22 страните
предвидили, че застрахователят дължи на застрахователния брокер възнаграждение,
когато в резултат на неговите усилия, доказани по безспорен начин, бъде сключен
договор за застраховка или събрана разсрочена вноска. Договорили, че възнаграждението
се определя като процент от събраната застрахователна премия по видовете
застраховки според приложение № 1. Предвидили, че комисионното възнаграждение
се изплаща след приет и одобрен отчет и приложена фактура в срок пет дни след
представянето й.
В чл.28 страните
предвидили, че застрахователят е длъжен при промяна на реда и начина на работа
със застрахователни посредници да информира своевременно брокера.
В чл.39 от договора
е предвидено, че страните се задължават взаимно да опазват търговския си
престиж, както и търговската тайна, станала им известна във връзка с условията
на застрахователните договори и преговорите по сключването им.
Страните не спорят
и се установява, че с договор за възлагане на застрахователни брокерски услуги
от 12.10.2014 г. ЧСИ Д.Й.С.с търговски адрес в гр.Пазарджик е възложила на
застрахователен брокер Д.П. ЕООД да посредничи професионално за сключване на
договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“.
Страните не спорят
и се установява, че на 01.11.2016 г. потребителя на застрахователната услуга Д.Й.С.,
като ЧСИ е подала заявление-въпросник по задължителна застраховка
„Професионална отговорност“, чрез застрахователния брокер Д.П. ЕООД и Главната
агенция на застрахователя ДЗИ в гр.Пазарджик, в която е посочила че предишните
й застраховки от посочения вид са били сключени със застрахователя ДЗИ в периода 18.11.2013 г.-18.11.2016 г. с лимити на отговорността 450000
лв./2013-2014 г. и 900000.00 лв. /2014 – 2016 г. В същото е посочена
информация, че са предявявани претенции за обезщетяване във връзка с
професионалната й отговорност като ЧСИ, като съгласно заявление от 15.11.2014
г. –производствата са прекратени, към момента на заявката няма такива висящи,
няма изплатени обезщетения по дела. В подаденото заявление е посочено, че се
иска сключване на договор за задължителна застраховка за срок от 12 месеца
считано от 19.11.2016 г.-18.11.2017 г. при максимален лимит на отговорност
1200000.00 лв. при сума на начислената такса за предходната година над
300000.00 лв.
Страните не спорят
и се установява, че заявката на клиента на застрахователните услуги е била
одобрена като дадената оторизация от застрахователя е била за 3990.00 лв. без
2% ДЗП-застрахователна премия при лимит на отговорност 1200000.00 лв., платима
еднократно или разсрочено без завишение. В представеното по делото пред СРС
препис от електронното писмо оторизация /л.16 от делото/ е посочено, че същата
е валидна от 08.11.2016 г. до 07.12.2016 г.
Не е спорно, че
застрахователния брокер на същата дата 08.11.2016 г. е изпратил писмо по
електронен път до застрахователя ДЗИ Общо застраховане, в което е посочил че
ЧСИ е вече четвърта година клиент на този застраховател, като всяка година
минава едно ниво нагоре и съответно иска сключване на договор за застраховка на
най-високото ниво при лимит на отговорност 1200000.00 лв., като определената
застрахователна премия 4070 лв. е необичайно висока при сравнение с премията,
която клиента е заплатил при лимит на отговорност 900000.00 лв. – 1108 лв.
Последното, според застрахователния брокер е необяснимо при положение, че през
последните три години срещу клиента няма щети и висящи производства. Посочено
е, че през 2013/2014 г. срещу ЧСИ е имало 10 жалби, които са били спечелени в
съда. В отговор с писмо изпратено по електронен път от 10.11.2016 г. ДЗИ
Пловдив е отговорил, че решението на Корпоративна на този етап е това, което е
в оторизацията.
Чрез представената
в производството оторизация – оферта № 178694/08.11.2016 г. на
застрахователя – ответник /л. 8 от делото пред СРС/ се установява, че за
сключване на договор за задължителна застраховка с този клиент при максимален
лимит на отговорност 1200000.00 лв. е определена застрахователна премия 3990.00
лв./без 2% ДЗП/.
Страните не спорят
и се установява, чрез представената застрахователна полица № 212516271000003/15.11.2016
г., че Д.Й.С., като ЧСИ е сключила договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ с ДЗИ- О.З.ЕАД, чрез Главна агенция Шумен и
застрахователен агент Н.С.Й.при лимит на отговорност 1200000.00 лв. и
застрахователна премия 1530.00 лв. /без 2% ДЗП/ за срок от 19.11.2016
г.-18.11.2017 г.
Установява се, че
преди сключване на договора за задължителна застраховка е била направена
оторизация – оферта № 179024/09.11.2016 г. на застрахователя – ответник
/л. 9 от делото пред СРС/ за сключване на договор за задължителна застраховка с
този клиент при максимален лимит на отговорност 1200000.00 лв. е определена
застрахователна премия 3990.00 лв./без 2% ДЗП/. Корекция на премията
на 1530.00 лв. /без 2% ДЗП/.
Фактическите
твърдения на застрахователя – ответник, че втората дадена оферта за сключване
на договора за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ с корекция
/намаляване/ на застрахователната премия от 3990.00 лв. /без 2% ДЗП/ на
1530.00 лв. /без 2% ДЗП/ се дължи на направената справка за щетимост на
клиента Д.Й.С., като ЧСИ, съдът намира за недоказано и съответно- неоснователно
според правилата на чл.154 ГПК. Чрез представената пред първата инстанция
заявление – въпросник от 01.11.2016 г. за подновяване на застраховката от
страна на клиента се установява, че още със заявление от 15.11.2014 г. клиентът
на застрахователната услуга е бил представил необходимите данни на
застрахователя за това че производствата за обезщетения от професионалната му
дейност са били прекратени и такива не са били висящи към този момент. Това
обстоятелство не е било опровергано от застрахователя и се потвърждава от
представената от ЧСИ справка за претенциите и резултата от тях /л. 10 от делото
на СРС/. Именно въз основа на това и застрахователят е направил своята справка
/л.11 по делото на СРС/ за брой щети с регресни права срещу клиента „0“ и
предявен регрес в лева „0“ към 31.10.2016 г.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските сделки съобразно
чл. 288 от ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията
си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а съгласно
чл.302 ТЗ - и с грижата на добрия търговец. Изпълнението на договорното
задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното
правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от основните принципи на
изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на
съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните
норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството,
мястото и останалите характеристики на задължението.
В случая, при
полагане на дължимата от ответника грижа на добър търговец, съгласно чл. 302 от ТЗ, същият е следвало да уведоми своевременно застрахователния брокер за
корекцията в определената застрахователна премия доколкото първото подадено
запитване за оферта /оторизация/ на клиента на застрахователната услуга е било
подаденото от ищеца, а предходната дадена оферта за сключване на тази
застраховка е била със срок на валидност до 07.12.2016 г. Последното, както се
установи е довело до сключване на договора за задължителна застраховка чрез
застрахователен агент, комуто е било съобщена своевременно намалената цена на
дължимата застрахователна премия по втората заявка за оферта до застрахователя.
Въззивният съд
приема, че установеното неизпълнение се дължи на причина, за която застрахователят
отговаря - същият не е положил грижата на добър търговец съобразно чл. 302 ТЗ.
Ако дължимият резултат не е бил осъществен според уговореното, както е в
частност, то се предполага оборимо, че причината за това е неполагането на
дължимата грижа от страна на длъжника /ответника/. Последният носи тежестта за
обори тази презмупция, като в настоящото производство същият не установява, че
неизпълнението се дължи на външна причина, която не е могъл да предотврати или
преодолее.
В производството бе
установено по несъмнен начин, че ищецът – застрахователен брокер се явява изправна страна по договора за застрахователно посредничество. От своя страна ответникът
застраховател не е изпълнил точно задълженията си по чл.26 от договора за
застрахователно посредничество да уведоми своевременно за промяната-
намалението на застрахователната премия по договора за задължителна
застраховка.
Договорната
отговорност за обезщетение на вредите от неизпълнението е ограничена до преките
и предвидими вреди. Това са вредите, които са настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало
да допусне при пораждане на задължението. Според разпоредбата на чл. 82 ЗЗД
подлежат на обезщетяване два вида имуществени вреди - претърпяна загуба и
пропусната полза.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване
на имотното състояние на кредитора
след неизпълнението. При пропуснатите ползи вредата произтича
от нереализиране на възможността за увеличаване на актива на имуществото на кредитора.
Установяването на претендираната пропусната полза би следвало да се основе на предположението за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил задължението си. Също така, за да е налице пропусната полза, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото и ищецът трябва да докаже, че е пропуснал
възможността да увеличи имуществото си по сочения от него начин, макар да са съществували всички изгледи за това. Т.е. пропусната
полза представлява реална, а не хипотетична вреда.
Несъмнено е в случая, че неизпълнението на задължението на ответника
да подаде оферта за сключване на задължителна
застраховка „Професионална отговорност“, чрез застрахователния брокер Д.П. ЕООД
с действителна вярна застрахователна премия в намаления размер 1530.00 лв. /без
2% ДЗП/, а не първоначално определената 3990.00 лв. /без 2% ДЗП/ е
довело до сключване на договора от клиента ЧСИ Д.С. със застрахователя чрез
застрахователен агент, комуто е била изпратена своевременно оферта с
корегираната стойност на застрахователната премия. Това от своя страна е довело
до имуществена вреда от вида на пропусната полза - пропуск на кредитора да
увеличи имуществото си със сумата 312.00 лв., нереализирана сума от
посредничество за сключване на договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ с ЧСИ Д.С., настъпили в резултат на неизпълнението
на договор за застрахователно посредничество от 01.04.2010 г., определена като
дължимо комисионно възнаграждение съгласно приложение № 1 към договора като 20%
от застрахователната премия - 1530.00 лв. /без 2% ДЗП/.
Доводите на
ответника, че договора за задължителна застраховка е бил сключен от клиента при
спазване на основен принцип за свобода на договаряне установен в чл.8 ЗЗД,
съдът намира за неоснователен. Чрез събраните в производството доказателства се
установява, че клиентът на застрахователните услуги се е обърнал първоначално
към застрахователния брокер на 01.11.2016 г. При получаване на оторизация
/оферта/ от застрахователя на 08.11.2016 г. за дължима застрахователна премия в
увеличен размер 3990.00 лв. /без 2% ДЗП/, а не предложената на по-късен
етап 1530.00 лв. /без 2% ДЗП/ в отговор на запитването на
застрахователния агент, по обясними съображения клиентът не е сключил договор със
застрахователя чрез застрахователния брокер. При спазване именно на принципа на
свобода на договаряне клиентът е продължил търсене на посредник за сключване на
договора със същия застраховател, чрез друг посредник с оглед получаване на
по-нисък размер на застрахователна премия. Към момента към който
застрахователят е определил корекция в премията клиентът е потърсил услугите на
застрахователния агент, с който е бил сключен и договора за задължителна
застраховка.
Ето защо, по
виждане на състава искът с правно основание чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан. Решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а предявеният иск - уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца /жалбоподателя/ направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25.00 лв., както и направените
разноски в производството пред първата инстанция в размер на 350.00 лв. /50.00
лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.
280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 412596 от 22.05.2018 г. на СРС, II-ро Гражданско отделение, 163-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен предявеният иск от Д.П.
ЕООД, ЕИК ******** срещу ДЗИ- О.З.ЕАД, ЕИК ******** по чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
82 ЗЗД за заплащане на сумата от 312.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от вида на пропуснати ползи – нереализирана сума от
посредничество за сключване на договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ с ЧСИ Д.С., настъпили в резултат на неизпълнението
на договор за застрахователно посредничество от 01.04.2010 г., определена като
дължимо комисионно възнаграждение съгласно приложение № 1 към договора като 20%
от застрахователната премия, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 300.00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЗИ- О.З.ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на Д.П. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1
вр. с чл. 82 ЗЗД сумата от 312.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от вида на пропуснати ползи – нереализирана сума от
посредничество за сключване на договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ с ЧСИ Д.С., настъпили в резултат на неизпълнението
на договор за застрахователно посредничество от 01.04.2010 г., определена като
дължимо комисионно възнаграждение съгласно приложение № 1 към договора като 20%
от застрахователната премия -1530.00 лв. /без 2% ДЗП/, ведно със законната
лихва върху сумата от 01.11.2017 г. до окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДЗИ- О.З.ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на Д.П. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер
на 25.00 лв., както и направените разноски в производството пред първата
инстанция в размер на 350.00 лв. /50.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за
адвокатско възнаграждение/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.