Р Е Ш Е Н И
Е №260276
28.09.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4205/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Г.Х., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 518229-F544761/16.06.2020
г., издадено от М. К. Л. – *** в ***, с което на основание чл. 178 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 97а, ал. 4 вр. чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва
извършването на вмененото му във вина с НП нарушение, но възразява срещу извода
на административнонаказващия орган (АНО) деянието да не представлява маловажен
случай. Взема становище, че нарушението е първо по ред и от него не са
настъпили никакви вредни последици. Поддържа, че тези обстоятелства обуславят
маловажност на случая. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата си.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т.Г.Х., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от субект с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 23.06.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена на 30.06.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган). Датата на подаване на
жалбата се установява от служебно извършената справка за дата на приемане на
пратката на интернет страницата на пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, чрез
който е извършена доставката (лист 7 от делото). При тези факти съдът намира,
че седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 22.06.2018 г. жалбоподателят Т.Г.Х. – данъчно
задължено лице, установено на територията на страната, получил плащане по
разплащателна сметка с IBAN ***,75 лв. от Aurora
Production Music Limited – данъчно задължено лице, установило
независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка - Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, притежаващо валиден VAT № GB*********,
което плащане било осъществено за извършена от жалбоподателя Х. услуга,
представляваща предоставяне на авторски права за ползване на създадени от него музикални
произведения.
На 09.03.2020 г. жалбоподателят подал пред ТД на НАП -
Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163912001066750/09.03.2020 г. По
така подаденото заявление била извършена проверка от свид. Г.К.Б. – инспектор
по приходите в ТД на НАП - Пловдив. На жалбоподателя било връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №
163912001066750 от 09.03.2020 г. От представените документи свид. Б. приела, че
данъкът за доставката на процесната услуга е станал изискуем на 22.06.2018 г.,
когато услугата била извършена и настъпило данъчното събитие, както и че
заявлението за регистрация на основание чл. 97а, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДДС
жалбоподателят е трябвало да подаде най-късно до 15.06.2018 г. Констатациите си
по проверката свидетелката документирала в протокол с № **********/24.03.2020
г.
На 29.04.2020 г. свид. Б. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F544761
против жалбоподателя Х. – в негово присъствие и в присъствието на свидетел.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.К.Б.. От тях
се установяват датата на подаване на заявлението за регистрация на основание
чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС от жалбоподателя Х., както и обстоятелствата, които
свидетелката е констатирала в хода на извършената проверка. Изяснява се, че
жалбоподателят е представил договори за предоставяне на услуги, сключени с
юридически лица, установени както на територията на държави членки на ЕС, така
и от трети страни. Свидетелката изяснява още, че доставчик по тези договори е
бил жалбоподателят, а извършваните услуги са били предоставяне на авторските
права върху музикални произведения. Установява се и фактът на извършена
конкретна доставка от дата 22.06.2018 г., като свид. Б. пояснява, че по тази
доставка жалбоподателят е получил плащане в размер на 6 945,75 лева.
Свидетелските показания са източник на доказателствена информация и за
получателя по услугата – дружеството Aurora Production Music
Limited. За същото свидетелката
изяснява след извършената проверка да е установено, че то е данъчно задължено
лице, регистрирано във Великобритания и да притежава валиден VAT номер. Показанията
на свид. Б. се ползват с доверие от настоящия състав като подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелката възпроизвежда
обстоятелства, които е възприела в хода на извършената проверка и станали
ѝ известни при изпълнение на служебните ѝ задължения. В тази връзка
не се установяват никакви обстоятелства, пораждащи съмнение за предубеденост
или заинтересованост на свидетеля.
От заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №
163912001066750 от 09.03.2020 г. се установява, че същото е подадено от
жалбоподателя Х. ***, както и че датата на подаването му е 09.03.2020 г.
От
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
По делото не се правят възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения, при служебно дължимата проверка за
законосъобразност съдът също констатира такива да не са допуснати.
По приложението на материалния закон настоящият
съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени
материали се установява по категоричен начин жалбоподателят Х. да е извършил от
обективна и субективна страна нарушението, за което е наказан с обжалваното НП.
С разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е очертана хипотеза, при
осъществяването на която за данъчно задълженото лице възниква задължението по
чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация в указания срок.
Следователно възникването на задължението е предпоставено от следното
обстоятелство – предоставяне от данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6
от ЗДДС, установено на територията на страната, на услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. По делото се
доказа осъществяването в обективната действителност на всички факти от
хипотезата на разгледаната правна норма, поради което за жалбоподателя Х. е
възникнало задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
15.06.2018 г. Това е така, тъй като на първо място Х. е данъчно задължено лице
по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС /извършва независима икономическа дейност, без значение
от целите и резултатите от нея/, което е установено на територията на страната.
На следващо място той е доставчик на услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, която е с
място на изпълнение на територията на друга държава-членка на ЕС. Съгласно последната
разпоредба „мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е
данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата
си икономическа дейност“. От показанията на свид. Б. и от протокол №
**********/24.03.2020 г. се установи, че интересуващата делото доставка на услуга
е предоставянето на авторските права за използване на музикални произведения.
Доставчик на услугата е именно жалбоподателят, който е автор на съответните
произведения, а получател е дружеството Aurora Production Music
Limited, което е
регистрирано във Великобритания и притежава валиден VAT № GB *********.
Валидността на номера се потвърждава след служебно извършената от съда
проверка. При тези факти се установява, че получателят е данъчно задължено лице
и то е установило независимата си икономическа дейност на територията на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Следователно
предоставената от жалбоподателя услуга се квалифицира като такава по чл. 21,
ал. 2 от ЗДДС, а мястото ѝ на изпълнение (преценено към датата на данъчното
събитие и настъпването на изискуемостта на данъка) е на територията на друга
държава членка – Великобритания. При съвкупността от тези факти жалбоподателят
се явява годен субект на административното нарушение и за него е възникнало
задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а,
ал. 4 от ЗДДС. Последната разпоредба регламентира и срока за изпълнение на това
задължение – не по-късно от седем дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). Данъчното
събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл. 16 ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. Следователно в процесния случай данъчното събитие е
настъпило на 22.06.2018 г. – датата на извършване на услугата. В тази връзка
следва да се отбележи, че обстоятелствата по извършената от жалбоподателя
доставка на процесната услуга се установяват не само от показанията на свид. Б.,
изцяло кредитирани от съда, и от писменото доказателство протокол №
**********/24.03.2020 г., но и от твърденията на самия жалбоподател, който в
откритото съдебно заседание по разглеждане на делото призна както за
извършената доставка, така и размера, датата, основанието и платеца по
полученото плащане, подробно описани в НП. В жалбата също не се сочат
възражения против тези фактически изводи на административнонаказващия орган.
След като данъкът за доставката е станал изискуем на
22.06.2018 г., когато е настъпило данъчното събитие, то следва, че
жалбоподателят е трябвало да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС
най-късно до 15.06.2018 г. По делото се доказа, че Х. е изпълнил задължението
си на 09.03.2020 г., когато е подал заявление с вх. № 163912001066750 от същата
дата. Към този момент обаче предвиденият в чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС срок е бил
изтекъл. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие. Тъй като
нарушението е формално, то е било довършено с безрезултатното изтичане на срока
за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС, без необходимост от
настъпване на конкретен вредоносен резултат.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и
при форма на вината небрежност. По делото не се установяват обстоятелства, по
които да се приеме, че бездействието на жалбоподателя е било съзнавано или
целенасочено. Въпреки това той едновременно е могъл и е бил длъжен да предвиди
общественоопасния резултат от поведението си. Това му задължение произтича
пряко от нормативен акт с ранг на закон и по-конкретно от разпоредбите на чл.
97а, ал. 4 вр. ал. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. Тъй като за процесното
нарушение липсва такова изрично предвиждане, то не са налице основания за
отпадане на отговорността на нарушителя.
Фактът, че на жалбоподателя е издаден отказ за
регистрация по ЗДДС, предхождащ подаването на процесното заявление от
09.03.2020 г., не изключва съставомерността на деянието му. С наказателното
постановление той е наказан за това, че не е подал в срок заявление за
регистрация на основание чл. 97а, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДДС.
Предходното му заявление, по което е постановен посоченият отказ, е подадено за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /достигнат облагаем оборот от 50 000 лева
или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца/ - тоест
на различно основание. От показанията на свид. Б. се установява, че отказът за
регистрация е бил обусловен и от поведението на самия заявител – жалбоподателя Х.,
който не е представил всички изискани му с ИПДПОЗЛ документи. Следователно с
подаването на заявлението за регистрация по ЗДДС, по което е постановен отказ,
жалбоподателят също не е изпълнил задължението си по чл. 97а, ал. 4 вр. с ал. 2
от ЗДДС, тъй като е било подадено заявление за различен вид регистрация,
следваща се при осъществяването и на различни факти.
Основният спор по делото се концентрира около
обстоятелството дали деянието на жалбоподателя представлява маловажен случай. За да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение, деянието трябва да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Преценката
дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не е
субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е.
винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. В тази връзка фактът, че нарушението е първо по ред
за жалбоподателя, сам по себе си не обосновава маловажност на случая, тъй като
ако при констатация за формално нарушение, извършено за първи път, то
автоматично се приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да
отпада административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение,
щом то е първо по ред за дееца. Такава теза не намира легална подкрепа и
противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 от ЗАНН.
Основателно
е твърдението на жалбоподателя, че не се установяват настъпили вредни последици
от деянието. Нарушението, за извършването на което той е наказан, обаче е
формално. Следователно основанието за реализиране на
административнонаказателната отговорност в тези случаи е самият факт на извършеното
нарушение, без необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат. Съдът
споделя становището на жалбоподателя, че липсата на предходни нарушения и на
настъпили вредни последици са смекчаващи отговорността обстоятелства, но само
те не са годни да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние спрямо другите нарушения от този вид. Значението на тези
обстоятелства не е игнорирано, а напротив – правилно е отчетено от
административнонаказващия орган и е довело до индивидуализиране на наказанието
в минималния предвиден размер, тъй като за този вид нарушения предвиденото
наказание е от 500 до 5 000 лева. Така установените смекчаващи обстоятелства
не се характеризират нито с някаква особена изключителност, нито многобройност.
Същевременно при преценката за конкретната степен на
обществена опасност на деянието и на дееца следва да бъде отчетено значението и
на друго относимо обстоятелство – срокът, който е изминал от датата на
извършване на нарушението до датата на подаването на заявлението. Установи се
по делото, че жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 97а,
ал. 4 от ЗДДС в срок най-късно до 15.06.2018 г., а фактически заявлението за
регистрация по ЗДДС е било подадено на 09.03.2020 г. Следователно забавянето е
повече от 1 година и 6 месеца. Продължителността на този период на бездействие
повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние. Така нейният
интензитет категорично не се явява по-нисък спрямо типичните хипотези за този
вид нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че при бездействие,
продължаващо повече от 1 година, деянието на жалбоподателя не представлява
маловажен случай, поради което възражението му е неоснователно.
Съдът съобрази и останалите последици, които влече
липсата на своевременна регистрацията по ЗДДС. Тя се свързва с предоставянето
на данъчно задълженото лице на идентификационен номер за ДДС, който то е длъжно
да посочва във всички издавани от него данъчни документи и който дава
възможност за неговото идентифициране за целите на ДДС. Предоставянето на
идентификационен номер по ЗДДС и посочването му в издаваните от лицето данъчни
документи е гаранция за доброто функциониране на системата на ДДС. Липсата на
такъв номер поради неизпълнение на задължението за подаване на заявление за
регистрация може обективно да постави под въпрос правото на приспадане за
получателите по други извършвани от лицето облагаеми доставки. Освен това
съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания
и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя, за периода
от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите. В обобщение
с неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС
в срок може да бъде поставено под съмнение правото на приспадане за
получателите по облагаеми доставки, извършвани от жалбоподателя, както и
съществува потенциалната възможност да не бъде начислен ДДС за извършени
облагаеми доставки (така Решение № 1756
от 17.10.2017 г. по к.а.н.д. № 2289/2017 г. на Административен съд – Варна).
Ненавременното деклариране засяга и обществените отношения по обмен на
информация между страните от Европейския съюз. Така разгледаните потенциални
опасности, разбира се, могат да се проявят и при съвсем кратко по своята
продължителност забавяне при изпълнението на задължението по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, поради което сами по себе си не изключват автоматично възможността
деянието да се квалифицира като маловажен случай. С увеличаването на периода на
бездействие обаче се достига до по-голям период на поставяне на опасност на
защитаваните обществени отношения, което има за последица повишаването на
степента на обществена опасност на конкретното деяние до типичните случаи за
този вид нарушения.
Следователно дори и по делото да не се установяват
настъпили конкретни вредни последици, то през един значителен по своята
продължителност период от време са създадени предпоставки за неправилното
функциониране на системата на ДДС, което в случая оправдава използването на
държавна принуда под формата на наложено административно наказание за
конкретното деяние. По тези съображения съдът намери възражението на
жалбоподателя за маловажност на случая за неоснователно.
Правилно е определена от АНО приложимата санкционна
разпоредба, като на основание чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Съгласно посочената
разпоредба данъчно задължено по ЗДДС лице, което е длъжно, но не подаде
заявление за регистрация в установените в закона срокове, се наказва с глоба за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 500 до 5 000 лева. При
определяне на размера на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
глоба в размер на 500 лева – следователно в минималния предвиден размер, който
според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, съобразявайки установените смекчаващи обстоятелства.
Отделно от това, настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението
му.
По тези съображения съдът приема, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по
делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано
и като такова трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 518229-F544761 от
16.06.2020 г., издадено от М. К. Л. – *** в ***, с което на Т.Г.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 97а, ал. 4 вр. чл. 97а, ал. 2 от Закона за данък
върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ