№ 531
гр. В., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К. Гражданско дело №
20243110104935 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Д. Д. М. срещу ОУ Ч.Х.,
гр. В., съединени в условията на първоначално обективно съединяване на
следните искове:
конститутивен иск за признаване на уволнението й за незаконосъобразно
и отмяна на Заповед № ******************., с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност на лицето да
изпълнява възложената работа по трудовия договор, е прекратено
трудовото правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението „Старши учител в група за целодневна
организация на учебния ден от първи до четвърти клас" при ответника.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор е заемала
длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния
ден от първи до четвърти клас". По време на продължителен отпуск поради
временна неработоспособност установила, че със Заповед №
******************. трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.12 КТ - поради невъзможност да изпълнява
възложената работа. Оспорва връчване на заповедта на 11.12.2023 г., като
счита заповедта в тази част за неверен документ. Сочи, че работи в ответното
училище от 1994г., а соченото в заповедта заболяването е установено 1999г.,
провеждала е лечение и няма данни за обостряне на заболяването. Същото не
е било пречка да осъществява задълженията си по трудовото правоотношение
и не застрашава живота и здравето на децата. Счита, че е налице
незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово
предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание. Твърди се, че заповедта, с която е прекратено трудовото
1
правоотношение е немотивирана, тъй като в нея не е посочен документ, който
да сочи съставомерност на посоченото основание за уволнение. Работодателят
действал недобросъвестно и дискриминационно. Заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е издадена в нарушение на чл. 8 КТ, като е
осъществена дискриминация по отношение на ищцата по показател на
влошено здравословно състояние. Посочва се, че през последните години
ищцата е освидетелствана и лекувана от хронична лимфотична левкемия и
неинсулинозависим захарен диабет, като и при двете заболявания законът
охранява интересите на болните работници и служители. Точно тази забрана
работодателят се е постарал да заобиколи, позовавайки се на заболяването от
биполярно афективно разстройство. На последно място се твърди, че
работодателят е бил длъжен да връчи валидно заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, но не го е сторил, а е продължил да приема
представените от ищцата болнични листи. Тъй като всички плащания стават
по банков път и ищцата не е получавала фишове, тя е в заблуда относно
трудовоправния си статус до 15.03.2024 г., когато пълномощникът й е получил
заповедта за уволнение. Така обосновава незаконосъобразност на уволнението
и моли за постановяване на положително решение по предявените от него
искови претенции.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените
срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите: не
оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено с обжалваната заповед. Оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. Твърди, че в съответствие с предоставената от закона
възможност е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Сочи, че
Заповед № РД-8 318/13.11.2023г. е връчена на ищцата при отказ да я получи на
11.12.2023 г.. Отказът е документиран с подписите на присъствалите на
връчването на заповедта свидетели - зам. директора А.Х. Н. и гл. счетоводител
С.К.В.. Ищцата била уведомена за съдържанието на заповедта и волята на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото
основание, както и за обстоятелството, че няма задължение да се явява на
работа след връчване на заповедта. Оспорва да е налице дискриминационно
отношение на база влошено здравословно състояние на ищцата, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и
отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически
специалист, длъжността на педагогически специалист не може да се заема от
лице, страдащо от заболяване и/или отклонение, вкл. афективно разстройство.
Твърди се, че ищцата страда от биполярно афективно разстройство и попада в
кръга от лицата, посочени в чл. 2 от цитираната Наредба № 4 от 2016 г.,
поради което работодателят правилно и законосъобразно е прекратил
трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - поради
обективна невъзможност на лицето да изпълнява възложената работа по
трудовия договор. В настоящия случай, е налице безвиновна фактическа
невъзможност за изпълняване на задълженията по сключения трудов договор -
наличие на заболяване, посочено в Наредба № 4 от 2016 г., което изключва
възможността на лицето да работи като педагогически специалист. Счита, че
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са предявени след изтичане на срока по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което са неоснователни.
В хода на проведените съдебни заседания страните поддържат
заявените в исковата молба и отговора по нея становища.
2
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че са били в
трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Старши учител в
група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас"
при ответника и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД-
08 318/13.11.2023 г..
Представени са Експертно решение № 91214 от зас. № 68/06.04.2023г.
и Експертно решение № 91025 от зас. № 51/13.03.2024г., издадени от
Многопрофилна болница за активно лечение С.А. - В. АД, в които са посочени
поставените на ищцата диагнози, между които и биполярно афективно
разстройство – в ремисия.
От представения надлежно заверен препис от личното трудово досие на
ищцата се установява, че на същата, на основание чл.328, ал.1, т.12 съгласно
чл.326, ал.2 КТ е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Отразено е, че предизвестието е връчено на 13.11.2023г. при
отказ от страна на ищцата да го получи, удостоверен с подписите на двама
свидетели.
Приложени са болнични листи от 19.09.2023г. и 06.10.2023г., издадени
на ищцата /л.66 и л.75 от делото/, в които е отразена диагноза – Биполярно
афективно разстройство, епизоди – смесен; умерен.
На 15.09.2023г. директорът на училището е отправил искане до ищцата
за представяне на документ по чл.2 от Наредба № 4/2016 за заболяванията и
отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически
специалист.
В личното трудово досие на ищцата се съдържа длъжностна
характеристика за заеманата от нея длъжност, в която са посочени основните
длъжностни задължения.
Със Заповед № ******************. трудовото правоотношение
между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка
с чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО и във връзка с чл. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 2016 г. за
заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на
педагогически специалист - поради обективна невъзможност на ищцата да
изпълнява възложената работа по трудовия договор, считано от 11.12.2023г.
/датата на връчване/.
В полза на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
св. С.К.В. А. Н. и М.Г., за установяване на обстоятелствата по връчване на
оспорената заповед № ******************. и предизвестие от 13.11.2023г..
Св. В.аботи в ОУ "Ч.Х." като главен счетоводител от 17.09.2020г.
Познава ищцата Д. Д. М., която е заемала длъжността учител начален етап,
втори учител „Целодневно обучение". През месец декември 2023г. била в
кабинета на директора за обсъждане на административни въпроси. В кабинета
влезли г-н Н. и ищцата. Директор П. съобщила на ищцата, че трябва да й бъде
връчена заповед за освобождаване, при което ищцата категорично отказала да
подписва каквото и да е и много бързо излязла от стаята, и почти тичешком по
коридора към изхода на училището. Ищцата била уведомена за
3
обстоятелството, че това е заповед прекратяване на правоотношението. В
момента в който тя чула, че трябва да подпише заповед за освобождаване
казала: "Това не така" и хукнала от стаята.
Св. Н. работи в ОУ "Ч.Х."-В. на длъжност Зам.директор „Учебна
дейност" от 28.08.2023г. Познава Д. М.. Заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение била връчена на ищцата от директора на
11.12.2023г. в дирекцията на училището, в негово присъствие и в
присъствието на С.К. Госпожа П. обяснила на ищцата каква заповед й връчва
и на какво основание, но ищцата казала „Това не става по този начин." и
отказала да подпише заповедта. Ищцата си тръгнала, като заповедта била
подписана от него и С.К. като свидетели присъстващи на връчване на
заповедта. Заповедта била предоставена на ищцата за запознаване, но тя си
взела чантата и тръгнала. Д. М. ползвала постоянно отпуск, поради
заболявания. Знае, че има онкологично заболяване.
М.Г. заема длъжността „Завеждащ административна служба" от 2017г.
в ОУ "Ч.Х.". Познава Д. М., която е заемала длъжност „старши учител". На 13
ноември ищцата посетила училището, за да представи болничния си. В стаята
на св. ищцата влязла с господин А. Н. - заместник директор „Учебна дейност".
Св. я уведомила, че има да подписва предизвестие. Ищцата казала, "Нищо
няма да подписвам" и излязла от стаята. След нея излязъл и господин Н..
Ищцата не е била придружавана от адвокат.
За опровергаване съдържанието на предизвестието от 13.11.2023г. и
оспорената заповед № ******************., в частта относно удостоверените
факти за връчването им, в полза на ищцата са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпит на св. Б. К..
В показанията си установява, че през есента на 2023г., в качеството си
на адвокат, заедно с ищцата посетила ОУ "Ч.Х.". Св. не помни в кой месец е
било посещението, помни само, че е било есента. Ищцата имала болничен, в
който била посочена диагноза, с която не била съгласна и била притеснена
дали ще й разрешат отпуск. Обсъдили въпроса с директора и тя заявила, че
предвид заболяването на ищцата и отговорността, която е поела към
учениците, евентуално ще се стигне до прекратяване на трудовото й
правоотношение. В присъствие на св. не е връчвана заповед или предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Ищцата излязла от
дирекцията преди свидетелката.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Специалната уредба в материята на трудовото правораздаване
предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове,
което е продиктувано от изискването за по-голяма бързина в уреждането на
трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни
интереси на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете по спорове за
отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,
изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2-месечен срок.
В тази връзка ответникът своевременно е направил възражение за
погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна поради изтекла погасителна давност, като същата съгл. чл. 358, ал. 1, т.
4
2 от КТ (посл. изм. ДВ бр. 25 от 2001г. в сила от 31.03.2001г.) е двумесечен
срок и съгл. ал. 2, т. 1 от чл. 358 тече от връчване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, респ. от деня на прекратяването. Предвид
направеното изрично възражение от ответника, доколкото срокът е давностен,
а не преклузивен, съдът намира, че следва същото да се разгледа, като по
същество възражението е основателно.
Видно е от представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, че в същата е посочена дата на връчване на заповедта –
11.12.2023г. и са налице подписи на работодател и на двама свидетели.
Давностният срок за предявяване на иска започва да тече от
11.12.2023г. и изтича на 12.02.2024г. /първи работен ден след 11.12.2023г.
неделя/, който е работен ден, като на тази дата последно ищецът би могъл да
предяви иск за отмяна на уволнението. С изтичане на този срок и
непредявяване на иск до 12.02.2023г. включително, по пощата или в
деловодството на съда, което да е видно от клеймото, правото на иск за отмяна
на уволнението се погасява по давност и заповедта за уволнение се
стабилизира. Исковата молба е предявена два месеца по-късно, след
стабилизиране на заповедта за уволнение. Ето защо, уволнението на
посоченото основание се е стабилизирало и не може да бъде отменено от
съда.
От показанията на свидетелите – служители в ответното училище се
установява, че на 13.11.2023г. и 11.12.2023г. на ищцата са връчени
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Удостоверили отказа на ищцата
да ги получили. Свидетелите са вписали в заповедта трите си имена, съответно
всеки от тях се е подписал. Съгласно практиката на ВКС, в разпоредбите на
чл.335 КТ не е предвидено изискване отказът на работника да получи
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да
бъде отразен върху самата заповед. Този отказ може да бъде установен с
всички доказателствени средства. Според същата практика в КТ и ГПК не е
предвидено изискване свидетелите за връчване на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да
възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно. Важното е
свидетелите да могат да установят пред съда - да възпроизведат изявлението
на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. В
настоящият случай съдът намира, че от показанията на свидетелите се
установява, че писменото изявление на работодателя-ответник за
прекратяване трудовия договор на ищеца е достигнало до последния.
Обжалваната заповед е връчена на ищеца при отказ, който е удостоверен в
заповедта. При тези съображения съдът счете, че оспорването на заповедта за
прекратяване трудовия договор на ищеца в посочената част не е проведено
успешно. Волеизявленията пораждат действие с достигането им до адресата.
Когато адресатът присъства (или е налична аудио връзка), устното изявление
достига адресата с изричането на изявлението от волеизявяващия, а
писменото волеизявление – с фактическото предоставяне на документа на
разположение на адресата. В закона не е уредена форма за доказване на тези
обстоятелства, те може да бъдат доказвани с всички доказателствени
средства. Удостоверяването на тези обстоятелства в документ, подписан от
свидетели е обичайна практика, но при оспорване доказването им в
гражданския процес се осъществява чрез разпит на свидетелите.
5
Връчването е удостоверено с подписите на посочените в заповедта
свидетели.
Съдебната практика е постоянна, че способът за връчване чрез пощата
обхваща случаите на обективна невъзможност заповедта да бъде връчена на
работника, а не се прилага при връчване лично на работника и отказ от негова
страна да я подпише. Затова заповед, връчена при отказ, удостоверен от двама
свидетели, произвежда правни последици от тази дата. Следователно, ако
заповедта е връчена при отказ, работодателят не следва да я изпраща по
пощата.
В този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012г. на ВКС по гр.д.№
1877/10 г. на ІV г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което са
посочени още няколко решения по чл. 290 ГПК. В тях е прието, че „редовно е
и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл. 42 и 44 ГПК”. Именно в чл. 44, ал. 1 ГПК е предвидена
възможността, при която получателят на съдебни книжа и призовки отказва
да ги получи, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
Т.е. в случая не са били налице предпоставки за изпращането на тази заповед
по пощата от работодателя.
Изтичането на давностния срок по чл. 358 КТ погасява правото на иск
и е основание за неговото отхвърляне.
Става въпрос за специална давност, по-кратка от общата давност по чл.
110 и чл. 111 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 КТ давностният
срок за предявяването на искове, отнасящи се до прекратяване на трудовото
правоотношение и защитата на работниците или служителите срещу
незаконните уволнения, е двумесечен, като към тези искове се отнасят двата
иска: по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Срокът за предявяване на иска тече от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, съгл. чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ.
Съдът прие, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със Заповед № РД-08 318/13.11.2023 г., считано от 11.12.2023г. -
датата на връчване на заповедта за уволнение, а исковата молба, с която са
предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е депозирана в съда на
23.04.2024г., т. е. повече от два месеца след изтичане на двумесечния срок по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
По така изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2
КТ следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ответника следва да му бъдат заплатени от ищеца. Техният
размер възлиза на 933 лв. и представлява заплатеното възнаграждение за един
адвокат. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за
неоснователно при съобразяване с фактическата, правната сложност на
делото, както и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за
разглеждане на исковете в настоящия случай не следва да се определя.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Д. М., ЕГН **********, адрес:
гр. В., ул. ****************** срещу ОУ Ч.Х., гр. В., Булстат *********,
седалище и адрес: гр. В., ул. ************ с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на
Заповед № ******************., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ -
поради обективна невъзможност на лицето да изпълнява възложената работа
по трудовия договор, е прекратено трудовото правоотношение и с правно
основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението „Старши учител в група за целодневна организация на
учебния ден от първи до четвърти клас" при ответника, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул.
****************** ДА ЗАПЛАТИ на ОУ Ч.Х., гр. В., Булстат *********,
седалище и адрес: гр. В., ул. ************ сумата от 933 лева,
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7