№ 1000
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110200105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. П. В., ЕГН:**********,
постъпила в Софийски районен съд чрез адвокат С. Ж. П., АК Пловдив, срещу
електронен фиш серия „К“ №6660653, издаден от СДВР, с който за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което е било заснето с ATCC „CORDON M2”
№ MD1197, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП й е
била наложена "глоба" в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата се излагат твърдения, че оспореният електронен фиш е
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че при
издаването на електронния фиш, не са спазени императивните разпоредби на
чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП, тъй като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето в отсъствие
на контролен орган и на нарушител и следва да има описание на нарушението.
Жалбоподателят посочва, че съгласно обстоятелствената част на издадения
фиш, скоростта на движение, на управлявания автомобил, е била измерена и
деянието е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, като използването на такъв вид автоматизирано
техническо средство, изключвало отсъствието на контролните органи на
мястото, където се извършва и установява нарушението. В подкрепя на това
твърдение, жалбоподателят, посочва §6, т.65, б „б“ от ДР на ЗДвП, където като
„мобилно“ е определено това автоматизирано средство и система, които са
прикрепени към превозно средство или са временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушения в присъствието на контролен орган, който
поставя началото и края на работния процес. В жалбата е направено
възражение и относно това, че сред документите, въз основа на които е
издаден електронният фиш, не е приложена справка за собствеността на
1
автомобила. Жалбоподателят твърди също, че участъкът, в който е заснето
административното нарушение, липсва пътен знак, обозначаващ, че се
извършва видеоконтрол на правилата за движение. В жалбата е отправено
възражение и относно това дали техническото средство, с което е заснето
нарушението, е вписано в регистъра за одобрените за използване типове
средства и дали то е преминало през проверка относно годността му за
употреба.
В откритото съдебно заседание, С. П. В., редовно призована, не се явява.
Упълномощеният от жалбоподателя адвокат – С. Ж. П., редовно призован, не
се явява, като по делото е постъпила молба, изпратена от адв. П., за служебен
ангажимент. В постъпилата молба, адв. П., твърди, че съществува съществена
разлика в обстоятелствената част и правната квалификация между получения
от С. В. електронен фиш и този приложен по делото. Адвокат П. твърди също,
че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като в електронния фиш
приложимият закон е непълно посочен, поради което дадената, от
административнонаказващия орган, правна квалификация на нарушението, е
непълна, като тази непълнота представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото се отразява върху адекватното упражняване
правото на защита на санкционирания субект. В изпратената молба, адв. П.,
отправя и искане за присъждане на направени от жалбоподателя разноски по
делото в размер от 400лв. (четири стотин), представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В писмено становище, изпратено до съда от упълномощен
юрисконсулт, се оспорва жалбата, като се иска нейното отхвърляне, поради
законосъобразност на електронния фиш. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С писменото становище е отправено и
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, въз
основа на анализа на доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
От електронния фиш Серия „К“№6660653 и от приложения по делото
снимков материал се установява, че на 25.11.2022 г. в 15:24 часа в гр. ***, по
бул. „***“ до номер ***, с посока на движението от бул. „***“ към бул. „***“,
се е движел със скорост на движението от 66 км./ч. при максимално разрешена
за населено място скорост от 50 км./ч., тоест с превишаване на максимално
допустимата скорост с 16 км./ч., след отчитане в полза на водача на допустима
грешка в полеви условия 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., лек автомобил
"***" с рег. №*********. С приложената по делото справка за собственост на
МПС рег. № ********* е установено, че лекият автомобил е собственост на С.
П. В., ЕГН:**********. Нарушението е извършено в условията на повторност
по смисъла на параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото процесното
административно нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в
2
сила на електронен фиш „К“№2884548 от 18.07.2019 г., издаден от ОДМВР –
Пловдив, влязъл в сила на 02.06.2022 година. От постъпилата по делото
„справка за водач“ на С. П. В., ЕГН:**********, съдът констатира, че
електронният фиш Серия „К“ е съставен на 30.11.2022г. и е връчен на
жалбоподателя 02.12.2022г. година.
Контролът на скоростта и заснемането на въпросното МПС са извършени
с преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АТСС„CORDON М2”, което
представлява одобрен тип средство за измерване от Българския институт по
метрология и което е преминало успешно проверка относно техническата му
изправност. Тези обстоятелства се установяват, както от самия електронен
фиш, така и от приетите като писмени доказателства по делото протокол от
проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022 г. на Български институт по
метрология и извлечение от Българския институт по метрология за преглед на
вписан тип средство за измерване. В подкрепа на обстоятелството, че
25.11.2022г. в гр. ***, по бул. „***“ до номер ***, с посока на движението от
бул. „***“ към бул. „***“, е извършван контрол на скоростта на МПС чрез
преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип „CORDON М2”, е и приетият като писмено
доказателство протокол №4332р-72973 за използване на автоматизирано
техническо средство от 25.11.2022г., в който изрично е посочено, че става
въпрос за пътен участък на територията на населено място, поради което се
касае за общо ограничение на скоростта от 50 км./ч., тъй като не е въведено
друго ограничение с пътен знак тип В26. В този протокол е посочена цялата
необходима информация относно извършената проверка – дата, време, място,
начин на осъществяване, период от време, в който е извършена и брой
установени нарушения. Освен това в протокола фигурират имената и
подписът на неговата съставителка - С. С.. От ежедневната форма на отчет,
постъпила в съда заедно с останалите материали по делото, се установява, че
на 25.11.2022г. на смяна в периода от 14:00 часа до 22:00 часа, със служебно
МПС с рег. № ***700СХ, са били С. С. и М. П., като от 14:30ч. до 16:30ч. те са
извършвали дейност по пътен контрол в гр. ***, по бул. „***“ до номер ***, с
посока на движението от бул. „***“ към бул. „***“, където ограничението на
скоростта е 50 км/ч, тъй като е на територията на населено място и липсват
монтирани пътни знаци тип В26. По делото е приета като писмено
доказателство и заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, с която е утвърден образец на електронен фиш.
Съвкупният анализ на посочените писмени доказателства, ясно и
недвусмислено сочи, че на процесната дата, време и място, описаният лек
автомобил, собственост на жалбоподателя, се е движел на 15.09.2022 г. в гр.
***, по бул. „***“ до номер ***, с посока на движението от бул. „***“ към бул.
„***“, със скорост на движението от 66 км./ч. при максимално разрешена за
населено място скорост от 50 км/ч, т. е. с превишаване на максимално
допустимата скорост с 16 км./ч.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
откъм правна страна следното:
3
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съдът намира, че при издаването на оспорения електронен фиш са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е
незаконосъобразен. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Електронният фиш се изготвя по образец, който е
утвърден от министъра на вътрешните работи, като по отношение на
съдържанието по силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП той следва да съдържа данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното заплащане. Като взе в предвид това,
съдът установи,че обжалваният електронния фиш не съдържа ясно и точно
описание на приложимата санкционна разпоредба, като това нарушение
съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере
срещу какво следва да се защитава, както и възможността му да организира
защитата си чрез способите, които законът му предоставя. На жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда налагане на по-тежки административни
наказания в хипотеза на нарушение, извършено в условията на повторност.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, "Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца". В обжалвания електронен фиш обаче не е посочено кое точно
нарушение, на кой законов текст е извършено повторно, за да може да се
определи глобата в двоен размер. Единствено по пътя на логиката и
тълкуването, съдът изведе, че това е нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, но
такова отразяване в обжалвания електронен фиш липсва. Това накърнява
правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно
нарушение му е наложена тази глоба, а също така създава пречка пред съда да
прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на
административното наказание. Доколкото подобна привръзка отсъства,
бланкетната норма на квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която
не предвижда конкретен размер на наказанието, в обжалвания електронен
фиш не е била попълнена със санкционната норма на основния състав, към
който тя препраща. Поради това в конкретния случай реално липсва посочване
4
на относимата към извършеното нарушение санкционна норма, което
несъмнено води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да
разбере не само фактическите, но и правните рамки на нарушението, в което е
обвинен. Това нарушение съставлява самостоятелно отменително основание,
предпоставено от процесуалната незаконосъобразност на разглеждания
електронен фиш.
За пълнота следва да бъдат разгледани и другите възражения, направени
от жалбоподателя и упълномощения от него адвокат. На първо място,
съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". От граматическото тълкуване на разпоредбата е
видно, че "отсъствието на контролен орган и на нарушител" се отнася до
действието по издаване на електронния фиш, а не до установяване на
нарушението, а в приложения по делото протокол, №4332р-72973 за
използване на автоматизирано техническо средство от 25.11.2022г., изрично е
посочено, че началото и краят на работния процес в конкретния случай са
поставени от мл. автоконтрольор С. С.. Съгласно § 6, т. 63 ДР на ЗДвП
"електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи", а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес".
На следващо място, относно твърденията на адв. П. за наличието на
разминаване във фактическата и правната рамка между първоначално
предявения на жалбоподателя електронен фиш и този приложен по делото,
съдът, след като съпостави съдържанието на приложените по делото фишове,
установи, че между двата фиша не съществува различие, като и в двата фиша
не съдържат ясно и точно описание на приложимата санкционна разпоредба.
Въз основа на така установеното, съдът намира възраженията, относно
извършени промени в електронния фиш, направени от адв. П. в изпратената до
съда молба, за неоснователни.
Въпреки това и предвид констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намира, че издаденият електронен фиш се явява
незаконосъобразен такъв, постановен в нарушение на процесуалния закон и в
5
този смисъл подлежащ на отмяна.
Относно разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съдът
съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
съдържанието на разпоредба на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатския
хонорар на адв. П. следва да бъде в размер от 400 лева. Поради това и с оглед
обстоятелството, че съдът намери електронния фиш за незаконосъобразен,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да
бъде уважено на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
С оглед изложеното, тази инстанция намира, че обжалваният електронен фиш
като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен и затова на чл.
63, ал. 3, т.1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен и неправилен Електронен
фиш сер. „К“ №6660653 на СДВР, в който на С. П. В. е наложено наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. П.
В., с ЕГН:**********, направените по делото разноски – сумата от 400 лева за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6