О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
23.03.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.ч.гр.д.№276/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
На 18.02.2020г. по заявление подадено от „Комерсиална Банка” АД Скопие, със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр.Скопие, 1000 Р.О.В., УЛ.”Орсе Николов”№3 представлявано от д-р м.с.щ.– главен финансов директор, И.И.– главен оперативен директор и Х.К.– главен изпълнителен директор, действащи чрез Т.Г.П., в качеството на пълномощник на банката и началник отдел „Правни въпроси” упълномощила адв.К.С.П. и адв.П.Д.Ц.от САК е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№98/2020г. на Кюстендилския районен съд, по силата на която „Елпром Трафо СН” АД ,ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Дондуков”№63 в качеството на издател на запис на заповед и С. С. С., ЕГН ********** и адрес *** в качеството на авалист на запис на заповед да заплатят при условията на солидарност на „Комерсиална Банка” АД Скопие ( с посочени по горе седалище, адрес на управление и представители) парично вземане в размер на *** евро, представляващо вземане по втора бланкова менителница, издадена на 09.07.2010г. в гр.Неготино, Република Северна Македония от „Елпром Трафо СН” АД, ЕИК ********** и авалирана от С. С. С., ЕГН ********** с поемател ( ремитент) „Комерсиална Банка” АД Скопие, ведно със законната лихва върху главницата, считан от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – държавна такса в размер на *** лева и адвокатско възнаграждение в размер на ** лева.Постановено е издаване на изпълнителен лист, както и, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника пред КОС в 1 – месечен срок от връчване на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител.
Видно от приложени на л.224 – л.228 от първоинстанционното дело покана за доброволно изпълнение и удостоверение въз основа на посоченото разпореждане и издадения изпълнителен лист на длъжниците са връчени заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение както следва на „Елпром Трафо СН” АД на 10.03.2020г., а на С. С. С. на 10.03.2020г.
В едномесечен срок от получаването на заповедта за изпълнение на 13.03.2020г. и 03.04.2020г. по делото са постъпили частни жалби от адв.Б. – САК, съдебен адрес *** в качеството си на процесуален представител на „Елпром трафо” СН АД и С. С. С..На 10.03.2020г. са подадени възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение с вх.№6202/10.03.2020г. и вх.№6203/10.03.2020г. ( л.206- л.208 от първоинст.д).
В частна жалба с вх.№7214/03.04.2020г. срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение по ч.гр.д.№98/20г. по описа на РС Кюстендил,”Елпром Трафо СН” АД и С. С. С., чрез пълн- ка Б. заявява, че документът, въз основа на който е издадена процесната заповед за изпълнение не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Като нередовност на представения документ „менителница” се сочи липса на задължителния реквизит за „Безусловно нареждане” да се плати определена сума пари, представеният превод на български е неясен и логически несвързан, не притежава от външна страна структурата и белезите на менителничен ефект, не е посочен ремитентът и акцептантът.Счита, че не са налице предпоставките на чл.417, ал.1 т.10 от ГПК доколкото не може да се направи обоснован извод, че процесната книга представлява менителница по своята същност.Прави искане за отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В частна жалба с вх.№7215/03.04.2020г. подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. са изложени същите доводи и твърдения, както в частна жалба с вх.№7214/03.04.2020г.
В частна жалба с вх.№6437/13.03.2020г. (подадена по пощата на 12.03.2020г)подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. се сочи незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.Твърди се, че по делото не са представени годни доказателства за действителното договаряне и заплащане на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение.Липсва първичен счетоводен документ в превод на български, който да отговаря на изискванията на ГПК и данъчното законодателство, както и надлежно доказателства за заплащане на претендирания адвокатски хонорара.Предвид факта, че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер надвишаващ ** лева, то същото е платимо по банков път, а доказателства за реалното му плащане липсват, доколкото не са представени банкови извлечение, платежни нареждания.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно установения в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимум.Иска се обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, доколкото не са представени годни и надлежни доказателства за реалното му плащане евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния му размер.
На 11.05.2020г. по делото е постъпила частна жалба уточнение, подадена от „Елпром Трафо СН” АД, ЕИК ********* чрез адв.Л.Т.Р., с вх.№8233/11.05.2020г. вписана в регистъра на адвокатите към САК под №********** с адрес за призоваване гр.София, ул.”Стара планина”№8-10, ет.2, офис №7 за Адвокатско дружество „Кръпов и партньори”.В тази жалба се твърди, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно и поради следните обстоятелства – издадената бланкова менителница, въз основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№98/2020г. представлява обезпечение по договор за кредит, което означава, че менителницата не може да бъде разглеждана, като абстрактна сделка , а само и единствено във връзка с договора за кредит.Заповедта за изпълнение е нищожна защото е издадена от некомпетентен съд, с оглед чл.21 от договора за кредит, съгласно който „при спор във връзка с настоящия договор, компетентен е действително местно компетентния съд по отношение на банката” – съда в Северна Македония.Твърди се, че разпореждането е постановено въз основа на нередовен от външна страна документ.Изразено е разбирането и, че при подадена бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да извърши проверката, която осъществява първоинстанционния съд съгласно чл.418, ал.2 ГПК.Изложени са доводи за липсващо в заявлението уточнение относно основание и категорични данни за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг в приложените счетоводни документи, не са посочени конкретни клаузи от договора за кредит, нито е конкретизирано кои месечни вноски са неиздължени, коя е началната дата от която кредитът е станал предсрочно изискуем, което препятства проверката на съда за наличието на причините за настъпване на предсрочна изискуемост на кредите – за изпълняемост на предяването със заявлението вземане.Позовава се на даденото с ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. разрешение , според което извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.В случая няма доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.С оглед чл.46 от Закона за менителницата, обнародван в ДВ на РМакедония №03/2020г. от 15.01.2020г. се твърди неправилност на разпореждането поради липса на данни за предявяване на менителницата за плащане.Липсва подпис на длъжниците върху менителницата за приемането и.Твърди се, че възраженията по менителницата са погасени по давност и се прави възражение за изтекла в полза на длъжниците по менителницата давност.Отправено е искане за отмяна на разпореждането, и оставяне без уважение на искането за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за процесното вземане, обезсилване на издадения изпълнителен лист., както и прогласяване нищожността на заповедта за изпълнение.
На 10.06.2020г. преписи от жалбите са връчени на заявителя.В срок е подаден отговор.В отговора е противопоставено следното становище – в производството по чл.418 ГПК обхватът на съдебна проверка при разглеждане на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и силно стеснен и с всяко излизане извън тази проверка съдът превръща безспорното производство по чл.418 ГПК в спорно, като проверката се свежда до това дали представения менителничен ефект е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Счита, че при оспорване на разпореждането за незабавно изпълнение от страна на длъжника, последният може да черпи аргументи само от представения със заявлението документ, относно неговите евентуални недостатъци във формата и относно обстоятелството дали удостоверява подлежащо на изпълнение задължения и всички останали възражения в това число по каузалното правоотношение са неотносими и не могат да са предмет на разглеждане в заповедното производство.Въз основа на горното, следва, че проверката се свежда до това дали е налице, писмен документ, предвиден от закона, като основание за издаване на изпълнителен лист( какъвто е менителницата по чл.417 т.10 ГПК), дали този акт е формално редовен от външна страна ( дали са налице всички законоустановени реквизити) и дали от гледна точка на предметното съдържание, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.С оглед ТР №1 от 28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. ОСТК на ВКС съдът следва задължително да провери дали са налице изискуемите по силата на закона реквизити, без които менителничния ефект би бил недействителен – документът да бъде представен в оригинал, да бъде валиден от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.Изводът на районния съд за наличие на документ, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане е определен, като обоснован и правилен.Изтъква се, че преценката относно валидността на менителницата следва да бъде извършена съгласно издадения в Република Северна Македония Закон за менителницата – чл.5 от същия.Съгласно менителнична декларация под формата на нотариална заверка с рег.№2608/10 от 09.07.2010г. на нот.В.Т., „Комерсиална банка” е упълномощена да попълни съставените части на издадените три броя бланкови менителници, а именно сумата на менителницата, валутата , датата и мястото на издаването, дата на падежа и да ги ползва като средство за плащане и гарантиране на вземанията по сключените банкови договори, като предявяване на менителницата за плащане не е необходимо.С менителничната декларация „Елпром Трафо СН” АД е поел безусловно, неотменимо и без възражения задължения за плащане на сумата по менителниците в срока на падежа, определен от ремитента.Съгласно уговорката между страните е посочен падеж на менителничното задължение, поради което менителничния ефект е годен да породи задължения по него тъй като падежът е настъпил.Във връзка с доводите за некомпетентност на съда е изразено становище, че поради едностранния и формален характер на заповедното производство, критерий за местна подсъдност е единствено посоченият от заявителя адрес/ седалище на длъжника.В производството по чл.417 т.10 ГПК за съда не съществува задължение да проверява за наличието на клаузи в приложени по делото документи, извън клаузи в документа по чл.417 ГПК по силата на които страните са уговорили различна подсъдност във връзка основание за издаване на заповедта.Необосновано е позоваването от жалбоподателя на уговорената в договорите за кредит подсъдност, по който той не е страна.По силата на чл.6 от Договор за рамков револвиращ кредит – лимит въз основа на обезпечение №02-1610-27622/0.07.2010г. за обезпечаване на задължението от *** евро по сключения между „Комерсиална Банка” АД Скопие и Дружество за производство, търговия и услуги Фабрика за кабели ФКН ДОЕЛ гр.Неготино, регистрирано в Централния регистър на Република Македония, с идентификационен №6343856, длъжникът се е задължил да осигури издаването от страна на „Елпром Трафо”СН АД, ЕИК ********** на три броя бланкови менителници, които са авалирани от С. С. С.,ЕГН **********.Счита, че доколкото седалището на ответника е в гр.Кюстендил, изводът за местна компетентност на спора е правилен.В тази връзка сочи и факта, че претенцията не се основава на правоотношение спрямо което е уговорена договорна местна подсъдност, а от абстрактна правна сделка с обезпечителен характер, страните по която са различни от страните по договор за кредит.С договорна разпоредба не може да се дерогира императивната разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК както е прието в решение №49 от 16.02.2012г. на Окръжен съд – Стара Загора по гр.д.№1144/2010г.Във връзка с непопадащите в предмета на заповедното производство възражения се изтъква, че основанието за възникване на задължението за плащане не е елемент от съдържанието на менителничния ефекта, поради което съществуването му не е условие за неговата действителност, а оттам и за валидното възникване на обективираното в него задължение.В т.17 от ТР №4/18.06.2014г. е прието, че в производството по чл.422 ГПК за установяване на вземането и при наличие на редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника, на още по силно основание заявителят не следва да доказва съществуване на вземането по каузално правоотношение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В производството по разглеждане на подаденото заявление след като съдът не е констатирал липса на реквизит от лимитативно законоустановеното необходимото съдържание на менителничния ефект, която да отнема менителничния характер на обективираната в него едностранна абстрактна сделка, същият няма задължение за изследва дали съществува или не вземането по каузалната сделка, за чието удовлетворяване има индиции по делото, че е била обезпечена с едностранната( в този смисъл решение №125 от 25.07.2005г. на ВКС по гр.д.№528/2004г. І т.о, ТК, решение №5450 от 28.06.2016г. на СГС по гр.д.№2957/2015г.Визирано е и смесване на основания по чл.417 ГПК, като се сочи, че сезирането в случая е в хипотезата на чл.417 т.10 ГПК а не по чл.417 т.2 ГПК за която е необходимо представянето на извлечение от счетоводните книги.Жалбоподателят е длъжник по издадения менителничен ефект и единственото относимо за неговата отговорност е дали вземането по менителницата е изискуемо, което в случая е налице доколкото менителницата е издадена с определен падеж и този падеж е 16.01.2020г.Възраженията основаващи се на каузалното отношение разкриващи основанието на поетото задължение не подлежат на разглеждане в заповедното производство.Факта, че при издадена заповед въз основа на документ по чл.417 т.1 ГПК чрез възражението си срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът постига спиране на изпълнението на последната също идва да покаже, че възражения основаващи се на каузалното правоотношение в това производство не следва да бъдат обсъждани.Възражението за погасяване на вземането по менителницата поради давност е определено, като неоснователно с оглед текста на чл.91 от Закона за менителницата действащ в Република Македония, съгласно който всички искове по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.Освен това тези възражения са определени и като излизащи извън предметния обхват на заповедното производство както е прието в определение №3024 от 31.08.2018г. по в.ч.т.д.№1319/2018г. на ІІІ състав на Окръжен съд – Варна.В отговора е отправено искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
В становище с вх.№3984/29.06.2020г. подадено от „Елпром Трафо СН” АД , ЕИК ********** чрез адв.Р. се преповторени твърденията относно наличието на международно гражданско дело, за това, че наличието на международна компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно.Посочва се, че в декларация под формата на нотариален акт с нотариална заверка рег.№2603/2010г. представляваща неразделна част от менителницата съгласно чл.81 от Закона за менителницата на Македония и чл.564 от ТЗ е сключено пророгационно споразумение, като страните са договорили конкретен приложим закон във връзка с разрешаване на спора им, което сочи и на избор на националността на компетентния съд, което е допустим начин за определяне на компетентен съд, с оглед установената в теорията и практиката в международния граждански процес – допускаща това да става чрез изрично посочване на националността на компетентните органи, чрез посочване на определен родово и местно компетентен съд, чрез критерий по който да се определи националността на компетентния съд .Тъй като посочения приложим закон за разрешаване на спорове регулира единствено правомощия на македонските органи следва, че страните са подчинили споровете относно изпълнението на задълженията по менителницата на македонските органи.Възможност за избор на съд следва и от нормата на чл.23, ал.1 КМЧП и доколкото не попада в основанията за изключителна компетентност съгласно Регламент ЕС 1215/2012г. на ЕС и на съвета от 12.12.2012г.Сочи се съдебна практика – определение №309 от 25.05.2009 го п ч.т.д.№328/2009г., Т.К ІІ т.о на ВКС, определение №724 от 06.10.2010г. по ч.т.д.№585/2010г. Т.К, І т.о, Тълкувателно решение №4 от 07.12.2018г. по тълк.д.№4/2016г. на ОСГК ВКС.Нормата на пророгационно споразумение на чл.25 пар.1 от Регламент 1215/2012г. е неотносима, поради това, че избрания съд е извън страните членки на ЕС.С оглед даденото в решение С -387/98г. от 09.11.2000г. на СЕС тълкуване следва, че при избор на съд извън тези на страните членки на ЕС, следва да се приложат националните норми на МЧП на съответната държава за преценка на действителността на избор на съд.Източниците на МЧП на ЕС признават значението на споразумението за избор на съд с оглед ратифицирането на Хагската конвенция от 30.06.2005г. относно споразумението за избор на съд.Представената менителнична декларация е чужд официален документ, който удостоверява вземане изпълняемо в държавата в която е издаден документа, който би следвало да получи изпълняемост В РБългария на основание чл.117-121 при което липсва правен интерес от издаване на заповед за изпълнение.В становището е потвърдено искането за отмяна на обжалваното разпореждане при обобщение, че македонските органи са компетентни на основание чл.23 ал.1 от КМЧП по силата на избора им на съд а чуждестранния охранителен акт на нотариус , ползващ се с изпълнителна сила в РМакедония е пречка за образуването на заповедно производство.
По делото на 06.07.2020г. е постъпило допълнително становище с вх.№4170/06.07.2020г. именувано, като допълнително становище по отговор.В това становище се твърди отсъствие на постановени в съответствие с предвиденото в процесуалния закон по подаденото заявление актове, за липса на надлежно връчване на съдебните книжа, доколкото има такива, липса на документ за връчването съгласно Приложение №20 към чл.2 т.20 от Наредба №7 от 22.02.2008г., противоречие на издадената заповед със закона и добрите нрави, липса на преценка относно неравноправни клаузи, относно несъответствие на националното право с ПЕС по дело 432/05 Unibet Ltd.СЕС.,незаконност на действия на ЧСИ.
По така подадените жалби съдът се е произнесъл с определение от 27.07.2020г. по в.ч.гр.д.№276/2020г., като с определението съдът е потвърдил разпореждане за незабавно изпълнение от 18.02.2020г. на Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№98/20г. и е спрял производството по в.ч.гр.д.№276/2020г. в частта му по подадената частна жалба с вх.№6437/13.03.2020г. подадена от адв.Б., като процесуален представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. срещу издадената по силата на посоченото разпореждане заповед за изпълнение в частта за разноските до приключване на производството по т.д.№49/20г. по описа на КнОС образувано по подадена от „Комерсиална банка” АД гр.София искова молба във връзка с издадената заповед за изпълнение.Определението е влязло в сила.
С определение от 02.03.2021г. по т.д.№49/2020г. съдът е одобрил постигнатата между „Комерсиална банка“АД със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр.Скопие 1000, Р.О.B 563, ул.“Орсе Николов№3 „“Елпром Трафо СН“ АД със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил 2500, ул.“Дондуков“№63 и С. С. С., ЕГН ********** спогодба относно вземанията предмет на разпореждане за незабавно изпълнение от 18.02.2020г. на Кюстендилскя районен съд по ч.гр.д.№98/20г., като е прекратил производството по делото и определението за прекратяване е влязло в сила на 10.03.2021г.
Одобрената от съда спогодба е със следното съдържание:
Чл. 1. „ЕЛПРОМ ТРАФО СН" АД и С.С. признават за установено съществуването на паричното вземане на „Комерсиална Банка" АД, Скопие, Република Северна Македония, 1000, Р.О.В. 563, ул. „Орсе Николов" № 3, срещу „ЕЛПРОМТРАФО СН" АД, с ЕИК *********, гр. Кюстендил 2500, ул. „Дондуков" № 63, представлявано от К.В.М., и срещу С. С. С., ЕГН **********,***, при условията на солидарност, за следните суми по Втора менителница, издадена на 09.07.2010 г., в гр. Неготино, Република Северна Македония от „ЕЛПРОМТРАФО СН" АД, с ЕИК **********, гр. Кюстендил 2500, ул. „Дондуков" № 63 и авалирана от С. С. С., ЕГН **********, с посочен падеж на плащане 16.01.2020 г.: ** евро (с левова равностойност * лева) - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.01.2020 г. до изплащане на вземането; ** лева — държавна такса в заповедното производство и ** лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и ** лева - държавна такса в производството по т. д. №1152/2020 г., ** лева - адвокатско възнаграждение в настоящото производство и ** лева - адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело М 285/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Валентина Александрова срег. М 742 на КЧСИ.
Чл. 2. При така
установените обстоятелства, страните разрешават спора помежду си по т. д. № 49/2020 г. на Кюстендилския
окръжен съд, по следния начин:
2.1. Длъжниците „ЕЛПРОМ
ТРАФО СН" АД, ЕИК **********
и С. С. С., ЕГН ********** се задължават, да осигурят заплащането (лично или от
трето лице) на банката на сума в размер ** лева (със стойност ** евро). Банката потвърждава, че плащането е
извършено преди сключване на настоящото споразумение.
2.2. Длъжниците се
задължават да заплатят солидарно на банката допълнителна сума в размер на ** лева (със стойност ** евро), по следния
начин: на 10 (десет) равни годишни вноски, всяка в размер на ** лева (** евро), дължими по банков път и на падежи,
определени съгласно отделно споразумение, подписано между страните.
2.3. Страните се
съгласяват, че Длъжниците не дължат лихва върху сумата по чл. 2.2
по-горе.
2.4. При изпълнение на
задълженията от Длъжниците, така както са описани по-горе и след заплащане на
задълженията, посочени в чл. 2.2, банката
се задължава да върне издадената менителница и менителничната декларация във
форма на нотариален акт.
2.5. Страните уговарят, че при условие, че задълженията на Длъжниците, в размер на общо ** лева / ** евро/, така както са описани в чл. 2 3 по-горе бъдат изпълнени точно от Длъжниците, банката се отказва от вземанията си, посочени чл. 1 а разликата над тези ** лв. (** евро), като сумите, дължими над тази стойност, ще се смятат за погасени.
Чл. 3. Страните се съгласяват, че настоящата спогодба влиза в сила, считано от датата на подписването й от страните.
Чл. 4. Страните приемат и
се съгласяват всички направени съдебни, деловодни и каквито и да било други
разноски, включително адвокатски хонорари, направени във връзка и/или по повод
воденото съдебно производство, да останат в тежест на страните, така както са
ги направили и така както ще ги направят, с изключение на държавната такса,
половината от която следва да бъде възстановена на ищеца съгласно чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Чл.5 С подписването на настоящата спогодба,
страните уреждат окончателно всички свои спорни отношения в рамките на предмета
на дело № 49/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, както и уреждат окончателно
всички свои спорни отношения, касаещи вземанията на банката от издадената
менителница и в бъдеще няма да имат една към друга никакви претенции.
Съгласно чл.234, ал.3 ГПК съдебната спогодба
има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по- горен
съд.Наличието на одобрена спогодба по спора предмет на т.д.№49/2020г. относно
предявения иск за установяване съществуване на вземанията за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК обосновава
възобновяване на производството по настоящото дело.
Както е посочено в определението от 27.07.2020г. - с оглед подробните разяснения дадени в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
жалбата не може да бъде разгледана по същество. Съдържащите се в посоченото
Тълкувателно решение указания са в смисъл, че при подадена частна жалба по реда
на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за
разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано
исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на
частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако
производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната
жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в
исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за
изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на
изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в
сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са
уредили със спогодбата отговорността за разноските.
В случая с одобрената от съда спогодба –
видно от изложеното по горе страните са изразили становище относно дължимостта
на разноски и тяхното заплащане.
Подадената частна жалба с вх.№ 6437/13.03.2020г. от адв.Б., като
пълномощник на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. срещу издадената по силата на
разпореждане от 18.08.2020г. заповед за
изпълнение в частта за разноските , при това положение следва да бъде оставена
без разглеждане, като недопустима, а производството да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по в.ч.гр.д.№276/2020г., в частта му по частна жалба с вх.№ 6437/13.03.2020г.,
подадена от адв.Б., като процесуален
представител на „Елпром Трафо СН” АД и С. С. С. срещу издадената по силата на
разпореждане от 18.08.2020г. по
ч.гр.д.№89/2020г. по описа на Кюстендилския районен съд, заповед за изпълнение
в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима
посочената частна жалба с вх.№
6437/13.03.2020г. подадена от адв.Б., като процесуален представител на
„Елпром Трафо СН” АД, ЕИК ********* и С.
С. С.,ЕГН ********* срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№98/2020г., в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази част.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1- седмичен срок от връчването му на същите.
Председател:
Членове: