Р Е Ш Е Н
И Е № 260441
гр.Пловдив, 19.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа
година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №690 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) във връзка с чл.284, ал.3, т.2 КЗ (отм.).
Ищецът М.К.И., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.А.И., твърди, че че е внучка на М. Г. Д.. Твърди, че баба й
починала при катастрофа в Република Гърция на ** години. На 18.08.2014 г. в
района на Пирго, Архенон-Астерусион, С.Т.М., управлявайки мотоциклет с гръцки
рег.№***, посока Стернес-Асими, е нарушил правилата за движение по пътищата
съгласно законодателството на гръцката държава и реализирал удар в крайпътно
маслиново дърво. В резултат от това ПТП е починала М. Д., която е била пътник,
возещ се в мотоциклета зад водача, който също е загинал. Твърди се, че по
случая е образувано разследване от гръцката полиция и районна прокуратура.
Преписката е архивирана, след като е установено, че виновен за инцидента е
починалият водач на МПС. Поддържа се, че ищецът е увредено лице по смисъла на
приложимото гръцко право, а ответникът – НББАЗ заплаща обезщетение за вреди в
качеството му на компенсационен орган, тъй като не може да се установи
застрахователят на виновния водач. Твърди се, че непосредствена причина за
настъпването на смъртта на М. Д. е нараняване на главата и гръдния кош,
причинено при автомобилната катастрофа. Смъртта е настъпила неочаквано и несвоевременно
и е възприета като огромен шок в семейството й. Между баба и внучка са
съществували отношения на изключителна близост, обич и уважение, двете са
поддържали поС.на връзка и взаимно са си помагали. Моралните страдания на
ищцата от неочакваната смърт на баба й, починала в работоспособна възраст и в
добро здраве, са огромни. Справедливото обезщетение за компенсиране на
моралните й вреди се свежда според ищцата до сумата 110 000 лв. Твърди се също
така, че ищцата е предявила извънсъдебна претенция до ответното бюро, по която
ответникът й е изплатил обезщетение в размер 4 000 евро с твърдение, че е
приложим лимит на отговорност за гръцкия „Помощен фонд“ до тази сума.
Същевременно практиката на гръцките съдилища е за подобни вреди да се заплаща
обезщетение в размер около 60 000 евро. Поддържа, че с оглед местонастъпване на
преките вреди приложимо е гръцкото законодателство. Това законодателство
определя и кръга на лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени
от тях вреди. Според гръцкото право право на обезщетение имат и внуците на
покойния наследодател. Поддържа, че правата на увредените лица не могат да
бъдат ограничавани с лимити, различни от лимитите на отговорност на
застрахователните дружества. В тази насока е практиката на гръцките съдилища,
според която ограничителните норми, въвеждащи специален лимит за отговорност на
„Помощния фонд“ на РГърция, като специално се цитира Закон 4092/2012 г.,
противоречат на принципа за пропорционалност, залегнал в чл.25 от Конституцията
на РГърция, както и на нормите на международното право, които се ползват с
преимущество пред тези на вътрешното право. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата 110 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на баба й М. Г. Д., ведно със законна лихва от датата на непозволеното
увреждане – 18.08.2014 г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ответникът Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от А.А.Л. и Б.А.Б.,
оспорва исковете. Признава пасивната си материална легитимация в качеството на
компенсационен орган по реда на чл.284 КЗ (отм.). Признава фактите около
настъпилото на 18.08.2014 г. в РГърция ПТП. Не оспорва, че съобразно гръцкото
законодателство право на обезщетение имат и внуците на покойния наследодател.
Посочва, че е сезиран с извънсъдебна претенция от роднини на починалата, в това
число ищцата, на 25.06.2018 г. Въз основа изрично одобрение от гръцкия
Спомагателен (Гаранционен) фонд – органът, който изплаща обезщетения при
събития, причинени от МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ответникът е определил и изплатил на ищцата обезщетение в
размер 4 000 евро съобразно приложимия гръцки закон. По правилата на гръцкото
законодателство от лицето е изискана декларация, че приема така определеното обезщетение
като окончателно и няма други претенции към фонда или към компенсационния
орган. Такава е представена на 19.09.2018 г. от ищцата. В отговора се поддържа,
че приложимо спрямо процесното правоотношение с международен елемент е гръцкото
материално право с оглед мястото на настъпване на смъртоносното увреждане.
Поддържа, че към датата на процесното ПТП не е имало договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за МПС, с което то е
реализирано. По силата на гръцкото законодателство в такъв случай обезщетение
може да бъде претендирано от гръцкия Спомагателен фонд. Цитира конкретните
правни разпоредби на РГърция. Позовава се на чл.19, ал.2 от Президентски указ
№237/1986 г., според който обезщетението, изплащано от Спомагателния фонд за
парично удовлетворение поради емоционално страдание, не може да надхвърля
сумата 6 000 евро за всеки бенефициент. При определяне на платеното на ищцата
обезщетение ответникът се е ръководел от инструкциите на гръцкия спомагателен
фонд и е бил длъжен да спазва правото на държавата, в която е настъпило
произшествието. Позовава се на чл.454 от Гражданския кодекс на РГърция, в
аспекта на който декларирането от страна на ищцата, че приема платеното
обезщетение за окончателно, препятства предявяването на последващи съдебни
искове от нея срещу спомагателния фонд на Гърция, а оттам – и срещу ответника
като компенсационен орган, чиято отговорност възниква при предпоставките и в
обема, при който възниква отговорността на чуждестранния застраховател или гаранционен
фонд при незастраховани МПС. Прави се и възражение за погасителна давност по
приложимия гръцки закон, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналата М. Д., тъй като същата се е возила на
мотоциклета без поставена предпазна каска, което е допринесло в значителна
степен за уврежданията по главата; качила се е на мотоциклет, управляван от
водач в тежка степен на алкохолно опиянение – 3 промила според приложения
токсикологичен доклад, който освен това е бил и неправоспособен към датата на
събитието. Поддържа, че приносът на пострадалия следва да бъде отчетен при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди и според гръцкото
законодателство. Оспорва да са претърпени вреди, както и размера на същите. Оспорва
да е съществувала твърдяната от ищцата близост в отношенията с починалата й
баба. Възразява се и по иска за законна лихва, като се изтъква, че съгласно
чл.285, ал.2, изр.ІІ КЗ (отм.) такава се дължи не от датата на деликта, а от
изтичане на двумесечния срок за произнасяне по извънсъдебната претенция до
бюрото. Възразява се и за погасителна давност по този иск. По изложените
съображения ответникът моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищцата поддържа, че
полученото от нея обезщетение не е репарирало окончателно причинените й вреди.
Уточнява, че претенцията за сумата 110 000 лв. е формирана като разлика между
полагащото й се обезщетение в размер 117 349 лв. (левова равностойност на 60
000 евро) и полученото такова от 7 823,32 лв., съставляващо равностойност на 4
000 евро. Последната сума не е съобразена с принципа за справедливост,
установен от съдебната практика на РГърция. Възразява, че е подписала
представената от ответника декларация, защото е имала спешна нужда от средства
поради затрудненото си финансово съС.ие, а ответникът е предпоставил плащането
на обезщетение от представяне на такава декларация. Оспорва да е формирала воля
за отказ от получаване на справедливо обезщетение. Възразява, че декларацията е
подписана поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Сочи, че давността
по гръцкия закон е 5 години и не е изтекла. Оспорва възражението за
съпричиняване.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, на 18.08.2014 г. в Република Гърция е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което управляван от С.М. мотоциклет с гръцка регистрация е
отклонил курса си на движение и се е блъснал в крайпътно дърво, както и че при
този инцидент е загинала М. Д. (баба на ищцата) – пътник в мотоциклета. Няма
спор за това и, че превозното средство се е движило, без да има за него сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установява
се от събраните доказателства, че в Република Гърция е проведено разследване,
което е установило, че произшествието се дължи на изключителна вина на водача
на превозното средство. Тъй като същият е починал, наказателно преследване не е
проведено. От представените документи, изготвени от гръцките власти във връзка
с разследването, се установява, че мотоциклетът е имал гръцка регистрация,
съответно, че пострадалата М. Д. е имала гръцки документ за самоличност и
местоживеене в Гърция към датата на инцидента. Видно от приетия по делото
токсикологичен доклад, извършен от гръцките власти, в изследваната биологична
кръвна проба на водача е констатирано съдържание на етанол в размер 3 грама на
литър. В представените смъртен акт и медицинско свидетелство за смърт,
съставени в Република Гърция, като причина за смъртта на М. Д., родена на ***
г., е посочено „наранявания на главата и гръдния кош, причинени при автомобилна
катастрофа“. От представените по делото удостоверения за раждане, за родствени
връзки и наследници се установява, че ищцата е внучка на загиналата при горната
катастрофа М. Г. Д..
Установява се, че ищцата
е заявила извънсъдебна претенция до ответното бюро на 25.06.2018 г. Няма спор,
а това се установява от приложените доклад по щета и платежен документ, че
ответникът е определил и изплатил на ищцата обезщетение в размер 4 000
евро с равностойност 7 823,32 лв. Обезщетение в такъв размер е определено
и в полза на останалите внуци, заявили извънсъдебната претенция. С молба до
бюрото от 01.08.2018 г. ищцата, представлявана от адв.А.И., е заявила, че
приема и е съгласна с предложеното окончателно (крайно) обезщетение в размер
4 000 евро и няма бъдещи претенции към Гаранционен фонд на Република
Гърция във връзка с вреди от смъртта на М. Г. Д.. Видно от приложеното към
молбата пълномощно, адв.А.И. е изрично упълномощен да изрази горното съгласие.
Приета е комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че мотоциклетът, управляван от С. Т. и с пътник М. Д. се е движел
по пътя Стернон-Асими, като при преминаване през десен завой е напуснал
платното за движение от ляво, след което е настъпил удар в крайпътно дърво.
Причина за смъртта на Д. е съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма с превес на
черепно-мозъчната травма. Основните травми по главата й са получени при удар и
деформация на главата в наличното дърво на пътя на мотоциклета. Такава
деформация не би се получила при наличие на предпазна каска за глава, закрепена
според правилата, независимо от вида на каската. В съдебно заседание вещото
лице С. уточнява, че уврежданията по гръдния кош на загиналата сами по себе си
са достатъчни, за да настъпи смъртта, особено разкъсването на сърцето.
Предпазната каска не може да предпази гръдния кош.
Приета е
съдебно-токсикологична експертиза, според която водачът С.М. е бил в тежка
степен на алкохолно опиване по време на причиненото ПТП, като установеното
съдържание на алкохол в кръвта му е повече от 3 промила (концентрация 3 g/l отговаря на концентрация
3 промила, както е прието да се обсъжда у нас). Тази степен на алкохолно
опияняване се отразява драстично на движението, координацията,
наблюдателността, мисловната дейност и възможностите, като външните й прояви са
видими за околните. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в 99 % от
случаите при тази концентрация на алкохол в кръвта има видими външни признаци,
каквито един средно интелигентен човек може да забележи.
Разпитани са двама
свидетели. От показанията им се установява, че на **годишна възраст ищцата е
загубила баща си, от тогава до **-годишна възраст, когато е заживяла съпружески
със св.Д., за нея са се грижили майка й и баба й М., като с баба й са живели в
едно домакинство. Ищцата е имала много добри отношения с баба си, често се
виждали, преди М. да замине за Гърция, където пребивавала и работела към
момента на катастрофата. Ищцата присъствала на погребението на баба си, трудно
приела смъртта й.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.282, ал.4 КЗ
(отм.), приложим с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие, Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи, регистрирано като сдружение по
реда на ЗЮЛНЦ, изпълнява и функциите на Компенсационен орган, като извършва плащания
в случаите по чл.284. Съгласно чл.284, ал.3, т.2 КЗ (отм.) Бюрото в качеството
си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в
Република България, когато в двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не
може да се определи застрахователят на виновния водач. По аргумент от чл.284,
ал.2 КЗ (отм.) Бюрото заплаща
застрахователно обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило извън
Република България в държава членка, както и когато моторното превозно средство
на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република
България. В конкретния случай няма спор за материалната легитимация на
ответника, като от доказателствата се установява, че застрахователното събитие
е настъпило извън територията на РБългария и превозното средство на виновния
водач обичайно се намира в РГърция, респективно няма спор, че за това превозно
средство няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
произшествието. Следователно, ответникът е материално легитимиран да отговаря
по предявения иск. В чл.285 КЗ (отм.) е уредена извънсъдебна процедура пред
компенсационния орган, която в случая е осъществена, видно от приетите
доказателства – ответникът е сезиран от ищцата с претенция за обезщетение от
процесното застрахователно събитие. Установява се, че на ищцата е изплатено
обезщетение от компенсационния орган в размер 4 000 евро. Съгласно чл.285,
ал.2 КЗ (отм.) срокът за произнасяне на Компенсационния орган не може да бъде
по-дълъг от два месеца от датата на предявяване на претенцията. След изтичане
на срока по изречение първо Компенсационният орган дължи законната лихва до
датата на плащането.
На основание чл.4, §1 от
Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото
право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ), приложимото спрямо предмета на
спора материално право е това на Република Гърция – правото на държавата, в
която е настъпила пряката вреда, независимо в коя държава или държави настъпват
непреките последици. В тази връзка следва да се съобразява и решение по дело
№С-350/14 на Съда на Европейския съюз, в което е прието, че по смисъла на чл.4,
§1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г., трябва да се тълкува за целите на
определянето на приложимото право към извъндоговрните задължения, произтичащи
от пътно-транспортни произшествия, че вредите на наследници, които имат поС.но
местоживеене в една страна на ЕС, причинени от смъртта на техен близък
родственик, настъпила при ПТП в друга държава на ЕС, трябва да се квалифицират
като "непреки последици" от това произшествие, по смисъла на
посочената разпоредба. По смисъла на същата разпоредба „пряка“ е вредата, от
която е настъпила смъртта. В конкретния случай тази вреда е настъпила на
територията на Република Гърция, като не се установяват предпоставките за
прилагане на чл.4, § 2 и §3 от Регламента.
В предмета на спора се
включват деликтното право и т.нар.пряко право, на което се позовава ищцата,
като по отношение на същите приложимо е гръцкото законодателство. В тази връзка
и с оглед нормите на чл.43 и чл.44 КМЧП, които задължават съда да издири
служебно приложимото материално право, по делото е извършена съдебна поръчка по
реда на Европейската конвенция за обмен на информация между държави.
От приетата по делото
съдебна поръчка се установява, че въпросите, свързани със застрахователното
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в гръцкото
законодателство са уредени чрез Президентски указ №237/1986 г. В същия указ е
предвидено задължение за сключване на договор за застраховка гражданска
отговорност спрямо трети лица от собственика на МПС, обичайно пребиваващо на
територията на РГърция, като застраховката покрива отговорността на собственика
и на всеки водач, управлявал превозното средство. Покритието включва отговорност
спрямо трети лица за причиняване на смърт, включително разумно парично
обезщетение за неимуществени вреди, когато третото лице е член на семейството
на загиналия. Имащите право на финансово удовлетворение поради психични
страдания включват по-специално съпругата, децата, родители, братя и сестри
(дори ако не са живели заедно с починалия) и близките роднини с некръвна
родствена връзка (свекър, свекърва, тъща, девер и пр.), ако действително са
понесли такова страдание. Тези лица трябва да се свързват с починалия с взаимни
и тесни връзки на привързаност и любов, устойчиви семейни отношения и тясна
емоционална връзка. Присъжданите обезщетения от гръцките съдилища на родители
на починалия варират между 50 000 и 55 000 евро, 7 000 евро – на
баба на починалия, като в поръчката се споменава за решение, с което е
присъдено обезщетение в размер 2 000 евро на внук на починалия, присъдено
от въззивна инстанция след отмяна на първоинстанционното такова, с което са
присъдени 20 000 евро, с уточнение, че делото е висящо пред Върховния съд
на РГърция. Ако увреденото лице е допринесло за вредата съдът може да не
присъди обезщетение или да намали размера му. Забранено е по гръцкото
законодателство управлението на пътно превозно средство под въздействието на
алкохол над 0,50 г/л. Предвидено е, обаче, че застрахователят не се освобождава
от отговорност поради това, че пътникът е знаел или е трябвало да знае, че
водачът на автомобила е бил под въздействието на алкохол. Водачите и пътниците
на мотоциклети трябва да носят защитна каска, нормално закопчана. Предвидено е,
че пострадалият има пряк иск срещу застрахователя, като претенцията се погасява
с изтичане на 5-годишна давност от деня на произшествието. Обезщетение на
пострадалите лица се изплаща от гръцкия Гаранционен фонд, когато не е изпълнено
задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В
чл.19, т.2 от Указа е предвидено, че обезщетението, което се изплаща от ГФ за
причинени нематериални щети, не може да надвишава сумата 6 000 евро за
всеки бенефициент. Събрана е практика на гръцкия Върховен съд, според която
нормата е противоконституционна и противоречи на правото на ЕС. Посочено е, че
уредбата на деликта е в гръцкия Граждански кодекс, според който който увреди
друго лице противоправно и виновно, има задължение да го обезщети, като
предпоставките на непозволеното увреждане са: човешко поведение, което е
противоправно и виновно и причинява вреда, като е налице причинно-следствена
връзка между поведението и вредата. В чл.454 от Гражданския кодекс е уредено
т.нар.“опрощаване на дълг“. Според разпоредбата, когато кредиторът се договори
с длъжника да му се опрости дългът, или с договор, сключен с него, признае, че
дългът не съществува, задължението се погасява. Според ГК на Гърция от 1911 г.,
в случай, че длъжникът изпадне в забава на задължението за плащане на
обезщетение за непозволено увреждане, той дължи на кредитора лихви за забава.
По правило длъжникът е в забава, когато обезщетението е просрочено и е
предшествено от съответна покана от кредитора. Уточнява се в поръчката, че за
определяне на лихвата не е достатъчно настъпването на увреждащото деяние.
Длъжникът дължи законна лихва и след връчване на иска. Според допълнителната
съдебна поръчка на л.497 и сл., няма установена съдебна практика, според която
да е невалидна съответната декларация за погасяване или опрощаване на дълг, ако
нарушава правата на пострадалия в случай на ПТП, тъй като увреденото лице
получава обезщетение по-ниско от причинената му щета или тъй като е в лошо
финансово състояние. Изявление за опрощаване на дълг може да бъде анулирано
поради измама, а правен акт, който противоречи на добрите нрави, е навалиден.
Такъв е правният акт, с който се ограничава прекомерно свободата на лицето, или
правният акт, с който едно лице злоупотребява с нуждата, глухотата или
неопитността на друго лице и по този начин получава за себе си или за трето
лице някаква полза, имуществени облаги, които са в очевидна несъразмерност
спрямо даденото.
В аспекта на горното и с
оглед събраните доказателства съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало
т.нар.пряко право да получи обезщетение от гаранционния фонд на Република
Гърция, респективно от Компенсационния орган на Република България, за
неимуществените вреди, претърпени от нея в резултат от процесното застрахователно
събитие, настъпило на територията на гръцката държава. Установяват се
елементите на деликтното право, а ищцата е измежду лицата, на които гръцкото
законодателство признава право на обезщетение чрез пряк иск до застрахователя
или гаранционния фонд. Признато е право на членовете на семейството на
загиналата, в това число братя, сестри, дори в полза на лица без кръвна
родствена връзка. Внуците не са изрично споменати в разпоредбата на Указа, но
същата е общо формулирана, а и по делото са събрани данни за това, че
обезщетение се присъжда в полза на тази родствена група от гръцките съдилища.
Изискването на гръцкия закон е лицето действително да е понесло страдания и да
е налице тясна емоционална връзка. От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че ищцата е била отгледана от баба си, тъй като е изгубила баща
си, майката не е полагала достатъчно грижи, поради което може да се приеме, че
между ищцата и баба й М. Д. е съществувала връзка като между родител и дъщеря,
която е била прекъсната със смъртта на последната. Установява се и, че ищцата е
понесла трудно загубата.
Прякото право на ищцата
не е погасено по давност, тъй като в гръцкото застрахователно законодателство е
предвидена 5-годишна давност от датата на произшествието. Процесното ПТП е
настъпило на 18.08.2014 г., а искът е предявен на 08.08.2019 г. – преди
изтичане на петгодишния срок.
Съдът, обаче, намира, че
правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.
Д., е погасено чрез плащане и т.нар. в гръцкия закон опрощаване на дълга и в
тази насока следва да бъде тълкувана представената по делото молба –
декларация. В полза на ищцата е заплатена от ответника сумата 4 000 евро,
като в същата молба ищцата е изявила съгласие с полученото обезщетение и
изрично е посочила, че счита обезщетението за окончателно (крайно) и няма
бъдещи претенции към Гаранционния фонд. Според съда приетата по делото
молба-декларация доказва постигането на неформално споразумение между страните
по делото относно дължимия размер на обезщетението. След като се е съгласила с
този размер и е посочила изрично, че ще счита обезщетението за окончателно и
няма да има повече имуществени претенции спрямо гръцкия гаранционен фонд, до
чиято отговорност се свежда и тази на компенсационния орган в Република
България, ищцата е признала извънсъдебно, че вземането й е удовлетворено, че
вредите, които е понесла, са репарирани в пълен размер и не е материалноправно
легитимирана да претендира от ответника заплащане на по-голяма сума. В тази
насока е и ТР №1/30.01.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГТК, според което
при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което
те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива
изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ.
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Меродавно
в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от
даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането
на уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на
уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на
предоставеното на пострадалия пряко право на иск срещу застрахователя на
делинквента. Съдът намира, че посоченото тълкувателно решение няма пречка да
бъде приложено в отношенията между страните, тъй като то касае не толкова
материалното право, приложимо към същите правоотношения, а процесуалното
значение и доказателствената стойност на признанието на страната относно
неизгодни за нея обстоятелства от значение за спора, което признание съставлява
годно доказателствено средство в българския граждански процес. Несъмнено съдът,
разглеждащ спора, следва да приложи собственото си процесуално право – чл.29
КМЧП (с изключението за свидетелските показания по чл.30, ал.2 КМЧП), което
означава, че следва да тълкува и оценява доказателствата според
доказателствената им стойност, която собственото му процесуално право придава.
Дори да се приеме, че приложимо е гръцкото право, то според горецитирания чл.454
от Гражданския кодекс на Гърция, когато кредиторът признае, че дългът не
съществува, задължението се погасява. Действително, в разпоредбата се говори за
договор, но изискване за форма и за доказване на договора няма, респективно
наличието на такъв договор може да се извлече от приетите по делото
доказателства – молбата на ищцата за изплащане на обезщетение до ответното
бюро, определяне размера на обезщетението от ответника, изискването от негова
страна на съгласие с определеното обезщетение и даването на такова от ищцата.
Тези доказателства са в насока на това, че между страните е постигнато съгласие
относно размера на обезщетението, което не съставлява нищо друго, освен
двустранна правна сделка – договор. Възраженията на ищцата за нищожност на
съгласието съдът намира за неоснователни, тъй като според приетата по делото
съдебна поръчка невалидност на същото по смисъла на гръцкото право може да
произтича от измама или противоречие с добрите нрави. Последното е налице,
когато се ограничава прекомерно свободата на лицето, злоупотребява се с
нуждата, глухотата или неопитността на едно лице и по този начин друго получава
за себе си или за трето лице някаква полза, имуществени облаги, които са в
очевидна несъразмерност спрямо даденото. Такава хипотеза според съда не е
налице в конкретния случай. За измама не може да се говори, а няма и възражения
в тази насока. За злоупотреба с нужда – също, тъй като по делото не се
установява ищцата да е била в нужда, финансова или друга в момента, когато е
изразено съгласието; неопитност – също, доколкото ищцата е била представлявана
от адвокат. Престации не са разменени, за да се говори за несъразмерност на
даденото с полученото. Няма и ощетяване на ищцата, тъй като според съда
определеното и платено на същата обезщетение съответства в достатъчна степен на
претърпените от нея вреди, явява се и близко до обезщетенията, които гръцките
съдилища присъждат на баби/дядовци/внуци – от поръчката се установява за
присъждани обезщетения между 2 000 и 7 000 евро за роднини от такава
кръвна връзка. Гръцкото право изисква обезщетението да е „разумно“. Конкретното
обезщетение, получено от ищцата, е именно такова, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че емоционалната й връзка с баба й към момента на
произшествието не е била особено тясна и близка – починалата е живяла и
работела в Гърция, а ищцата е имала вече свое семейство, без пряка необходимост
от полагане на грижи и издръжка от страна на баба й. Същите не са живели заедно
и в едно домакинство от сравнително дълго време, не са поддържали ежедневни
контакти, като освен, че ищцата е посетила погребението на баба си и е била
разстроена при съобщаването на новината, не се установява същата да е
претърпяла други съществени и продължителни болки и страдания, които е нужно и
разумно да бъдат обезщетени. В тази връзка не е необходимо да се обсъжда дали
установените в гръцкото законодателство лимити при плащане на обезщетения от
гаранционния фонд противоречат на Конституцията на Гърция и на европейското
право. С оглед установените по делото връзка между ищцата и починалата и
претърпените вреди, съдът намира, че обезщетението, което последната е получила,
напълно е удовлетворило същите, в която насока е и извънсъдебното признание,
коментирано по-горе. Ето защо и последното не би могло да бъде счетено за
нищожно.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не се установяват предпоставки исковата претенция да бъде
уважена, поради което исковете следва изцяло да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и
с оглед направеното от ответника искане, последният има право на разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е направил
разноски за: възнаграждения на вещи лица в общ размер 450 лв., както и за извършен
от страната превод на постъпилите по делото съдебни поръчки в общ размер 667,44
лв., видно от представените към списъка с разноски фактури и платежни
документи. Ответникът е внесъл депозити за превод, възложен от съда, в общ
размер 450 лв., от които в полза на преводача, назначен от съда, са изплатени
413,28 лв. (л.196 и л.308) В полза на ответника следва да се присъди последната
сума, която отразява действително сторените разходи, остатъкът подлежи на
връщане на страната. Така общият размер на разноските на ответника е
1 530,72 лв. Разноски за пътни разходи не се изплащат по реда на чл.78 ГПК
като необходимо присъщи разходи в процеса, поради което искането в тази насока
не може да бъде уважено. Ответникът претендира и представя доказателства за
заплатено по банков път на упълномощения адвокат възнаграждение в размер
4 476 лв. Ищецът от своя страна прави възражение за прекомерност на
възнаграждението. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски
съвет, се равнява на 3 730 лв. Делото е с повишена правна сложност, като с
оглед последното и с оглед положените от процесуалния представител на ответника
усилия възнаграждението в размер 4 476 лв. не се явява прекомерно по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, ето защо възражението се намира за неоснователно. В
полза на ответника, с оглед крайния изход на делото, следва да бъдат присъдени
деловодни разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, в общ размер
6 006,72 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.К.И., ЕГН **********,***, против Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от А.А.Л. и Б.А.Б., за заплащане на сумата 110 000 лв., ведно
със законна лихва от датата на непозволеното увреждане – 18.08.2014 г., до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М. Г. Д., починала при пътнотранспортно произшествие на 18.08.2014
г. в Република Гърция, причинено от С.Т.М. при управление на мотоциклет с
гръцка регистрация ***, за който няма сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА М.К.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на Сдружение
“НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от А.А.Л. и Б.А.Б., сумата 6 006,72 лв. (шест хиляди и шест
лева и 72 ст.) – деловодни разноски за
производството по т.д.№690/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: