Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……………..., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ разгледа докладваното от съдия Таня
Димитрова административно дело № 2835/2019 г. по описа на АдмС-Варна, като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С.В.О. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Й.А., с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение във
връзка с обжалването на Наказателно постановление № 39-0000076/06.06.2019 г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Силистра,
отменено с Решение № 297 от 09.08.2019 г. по АНД № 554/2019 г. по описа на
Районен съд – Силистра. Претендира се присъждане и на разноски за настоящото
производство.
Ищецът твърди, че във
връзка с обжалване на посоченото наказателно постановление пред Районен съд -
Силистра, с което му е наложена глоба, наказаното лице е ангажирало правна
помощ, като въз основа на договор за правна помощ и съдействие е договорено и заплатено
в брой възнаграждение на адвоката в размер на 360 лв., за осъществената
ефективна защита по делото. Излагат се подробни доводи за наличието на
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с позоваване на ЗОДОВ, на Тълкувателно решение
№ 2/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. ВАС.
В хода по същество на делото, процесуалният
представител на ищеца поддържа доводите и исканията, направени с исковата
молба.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ чрез юриск. Ц.П. с писмен отговор по исковата молба поддържа
становище за неоснователност и недоказаност на иска и прави искане за отхвърлянето
му. Ответникът се позовава на правния анализ в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6, като сочи, че доказателствата
за извършени плащания за процесуално представителство следва да са налични и
представени по съответните производства, за да установяват, че към момента на
тяхното провеждане, плащанията са били извършени, а в случая не е приложено
пълномощно по АНД № 554/2019 г. на Районен съд – Силистра, както и договор за
правна защита и съдействие. Настоява се, съдът да съобрази, че договорите за
правна защита и съдействие с отбелязване на твърдените плащания са частни
документи и следва да бъдат ценени съобразно всички други данни по делото,
измежду които няма други доказателства за възможно направено плащане. Липсата
на представени пълномощни, доказващи по безспорен начин реализираното
процесуално представителство и заплатената за това сума за адвокатско
възнаграждение към момента на първоинстанционното производство, според
ответника сочи на недоказаност и неоснователност на иска. По отношение на
направените в настоящото производство разноски, ответникът настоява, че е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът с действията си
не е дал никакъв повод за завеждане на иска, не са присъждани с решението на
Районен съд - Силистра разноски в тежест на агенцията, за да възникне за нея
задължение за плащане. Възразява се срещу присъждане на съдебно-деловодни
разноски, вкл. и адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по
настоящото дело, като се сочи, че ищецът не е направил опит за извънсъдебно
уреждане на претенцията си.
Участващият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на иска като недоказан. В даденото
заключение се обръща внимание, че в АНД № 554/2019 г. на Районен съд – Силистра
се съдържа само ксерокопие, а не оригинала на договора за правна защита и
съдействие, като според прокурора не са налице достатъчно доказателства за
заплащането на сумата.
Административният съд като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 39-0000076 от
06.06.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Силистра, на основание чл. 93б, ал. 5, т. 2 от Закона за
автомобилните превози на С.В.О. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 7, § 1 от Регламент
561/06, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, изразяващо
се в намаляване на времето за прекъсване с над 15 минути на дата 25.04.2019
година.
Наказателното
постановление е обжалвано от наказаното лице чрез адв. Й.А. – ВАК пред Районен
съд – Силистра, като в тази връзка е образувано АНД № 554/2019 г. Въззивникът е
бил представляван въз основа на приложено по делото на Районен съд – Силистра пълномощно
от адв. Й.А. – ВАК (л. 17 и л. 25 от АНД № 554/2019 г. на Районен съд –
Силистра) - адвокатът с писмена молба е изразил становище по хода на делото,
становище, че поддържа жалбата и исканията, направени с нея, както и че няма да
сочи други доказателства, като видно от протокола от проведено открито съдебно
заседание на 30.07.2019 г. адв. А. не е участвал в съдебното заседание.
С Решение № 297 от 09.08.2019
г. по АНД № 554/2019 г. на Районен съд - Силистра е отменено Наказателно
постановление № 39-0000076 от 06.06.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Силистра. Решението е съобщено на страните,
като в законоустановения срок не е обжалвано пред АдмС-Силистра.
Във връзка с процесуалното представителство по АНД
№ 554/2019 г. на Районен съд – Силистра на наказаното лице от адв. Й.А. по
делото на въззивния съд е представен Договор за правна помощ и съдействие от 25.07.2019
г. с бланков № Серия Б № ********** (л. 26 от АНД № 554/2019 г. на Районен съд
- Силистра) от кочан. От посочения договор се установява наличието на уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като е отбелязано, че същото е и
платено в брой на 25.07.2019 година.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на безвиновната отговорност
на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата
трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и вредата.
Под „вреда” следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото
имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и
непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и
действието на компетентния административен орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.
При липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод
изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК.
Искът се явява допустим, с оглед следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително
и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни
на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно
постановление е прието, че независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт, определяща за квалифициране на
иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че
доколкото актът – наказателното постановление се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като
издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите
в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
При съобразяване със задължителната сила на
тълкувателното постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде
допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо
същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния
ред.
В случая безспорно се установява, че с влязло в
сила Решение № 297 от 09.08.2019 г. по АНД № 554/2019 г. на Районен съд -
Силистра е отменено Наказателно постановление № № 39-0000076 от 06.06.2019 г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Силистра.
Претендираните от ищеца вреди са именно във връзка със съдебното обжалване на процесното
незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено.
Ищецът е лице с надлежна процесуална легитимация,
а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
София и областни отдели във всички областни градове. Според чл. 17 от устройствения
правилник специализираната администрация в агенцията е организирана дирекции,
като в структурата на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" се включват
27-те областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във
всеки областен град на страната. Отмененото наказателно постановление, с което
ищецът обосновава исковите си претенции е издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Силистра - длъжностно лице в структурата на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София. Следователно като
юридическо лице агенцията е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на
чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и
длъжностни лица.
Разгледан по същество, искът е и основателен.
По отношение на първата предпоставка от
фактическия състав на отговорността – наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред:
В подкрепа на посоченото по-горе във връзка с
характера на дейността по административното наказване, следва да се посочи и че
тази дейност по естеството си като дейност на администрацията е насочена към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска
дейност, като издаването на наказателното постановление по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
В ЗАНН, НПК и АПК не е предвиден ред за присъждане
на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Нещо
повече, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. постановено по тълк.
дело № 7/2008 г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища, разглеждащи
тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК,
не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища.
Доколкото дейността по административното наказване,
независимо от правораздавателния й характер,
представлява административна дейност и по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ не
е налице предвиден специален начин на обезщетение, който да прави неприложим
ЗОДОВ, както и предвид Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГ
на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, следва, че именно на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за репариране на процесните разноски като вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразно издадени
наказателни постановления. След като в съдебното производство, в което е
постановена отмяната на наказателното постановление е ползвана адвокатска
защита, за възстановяването на разходите за която не е предвиден специален
начин на обезщетяване, то основанието да се търси възстановяване на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение като вреди е именно чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Тъй като безспорно в случая се установява, че с Решение
№ 297 от 09.08.2019 г. по АНД № 554/2019 г. на Районен съд - Силистра е
отменено Наказателно постановление № № 39-0000076 от 06.06.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Силистра, то това
обосновава извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на втория елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпила вреда в правната
сфера на ищеца:
Платеното адвокатско възнаграждение във връзка с
проведено съдебно производство, в което съдебно производство не е предвиден ред
за възстановяването на тези извършени от гражданите или юридическите лица
разходи, представлява имуществена вреда – претърпяна загуба.
Безспорно по делото се установява, че във връзка с
обжалването на процесното отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление е налице осъществено процесуално представителство пред Районен
съд – Силистра на ищеца от адв. Й.А., като е налице и плащане от страна на
ищеца на адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 25.07.2019
г. с бланков № Серия Б № ********** в размер на 360 лв., в брой.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., когато в
договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е вписан начин на плащане
на адвокатското възнаграждение - в брой и е посочено, че сумата е внесена в
брой, то тогава това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ
има характер на разписка и е достатъчно, за да се приеме, че реално е заплатена
сумата.
В случая съдът намира, че е доказано плащането на
сумите по посочения договор за правна помощ и съдействие.
В договора от 25.07.2019 г. е посочено, че е с
предмет правна защита и съдействие по АНД № 554/2019 г. на Районен съд - Варна,
изразяващи се в процесуално представителство и съдействие по делото, както и че
договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лв., която сума изрично
е вписано, че е платената в брой на 25.07.2019 година.
Така оформен, договорът има характер на разписка за
плащане и удостоверява факта на извършеното плащане в брой. Посоченият договор от
25.07.2019 г. е представен още в рамките на производството по АНД № 554/2019 г.
пред Районен съд – Силистра, поради което напълно несъстоятелно е възражението
на ответника, че непредставянето във въззивното производство на доказателства
за извършени плащания. Следва да се посочи, че още с подаване на въззивната
жалба наказаното лице е приложило пълномощно на адв. Й. А. (л. 17 и л. 25 от
АНД № 554/2019 г. на Районен съд – Силистра), чрез когото в случая е подадена и
въззивната жалба срещу наказателното постановление, поради което несъстоятелни
са и тези твърденията на ответника в
обратния смисъл.
Неоснователно е и възражението на прокурора във
връзка с представянето по АНД №
554/2019 г. пред Районен съд – Силистра на договора за правна защита и
съдействие не в оригинал, а като ксерокопие. Съгласно чл. 183, от АПК, когато
по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от
страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него, а ако не стори това,
представеният препис се изключва от доказателствата по делото. В случая прокурорът не е направил искане в хода
на настоящото производство за представяне на оригинала на процесния договор за
правна защита и съдействие, поради което съдът приема, че не са налице
основания за изключването му от доказателствения материал само поради това, че
е представен в заверен от страната препис, а не в оригинал.
След като процесния договор за правна защита и
съдействие е съществувал към момента на осъществяване на процесуалното
представителство по АНД № 554/2019 г. на Районен съд - Силистра и от същия безспорно
се установява, че извършените разходи в брой се отнасят именно за
представителството по това производство, следва да се приеме, че по отношение
на изплатеното от настоящия ищец адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
са изпълнени изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е безспорно
установена настъпила вреда, състояща се в направените разходи за адвокатско
възнаграждение за защита на ищеца срещу процесното издадено наказателно
постановление от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
Силистра.
Предвид Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016г. на ВАС, с което изрично се приема наличието
на причинна връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между отмяната на наказателното
постановление и платеното адвокатско възнаграждение, платеното адвокатско
възнаграждение следва да се включи в обема на вредата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на третия елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинна връзка между
издаденото наказателно постановление и настъпилия вредоносен резултат за ищеца:
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между издаването на незаконосъобразното наказателно постановление и направените
разходи от ищеца във връзка с неговото обжалване под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, въпросът за наличието на пряка и
непосредствена последица между отмяната на наказателното постановление и
съдебните разноски за неговото оспорване е разрешен, като е прието, че „При
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон“. Както и във визираното тълкувателно решение се сочи безспорно
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административнонаказващия орган. Не следва да се приема, че
лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от
издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по
предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат
адвокатите.
Предвид изложеното налице
е и последната предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по
ЗОДОВ.
Безспорно се установява наличието на всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът се явява основателен и доказан и по размер. Ответникът
не е направил възражения за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение
по АНД № 554/2019 г. на Районен съд – Силистра, поради което съдът не дължи
произнасяне в този аспект. Освен това съдът намира, че процесният размер на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред ВРС, във връзка с обжалването на посоченото по-горе наказателното
постановление не е прекомерен, а съответства, кореспондира на правната и
фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по-специално
справедливото възмездяване на високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка
вж. съображенията по т. 1 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017
г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение № 9273 от
27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.) Уговорено и заплатено възнаграждение
е малко над минималния размер от 300 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касае
се до обичаен като правна и фактическа сложност случай, поради което не са
налице основания за присъждане на обезщетение под 360 лева. Величината на
защитавания интерес не следва да се отъждествява единствено с размера на
наложената глоба, а следва да се има предвид, че интересът произтича и от
обстоятелството, че наложените на водачите на МПС, извършващи обществен превоз
на пътници, наказания биха могли да рефлектират при определяне на размера на
наказанията за последващи административни нарушения, респ. на
административнонаказателния статус на водача.
Съдът намира за основателно и
искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Законната лихва в случая има акцесорен характер и се явява
последица от уважаване на иска, като същата е дължима от датата на предявяване
на иска (в този смисъл Решения на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД 8399/2017 г.,
№ 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г., № 12372/15.10.2018 г. по АД №
8472/2017 г. и др.)
По така изложените съображения исковата претенция
следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора ищецът (по арг.: чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ) има право на разноски, а именно направените в настоящото производство
- платените държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Претендират се общо 370 лв. разноски, от които 10
лв. платена държавна такса и 360 лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело. Предвид
своевременно направеното искане от ищеца следва в негова полза като разноски по
делото да се присъди сумата в размер на 370 лв., а и не е направено възражение
за прекомерност, а и съдът приема, че същите са реално платени, за което са
представени доказателства – л. 8 и л. 23 от делото.
Неоснователни са доводите на ответника във връзка
с приложимостта в случая на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвид сочените
от ответника обстоятелства, че агенцията не е дала никакъв повод за завеждане
на настоящия иск, както и че ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане
на претенцията си. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, като в случая не са налице основания да се приеме, че
ответникът признава иска, поради което е неприложима нормата на чл. 78, ал. 2
от ГПК. Липсва законоустановена предпоставка за допустимостта и/или
основателността на иска да е налице опит за извънсъдебно уреждане на
претенцията на ищеца, а и не са налице данни ответникът да е инициирал такова
макар и след предявяване на иска. От друга страна, ясно в чл. 78, ал. 1 от ГПК
е разписано, че държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, поради което възраженията на ответника, основани на
правната същност на претенцията за разноски всъщност са основателни, но не
обосновават извод за неуважаване на искането на ищеца за присъждането им.
Подобни възражения се срещат в съдебната практика, но по отношение на основателността
на същинския иск за обезщетение на вреди, произтичащи от платени разноски във
връзка с обжалвано и отменено в друго производство наказателно постановление, а
не по отношение основателността на искането за присъждане на разноски в
производството, образувано по иск за обезщетение на вреди.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на С.В.О. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 360
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 15.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение по 25.07.2019
г. с бланков № Серия Б № ********** по АНД № 554/2019 г. на Районен съд -
Силистра, във връзка с обжалването на Наказателно постановление №
39-0000076/06.06.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Силистра, отменено с Решение № 297 от 09.08.2019 г. по АНД №
554/2019 г. по описа на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на С.В.О. с ЕГН ********** ***, сумата
в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща разноски по адм.
дело № 2835/2019 г. на АдмС-Варна за адвокатско възнаграждение и за държавна
такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: