Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 847
гр. Пловдив, 18.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното адм. д. № 458 по описа на съда за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на адв. Й., като пълномощник на В.ЕООД, Булстат ****, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С.“ № 34, представлявано от В.В.Б.
- управител, против Заповед № 302779-0118417 от 30.11.2017 г., на директор на
дирекция “Контрол” при ТД на НАП - *, потвърдена с Решение № 26/18.01.2018 г.
на и. д. директора на ТД на НАП – * с която е наложена принудителна
административна мярка - “запечатване на търговски обект – **, находящ се в гр. К.,
бул. „Б.“ № 47, комплекс „О.“, бл. А – сутерен, стопанисван от “В.” ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187
ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на процесуалния закон, тъй като административния орган е осъдил в
тяхната съвкупност събраните по административната преписка доказателства и при
не изясняване на фактическата обстановка , както и същата не е мотивирана. Твърди
се също така, че наложената мярка не съответства на нарушението, както и, че
липсата на конкретно посочени обстоятелства, обосноваващи наличието на опасност
лицето да извърши друго нарушение, която опасност да бъде отстранена с
налагането на ПАМ, представлява самостоятелно отменително основание. Моли съда
да отмени наложената на “В.” ЕООД – гр. К. принудителна административна мярка.
Ответникът, чрез процесуалния представител юриск. А. е
на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че при
извършена оперативна проверка на 26.11.2017 г. в 01.00 ч. на обект – **,
находящ се в гр. К., бул. „Б.“ № 47, комплекс „О.“, бл. А-сутерен, стопанисван
от посоченото по-горе дружество, е констатирано, че същото, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговски обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство,
с което е допуснато нарушение на същата наредба.
За извършена контролна покупка – вход и консумация на
обща стойност 25.00 лв., платена в брой на лицето Ш.Ш.М. – сервитьор, от Г.С.–
проверяващ, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство /ФУ/ - Датекс FP550-KL с ИН на ФУ DT353603 и ФП
02332895 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
наредбата. Стойността на неотчетената продажба 25.00 лв., съотнесена към
регистрирания във ФУ оборот за деня към момента на проверката – 447.00 лв.,
преценена към големината на търговския обект – 100 места за консумация,
местоположението му – в централната част на града, характера на дейността –
нощен клуб, голямата клиентела, разнообразието на предлаганите стоки, е дала
основание да се приеме, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
укрива значителна част от своите продажби. За резултатите от проверката е съставен
протокол № 0330467/ 26.11.2017., ведно със събраните доказателства към него. Въз
основа на същия е формиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за
издаване на документ за продажба п о установения ред, с което е нарушен чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във връзка чл.118 ал.1 от ЗДДС. Съставен
е и АУН № 0118417/26.11.2017 г.
На осн. чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС и чл.186 ал.3 от ЗДДС наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски
обект обект – **, находящ се в гр. К., бул. „Б.“ № 47, комплекс „О.“, бл. А –
сутерен, стопанисван от “В.” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
В заповедта са изложени подробни мотиви относно
продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от
същото, големината на търговския обект със 100 места за консумация,
местоположението му в централната част на града, характера на дейността – нощен
клуб, голямата клиентела, разнообразието на предлаганите стоки, стойността на
неотчетената продажба 25.00 лв., съотнесена към регистрирания във ФУ оборот за
деня – 447 лв., а също и за да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността на извършване на други нарушения. Посочена е целта
на мярката е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се
осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и промяна в организацията на дейността в
конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността към относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният, както се каза по-горе, недопускане на вреди за фиска.
Допуснато е предварително изпълнение на заповедта,
като мотивите за това са, че то е наложително с оглед предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид и, като са съобразени
следните предпоставки, изчерпателно изброени в чл.60 ал.1 от АПК, а именно: - за
защита на особен държавен интерес – ако не бъде наложена ПАМ, съществува
възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при
констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане би била
непосредствена. Посочено е, че издаването на касова бележка е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки, и чието
неспазване води до негативни последици за фиска. На второ място, целта на
предварителното изпълнение е, да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на ПАМ, тъй като изграденото поведение на търговеца към действия в
нарушение на закона обосновава предположение, че е възможна промяна на правната
форма на стопанисвания обект, който следва да се запечата или същият да бъде
предоставен за стопанисване на друг данъчен субект. На трето място е посочено,
че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или
труднопоправима вреда – съществено отклонение от данъчното облагане по
отношение на конкретния субект.
Предвид изложеното, съдът намира , че противно на твърденията на
жалбата, административния орган е обсъдил доказателствата към преписката и е
издал заповедта при изяснена фактическа обстановка. В заповедта изрично е посочен текста на чл.186 ал.1 т.1 б.”а”,
като на посоченото правно основание съответстват изложените в заповедта
фактически основания за налагане на мярката. Както беше обсъдено и по–горе в
заповедта са изложени достатъчно и подробни мотиви във връзка с наложената
мярка, като в случая е без значение дали нарушителят има и други нарушения на
данъчното законодателство, тъй като в нормата липсва такова изискване, без
значение са и причините за извършеното нарушение. По отношение твърденията за
нарушен принцип на съразмерност – 7 дни, съдът намира за нужно да отбележи, че по
безспорен начин са установява, че в търговския обект е осъществен фактическият
състав, визиран в чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС и има за последица неотразяване
на приходи, а оттам и вреда за фиска. Така определеният срок, съдът намира, че
е правилно преценен и мярката е наложена законосъобразно. Следва да се
отбележи, че нарушения от процесния вид не могат да бъдат възприети като
малозначителни /маловажни/, предвид характера на обществените отношения, които
се охраняват, а в случая е без значение и размера на извършената покупка.
В заключение на изложеното, в конкретния случай при извършената проверка органите по приходите са
установили, че за извършена контролна покупка на обща стойност 25.00 лева,
платени в брой, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта
ФУ, свързано дистационно с НАП или касова бележка. Дружеството не е оспорило
така описаната фактическа обстановка. При тези факти безспорно са били налице
предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186 ал.1
ЗДДС
и приложението на чл. 187
ЗДДС.
Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискален бон за
конкретната контролна продажба е доказано и не се оспорва от жалбоподателя. При
констатиране на нарушението органът по приходите налага ПАМ като в случая
действа при условията на обвързана компетентност. За определянето на срока за
запечатване на обекта, който в случая е доста по-кратък от максималния
предвиден, каза се, в заповедта са изложени подробни мотиви, които мотиви
следва да бъдат споделени, тъй като една от преследваните с налагането на ПАМ
цели по аргумент на чл.22
ЗАНН е превантивна.
При извършената служебна проверка по чл.146 от АПК,
съдът установи, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на
материално-правните и процесуалните изисквания при спазване на установената
форма и в съответствие с целта на закона.
Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ответника
разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.ЕООД, Булстат ****, със седалище и адрес
на управление: гр. К., ул. „С.“ № 34, представлявано от В.В.Б. - управител,
против Заповед № 302779-0118417 от 30.11.2017 г., на директор на дирекция
“Контрол” при ТД на НАП - *, потвърдена с Решение № 26/18.01.2018 г. на и. д.
директора на ТД на НАП – *, с която е наложена принудителна административна
мярка - “запечатване на търговски обект – **, находящ се в гр. К., бул. „Б.“ №
47, комплекс „О.“, бл. А – сутерен, стопанисван от “В.” ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА В.ЕООД, Булстат ****, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С.“ № 34, представлявано от В.В.Б.
- управител, да заплати на ТД на НАП – *,
разноски в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: