РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Перник, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Търговско дело №
20251700900008 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски
спорове“.
С решение № 705/03.12.2024 г. по в. т.д.№ 718/2024 г. по описа на АС-София е
обезсилено решение № 17 от 06.03.2024г., постановено по т.д. № 69/2020г. по описа на
Окръжен съд Перник, с което е признато за установено, по иска с правно основание чл. 694
ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от ЕТ „Лео 99 – П.С.”, ЕИК *********, срещу „Въглища Перник”
ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, и синдика на „Въглища Перник” ООД /в
несъстоятелност/ и всички кредитори на несъстоятелността на „Въглища Перник” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* по т. д. № 39/2021г. на Окръжен съд Перник,
съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане в общ размер на
155 901,23 лв. с ДДС - неизплатеното за извършени дейности по Договор от 01.08.2017г. за
изкоп и транспорт на въглища и земна маса, за която извършена и приета работа е издадена
от ищеца фактура № *** и подписан Протокол № 22, ведно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба – 12.11.2020 г. до окончателното плащане и „Въглища
Перник” ООД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на ЕТ „Лео 99 – П.С.” сумата от
13626,05 лева разноски за производството и делото е върнато на Окръжен съд -Перник с
указания за разглеждане на предявените осъдителни искове по реда на чл. 637, ал. 3, т. 1, пр.
първо от ТЗ от нов състав, който следва да се произнесе и за дължимостта на разноски за
производството по в.т.д. №718 по описа на САС за 2024 г.
Предявен е иск от ЕТ „Лео 99-П.С.“ срещу „Въглища Перник“ ООД и Р. И. А. - синдик
на "Въглища - Перник” ООД по реда на чл. 637, ал. 3, т. 1, пр. първо от ТЗ за осъждане на
"Въглища - Перник” ООД да заплати на ищеца сумата 155 901,23 лв. с ДДС – неизплатеното
за извършени дейности по Договор от 01.08.2017г. за изкоп и транспорт на въглища и земна
маса, за която извършена и приета работа е издадена от ищеца фактура № *** и подписан
протокол № 22, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът „Въглища Перник“ ООД поддържа, че
исковата молба е неоснователна, а искът-недоказан. Оспорва между страните да е бил
1
сключен валиден договор за изработка от 01.08.2017 г. При условията на евентуалност
възразява, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 1 от договора да извърши със
собствени машини, механизация и персонал минни работи, като малкото извършени от
ищеца минни работи са извършени с техника и персонал на ответника. Към момента на
издаване на фактура № *** ищецът не е имал назначен на трудов или граждански договор
персонал, който да извърши фактурирания обем минни работи. Договор от 01.08.2017г. и
анекс към него от 01.03.2018г. са със срок на действие до 31.07.2018г., респ. до 31.12.2018г.,
но и в двата случая не е имало действащ договор към момента на издаване на фактура №
***. Ищецът с допълнителна искова молба оспорва всички твърдения и възражения на
ответника „Въглища Перник“ ООД като неоснователни. Излага подробни доводи в тази
връзка, като твърди, че ищецът е разполагал и разполага с необходимата техника и
оборудване, работници със съответната правоспособност и квалификация. Поддържа, че
ищецът е изпълнявал дейността и през 2019г., за която се е договорил с ответника със
съгласие на последния и без противопоставянето му, което се подкрепя от представените
доказателства – фактура, протокол, подписани и от ответника без възражения и забележки, и
която работа е приета от ответника също без възражения и забележки.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Въглища Перник“ ООД не е подал
допълнителен отговор.
С определение № 75/10.04.2023 г. е възобновено на осн. чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ
производството по търг.д. № 69/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник и е конституиран
на осн. чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ като страна – ответник в настоящото производство Р. И. А. -
синдик на „Въглища Перник“ ООД /н/, наред с първоначалния ответник „Въглища - Перник“
ООД.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на Р. И. А. - синдик на „Въглища
Перник“ ООД /н/ и даването в тази връзка на възможност на новоконституирания участник
да изложи становище по исковата молба, както и да вземе участие във всички
съдопроизводствени действия в делото. Р. И. А. – синдик на „Въглища - Перник“ ООД, чрез
адв. В.Я.В., е подал отговор на исковата молба и допълнителна искова молба, с който по
подробни доводи оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер като
неоснователен и недоказан. Поддържа, че ответникът „Въглища - Перник“ ООД не дължи
претендираната сума, тъй като Фактура №***д. е издадена без правно основание и без да е
налице изпълнение от страна ищеца. В случая липсва основание за плащане и защото
липсва надлежно възлагане на работа, респ. изпълнение. Фактурата е издадена произволно,
без да е налице основание за това. С оглед на гореизложеното оспорва представените от
ищеца писмени доказателства: договор от 01.08.2017 год. и фактура №***д. По отношение
на тях твърди, че не са подписани от управител на ответното дружество. Оспорва приемо-
предавателния протокол по чл.39 от договора, като твърди, че обективираното в него
съдържание не отговаря на действителното фактическо положение, респ. че липсва
изпълнение, и че положеният подпис от името на Въглища -Перник ООД не е изпълнен от
управителя. Към исковата молба освен приемо- предавателни протоколи, не са представени
и пътни листа, протоколи за натоварване и разтоварване на земна маса, товарителници и
други, от които може да се установи, че е налице реално възлагане на работа, респ.
изпълнение на определена дейности, в резултат на която е възникнало и задължението,
посочено във фактурата. От нито един приложен документ по делото не може да се установи
каква работа е извършил ищеца - обема й, вида й. Издаването на фиктивна данъчна фактура
не е достатъчно за пораждане на задължение за плащане. Фактурата е вторичен документ,
която се издава на основание сключен договор и (кумулативно) реално изпълнение по него,
доказано със съответни документи по приемането на възложената работа. В случая липсва
изпълнение по представения договор от страна на ищеца, липсва и основание за плащане,
тъй като липсват доказателства за осъществена работа. На основание чл.301 от ТЗ възразява
срещу положените подписи в: договор от 01.08.2017 год., фактура №***д. и респ. (ако е
наличен по делото) приемо-предавателен протокол по чл.39 от договора, от името на
„Въглища -Перник” ООД /н/. Съобразно представения договор от 01.08.2017 год. и анекса от
01.03.2018 г., крайният срок за приключване е 31.07.2018 г., респективно 31.12.2018г.
Необяснимо е, че фактурата за плащане е издадена половин година след приключване на
договора.
Във връзка с отговора на синдика е постъпило становище от ищеца, в което твърди, че
с представените с исковата молба и с представената допълнителна искова молба писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че работата по подписания от двете
страни договор е извършена. Ноторно известен факт е, което е известно и за синдика на
2
дружеството, че за рудниците в това число и за „Бела вода“ не се изискват пътни листа и
товарителници, това се определя чрез замер, извършен от маркшайдера, назначен от самия
рудник.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
предявен по реда на чл. чл. 637, ал. 3, т. 1, пр. първо от ТЗ. По така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже настъпването на следните факти: 1) че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за изработка за конкретните работи, чието заплащане
се претендира; 2) че ищецът е извършил възложената му с договора работа; 3) че ответникът
е приел извършената работа, респ. за същия е възникнало задължение по силата на
сключения договор за изработка да заплати възнаграждение за извършената работа в
претендирания с исковата молба размер.
С молба вх. № 1988/31.03.2023 г. ищецът е посочил, че вземането, предмет на
самостоятелно предявения срещу несъстоятелния длъжник иск по настоящото дело, е
предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но не е включено в списъка на приетите от синдика
вземания, във връзка с което са представени доказателства, поради което предявените искове
са допустими.
По делото е представен договор за изработка от 08.08.2017 г., изменен с анекс
№1/01.08.2017 г., от който се установява, че между "Въглища Перник" ООД като възложител
и ЕТ "Лео 99-П.С.“-гр.Перник като изпълнител е сключен договор, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши със собствени средства,
машини, съоръжения и работна сила минни работи на открит участък „Долни рид“, изкопни
и насипни минни работи на откривката от скални разновидности и изкопните и транспортни
работи на въглищата от участък „Долни рид“ до рудничната площадка при условията,
посочени в договора.
Съгласно чл. 37 от договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение на база двустранен протокол за извършените работи, подписан от двете
страни, за което изпълнителят издава данъчна фактура, като съгласно чл.9 от договора
количеството на извършената работа се установява по маркшайдерски замер от
възложителя, съвместно с изпълнителя на петнадесето число на месеца. Съгласно чл.3 от
анекса към договора, крайният срок е посочен до 31.12.2018 г. Установява се от приетата по
т.д.№69/2020 г. по описа на ПОС съдебно-почеркова експертиза, че подписът, положен в
графа „възложител“ на процесния договор, е изпълнен от тогавашния управител на
дружеството Г.М.С., поради което и съдът приема, че страните са били валидно обвързани от
процесния договор за изработка при уговорените в същия условия. Представен е от ищеца
протокол № 22 от 10.06.2019г. за извършените работи от ЕТ „Лео 99 -П.С." на рудник „Бела
вода" за месец май 2019 г., изготвен и подписан от маркшайдера А. Т., за извършената
работа през периода 30.04.2019 г. - 31.05.2019 г. на обект: рудник „Бела вода", участък Запад,
с който на база протокол от 10.05.2019г. на маркшайдерска група, извършила замер на
изкопните и насипни работи чрез заснемане с дрон на 30.04.2019 г. и 01.06.2019 г. от М. В. и
сведенията от електронната везна за докарани „сурови" въглища, са определени обеми и
тонажи на стойност 129 917,069 лева без ДДС. За извършената работа от ищеца ЕТ"Лео 99 -
П.С." е издадена фактура № *** от 31.05.2019 г. с основание „Извършени работи по
протокол № 22" със стойности: данъчна основа 129 917,69 лева, ДДС 25 983,34 лева, обща
стойност 155 901,23 лева. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени
елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета
работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка.
Обстоятелството, че ищецът-изпълнител е извършил и изпълнил всички конкретно
възложени дейности, за които претендира заплащане, в съответствие с възложеното и
предаване на изработеното на възложителя-ответник се доказва на първо място от доклада
на вещото лице по приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
видно от което находище „Бела вода" е разположено в северозападната част на Пернишкия
каменовъглен басейн. Въглищната формация е представена от всички известни в Пернишкия
въглищен басейн пластове. Според посоченото от вещото лице, по инвентарен списък ЕТ
3
„Лео - 99 - П.С." разполага с три багера, два булдозера и седем камиона/самосвала.
Извършените изкопни работи възлизат на общо 95 566 куб.м. Според вещото лице, за да се
изкопае това количество, са необходими седем багера за 21 работни дни по осем часа работен
ден или работа на три смени с двата багера, както е описано в обследването за месец май
2019 г. от маркшайдера, като в доклада си в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно
заседание вещото лице поддържа, че рудникът е постигал резултати за такъв добив, който е
описала в заключението си, независимо, че същите са високи. По делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че на
вещото лице не е бил предоставен достъп до счетоводството на ответното дружество.
Процесната фактура №***/31.05.2019г. е издадена от доставчик ЕТ „Лео 99-П.С.” гр.
Перник, ЕИК *********, за получател „Въглища Перник ООД, гр. Перник, кв. Бела вода,
ЕИК ********* за извършени работи по протокол № 22, стойност 129917,69 лева, данъчна
основа, 25983,54 лева ДДС, обща стойност 155 901,23 лева. Същата съдържа реквизити за
съществените елементи на конкретната сделка и е включена в дневник за продажбите към
справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за месец май
2019г. на доставчик ЕТ „Лео 99-П.С.” с ЕИК *********, както и в дневник за покупките към
справка- декларация по ЗДДС за месец май 2019г. на получател „Въглища Перник” ООД с
ЕИК *********. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
дружеството-ответник, включването й в дневника за покупките по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Макар от подписите, положени върху фактурата, да не може
да се направи извод, че лицата, които са ги подписали, са били упълномощени от ответното
дружество, съгласно чл. 301 ТЗ счита се, че търговецът потвърждава действията на лице,
действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след
узнаването на тези действия. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана
в решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. №
478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, І ТО,
решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 46/27.03.2009 г.
по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на
ВКС, решение № 32/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г.
по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на
ВКС, ІІ ТО и др. Действително ответникът не е предоставил на вещото лице достъп до
счетоводни документи, но след извършена проверка в НАП вещото лице е установило, че
процесната фактура е включена в дневниците за продажбите и справките-декларации по
ЗДДС на ответното дружество. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит по същата представлява недвусмислено признание на задълженията по нея и доказва
тяхното съществуване – т. е. налице е извънсъдебно признание, с което действията на
подписалото фактурата лице се считат потвърдени. По делото не са ангажирани
доказателства за това, че ответникът е възразил срещу приемането, напротив, безспорно се
установи, че фактурата е осчетоводена. Възражението на ответника е неоснователно.
Същият не твърди и не доказва плащане. При горните констатации съдът приема, че искът е
основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски възниква за
ищеца. Същият е представил доказателства за сторени такива в размер на 6239,05 лв. за
платена държавна такса в производството по т.д.№69/2020 г. по описа на ОС-Перник,
адвокатски хонорар в размер на 2700 лв., заплатен в брой съгласно представен договор за
правна защита и съдействие на л.87 от т.д.№69/2020 г., държавна такса по ч.т.д.№64/2020 г.
по описа на ПОС в размер на 40 лв., образувано по молба от ищеца за допускане на
обезпечение на бъдещи искове на основание чл.390 ГПК, както и адвокатски хонорар в
размер на 4650 лв., заплатен в брой съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 5
от ч.т.д.№64/2020 г. по описа на ПОС. В производството по настоящето дело в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. за депозит за вещо лице.
Възражението по чл.78 ал.5 ГПК на синдика Р. А. за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно с оглед фактическата
и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/ - гр.Перник ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД на ЕТ „Лео 99 – П.С.”, ЕИК ********* гр.Перник
сумата в размер на 155 901,23 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени
изкоп и транспорт на въглища и земна маса на обект рудник „Бела вода“, участък „Запад“,
общ.Перник, съгласно фактура № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба – 12.11.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/ -
гр.Перник ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Лео 99 – П.С.”, ЕИК ********* гр.Перник сумата в размер
на общо 17 566,05 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5