Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№
гр. Добрич, 10.08.2009г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети август две хиляди и девета година
в състав: СЪДИЯ Г.П. *** по описа на Добричкия окръжен съд за 2009г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл. 131, ал. 1 ГПК препис от исковата
молба, заедно с приложенията да се изпрати на ответника.
На осн.
чл. 131, ал. 1 ГПК указва на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок.
На осн. чл. 131, ал. 1 ГПК указва
на ответника задължителното съдържание на отговора, съобр. разпоредбата на чл. 131,
ал. 2 ГПК: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. името и адреса на
ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има
такива; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище
по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на лицето, което подава
отговора. Съгл. чл. 131, ал. 3 ГПК в
отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага.
Към отговора на исковата молба,
съобр. разпоредбата на чл. 132 ГПК трябва се представят: 1. пълномощното,
когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и от приложенията към него
според броя на ищците.
Съгл. разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи
доказателства; представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.
211, ал. 1 ГПК ( в срока за отговор на исковата молба, ответникът може са
предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с
първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. ); чл. 212 ГПК ( в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата
молба – ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от
което зависи изцяло или отчасти изходът на делото ) и чл. 219, ал. 1 ГПК (в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата
молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да
встъпи, за да помага ) ответникът губи възможността да направи това по - късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На осн. чл. 131, ал. 1 ГПК указва
на ответника за възможността да ползва правна помощ съобр. разпоредбите на чл.
94 – 99 ГПК във връзка със Закона за правната помощ ( обн. ДВ бр. 79/04.10.2005
г., в сила от 1.01.2006г. ) ако има необходимост и право на това.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
СЪДИЯ: