Мотиви към присъда по НОХД №2008 по описа за 2010г. на ШРС
Подсъдимият
Т.П.Т. е предаден на съд за извършено
престъпление по . чл.343 б ал.1 НК. Представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се наложи
минималното наказание, което да бъде отложено при условията на чл.66 НК.
Подсъдимият Т. се признава за виновен, като съжалява за извършеното.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. е правоспособен водач на МПС, като на 20.11.2010г., рано сутринта,
след като употребил алкохол управлявал
л.а. “ВАЗ061” с рег № Т 34 58 АС от Шумен към с.Мадара . Около 02.15
часа, служители на на ОД на МВР Шумен спрели за рутинна проверка посочения
автомобил по път I- 2 км. 123 + 814 в посока
с.Мадара. След изпробване с техническо средство „Алкотест Дрегер7410” с фабр.№0049,
било констатирано наличие на алкохол в кръвта на Т. в размер на 1.88 промила. В
съответствие с изискванията на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС на Т. бил
съставен АУАН №3604 /20.11.2010г., подписан от последния без никакви възражения
и му бил даден талон за изпращане на медицинско изследване, като
подсъдимия се явил в ЦСМП в указаното му
време, за да му бъде взета кръвна проба за химическо изследване. От
заключението на приетата от съда съдебно-химическа експертиза се установява, че наличието на алкохол в
кръвта на Т. е в размер на 2.05 промила.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на обясненията на Т. дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К.К.
и В.Х., заключението на приетата от съда без възражения от страните по
съдебно-химическа експертиза, така също и от събраните по делото, огласени в
съдебно заседание и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства по делото - акт за установяване на административно нарушение,
талон за изпращане на медицинско изследване и останалите писмени доказателства
приложени по делото и тези събрани в хода на съдебното следствие, като всички
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му"; безспорен е факта, че на 20.11.2011г.
той е управлявал МПС – лек автомобил “ВАЗ” , като това не се оспорва и от
подсъдимия;
- от
събраните по делото доказателства, безспорно се установява по надлежния ред, че
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,05
промила, установено по надлежния ред;
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна
на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия
за извършеното от него престъпление съдът прецени: високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние, отчете смекчаващите отговорността обстоятелства
/чисто съдебно минало , пълни самопризнания
/, липсата на отегчаващи такива,
поради което и му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер идентичен с
предвидения законов минимум, а именно три месеца, като счита, че в конкретната
хипотеза е приложим института на чл. 66 от НК, поради което и отложи
изпълнението на така определеното наказание за минималния предвиден в
горепосочената разпоредба срок от три години. На осн. чл.59 НК, приспадна
времето, през което Т. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.63
ал.1 от ЗМВР. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.343 г НК, лиши
подс. Т. от право да управлява МПС за срок от седем месеца, като приспадна
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано
от 22.11.2010г. .
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: