Р Е
Ш Е Н И Е № 207
12.01.2021 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен, в открито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Галя Георгиева и
с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова касационно административно-наказателно дело № 198 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с гл. ХII от АПК.
С решение № 260070/05.10.2020 г.,
постановено по АНД № 512 по описа за 2020 год., Районен съд – Сливен е отменил
НП № 5 от 08.04.2020 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Стара Загора, с което на
„Топлофикация-Сливен“ ЕАД гр. Сливен, представлявано от И. д. и. П.К., на
основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната
среда ЗООС за нарушение по чл.123в т.2 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 13 000 лева.
Недоволен от така постановеното решение
Директорът на РИОСВ гр. Стара Загора е подал касационна жалба. В
жалбата се развиват съображения за противоречие на постановеното от
районния съд решение с материалния закон. Твърди, че случаят неправилно е
квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да
отмени решението на Районен съд-Сливен, като вместо това постанови
ново, с което потвърди НП на директора на РИОСВ Стара Загора.
Касационният жалбоподател се представлява
в открито с.з. от п. – гл. юриск. И. С., която поддържа жалбата и моли съда да
я уважи.
Ответникът по касационна жалба - „Топлофикация-Сливен“ ЕАД не изпраща
представител. В писмено становище, чрез п. си п. адв. П.Г. *** намира жалбата
за неоснователна. Иска решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на ОП Сливен намира жалбата
за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Сливен, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законо- установения 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл. 218
от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.
За да отмени с решението си обжалваното
наказателно постановление, Районен съд – Сливен е приел в
мотивите си следното:
След
постъпил сигнал в РИОСВ-Стара Загора с вх. № КОС-09-5951/05.12.2019г. била
извършена проверка от експерти на РИОСВ - Стара Загора на територията на
„Топлофикация Сливен“ ЕАД. Проверяващите установили нерегламентирано съхранение
на отпадъци с код 191210 и отпадъци от биомаса, извън регламентираните площадки
за съхранение на тези видове отпадъци, а именно площадки № 14, № 15 и № 17,
съгласно действащото Комплексно разрешително, издадено по Закона за опазване на
околната среда. Констатациите от извършената проверка били отразени в
Констативен протокол №007159/06.12.2019 г. С оглед констатираното било прието, че
„Топлофикация-Сливен" ЕАД не изпълнява Условие 11.5.4. от комплексно
разрешително КР № 510- Н1/2018 г., актуализирано с Решение №
510-Н1-И0-А1/2019г., което нарушение е извършено на 06.12.2019 г. Въз основа на
това АНО е издал НП, с което на санкционираното дружество на основание чл. 164,
ал.1 от ЗООС била наложена имуществена санкция в размер на 13 000 лева, за нарушение
на чл. 123в, т.2 от ЗООС, изразяващо се в неизпълнение на Условие 11.5.4. от
комплексно разрешително КР № 510-Н1/2018 г., а именно - нерегламентирано
съхранение на отпадъци, извън границите на установената за това площадка.
За
да отмени НП, РС Сливен приел, че нарушението, за което дружеството е наказано
е извършено, но се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен
на обществена опасност на деянието, която е различна от общия случай на
нарушение на разпоредбата на чл. 123 в , т. 2 от ЗООС, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. В конкретния случай се касаело за
минимално количество отпадък, около 1-2 тона, установен непосредствено пред
входа на площадката предвидена за съхранение, който е останал неприбран поради
некачествено свършена работа по прибирането му. РС Сливен отчел и факта, че
констатираното количество е остатък от получени на 04.12.2019г., т.е. два дни
преди проверката, отпадъци и представлява изолиран случай. При тези мотиви
отменил НП.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и постановено при правилно
приложение на закона.
Първоинстанционният съд е постановил решението си при напълно
изяснена фактическа обстановка и е направил правилни правни изводи. В случая
неизпълнението, което се вменява на дружеството, касае неизпълнение на
задължение, произтичащо от условия по издаденото Комплексно разрешително. От доказателствения материал по
делото, събран пред първата инстанция, безспорно се установява, че в периода
04-06.12.2019г. дружеството е получило около 60 тона отпадъци, които са били
разпределени в площадки за съхранение на отпадъци, но е съхранявало около 1-2 тона отпадъци извън границите на
площадка № 17, които са останали неприбрани поради некачествено свършена работа
по прибирането им. Това обстоятелство се потвърждава,
както от писмените доказателства по делото, така и от разпитаните свидетели, а
и същото не се отрича от дружеството.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на РС
Сливен, че при проверка на всички
площадки за съхранение не са констатирани други подобни нарушения във връзка с количеството
и вида на намиращите се отпадъци. В този смисъл настоящата съдебна инстанция
намира за правилен извода на РС Сливен, че в процесният случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за изолиран случай.
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че за
установеното нарушение е дадено предписание за отстраняването му до 20.12.2019
г. и то е било предсрочно отстранено. Нарушението е извършено за първи път, от
извършването му не са произлезли реални щети за околната среда, което дава
основание на съда да приеме, че нарушението следва да се третира като такова с
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения на ЗООС. Следователно са налице материално-правните предпоставки за
квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, поради което като не го е квалифицирал като такъв АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на НП.
Предвид горното, като е отменил НП, РС
Сливен е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, сочени
като отменителни основания и следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 2 от
АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260070/05.10.2020 г. постановено по
АНД № 512/2020 год. по описа на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: