Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-97
16.10.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня Евтимова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1138 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.
№22220/30.05.2017г., подадена по пощата на 29.05.2018г., от Военно формирование
32890- Бургас, чрез процесуален представител юрк.Соня Безергянова- Николова,
против Решение №746/27.04.2017г. по гр.д. №118/2015г. на Бургаски районен съд,
13 граждански състав, в частта, с която въззивната страна е осъдена да заплати
на Д.И.З. сумата от 12 685,81 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 5100 ч. или 637.5 дни, при
прекратяване на служебно правоотношение, за периода: 01.12.2001г.-
30.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-
12.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Решението се оспорва
като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и на
процесуалния закон и липса на мотиви. Изложени са твърдения, че изводите на
първоинстанционния съд относно началния момент на течене на погасителна давност
във връзка с релевираната претенция са незаконосъобразни и не съответстват на
закона, както и на задължителната съдебна практика, посочена и обсъдена в
представената въззивна жалба. Изложени са подробни съображения относно правата
на военнослужещия относно ползването на почивка и по отношение на
трансформацията на правото на почивка в право на обезщетение. Претендират се
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции.
В законен срок е постъпил отговор на
въззивна жалба от Д.И.З., чрез чрез адв.Марияна Пушева от БАК, с който се
оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба. Счита постановеното
решение на Бургаски районен съд, 13 граждански състав за правилно и
законосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд е приложил правилно
приложимите законови разпоредби в процесния случай. В отговора на въззивна
жалба са изложени твърдения, че превишаването на служебното време на
въззиваемия военнослужещ при даване на 24- часово задължително дежурство
представлява работа в условия на удължено работно време, за което
военнослужещият има право да бъде компенсиран с почивки или намалено работно
време, а при прекратяване на правоотношението- възниква право на парично
вземане за съответния некомпенсиран труд. Изложени са подробни съображения в
тази насока. Направено е искане за присъждане на разноски в настоящото
производство.
Въззивната жалба се явява процесуално
допустима като подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. По съществото на спора съдът намира същото за правилно, като
фактическите и правни констатации на настоящия съдебен състав съвпадат с
направените от първоинстанционния съд. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се
добави следното:
Бургаски районен съд е сезиран с
искова молба, подадена от Д.И.З. срещу въззивното Военно формирование 32890-
Бургас, с която са направени искания ответникът да бъде осъден да заплати
следните суми: сума от 20 217,60 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение в размер на 124,80 лв. месечно за
извънреден труд- фактически отработено служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 от действащия ЗОВСРБ, за
периода 01.04.2001г.- 30.09.2014г., общо 648 дни или 5148 часа, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и сума от 1000 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
всяко закъснение по месеци от датата на падежа до завеждането на исковата молба
в съда, считана от 01.11.2002г. Претендира се и разликата от незаплатено
основно месечно възнаграждение в размер общо от 1 940,10 лв., за периода:
12.05.2009г.- 31.12.2012г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума от 150 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за всяко закъснение по месеци от
датата на падежа, следващ месеца, през който е трябвало да бъде изплатено
съответното възнаграждение до завеждането на исковата молба в съда, считана от
01.11.2002г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил на военна служба като
кадрови военен на различни длъжности от 16.09.2000г. до 25.09.2014г., когато е
бил освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса. На
30.09.2014г. ищецът е отчислен от списъчния състав на съответното военно
формирование и са му заплатени обезщетения на основание чл.199 от ЗОВСРБ и
чл.227, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ. Твърди се, че ответната страна е следвало да
заплати възнаграждение в размер на 20 217,60 лв. за извънреден труд за
превишаване на продължителността на служебното време, извън регламентираното
такова в чл.194, ал.1 от действащия ЗОВСРБ, съответно чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ
/отм./, за периода: 01.04.2001г.- 30.09.2014г., общо 5184 часа или 648 дни.
Посочено е, че за периода: 12.05.2009г.- 31.12.2012г. ищецът е получавал по-
ниско месечно трудово възнаграждение в размер на 557 лв., спрямо приетото
такова за заетите военни длъжности съгласно приложимите нормативни актове в
размер на 611 лв., при разлика от 44,60 лв. месечно, с която е ощетен
неоправдано.
Приложени към исковата молба са
Заповед на Командира на Военно формирование 22480- Бургас от 25.09.2014г. видно
от която е прекратен по взаимно съгласие договора за военна служба със
ст.матрос I клас Д.З., освободен е от длъжност и е зачислен в
запаса и Заповед от 30.09.2014г., с която ищецът е отчислен от списъчния състав
на съответното военно формирование.
С постъпилия по делото отговор на
исковата молба исковите претенции са оспорени като недопустими предвид липсата
на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника, както и като
неоснователни. Изложени са твърдения, че на ищеца са заплатени полагащите му се
суми за носените дежурства извън служебното време. Посочва се, че при
издаването на съответните актове на Министерски съвет и на Министъра на отбраната
е актуализиран размерът на трудовото възнаграждение на ищеца, на основание
ЗОВСРБ, ПЗР, параграф 3, ал.5 във връзка с чл.212, ал.1 от ЗОВСРБ. Релевирано е
възражение за погасяване по давност на исковата претенция.
С изготвения доклад е дадена правна
квалификация на исковите претенции по чл.194, ал.2 и 3 във връзка с чл.214,
ал.1, т.3 от действащия ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.
В първоинстанционното съдебно
производство е извършена съдебно- икономическа експертиза, от която се
установява,че за процесния период са удовлетворени всички молби, подадени от
въззвиваемия ищец относно искания за компенсации с почивки за прослужени
дежурства. Вещото лице е посочило, че за периода: 01.04.2001г.- 25.09.2014г. се
дължи обезщетение на военнослужещия в размер на 33 370,93 лв., като в тази
сума се включват и дължимите лихви до 12.01.2015г., /стр.188 и сл./.
В открито съдебно заседание от
07.12.2016г. е допусната допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Представено
е допълнително заключени по съдебно- икономическа експертиза, /стр.287 и сл./.
Посочени са два варианта относно размера на неизплатено възнаграждение за труд,
с оглед на приспадането на различни парични суми, получавани от военнослужещото
лице от размера на дължимото обезщетение, съответно при размер на главницата от
13077,84 лв. при първи вариант и 12 685,81 лв. при втори вариант.
В открито съдебно заседание от
11.04.2018г. е прието намаление на иска поради частично оттегляне на
претенцията до сумата от 19 219,20 лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд- фактически
отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време по
чл.194, ал.1 от действащия ЗОВСРБ, за периода 01.12.2001г.- 30.09.2014г., общо
637,5 дни или 5100 часа, като за разликата до първоначалния размер на
претенцията производството е прекратено. Прекратено е производството за
разликата над сумата от 950,64 лв. до пълния размер на претенцията от 1000 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода: 01.12.2001г.- 30.09.2014г.
Прекратено е частично производството по отношение на претенцията от
1 940,10 лв., представляваща незаплатената разлика до пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение, като е останала висяща претенция за сумата от
535,15 лв., за периода: 12.05.2009г.- 31.12.2012г. и съответно мораторна лихва
от 41,32 лв., за периода: 01.12.2012г.- 31.12.2012г.
В
същото открито съдебно заседание е прието намаление на иска за заплащане на
извънреден труд от сумата от 19 219,20 лв. до сумата от 12 685,81 лв.
Прието е увеличение на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва в размер
на 950,64 лв. до сумата от 14 400,43 лв. за същия период. Прието е
увеличение на размера на мораторната лихва върху незаплатеното трудово
възнаграждение в размер на 41,32 лв. до размера от 131,48 лв.
След провеждане на състезателно
съдебно производство първоинстанционният
съд е уважил предявения иск за неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд- фактически отработено служебно време
над месечната продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 от действащия
ЗОВСРБ, за сумата от 12 685,81 лв., за периода 01.12.2001г.- 30.09.2014г.,
общо 637,5 дни или 5100 часа. Отхвърлен е иска за заплащане на мораторна лихва
от 14 400,43 лв. и исковете за заплащане на сумата от 535,20 лв.,
представляваща незаплатената разлика до пълния размер на трудовото
възнаграждение и иска за мораторна лихва от 131,48 лв. Изложени са мотиви, че е
установено некомпенсирането на наряд на ищеца, над месечната продължителност на
работното време, за периода: 01.12.2001г.- 30.09.2014г., в размер на 5100 часа
или 637,5 дни, за което се дължи обезщетение в размер на 12 685,81 лв.,
представляваща стойността на незаплатеното възнаграждение за положения
извънреден труд при прекратяване на служебното правоотношение. По отношение на
иска за мораторна лихва е посочено, че същият се явява неоснователен за
процесния период. Бургаски районен съд е приел за неоснователен иска за
заплащането на разликата между получено и дължимо трудово възнаграждение и
акцесорния иск за мораторна лихва, с оглед на приложимите нормативни актове за
определяне размера на възнаграждението на военнослужещите.
С оглед на гореизложеното въззивната
инстанция достигна до следните правни изводи:
За
процесния период, в който въззивникът е бил кадрови военнослужещ, са действали
следните относими към казуса законови разпоредби:
За периода от 1996г. до 2009г. процесното правоотношение е било
регулирано от Закон за
отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995г. - в сила от
27.02.1996г. - отм. с ДВ, бр. 35/12.05.2009г. - в сила от 12.05.2009г.).
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 от
от ЗОВСРБ /отм./ oбщата продължителност на служебното време
на кадровия военнослужещ в денонощието не може да надвишава с повече от една
втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото
законодателство. Разпоредбата на чл.136 от КТ определя, че
нормалната продължителност на работното време през деня е 8 часа при петдневна
работна седмица, с обща продължителност на седмичното работно време до 40 часа.
Установяването на работен ден с по- голяма от нормалната продължителност
представлява удължаване на работното време. В чл.204 от ЗОВСРБ/отм./ е
посочено, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства
при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили и другите
вътрешнонормативни актове, като максималната продължителност на дежурството не
може да превишава 24 часа. Законодателят изрично признава времето за дежурство
за служебно време.
Законът урежда
хипотези, при които военнослужещият е полагал извънреден труд. Както Кодекса на
труда, така и специалната правна уредба на процесното правоотношение допускат
полагането на извънреден труд само по изключение. Извънреден е трудът, положен
извън установеното по правоотношението служебно време, по аргумент от чл.158, ал.2 от
ПКВС /отм./ и чл.43 от Наредба
№Н-18/19.12.2012г.
Разпоредбата на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ предвижда, че при превишаване на
продължителността на служебното време извън рамките на удълженото служебно
време се отдава писмена заповед на командира или началника при условия,
определени в ПКВС /отм./, и на кадровия
военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен
от Министерския съвет. Аналогично
разпоредбата на чл.194, ал.3 във връзка с чл.214,
ал.1, т.3
от действащия ЗОВСРБ посочва, че в случаите на превишаване на продължителността
на служебното време се отдава писмена заповед на командира или началника при
условия, определени в ПКВС /отм./, и на кадровия военнослужещ се заплаща
възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.
Действащия към момента Закон за отбраната и въоръжените
сили на Република България (Обн., ДВ, бр.
35/2009г. - в сила от 12.05.2009г.) определя, че нормалната продължителност на
служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при
петдневна работна седмица. В закона е установена забрана общата продължителност
на служебното време на военнослужещия в денонощието да надвишава с повече от
една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. В случай на
превишаване на служебното време над нормалната му продължителност, същото се
компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на
министъра на отбраната. В изпълнение на закона министъра на отбраната е издал Наредба №Н-18/19.12.2012г.
за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, обнародвана
с ДВ, бр. 2 от
08.01.2013г., в сила от 08.01.2013г. В чл. 15 от горната наредба е посочено, че увеличаването на нормалната
дневна продължителност на служебното време на военнослужещия задължително се
компенсира с почивка.
От гореизложеното може да се направи извод, че както отменената, така и
действащата нормативна уредба регламентират два вида служебно време- нормално и
удължено. Времето, през което фактически е положен труд, в границите на
максимално определеното като допустимо служебно време представлява удължено
служебно време. Служебното време при носене на дежурство до 24 часа представлява
удължено служебно време. Върховната съдебна инстанция е имала възможност да се
произнесе, че ако до прекратяването на правоотношението положената от
военнослужещия при увеличено работно време служба не се компенсира, следва да
се заплаща като извънреден труд. В своята практика ВКС подчертава, че
удълженото служебно време при дежурства не представлява извънреден труд по
смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, но некомпенсирането му с намалено
служебно време при прекратяване на правоотношението се заплаща като извънреден
труд, по аналогия на чл.136а, ал.5 от КТ. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА непълнотата на
закона се преодолява чрез тълкуване смисъла на закона, като се имат предвид
разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи и целта на акта. Посочената разпоредба от Кодекса на труда намира
приложение в настоящия случай, тъй като в специалните закони липсва уредба на
случая, при който е положен труд над нормалната до удължената продължителност
на служебното време, но некомпенсиран с намалено служебно време до
прекратяването на правоотношението по договора за военна служба. Настоящият
съдебен състав намира, че са налице условия за съответното приложение на
гореобсъдената правна норма. Чл.136а, ал.5 от КТ се прилага при наличие на
некомпенсирано удължено работно време при прекратяване на трудовото
правоотношение с военнослужещия.
В доказателствена тежест на въззиваемата страна се възлага
обстоятелството да установи, че положеният при увеличено служебно време труд е
компенсиран, като в противен случай ще се дължи заплащането му като извънреден
труд. Съгласно практиката на ВКС, удълженото служебно време не представлява
извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, поради което при
спор не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от
висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и др.
Некомпенсираното удължено служебно време с намалено служебно време до
прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което
подлежи на заплащане като извънреден труд, може да бъде установявано с всички
доказателствени средства.
От ангажираните по делото експертни
заключения се установява, че въззивникът е положил извънреден труд в размер на 637,5 дни или 5100 часа за целия процесен период. Не са ангажирани по
делото други доказателства, от които може да се изведе обратния извод.
По отношение на направеното с отговора
на искова молба възражение за погасяване по давност на претенцията, съдът намира
следното:
Съгласно задължителната практика на
върховната съдебна инстанция, ако до прекратяването на служебното
правоотношение военнослужещият не е бил компенсиран с почивка за удълженото
служебно време при носене на 24- часови дежурства, възниква право на
възнаграждение като за положен извънреден труд. Задължението на въззиваемата
страна за заплащане на труд, положен при удължено служебно време е срочно и се
погасява по давност с изтичане на тригодишна давност по чл.111, б.
„а“ от ЗЗД. Началния момент, от който започва да тече погасителната давност е месеца следващ месеца, през който е следвало да бъде
извършена компенсацията. Горният давностен срок е приложим както за вземания по
трудово правоотношение, така и за вземания за труд по служебно правоотношение,
доколкото в закона не е предвидена друга давност. Погасителната
давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права. След като едно
право не е упражнено в продължителен период от време, то се предполага, че е
отпаднал правният интерес от осъществяването му. Трудовото правоотношение е
прекратено на 25.09.2014г. със Заповед на Командира на Военно формирование
22480- Бургас. В случаите, когато в хода на развитието на правоотношението
между страните едно вземане се трансформира в друго, за нововъзникналото
вземане започва да тече нова тригодишна давност от деня на трансформацията. При
прекратяване на трудовото правоотношение на мястото на правото на
военнослужещия за компенсиране на удълженото работно време с намаляването му
възниква вземане за парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало
вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от момента
на прекратяването на трудовото правоотношение. По отношение на въпроса от кой момент
започва да тече погасителната давност и от кой момент се изпада в забава за
вземане за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от
нормативно определения при даване на 24- часови дежурства, некомпенсиран с
почивка е образувано тълк.д. №7/2016г. на ОСГК на ВКС.
Като взе предвид, че исковата молба е
подадена в районния съд на 12.01.2015г. и с оглед на гореизложеното съдът
достигна до извода, че претенцията е предявена своевременно.
С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че изводите на Бургаския районен съд относно дължимостта
на процесната сума се явяват правилни и законосъобразни.
По отношение на останалите релевирани
с исковата молба претенции не е налице въззивна жалба, която да пренася
висящността в тази част на спора пред въззивната инстанция.
Отговорността за разноски се изразява
в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги
заплати. По разноските съдът дължи произнасяне в акта, с който приключва делото
в съответната инстанция. Направено е искане за разноски от въззивамата страна
за в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в настоящата
инстанция, за заплащането на което са представени доказателства, /стр.146/. С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция същите следва да бъдат
присъдени в полза на въззиваемия.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК
решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, на основание чл.272 от ГПК
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№746/27.04.2017г. по гр.д. №118/2015г. на Бургаски районен съд, 13 граждански
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Военно
формирование 32890- Бургас, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Д.И.З., ЕГН:**********, сума в размер на 1000
/хиляда/ лв., представляващи сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.