Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
15.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание
на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №6692 по описа на СГС за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх.№5836/ 02.03.2016г. и допълнение
към нея /приложени по адм. д. № 2218/ 2016г. по описа на АССГ/, с която К.Я.К. ***,
с ЕГН **********, е предявил против П.на РБ иск за осъждането й да заплати
сумата от 15 000лв. за причинените му имуществени вреди и 5 000 лв., увеличени
на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, ищецът притежава авторски права върху превода на
„История славянобългарска“ на Пасий Хилендарски от български на английски език.
Изданието на превода е било реализирано за първи път от издателството на
„Софийски университет“ през 2000г. На 26.01.2013г. ищецът установил, че
издателство „Български бестселър – НМБКП“ ЕООД е отпечатало същия превод без
писменото му разрешение. На следващия ден К.Я.К. подал във Второ ПУ на СДВР
сигнал, по който била образувана пр. пр. №11927/2013г. Правонарушението било
квалифицирано, въпреки тиража от 1000 бройки, като маловажен случай на
основание чл.172а ал.1 от НК и е било препоръчано да се приложи разпоредбата на
чл.172а ал.5 от НК. П.не изпълнила императива на чл.172а ал.6 от НК да отнеме в
полза на държавата предмета на престъплението, без значение чия собственост е,
и да го унищожи. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 97 ал.1 т.7 от ЗАПСП,
която също не била спазена. В хода на преписката отнетите 6 броя „пиратски“
книги били върнати на лицата, които са ги предали. Действията на ответника били
противоправни и нарушавали също така нормите на чл. 17 от Конституцията на РБ и
чл. 1 от Първи протокол на ЕКЗПЧОС, който защитавал мирното ползване на
собствеността от всяко лице, а правото на интелектуална собственост се
защитавало по силата на тази разпоредба.
В допълнение към исковата молба е посочил, че
Държавата, в лицето на П.на РБ, била сезирана със сигнал за кражбата на превода
на ищеца на английски език на „История славянобългарска“ на 27.01.2013г.
Тиражът на незаконния превод бил 1000 екземпляра, като ответникът, вместо да
изземе предмета на престъпление, върнал 6 екземпляра от пиратските издания на
трети лица. Бездействието на ответника било незаконосъобразно и в значителен
период от време – над 3,2 години, а от актовете на П.ставало ясно, че изобщо не
е имала намерение да спазва закона. Имуществени вреди ищецът изчислява
съобразно цената на всеки от незаконните преводи в размер на 55 щатски долара,
и разпоредбата на чл. 47.3 от ЗАПСП, съгласно която на автора се дължи
възнаграждение в размер на 15 на сто от цената на дребно от всеки продаден
екземпляр от произведението. Към 01.03.2016г. равностойността на 55 щатски
долара възлиза на 99лв., от която ищецът би получил 15 000лв. В случай, че би
сключил договор, то цената, която би определил за труда си, не би била по –
малка от 20 000 лв. Неимуществени вреди, според ищеца, се изразяват в лишаване
от правото му да публикува труда си; от правото да определи времето, мястото и
начина, по който да стане разгласяването на произведението и от правото му да
иска името му да бъде обозначено по съответния начин при използване на
произведението. Лишен от правото да променя произведението си, включително да
внесе изменения и допълнения в него, ако с това не се нарушават права на други
лица; лишен от правото на достъп до оригинала на произведението, както и от
правото да спре използването на произведението поради промяна в убежденията си.
Лишен е също така от изключителното право да използва създаденото от него
произведение и да разрешава ползването му от други лица, както и от правото
произведението да бъде използвано само след предварителното му разрешение.
Намира, че е лишен от правото да прецени колко да бъдат изданията на
произведението му и какъв да бъде тиражът на всяко издание, лишен от правото да
получи безплатни екземпляри от произведението си и най – вече да реши дали
произведението да бъде разпространено на територията на Р България или по цял
свят. Настоява се исковете да бъдат уважени изцяло, претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът
П.на Р България е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за
допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Предявеният иск, заявен
на основание чл.49 от ЗЗД, изисквал наличието на възлагане на работа на
конкретно физическо лице деликвент, което да е осъществило непозволеното
увреждане при или по повод изпълнението на възложената работа виновно, при
форма на вината – умисъл или небрежност. По делото не били налице доказателства
длъжностни лица при ответника да са нарушили служебните си задължения и да са
причинили на ищеца вреди, пряк и непосредствен резултат. От обстоятелствата,
изложени в исковата молба ставало ясно, че ищецът бил несъгласен с действията
на прокурорите по същество, но същите били законосъобразни и част от
изключителната компетентност на прокурора. Отказите за образуване на досъдебно
производство били законосъобразни. Исковете срещу ответника били погасени по
давност на основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Настоява се за отхвърляне на
исковете, претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Исковата
молба е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Исковите
претенции черпят правното си основание от нормите на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 52 от ЗЗД и са процесуално допустими.
С оглед доводите и съображенията, развити от
страните в процеса ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че К.К. е преводачът на „История славянобълрска“ от
новобългарски на английски език.
Същият депозирал на 27.01.2013г. жалба в
СДВР, по която била образувано пр.преписка № 11927/ 2013 г. Според твърденията
му в жалбата, на 26.01.2013 г. при случайно търсене в интернет, в сайта на
книжарница „Хеликон“ установил, че издателство „Български бестселър НМБКП“ ЕООД
предлага за продажба „История славянобългарска“ в превод, върху който той
държал авторските права.
От справка в сайта на книжарницата става
ясно, че са налични 10 книги и са продадени 11 броя. От приложеното писмо от
Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ става ясно, че издателство
„Български бестселър НМБКП“ ЕООД е депозирало заглавието „История
славянобългарска“ в 12 екземпляра.
В качеството на свидетел бил разпитан Б.С.К.,
без родство с ищеца. В показанията си последният твърди, че К.К. споделил с
него, че са му откраднали превода на „История славянобългарска“, подал сигнал
до полицията и прокуратурата, но бил песимистично настроен. Той искал пиратските
копия да бъдат унищожени, а те се продавали в сайтове за онлайн продажби като
„Амазон“ и „Ибей“. Бил ядосан и разочарован, изгубил доверие в институциите.
В постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство от 05.07.2013 г. е посочено, че по данни на управителя
на издателството били реализиран тираж от 1000 бройки. Съобразно
обстоятелствената част на постановлението, не били налице достатъчно данни да е
осъществен състава на престъплението по чл. 172 а ал. 1 от НК. Налице бил
маловажен случай, който предпоставял ангажиране административнонаказателната
отговорност на виновните лица съгласно чл. 172 а ал. 5 от НК.
Ищецът е настоял пиратските екземпляри да
бъдат иззети от прокуратурата, която с писмо от 19.01.2016 г. е посочила, че
разпоредбата на чл. 172 а ал. 6 от НК се отнася единствено за предмета на
престъплението.
Ответникът не е представил доказателства да е
иззел по реда на чл. 172 а ал. 6 от НК 1000 – та екземпляра от „История
славянобългарска“, разпространена от издателство „Български бестселър НМБКП“
ЕООД.
При така изложените фактически данни Софийски
градски съд достига до следните правни изводи:
С иска по
чл.49 ЗЗД се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този,
който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я
поражда включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на
лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда
при или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумира, тя възниква само
когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като резултат на
виновното му и противоправно поведение.
По иска за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 15 000 лв.:
Ищецът твърди, че в резултат на виновното и
противоправно неизпълнение на задълженията от страна на прокуратурата, визирани
в императивната норма на чл.172а ал.6 от НК, да изземе пиратските тиражи на
„История славянобългарска“, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в дохода,
който би реализирал от продажбата им. Твърденията му са, че съгласно чл. 47.3
от ЗАПСП, на автора се дължи възнаграждение в размер на 15 на сто от цената на
дребно от всеки продаден екземпляр от произведението. Към 01.03.2016 г. равностойността
на 55 щатски долара, на която цена се продава всяко едно от незаконните
екземпляри на „История славянобългарска“ възлиза на 99 лв., от която, сумарно
изчислено като 15 % от хиляда бройки ищецът би получил 15 000 лв.
Исковата претенция е неоснователна.
Непозволеното увреждане включва в себе си и
пропусната сигурна възможност за имуществено обогатяване.
Ищецът твърди, че противоправното поведение
на ответника при или по повод възложената на съответния прокурор работа се
изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 172 а ал. 6 от НК, съгласно която
Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия
собственост е, и се унищожава. Незаконно отпечатаните 1000 екземпляра от
книгата, която съдържа превод на „История славянобългарска“ от новобългарски на
английски, върху който ищецът притежава авторски права, са подлежали със
сигурност на отнемане от страна на прокуратурата, но в този случай би следвало
да бъдат унищожени, а не разпространени в търговската мрежа, следователно ищецът
не би могъл да реализира доходи от тях. Действително, такава вреда би могла да
му бъде причинена, но не от ответника, а лицето, което е отпечатало и
разпространило книгата. Поради тези съображения искът му против П.на Р България
е неоснователен.
По иска за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.:
От постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство от 05.07.2013 г. става ясно, че П.на Р България е
приела, че фактите по преписката дават основание да се приеме, че се касае за
маловажен по смисъла на чл. 172 а ал. 5 от НК случай на престъплението по чл.
172 а ал. 1 от НК. Приемайки, че се касае не за престъпление, а за
административно нарушение, е отказала и на основание чл. 172 а ал. 6 от НК да
изземе 1000 – та екземпляра от „История славянобългарска“, разпространявани от
издателство „Български бестселър НМБКП“ ЕООД.
Действително, ищецът в молбите си до
ответника се е позовавал на разпоредбата на чл. 172 а ал. 6 от НК, но всеки от органите
на съдебната власт не е обвързан от правната квалификация, която дават страните
в дадено производство. Целта на ищеца, депозирайки исканията си до
Прокуратурата, е била въпросните 1000 екземпляра от „История славянобългарска“,
разпространявани от издателство „Български бестселър НМБКП“ ЕООД да бъдат
иззети и да не бъдат разпространявани в търговската мрежа и предавани на
различни институции. Ответникът е бил задължен да изземе въпросните печатни
произведения на основание чл. 172 а ал. 6 от НК, тъй като разпоредбата на чл.
172 а ал. 5 от НК, която предвижда маловажни случаи на престъплението по чл.
172 а ал. 1 от НК е различна от нормата на чл. 9 ал. 2 от НК, която предвижда,
че не съставлява престъпление деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Отпечатването на 1000 екземпляра, обективиращи чуждо право на интелектуална
собственост е деяние, близо до състава на престъплението „кражба“. Видно от
самата формулировка на законодателя, за маловажни случаи на престъплението по
чл. 172 а ал. 1 от НК деецът се наказва по административен ред, но предвиденото
изобщо отнемане на предмета на престъплението по чл. 172 а ал. 1 от НК се
отнася за всички хипотези на правната норма.
Вън от горното, ответникът е бил длъжен да
отнеме в полза на държавата вещите, предмет или средство на престъплението,
притежаването на които е забранено, независимо от наказателната отговорност
съобразно чл. 55 ал. 2 б. А от НК. Тази разпоредба е предвидена в общата част
на Наказателния кодекс и е от императивен порядък. Очевидно разпоредбата на чл.
172 а ал. 1 от НК забранява притежанието на чужд обект на авторско или сродно
на него право, или екземпляри от него без надлежното разрешение на носителя на
правото. В този смисъл са и разпоредбите на ЗАПСП, поради което е било налице
основание ответникът да упражни правомощията си и да изземе въпросните
екземпляри от печатното произведение.
От ангажираните по делото гласни
доказателства се установява, че ищецът е претърпял душевни терзания от
неизпълнението на императивните задължения от страна на прокурора от СРП, на
когото ответникът е възложил изпълнението на работата по ръководене на досъдебните
производства и преписки, бил ядосан и разочарован, изгубил доверие в
институциите.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените душевни страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за състоянието на ищеца, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/
1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на претърпените
душевни болки и страдания, продължителността и интензивността им, факта, че се
касае за произведение с фундаментално значение за българската литература и
която неимуществена стойност значително надвишава имуществената, което би
предпоставило висок интерес от разпространението му по света. Предвид всички
тези обстоятелства съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение, което с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен в размер на 10 000 лв. За разликата над посочения
размер исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ищецът твърди множество вреди, причинени му
от нарушението на авторските му права. Тези вреди не са пряк и непосредствен
резултат от бездействието на ответника, а от действията на издателство
„Български бестселър НМБКП“ ЕООД, което би отговаряло по пътя на преките искове
по чл. 95 и сл. от ЗАПСП.
Съобразно изхода на спора, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете. Ответникът претендира разноски, каквито няма данни да са
сторени. Претендираното юрисконсултско възнаграждение не му се следва предвид
факта, че не е бил защитаван от юрисконсулт.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Я.К. ***, с ЕГН **********,
против П.на Р България, иск за осъждането и да заплати сумата от 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/ за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати доходи, изчислени съобразно чл. 47.3 от ЗАПСП върху 1000 /хиляда/
екземпляра от „История славянобългарска“ на Пасий Хилендарски в превод на
английски език, разпространявани от издателство „Български бестселър НМБКП“
ЕООД.
ОСЪЖДА П.на Р България да заплати на К.Я.К. ***,
с ЕГН **********, обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
претърпени душевни болки и страдания, разочарование и загуба на доверие в
институциите, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника по чл.
172 а ал. 6 от НК и по чл. 55 ал. 2 б. А от НК, в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над този размер до
предявения от ищеца размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р България да заплати на К.Я.К. ***,
с ЕГН **********, сторени от него разноски в размер на 950 лв. /деветстотин и
петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: