О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ- 260915
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в закрито заседание на осемнадесети юни
през две
хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 189 по описа
за 2021
година.
Производството по делото е образувано по повод на депозирана частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София, със съдебен адрес гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против Разпореждане № 260945 от 06.11.2020г., постановено по частно гр. дело № 1020/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д.П.М. за плащане на задължения по Договор за паричен заем № *56 от 10.10.2018г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 01.12.2016г. за сума в размер на 385, 03 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № *56 от 10.10.2018г., сума в размер на 32, 85 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.11.2018г. до 07.07.2019г., сума в размер на 144, 43 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сума в размер на 160, 88 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, сума в размер на 10, 19 лева, представляваща лихва, начислена за периода от 08.07.2019г. до 27.10.2020г., законната лихва, считано от подаване на заявлението – 03.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 25 лева, представляваща разноски за платена държавна такса и сума в размер на 200 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Депозираната частна жалба е в
рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от
атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител на 26.11.2020г., а частната жалба е изпратена чрез куриер в съда на
27.11.2020г. Същата е подадена от лице с
правен интерес да атакува постановеното разпореждане, допустима е и следва да
бъде разгледана по същество. С частната жалба се оспорва цитираното
разпореждане като незаконосъобразно. Претендира се атакуваното определение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, като бъде
постановено да се издаде заповед за изпълнение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което се претендира да бъде разпоредено длъжникът Д.П.М. да заплати на заявителя следните суми:
- сума в размер на 385, 03 лева, представляваща главница до погасяване на паричния заем;
- сума в размер на 32, 85 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.11.2018г. до 07.07.2019г.;
- сума в размер на 144, 43 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи;
- сума в размер на 160, 88 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;
- сума в размер на 10, 19 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.07.2019г. до 27.10.2020г.;
- законната лихва върху сумата от 385, 03 лева от датата на предявяване на заявлението – 05.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението. В заявлението се посочва, че е сключен Договор за паричен заем № *56 от 10.10.2018г. с „Вива кредит“ ООД в качеството му на заемател. Изрично в заявлението се посочва, че по договора за паричен заем, длъжникът е извършвал плащания в общ размер от 1 186 лева.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Несебър е постановил Разпореждане № 260945 от 06.11.2020г., постановено по частно гр. дело № 1020/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, от което е видно, че отхвърлено искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В своите мотиви, съдът е приел, че претендираните такса за експресно разглеждане на документи и неустойката за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение се основават на неравноправни клаузи в потребителския договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съдът приема, че според уговореното в договора дължимата сума по кредита е в размер на 940, 23 лева, включваща 800 лева главница и 140, 23 лева лихва. Съдът посочва, че с оглед посоченото от заявителя, че длъжникът е извършил плащания в размер на 1 186 лева, с тях той е погасил цялото задължение по договора в посочения размер, като е заплатил на кредитора си и по-голяма сума – недължимо платена и поради това претенцията на заявителя следва да бъде отхвърлена.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е
частично основателна по следните съображения:
Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда изискване когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването е въведено от законодателя единствено с оглед задължението на съда по (л. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител (т. е. проверка за неравноправност по чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП).
Видно
от представения Договор за паричен заем от 10.10.2018г. „Вива Кредит“ ООД със
седалище гр. София в качеството му на кредитодател е предоставил на Д.П.М. в
качеството й на кредитополучател кредит в размер на 800 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума при условията на
подписания договор. Видно от представения договор, същият е сключен за срок от
девет месеца с фиксиран годишен лихвен процент по заем от 40, 30%. Изрично в
договора е посочено, че ГПР възлиза на 49, 46%. При това положение, съдът
намира, че така уговорения годишен процент на разходите отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва
по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 32, 85 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 09.11.2018г. до 07.07.2019г.,
съдът намира следното:
Безспорно
е, че спрямо процесния договор
за паричен заем, във връзка с който са възникнали вземанията на кредитора и
които са обект на заявлението по чл. 410 ГПК е приложим Закона за потребителския кредит.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали
искането се основава на неравноправна клауза. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза,
с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва
размер на възнаградителната лихва. Поради това
съдът счита, че следва да се издаде заповед за изпълнение против
длъжника за сумата 32, 85 лева, представляваща неизплатено задължение за
възнаградителна (договорна) лихва за посочения в заявлението период.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 160, 88 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, съдът намира следното:
Съдебната
практика е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна когато е
уговорена извън присъщите й функции – в този смисъл е приетото в Тълкувателно
решение № 1/2010г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния
случай – уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция,
целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението, тъй като е
безспорно, че вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по
договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната)
сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по събирането
й. В конкретния случай – уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на задължението
на кредитополучателя за осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба
по отношение на тази претендирана сума е неоснователна.
Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 160, 88 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, се явява неоснователно
и подлежи на отхвърляне. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира
частната жалба по отношение на претендираната неустойка за неоснователна, а
определението на РС - Бургас за правилно и законосъобразно, поради което и
счита, че депозираната частна жалба в посочената част следва да бъде оставена
без уважение.
Окръжен
съд – Бургас намира, че заявлението за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 144, 43 лева, също противоречи на закона и
правилно е отхвърлено от районния съд. Разпоредбата пряко противоречи на
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която забранява да се събират такси, свързани с
управлението на кредита. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие
със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Предвид изложеното и тъй като нищожните
клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че заявлението по
чл. 410 ГПК за сумата от 144, 43 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документа, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира частната жалба и в тази й
част е неоснователна, а разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което и счита, че депозираната частна жалба и в тази й
част следва да бъде оставена без уважение.
Следва
да се отбележи, че първоинстанционния съд е достигнал до същите правни изводи,
но за да отхвърли заявлението е приел, че кредитополучателя дължи обща сума по
договора в размер на 940, 23 (800 лева главница и сума в размер на 140, 23 лева
договорна лихва) и при положение, че е заплатила сума в размер на 1 186
лева, то е заплатила цялото свое задължение и не дължи други суми на заявителя.
В своето разпореждане, първоинстанционния съд е извършил прихващане на
дължимите суми с тези, които съдът е приел за недължимо платени и тъй като
платените суми по размер са по-големи от тези, които съдът е приел за недължими
е отхвърлил депозираното изявление изцяло. Изводи в този смисъл,
първоинстанционния съд няма правомощия да прави в заповедното производство,
предвид едностранния характер на това съдебно производство. Правомощията на
заповедния съд се изчерпват с възможността да остави без уважение депозираното
заявление в частта, в която прецени, че някои от претенциите се основават на
неравноправни клаузи.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че постановено разпореждане следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, със седалище гр. София в частта, с която се иска
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.П.М., ЕГН
********** *** за сумата от 385, 03 лева, представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем от *56 от 10.10.2018г., за сумата от 32, 85 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 09.11.2018г. до 07.07.2019г., сума в размер на
10, 19 лева, представляваща лихва, начислена за периода от 08.07.2019г. до
27.10.2020г., както и по отношение на законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 03.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и за тези
суми да бъде постановено да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. В останалата й част частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Следва
да се присъдят и разноски в заповедното производство на основание чл. 412, т. 6
от ГПК с оглед основателността на заявлението – сума в размер на 25 лева,
представляваща държавна такса и сума в размер на 50 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева. От общия размер на
разноските в заповедното производство – 75 лева следва да бъде присъдена сума в
размер на 43, 78 лева, съразмерно с уважената претенция в настоящото
производство. За сумата над 43, 78 лева до претендирания размер от 225 лева
разноски депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 260945 от 06.11.2020г., постановено по частно гр. дело № 1020/2020г. по описа
на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище
гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника Д.П.М., ЕГН ********** *** за сумата от 385, 03
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем от *56 от 10.10.2018г., за сумата от 32, 85 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 09.11.2018г. до 07.07.2019г., сума в размер на 10, 19 лева,
представляваща лихва, начислена за периода от 08.07.2019г. до 27.10.2020г.,
както и по отношение на законната лихва, считано от подаване на заявлението –
03.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в
която е отхвърлена претенцията за разноски за сумата над 43, 78 лева до претендирания
размер от 225 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения ” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, п.к. 1527,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Д.П.М., ЕГН ********** ***
за сума в размер от 385, 03 (триста осемдесет и пет лева и три стотинки) лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем от *56 от
10.10.2018г., за сумата от 32, 85 (тридесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.11.2018г. до
07.07.2019г., сума в размер на 10, 19 (десет лева и деветнадесет стотинки)
лева, представляваща лихва, начислена за периода от 08.07.2019г. до
27.10.2020г., както и по отношение на законната лихва върху сумата от 385, 03
лева, считано от подаване на заявлението – 03.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението
ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 263067/01.12.2020г. по описа на Районен съд – Несебър от „Агенция
за контрол на просрочени задължения ” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК
*********, адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
п.к. 1527, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Разпореждане
№ 260945 от 06.11.2020г., постановено по частно гр. дело № 1020/2020г. по описа
на Районен съд – Несебър, по силата на което е оставено без
уважение искането за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против длъжника Д.П.М.,
ЕГН ********** *** за сума в размер от 144, 43 (сто четиридесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки) лева, представляваща такса за експресно разглеждане
на документи, сума в размер на 160, 88 (сто и шестдесет лева и осемдесет и осем
стотинки) лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение от
сключения Договор за паричен заем от *56 от 10.10.2018г., както и по отношение
на частта, в която е отхвърлена претенцията за разноски за сумата над 43, 78
лева до пълния им претендиран размер от 225 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.