РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ........................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20241110103752 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Н. А. за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 266,21 лева - представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ..................... г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението ................... до плащането, сумата
43,26 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от ..................... представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от ...................., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението ...................... ) до плащането, сумата 8,85
лева, представляваща лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от .................. за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Претендира ответника да е клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
1
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от
.................... Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице
задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена, за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата
за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение,
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху двете главници.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство, като признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата 266,21 лева - представляваща главница за цена на
ползвана топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ..................... г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
43,26 лева - представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г., сумата 39,60 лева -
представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за периода
от ...................., ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 8,85 лева - представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника – Р. Н. А., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди, доколкото не се доказва да е единствен собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Оспорва и акцесорните претенции, тъй като
счита, че не е била поставяна в забава. Поддържа, че сумите за дялово
разпределение не се дължат на ищеца, а на трето лице, както и че същите не са
доказани. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца .................... (с предишно
наименование ...................) не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
2
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
................... се установява, че .................. е продал на ...................., ЕГН
********** ..................., находящ се в гр. ......................
От приетото по делото удостоверение за наследници с № ................... се
установява, че ...................., ЕГН ********** е починала на ......................., като
е оставила наследници по закон .................... (син) и Р. Н. А. (дъщеря), всеки от
които по силата на настъпилото наследствено правоприемство е придобил 1/2
ид.ч. от процесния имот.
Ответникът по делото Р. Н. А. със заявление-декларация с вх. № 1672 от
07.07.2011 г. е декларирала пред ищеца посоченото обстоятелство, като е
заявила искане да бъде открита партида на нейно име за процесния
топлоснабден имот.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от
съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за
съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза
би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В настоящия случай от представената по делото молба – декларация с вх.
№ ................ се установява, че Р. Н. А. е отправила изрично волеизявление за
сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за
процесния имот, находящ се на адрес: гр. ...................... ап. 19, на нейно име,
3
което е прието от ищеца, видно от приетите по делото фактури и
изравнителни сметки, издадени на нейно име. В молбата е посочено, че
същата ползва имота за жилищни нужди на членовете на семейството си и че
само тя е ползвател на имота. Посочено е още, че досегашен потребител е
...................., аб. № .................... Ето защо и единствено задължена за
заплащане на начислените суми през исковия период е Р. Н. А..
Хипотезата е аналогична на разгледаната в посоченото тълкувателно
решение, в което е прието, че когато ползващият бивш съпруг (в качеството
му на съсобственик) сключи писмен договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент
на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота,
и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността.
Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. са ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при
съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която
само един съсобственик, респ. вещен ползвател е сключил договор с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за
заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този
съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота,
който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на
топлинна енергия за този имот. Съсобственикът не се нуждае от договор с
останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот. Ако само
той е сключил с топлопреносното предприятие договор да доставка на
топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи заплащане на
стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед конкретния му
дял в съсобствеността върху имота, като вътрешните отношения между
съсобствениците са ирелевантни.
В случая съсобственикът на процесния имот Р. Н. А. след възникване
съсобствеността върху процесния имот е подала до топлопреносното
предприятие изрично искане, обективирано в молба-декларация от 07.07.2011
г., за откриване на индивидуална партида на нейно име на този съсобствен
имот. Ищецът е приел искането на ответника за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия, обективирано в посочената молба-декларация,
като партидата за процесния имот е заведена само на името на това лице и
всички документи за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име.
Така с искането на съсобственика Р. Н. А. за откриване на индивидуална
партида за процесния имот и приемането на това искане от топлопреносното
предприятие е уговорено нещо различно от чл. 153 ЗЕ, която разпоредба
намира приложение само при липсата на изричен писмен договор относно
4
доставка на топлинна енергия.
С оглед на така установените по делото факти, а именно: наличие на
съсобственост върху процесния топлоснабден имот и направено от един от
съсобствениците искане до топлопреносното дружество за откриване на
индивидуална партида за имота на негово име, съответно - откриването на
такава партида от топлопреносното дружество на негово име, и съобразно
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва да се
приеме, че единствен клиент на топлинна енергия за този имот в процесния
период е била Р. Н. А.. С подаването на молбата-декларация и откриването от
дружеството на партида на името на ответника между тях е възникнало
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за този имот
и последната дължи заплащането й.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът по делото да се е възползвал
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
5
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав – 01.11.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 01.11.2022 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземането на
ищеца за месец май и юни 2019 г. са погасени по давност, поради което съдът
приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период – от ..................... При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 266, 18 лв., до която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 266, 21 лв. и за периода от ....................., следва да се
отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение (л. 36
от делото), че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от .................... начислената цена за предоставената
услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 39, 60 лв.,
поради което искът е основателен и следва да се уважи.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че цената на
услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
6
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор“, в сила от 12.08.2016 г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата
на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има силата на закон за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
7
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе, са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД).
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
8
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 491, 24 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
59375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на 64, 07 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван в
настоящото производство от адв. И. А. Н., който е осъществявал безплатна
правна помощ по делото, видно от договор за правна защита и съдействие от
.................... и декларация на ответника от същата дата (л. 63 от делото), в
която е декларирал, че е материално затруднено лице. Адвокат Н. претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗА. Същият има право на
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 400 лв., като
съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА на адвокат Н. следва да бъде присъдена сума в
размер 58, 27 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ответника в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Н.
А., ЕГН ********** дължи на ......................., сумите, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 266, 18 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ....................... находящ се в гр. ...................... абонатен №
..................., за периода от ....................., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по описа
на СРС, 119 състав – 01.11.2022 г. до плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 39, 60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ...................., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – 01.11.2022
г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
9
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 266, 21 лв. и за периода от ....................., както и исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 43,26 лева, представляваща лихва за
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
17.10.2022 г. и за сумата от 8,85 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за дялово разпределение за периода от .................. за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по описа на СРС,
119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Н. А., ЕГН ********** да
заплати на ......................., сумата от 64, 07 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 491, 24 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА ...................., ЕИК .................. да заплати на адвокат И. А. Н. сумата от 58,
27 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10