Решение по дело №463/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от К. П. П., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ***, чрез адв. П. Н. Т. от *** и адв. П. С. – М., против Заповед № 343з-2297 от 21.08.2024 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- С., с която по отношение на м. и. К. П. П. - с. п. ( в. на п. а.) в г. „О. п.“ на **-Т. при ОДМВР - С. е наложено д. н. „У.“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е п. служебното правоотношение с него.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно липса на мотиви относно вида на наложеното наказание. Сочи, че за посочените в оспорения акт нарушения на т. 10, 15, 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на д. служители в МВР, не са събрани безспорни доказателства. При разглеждането на п., разпространена в с. мрежи не е изследвана достоверността на к., както и източника. Твърди, че АНО не е мотивирал защо квалифицира нарушението като „тежко“ и в тази връзка моли да се има предвид, че срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е изтекъл. Счита, че твърдяното нарушение на етичните правила не е от степен, която да обосновава квалифицирането му по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР и в тази връзка наложената санкция е явно несъразмерна. Счита, че при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на д. н. се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на д. с. по време на службата. Счита, че обжалваната заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради което е незаконосъобразна. Моли съда същата да бъде отменена. Моли, да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и с адв. П. Н. Т. от *** и адв. П. С. – М., които поддържа жалбата на основанията посочени в нея и молят да бъде уважена. Ангажират доказателства. Подробни съображения адв. П. С.-М. излага в писмени бележки.

Административният орган, редовно призован се представлява от гл. юриск. К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият К. П. П. е с. в МВР от 31.10.2019 г., видно от кадрова справка. Към датата на издаване на оспорената заповед е с. п. ( в. на п. а.) в г. „О. п.“ на **-Т. при ОДМВР - С.

Въз основа на докладна записка peг. № 455р-6380/13.05.2024 г. на началник ** Т.е образувана проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпили първоначални данни за извършено от оспорващия К. П. нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Постъпилите предварителни данни са за това, че през лятото на 2023г., малолетно лице от м. п. се е представило за 13 годишно момиче, осъществило е чат кореспонденция в приложение Инстаграм с м. и. К. П. П.. В хода на предварителната проверката е установено, че по време на кореспонденцията между тях, м.и. П. е задавал с. въпроси, а също така изпратил и в., в който се е з. да м. и го изпратил на л., със съзнанието, че кореспондира с малолетно момиче. К. е попаднал в трети лица, като едно от тях го ц. и добавило надпис който описвал случая и е споменато името на п.с. з. на него. К. бил публикуван във Фейсбук г**па „Ш. без ц.” и предизвикал ш. н. о.. К. и в двата им варианта са приобщени на оптичен носител към материалите на проверката. Налични са и извадки от кореспонденцията Инстаграм между м.и. П. и лицето представящо се за 13 годишно момиче. По предложение на комисията, определена да извърши проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, предвид установени данни, променящи фактическата обстановка и налагащи промяна в квалификацията на разследваното нарушение, със заповед № 343з1341/22.05.2024 г. на Директора на ОД на МВР - С. е преобразувана проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР в дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, свързано с неизпълнение на т. 10, 15,19, 20 от ЕКПДСМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което се предвижда налагане на д. н. „у.“. Със същата заповед е определен дисциплинарно разследващ орган и оспорващият е о. временно от заеманата длъжност. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.05.2024 г.

За проведените действия ДРО е изготвил обобщена справка с рег.№343р- 13037/16.08.2024 г., като са приобщени всички материали събрани в хода на предварителната проверка, снети са обяснения от м.и. П., снети са сведения от лицата Н. Н. З., П. К. К., Р. Т. Р., Р. М. И., И. Т. Р., Т. Г. К., Г. П. К., Р. Ц. С., Д. Л. Л., П. Д. В., В. Д. В., Д. Т. К., Н. С. С., снети са сведения от п. служители, изискани са от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-С., копие от изготвена по следствено дело № 31/24 г. а. художествена експертиза по същото дело и материали предоставени с протокол за доброволно предаване от Р. М. И. от [населено място], ***и други сведения описани и приложени към справката. На база събраните доказателства и факти ДРО е констатирал, следното : Изготвяйки през 2023 г. в. с п. с. на който м. и показва л. си, и допускайки този в. да бъде п. в и. пространството през 2024 г. където е станал д. на ш. к. хора, които са го г. и узнали, че з. е п. с. - м.и. К. П. П. – с. п. ( в. на п. а.) в г. „О. п.“ на **-Т.при ОДМВР –С. е допуснал нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР-„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" , свързано с нарушаване на нормите на т.т 10, 15, 19, 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата “ се предвижда налагане на д. н. „У.”. Прието е, че поведението на П., освен, че е м. у. е в пълно противоречие с вменените му задължения на с. от МВР и представлява т. н. на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е у. престижът на службата.

ДРО е категоричен по отношение на факта, че служителите на МВР, какъвто в случая е и м.и. П., носят дисциплинарна отговорност в случаите в които не са спазени правилата на Етичния кодекс, дори това да е станало не по време на изпълнение на служебни задължения и в извънработно време. Етичният кодекс формулира правила за поведение, които следва да се спазват, както по време на изпълнение на служебни задължения, така и в извънработно време. Като с. на МВР К. П. има законоустановеното з. по всяко време да с. установения обществен ред и законите в страната. Това е така, тъй като спрямо п. с. обществото има по-големи очаквания и спазването на етичните правила за поведение гарантира доверие от страна на обществото в п. институция. Неспазването на служебната етика и незачитането на установения обществен ред и законите в страната, може да има за последица намаляване на общественото доверие в п. и да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната п. дейност. Действията на П., представляват п. несъвместимо с м. и действия, които у. п. на службата, като в случая са станали и д. на п. служители и на граждани, и са предизвикали н. о. и в. у тях. ДРО предлага да бъде наложено предвиденото в ЗМВР д. н. „У.“.

Обобщената справка е предоставена на П. за запознаване на 19.08.2024 г. Жалбоподателят е направил искане за предоставяне на незаверено копие от нея, която му е предоставена на същата дата. В 24-часовия срок не е направил възражения, не е дал допълнителни обяснения, нито е отправил други искания към ДРО. В съответствие с чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е приключил производството в определения му срок като е изготвил становище рег.№343р-13241/21.08.2024 г. до директора на ОДМВР С. за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Приел, че констатациите на ДРО в Обобщена справка за извършено нарушение на чл.194. ал.2 , т.4 от ЗМВР-„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР ”, свързано с нарушаване на нормите на т.т 10, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. п. на службата“ се предвижда налагане на д. н. „У.”, остават непроменени. ДРО е предложил на П. да бъде наложено д. н. „У.". (л.24-46)

На 21.08.2024 г. е издадена Заповед № 343з-2297 на Директора на ОДМВР С., с която е прието, че изготвяйки в началото на 2023 г. на неустановена дата в. с п. с. на който м. и показва л. си, и допускайки този в. да бъде п. в интернет пространството в началото на м.май -2024 г. където е станал д. на ш. к. хора, които са го г. и у., че з. на в. е п. с., с тия свои действия -м.и. К. П. П. – с. п. ( в. на п. а.) в г. „О. п.“ на **-Т.при ОДМВР - С., е допуснал нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР-,, неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", свързано с нарушаване на нормите на т.т 10, 15, 19, 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.203, ал,1, т.13 от ЗМВР за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. п. на службата “ се предвижда налагане на д. н. „У.”. Приел, че в хода на проведеното дисциплинарно производство ДРО е установил факти и направил констатации от които по несъмнен начин е доказано, че са налице безспорни доказателства за н. поведение, у. п. на службата, от страна на м.и. К. П. П.. Действията му са к. н. и реално з. п. институция с намаляване или загубване на доверие у нея.

Административният орган, при определяне вида и размера на наказанието, приел, че с нарушението се засяга законосъобразното развитие на обществените отношения, свързани с противодействие на престъпността, опазването на обществения ред и превенцията на правонарушенията; случая бил станал д. на служителите на **-Твърдица, широката о., г. и р. и е предизвикал н. отзвук, при което е поставено под съмнение доверието в качествата на п. служители и репутацията на п. институция; обстоятелствата, след последване в Инстаграм на лице представящо се за 13 г. момиче и осъществена чат комуникация, изпратил създаден от него в. с п. с. на това лице и с. със същото съдържание, които са споделени с трети лица, които са ги п. в интернет пространството и са станали достояние на обществеността. П. бил извършил дисциплинарните нарушения при форма на вина - п.у. Същият е съзнавал о. характер на деянието, предвиждал е неговите о. последици, и е искал тяхното настъпване. За цялостното поведение на м.и. П. - обективирано в кадрова справка с рег.№343р-10623/02.07.2024 г., се установявало, че е в с. на МВР от 31.10.2019 г. По време на с. е н. с индивидуална парична награда от министър на вътрешните работи през 2021 г., в. о. от длъжност, считано от 22.05.2024 г. , със заповед № 343з-1341/22.05.2024 г. на Директора на ОДМВР – С..

При тези мотиви, съобразно критериите посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР и установяване на елементите от фактическия състав на нарушението, на основание чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1 т.13 от ЗМВР, „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. п. на службата", чл.226, ал.1 , т.8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено д. н.„У.“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е п. служебното правоотношение на м.и. К. П. П..

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.08.2024 г.

От разпита на свидетелите по делото и представените писмени доказателства – приложени скрийншотове и документи от ГДБОП-Дирекция „К.”- се установява, че жалбоподателят П. през лятото на 2023 г. е осъществил контакт с профил в Инстаграм, принадлежащ на 13 годишно момиче; същият е изпратил от личният си профил в Инстаграм- *** /[интернет адрес]***- в., в който извършва н. действия, които се квалифицират като „п. материал“, съгласно приложената по делото експертиза от следственото дело. П. е „последвал” Н. З. на създадения от З. ф. профил „А.” на 13 г. - където се представя за 13 годишно момиче; кореспонденцията между тях продължава два или три дни по показанията на З.. При водената кореспонденция жалбоподателят отправя с. въпроси, към създадения профил „А.” и въпреки, че е уведомен, че си пише с „момиче на 13 годишна възраст” и по време на чат кореспонденцията изпраща от своя профил направения в., с п. съдържание, на който показва и л. си. От показанията на свидетеля З. се установява, че той е изпратил к. на Р. И., който го препратил на И. Р.. Свидетелят И. Т. Р., заявява, че той е качил ц.версия на к. в Инстраграм и във Фейсбук. По този начин д. на жалбоподателя става д. на ш. кръг от лица и е п. тяхното в. Следователно с поведението си П. е д. н. на закона. То е н. със законността и засилените м. изисквания към с. на МВР, като не само, че м.и. П. не е изграждал положителен образ на с. на МВР, а чрез него г. го е р., както е приел и ДНО.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи.

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал.1 вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е м.и., е наложено н. „у.”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОДМВР С.. На основание чл.204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на м. и. длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са областните дирекции на МВР. С оспорената заповед, поради налагане на д. н. у., е п. служебното правоотношение с оспорващия П.. На основание чл. 227 във връзка с чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заповедите за п. на служебното правоотношение на държавни служители на м. и. длъжности се издават от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, какъвто в разглеждания случай е Директора на ОДМВР С..

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на д. н. да покани държавния служител да даде писмените си обяснения. Такива не са постъпили в срок.

Д. н. е наложено на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина д. н. се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи д. н., е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с изготвената от дисциплинарно-разследващия орган обобщена справка и становище са постъпили при Директора на ОДМВР С., в качеството му на компетентен дисциплинарно наказващ орган, на 16.08.2024 г., съответно на 21.08.2024 г. Оспорената заповед е издадена на 21.08.2024 г. за н., извършено в началото на лятото на 2023 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР – с оглед наличие на данни за извършено от оспорващия т. н. на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. П. е запознат с тази заповед и е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР – че има право да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат, да се запознава с материали по производството, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. С издаване на горепосочената заповед за образуване на дисциплинарно производство, със запознаване на П. с тази заповед и с извършеното разясняване на правата му, са спазени горепосочените изисквания на закона. В хода на дисциплинарното производство, жалбоподателят е уведомяван за удължаването на срока на дисциплинарното производство, получавал е покани за даване на обяснения, за връчване на обобщената справка и становище. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В този смисъл не е нарушено правото му на защита.

Наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения и са изискани документи от всички лица, за които е имало данни, че могат да дадат сведения или да удостоверяват факти от значение за разследването; анализирани са подробно всички събрани материали и са изложени причините, поради които не са кредитирани твърденията на П., заявени в неговите обяснения; всички събрани доказателства са обсъдени и прецени обективно и в съвкупност.

В тази връзка съдът намира, че дисциплинарно разследващият орган не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила във връзка с установяването на дисциплинарното нарушение.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона. Съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е н. д. за тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР, а именно неспазване на етичните правила за поведение на държавния служител от МВР, обективирани в т.т 10, 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. п. на службата.

По делото безспорно е установено, а и не се оспорва от жалбоподателя (по арг. от сведенията и показанията на св. М. М. Д., както и от протоколите за разпит на самия К. П. в качеството му на свидетел по сл. дело № 31/2024 г. по описа на ОСО - ОП С.), че в. с н. съдържание, предмет на проверката, е изготвен именно от него. В защитната си теза жалбоподателят твърди, че не е качвал този к. в с. м., а го е с. в телефона си, който бил изгубил, за което обстоятелство дава показания свидетелят И. Г. П. – м. на жалбоподателя.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обобщената справка и становище фактическа обстановка и същата не бе опровергана в съдебното производство.

Нарушенията на Етичния кодекс правилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Също така правилно е квалификацията на нарушението на служебната дисциплина като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е доказан елемента от фактическия състав на у. на п. на службата.

Несъстоятелно е възражението, че не е установено извършването на дисциплинарното нарушение. Този довод се обосновава с твърдения, че не е извършена обективна преценка на установените данни, тъй като к. не бил с. по надлежния ред от телефона на оспорващия. Екранните разпечатки от проведените разговори между К. П. и лицето с профил „А.“ не са оспорени нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство, както и не е оспорена автентичността на изготвения в. с п. съдържание. От събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство не се опроверга установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка.

Между страните не се спори, че в з. на жалбоподателя е включено спазването на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР. Последният съдържа правила за поведение на служителите от МВР като тези по т. 10, 15, 19 и 20 - за всеки държавен служител е чест и морален дълг да спазва принципите на професионалната етика; държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Видно от приобщеното към материалите копие на а. художествена експертиза в. е квалифициран като п. материал. Създаването на п. материал е престъпление по смисъла на чл. 159 от НК. Създаването на п. материал, от своя страна, е дейност по материализиране на произведение с п. съдържание. Щом за такова деяние е предвидено налагане на н., то същото е н. (т.е. в противоречие със закона). Щом жалбоподателят е създал п. материал, то той не е съобразил законността на предприетите действия, което е в нарушение на т. 15 от ЕКПДСМВР. Наред с това, с така извършеното деяние не може да се приема, че П. насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с п. си. Следователно е налице нарушение на т. 20 от ЕКПДСМВР. В з. на жалбоподателя е включено спазването на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на д. с. в МВР. Последният съдържа правила за поведение на служителите в МВР като посочените по-горе и това по т. 19 - д. с. пази доброто име на институцията, която представлява. П. е бил длъжен и е могъл да предвиди евентуалните последици, които биха настъпили в случай, че изготвеният от него в. с н. и н. съдържание, стане достояние на трети лица. Мащабите на о. отзвук, който е получило п. на оспорващия, са рефлектирали без съмнение н. върху п. институция. Множеството лица, които са дали сведения в хода на дисциплинарното производство, остро и категорично са изразили и заявили в. си от съдържанието на в. и проявата на оспорващия като с. на реда. Акцентира се не толкова на обстоятелството дали го е и. на някой или не, колкото на факта, че самият той е изготвил в., представляващ „п. материал“ показвайки пред о. на к. и л. си. В този смисъл доброто име на институцията „П.“ е компрометирано, тъй като в обществеността се създава нагласа, че с. в МВР са хора без ц., с нисък м. и н., б. поведение. Конкретното д. н. „у.” е наложено за н. от н. гледна точка деяние, което е предприето от с. на МВР, подписал к. лист, призван да с. законността и да п. доброто име на институцията, в която р. Етичните правила в ЕКПДСМВР са приложими спрямо д. служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време (т. 11 от Кодекса). Етичния кодекс и задълженията на д. служител, р. в системата на МВР изискват той да съблюдава поведение, с което да опазва доброто име на институцията през цялото време, каквото е и очакването на обществото.

В Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007 г. е прието че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова се изисква деянието да е „уронващо престижа“, т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. В цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че: „е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи“.

Конкретният случай е станал д. на други лица - служители в ** Т.и неопределен брой г., в това число и п., а наред с това е д. широк о. о. Д. е с такъв характер и интензитет, че да п. н. о. нагласа, която да доведе да намаляване или загуба на о. доверие в п.

С оглед изложеното правилно извършеното от жалбоподателя П. е квалифицирано като извършено т. н. на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 –"деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. п. на службата", като за същите се налага д. н. „у.”. Несъстоятелно е оплакването за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР относно преценката на посочените в нормата критерии, тъй като освен че в заповедта е налице подробно обсъждане на всеки от тях, в случая ДНО действа в условията на обвързана компетентност, поради което не може да бъде обосновано по-леко наказание.

С издаването на оспорената заповед и налагане на д. н. – у., наказващият орган се е съобразил с нормата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и законосъобразно е п. служебното правоотношение с оспорващия П..

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. П., [ЕГН] подадена срещу Заповед № 343з-2297 от 21.08.2024 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- С., с която по отношение на м.и. К. П. П. - с. п. ( в. на п. а.) в г. „Охранителна полиция“ на **-Т.при ОДМВР - С. е наложено д. н. „У.“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е п. служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА К. П. П., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-С. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.