№ 154
гр. Попово, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д. Г. Л.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100596 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата на
извършването й.
В съдебно заседание, ищецът Н. И., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.
Р., редовно упълномощен. Процесуалният представител на страната моли за решение, с
което да се извърши делба на процесния имот, чрез изнасянето му на публична продан.
Ответниците Б. А. и Д. А., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Р. - ТАК.
Представя подробни писмени бележки, в които излага аргументи, подкрепящи искането за
възлагане на процесния имот в дял на съделителите Б. и Д. А.и, като и такива в подкрепа на
заявените претенции по сметки.
Ответната по претенциите по сметки страна моли те да бъдат отхвърлени като погасени
по давност.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила Решение № 330/14.12.2022г. по гр.д. №596/2022 г. по описа на РС-
Попово е допусната съдебна делба между Н. О. И. c ЕГН: ********** от с. Г. ***** и Б.
О. А. с ЕГН: ********** и Д. М. А. с ЕГН: ********** и двамата с адрес с. К.****, на
недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX /двадесет/,
кадастрален № 150 /сто и петдесет/, с площ от 1085 кв.м. /хиляда осемдесет и пет квадратни
метра/, ЗАЕДНО с построените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЖИЛИЩНА
ПРИСТРОЙКА, ГАРАЖ и ВТОРОСТЕПЕННИ СГРАДИ, от квартал 14 /четиринадесет/ по
действащия регулационен план на с. К. общ. О., при граници и съседи: улица, УПИ XXI -151
на Ю. Т. Ю., УПИ XVIII - 148 на Д. А. С. и УПИ XIX -149 на К. К. А., при следните квоти:
½ ид.ч. за Н. О. И.;
½ ид.ч. за Б. О. А. и Д. М. А. в режим на СИО;
Видно от приложеното по делото становище на гл. архитект на община О., се
установява, че процесният имот е неподеляем при горепосочените квоти.
Съгласно чл. 348 от ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан.
1
В случая, съдът приема, че съделителите Б. О. А. и Д. М. А. не са направили изрично
искане за възлагане на процесния имот в техен изключителен дял. Вярно е, че в първото по
делото заседание по извършване на делбата, в депозираната молба, обективираща заявените
от Б. О. А. и Д. М. А. претенции по сметки е посочено, че процесния имот е единствено
жилище на посочените страни и там са живели през целия си съзнателен живот, но
конкретно искане за поставяне на имота в техен изключителен дял липсва. Такова е
направено едва в хода на устните състезания.
Освен това, е налице смесена съсобственост между съделителите, възникнала от
различни юридически факти /придобивна давност и наследяване/, което изключва
извършването на делбата чрез възлагане на имота в дял на някой от съделителите. В този
смисъл т. 8 от ТР № 1/19.05.2004г. по ТД № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.
Тъй като не са налице предпоставките за възлагане на имота в изключителен дял на
някой от съделителите, категорично се установи, че имотът е неподеляем, т.е. не може да се
подели така, че всеки съделител да получи в реален дял в натура своята идеална част по
смисъла на чл. 69 ал. 2 от ЗН, то съдът следва да изнесе посочения имот на публична
продан, доколкото това е единствения възможен способ за ликвидиране на съсобствеността
между страните, каквато е и крайната цел на производството по извършване на съдебната
делба.
По претенциите за сметки:
В първото по производството по извършване на делбата о.с.з. съделителите - Б. О. А.
и Д. М. А. са предеявили претенции по сметки против съделителя Н. О. И. на обща
стойност 28100 лв., както следва:
Направа дренаж и топлоизолация на стена 40 кв.м - 1600 лв.
Ремонт на покривна част, подмяна на летви и кереремиди - 2 000 лв.
Частично укрепване на основи, включително разливане на бетон, (разкопаване до
основи, монтаж на арматурна заготовка, наливане на бетон) - 2 000 лв.
Подмяна на прозорци 6 броя - 1500 лв.
Подмяна на входна врата - 400 лв.
Подмяна на 3 вътрешни врати - 900 лв.
Обръщане на прозорци и врати, лепене на теракотени плочи около тях - 1 500 лв.
Направа на пътеки и площадки от армиран бетон около къща (30 кв.м.) - 1500 лв.
Направа на пътеки от бетон и площадки около лятна кухня - 1000 лв.
Направа пътека за тоалетна и баня - 1000 лв.
Обслужващ път от бетон за стопански постройки - 1500 лв.
Направа на дренаж, хидроизолация, топлоизолация и възстановяване на тротоар с
бетон (стена от към улицата) - 1200 лв.
Укрепване на основи, включително наливане на бетон, (разкопаване до основи,
монтаж на арматурна заготовка, наливане на бетон) -1000 лв.
Направа на замазка и шпакловка по тавани и стени. Боядисване. Направа на тавани от
гипсокартон - 1000 лв.
Направа септична яма, направа на стоманобетонова основа, направа под, стени,
покрив. Прокарване на водопровод и ток. Замазка, мазилка, плочки. Обзавеждане на
бани и тоалетни - 6 000 лв.
Ремонт на стопански постройки -2 000 лв.
Наливане на бетон. Замазки, подмяна на керемиди. - 1 000 лв.
Във връзка с направената претенция по сметки, съделителите - Б. О. А. и Д. М. А.
2
ангажираха гласни доказателствени средства, като по делото бе изслушана и съдебно-
оценъчна експертиза.
По делото е разпитан като свидетел С. А., който твърди, че е живял в село К.,
работел е в строителството и като шофьор, но в момента е пенсионер. Познавал Б. О. А. и Д.
М. А. , които са му били съседи. Бащата им е често посещавал магазина му, и се е задържал
да разговаря с него. Свидетелят твърди, че често е помагал на семейството с ремонти и
подобни дейности в тяхната къща и е участвал в дейности по извършване на замазки,
боядисване, ремонт на покрива, както и ремонт на основите на къщата. Извършвал е
ремонтите периодично, основно в съботни и неделни дни, когато е бил свободен или по
време на отпуска си. Свидетелят споменава, че бащата на Б. А. е бил жив през голяма част
от периода, през който той е работил в неговата къща. След това бащата починал, а майка
им е била починала преди това. Свидетелят уточнява, че последният път, когато е работил
по къщата, бащата на Б. А. вече не е бил жив.
От показанията на св. М. М. се установява, че познава ищците по претенциите по
сметки и често е бил в техния дом, където е извършвал е ремонти по водопроводната
мрежа, ремонт на банята и тоалетната, смяна на врати и прозорци, както и копане на
канализация и полагане на бетон. Свидетелят споменава, че в имота е работил
периодично, когато Б. А. е имал достатъчно пари, за да заплати за ремонтите. Свидетелят
твърди , че е бил извършен частичен ремонт на покрива, като са били сменени циглите.
Свидетелят не споменава конкретни дати на извършваните ремонтни дейности, но посочва,
че периодът на работа в къщата е бил от 2017 до 2020 г.
От показанията на св. Д. М. се установява, че той познава Д. и Б. М., тъй като живеел
на същата улица в селото. Свидетелят твърди, че е работил по покривната конструкция на
процесната жилищна сграда, както и че е полагал дренаж, черна хартия, арматура и бетон в
основите на къщата, както и е участвал в поставянето на бордюри. Също така, е извършвал
ремонт на прозорците и вратите, мазал е стените, поставял теракот и прагчета. Тези
дейности свидетелят бил извършвал в периода от 2019 до 2021 г., и е взимал пари за труда
си.
Съдът намира свидетелските показания за логични и обективни, при което изцяло ги
кредитира.
От изслушаната по делото съдебно-оценъчна експертиза, която съдът изцяло
кредитира, се установява, че стойността на процесния имот е 23700 лв.
От заключението се установява, че стойността на направените разходи за труд
относно извършените подобрения е 6355 лв., а за материали - 9834 лв.
Направените подобрения в имота, според вещото лице са увеличили неговата
стойност с 5 500 лв.
Фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за
възникването й, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ. Затова
самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, не означава, че той е
установил владение за себе си. Съдебната практика последователно и непротиворечиво
приема, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е
владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е
демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във
владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва
да е демонстрирано недвусмислено.
В конкретния случай, с Решение № 107/09.06.2016г. по гр. д. №706/2015г. на РС –
Попово, влязло в законна сила на 20.06.2017г. е признато за установено между страните, че
Н. О. И. е собственик на ½ ид. ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX, кадастрален
№ 150 с площ от 1085 кв.м., ЗАЕДНО с построените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, ЖИЛИЩНА ПРИСТРОЙКА, ГАРАЖ и ВТОРОСТЕПЕННИ СГРАДИ, от квартал
14 /четиринадесет/ по действащия регулационен план на с. К. общ. О..
Предвид влязлото в сила решение между страните, с което е отречено владението на
Б. А. по отношение на ид.ч от имота, собственост на Н. И., въпросите относно този факт не
могат да бъдат пререшавани. Щом със сила на присъдено нещо е прието, че Б. А. не е бил
владелец на целия имот, тъй като не е изменил намерението си да бъде такъв, нито е
манифестирал такова по отношение на Н. О., той няма право да претендира уреждане на
отношенията си с последната по повод направените подобрения в съсобствения имот на
3
плоскостта на владението и въз основа на материално-правните норми, уреждащи тази
материя.
Съгласно константната съдебна практика, когато един съсобственик извършва
подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са се
противопоставили - по реда на чл. 59 ЗЗД, а ако липсва съгласие на останалите
съсобственици за извършването им - по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие / чл. 61 ЗЗД/. Настоящият случай попада в последната от посочените хипотези.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които
той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им, а съгласно ал. 2 на чл. 61 ЗЗД, ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че отношенията между съделителите следва
да се уредят съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД за водене на чужда работа без
пълномощие, тъй като процесните подобрения са предприети и в интерес на ищците по
претенциите за сметки, които са живели и понастоящем живеят в процесния имот и са
довели до увеличаване стойността на същия.
Видно от заключението по съдебно- оценъчната експертиза, в делбения имот са
извършени подробно описаните строително- монтажни дейности, като стойността им
възлиза на 18 220.10 лв. Видно от същото заключение, вследствие на направените
подобрения пазарната стойност на имота се е увеличила със сумата от 5 500 лв..
Заинтересованият съсобственик отговарят чрез гестора и дължи обезщетение за
припадащата се на дела му част от разноските, с които той е обеднял, до размера на
обогатяването си, съизмеримо с увеличената стойност на съсобствения имот вследствие на
подобренията, като в процесния случай според заключението на вещото лице направените
от ищците разноски възлизат на сумата от 18220.10 лв., а увеличената стойност на имота от
тях – на 5500 лв. Поради това вземането им спрямо ответницата следва да бъде определено
до размера от 2750.00 лв. /половината от 5500 лв., съобразно квотата й в съсобствеността -
½ ид.ч./, с която сума тя се е обогатила.
Доколкото процесуалният представител на Н. И. е направил възражението си за
погасяване на претенциите по сметки по давност след края на първото заседание в
производството по извършване на делбата / едва в хода на устните състезания/, същото не
следва да бъде обсъждано, поради настъпила спрямо него процесуална преклузия.
Предвид изложеното, съдът намира, че съделителят Н. О. следва да бъде осъдена да
заплати на съделителите Б. О. А. и Д. М. А. сумата от 2750.00 лв., представляваща
увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените подобрения. За
разликата до пълния претендиран размер на направените подобрения от 28100 лв. /сбора на
сумите, подробно посочени в искането за сметки/, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
В производството по делба разноски по правилата на чл. 78 от ГПК се присъждат
само по присъединените искове, т.е. по повод претенциите, които са въведени като спорен
предмет по делото и които са били приети за основателни. В този смисъл са Определение №
55/20.04.2010г. по гр.д.№22/2010г. на ІІ ГО на ВКС и Определение № 681/18.12.2015г. по
ч.гр.д. №5778/2015г. на ІІІ ГО на ВКС. Ако между страните не е съществувал спор, че
имотът е съсобствен и при какви квоти, разноските за адвокатско възнаграждение следва да
се поемат от страните, така както са сторени от тях, какъвто е настоящия случай.
По отношение на приетите за разглеждане претенции по сметки, на основание
чл.355, изр. ІІ-ро от ГПК във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищците се следват
направените по делото разноски, пропорционално на уважената част от заявените
претенции.
Съделителите Б. О. А. и Д. М. А. са доказали разноски в общ размер на 1150.00 лв.,
от които 800.00 лв. за адвокатски хонорар по повод предявения иск за претенции по сметки
/изрично посочено в договора за правна защита и съдействие/ и 350.00лв. за изготвяне на
4
експертиза за направените подобрения, при което на основание чл. 355 ГПК, съделителят
Н. О. И. следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 112.54 лв., пропорционално на
уважената част от претенциите за сметки.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съделителят Н. И. също има право на разноски,
съобразно изхода на делото, досежно претенциите по сметки, но в случая не са представени
доказателства в какъв размер са реализирани същите. Представеният по делото договор за
правна защита и съдействие касае възнаграждение за образуваното делбеното производство,
без яснота за отделните фази на същото. Ето защо, разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да й се присъждат.
Съгласно т.4 от Тарифа №1 за държавните такси при делата за делба съдът определя и
окончателна държавна такса в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете.
Видно от съдебно- оценъчната експертиза, пазарната стойност на процесния имот е
23700 лв., при което дължимата държавна такса за настоящето производство е в общ в
размер на 948.00 лв., от което следва, че съобразно делбените им квоти, съделителите
дължат заплащане на следните суми:
Н. О. И. – 474.00 лв.
Б. О. А. и Д. М. А. -474.00 лв.
Дължимата държавна такса по исковете по чл. 346 ГПК не е събрана
предварително, поради което и следва да бъде присъдена с настоящето решение.
Дължимата държавна такса по претенциите по чл.346 ГПК, на осн. чл. 10 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 110.00 лв. /4 %
от 2750 лв./, която следва да бъде заплатена от съделителят Н. О. И..
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XX /двадесет/, кадастрален № 150 /сто и петдесет/, с
площ от 1085 кв.м. /хиляда осемдесет и пет квадратни метра/, ЗАЕДНО с построените в него
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЖИЛИЩНА ПРИСТРОЙКА, ГАРАЖ и
ВТОРОСТЕПЕННИ СГРАДИ, от квартал 14 /четиринадесет/ по действащия регулационен
план на с. К. общ. О., при граници и съседи: улица, УПИ XXI -151 на Ю. Т. Ю., УПИ XVIII -
148 на Д. А. С. и УПИ XIX -149 на К. К. А., при следните квоти:
½ ид.ч. за Н. О. И.;
½ ид.ч. за Б. О. А. и Д. М. А. в режим на СИО;
ОСЪЖДА Н. О. И. c ЕГН: ********** от с. Г. *****, ДА ЗАПЛАТИ на Б. О. А. с ЕГН:
********** и Д. М. А. с ЕГН: ********** и двамата с адрес с. К.****, СУМАТА от 2750.00
лв. /две хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща увеличената стойност на
делбения имот вследствие на извършените подобрения, като за разликата до пълния размер
на направените подобрения от 28100 лв., ОТХВЪЛЯ претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н. О. И. c ЕГН: ********** от с. Г. *****, ДА ЗАПЛАТИ на Б. О. А. с ЕГН:
********** и Д. М. А. с ЕГН: ********** и двамата с адрес с. К.****, СУМАТА от 112.54
лв. /сто и дванадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - деловодни разноски,
пропорционално на уважената част от претенциите за сметки.
ОСЪЖДА Н. О. И. c ЕГН: ********** от с. Г. *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Поповския районен съд, СУМАТА от 474.00 лв.
/четиристотин седемдесет и четири лева/, представляваща 4% държавна такса върху
стойността на дела й, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и СУМАТА от 110.00 лв. /сто и десет лева/ - дължима държавна такса
по претенциите по чл. 346 ГПК, на осн. чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б. О. А. с ЕГН: ********** и Д. М. А. с ЕГН: ********** и двамата с адрес
с. К.**** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Поповския
5
районен съд, СУМАТА от 474.00 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева/,
представляваща 4% държавна такса върху стойността на дела им, на основание чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6