№ 128
гр. Враца, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500428 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация"
ООД гр.Враца, ЕИК ***, чрез юрк. В.И., срещу Решение №26015/09.07.2021г., постановено
по гр.д.№404/2021г. на РС-Козлодуй, с което е уважен предявения против въззивника иск с
правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от ГПК.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението е недопустимо поради липсата на
правен интерес при предявяване на иска, тъй като по делото не са представени никакви
доказателства, че ответникът е предприемал съдебни и/или изпълнителни действия за
принудително събиране на вземанията.
По същество се отправя искане за обезсилване на решението като недопустимо,
евентуално за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.Претендират
се разноски.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на
1
обжалване по смисъла на чл.258, ал.1 от ГПК.Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд В. Ц. П. от гр. *** е предявил отрицателен
установителен иск против въззивника "ВиК"ООД гр.Враца, ЕИК ***, с правно основание
чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от
15 157.84лв. /петнадесет хиляди сто петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ -
главница и лихви, представляваща стойността на консумирана питейна вода за всички
задължения по фактури с падеж в периода от 01.01.2007г. до 05.04.2018г., тъй като
вземането е погасено по давност.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са
връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е получен
писмен отговор, с който се поддържа, че неверни са твърденията на ищеца относно опитите
му да плати текущите си задължения и отказ от ответното дружество да приеме плащанията
и неправилно е интерпретиран института на погасителната давност.Твърди се,че са
образувани изпълнителни производства за събиране на вземанията на ответното дружество,
но към настоящия момент са прекратени и не е налице висящ изпълнителен процес, но
ответното дружество би приело доброволно плащане на дълга,изпълнителните производства
са прекратени поради перемпция, изпълнителните листове са останали по делата и не са
връщани, поради което ответното дружество не е предприело действия по принудително
изпълнение.
По делото са събирани писмени доказателства - приети и приложени са служебна
бележка изх.№К05/18.01.2021г. на "ВиК" ООД гр. Враца, удостоверение за настоящ адрес на
В. Ц. П., справка за задълженията на В. Ц. П. за имот, находящ се в гр.*** за периода от
01.01.2007г.-18.01.2021г., която включва подробна разбивка на задължението по фактури с
дати на издаване и на плащане.
Установено е, че В. Ц. П. е с постоянен и настоящ адрес в гр. *** и имотът, за който
не са заплатени дължимите суми за питейна вода, също се намира в гр.***.Последният е
собственик на недвижим имот в гр.*** и като такъв е абонат на ВиК услуги по партидни
номера №№1870,76,77,78,79 като в продължение на няколко години не е заплащал
дължимите суми за питейна вода и канал за имота,поради изпадането му в затруднено
финансово положение.
Направени са опити да заплати задължение по текуща фактура на каса на ответното
дружество, но оттам са отказали такова плащане, тъй като настоявали да бъдат погасени
най-старите задължения, а това условие като начин на плащане не е позволило на ищеца да
заплати задълженията си към "ВиК" ООД гр.Враца и в офисите на "Изипей" АД и
"Български пощи" ЕАД, като по този начин са натрупани задължения за питейна вода към
ответното дружество в размер 15 157.84лв. /главница и лихви/ за периода 01.01.2007г.-
18.01.2021г.Прието е от съда, че през този период ответното дружество на няколко пъти се е
снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от вземането, образувало е
изпълнителни дела в съдебно-изпълнителната служба при РС гр.Козлодуй и всички
2
изпълнителни дела са прекратени към настоящия момент.При ответното дружество тези
задължения стоят като задължения по партидата на абоната,но по делото не са представени
доказателства.
В последствие в хода на процеса е уточнено, че погасителната давност е изтекла по
отношение на всички фактури с настъпил падеж в периода 01.04.2007г.-05.04.2018г. и общ
размер на дълга 12887.45лв. /дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и
четиридесет и пет стотинки/, който е установен от приложената по делото фактура на "ВиК"
ООД, гр.Враца.
При така установената фактическа обстановка и събраните доказателства съдът е
приел предявения иск за основателен и доказан и го е уважил.Въззивната инстанция споделя
крайните фактически и правни изводи на първата и на основание чл.272 от ГПК се
присъединява и препраща към тях.
Искът, както се изложи, е с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439, ал.1 от
ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това
той основава претенцията си на новонастъпил факт – изтекла погасителна
давност.Действително по отношение на допустимостта на отрицателен установителен иск
по реда на чл.439 от ГПК е създадена противоречива съдебна практика – Определение №364
от 17.05.2018г. по гр.д.№238/2018г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.отделение, Определение
№410 от 20.09.2018г. по ч.гр.д. №3172/2018г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.отделение,
Определение №513 от 24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, Iт.о., Определение №95 от
22.02.2018г. по ч.гр.д.№510/2018г. на ВКС, IV ГО и т.н. Но съгласно Определение №513 от
24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че е налице допустимост на
предявен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към момента на предявяването му, тъй като правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване
на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които
ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не са заявени,обаче, достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си,
доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва
да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечаване, все действия, обективно засягащи правната му сфера.
Според разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание - в конкретния случай – изтекла погасителна
давност.ЗЗД е установил различна погасителна давност, а съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД общата погасителна давност е петгодишна.Тя е приложима във всички случаи, при
3
които законът не е определил друг специален давностен срок /ТР №3 от 18.05.2012г. по т.д.
№3/2011г. ОСГТК на ВКС/.Такъв е срокът за периодични плащания.Видно е, че вземането
на ответника произтича от неплатени "ВиК" услуги.Вземанията за тези услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД.По силата на чл. 116, б."в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на
давността започва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение
срокът на новата давност е всякога 5 години - чл.117, ал.1 и ал.2 ЗЗД.От доказателствата по
делото от съда не са установени действия,които да прекъсват течението на погасителната
давност.Прието е, че кратката погасителна давност е изтекла за вземанията по всички
фактури с настъпил падеж в периода 01.04.2007г.-05.04.2018г. и общият размер на дълга е
12 887.45лв. /дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и пет
стотинки/, тъй като е определен релевантен период от 05.04.2021г. до 05.04.2018г., в който
не са предприети съдебни и/или изпълнителни действия от ответното дружество, поради
което дължимото от ищеца до този момент е погасено поради изтекла погасителна
давност.Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед изложеното предявеният установителен иск е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен.Въззивната жалба е неоснователна. Като такава следва да се остави
без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Неоснователни са излаганите от въззивника доводи в хода на процеса и във
въззивната жалба, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес при
предявяване на иска.Съгласно Определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 510/2018г. на
ВКС, 4-то гр.отделение такъв правен интерес у ищеца е налице.Прието е, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане, но длъжникът има правен интерес от иск
за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
/процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на
иска, а ответникът не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска.Ответникът обаче може да удовлетвори този интерес на ищеца, като направи
признанието и при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска.
Настоящата инстанция споделя изложените съображения в отговора на въззивната
жалба.Действително съгласно разпоредбата на чл.118 от ЗЗД титулярят на вземане има
право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на
погасителна давност. Последната е не само забрана за принудително изпълнение на
вземането, но и забрана да се установи неговото съществуване или несъществуване, тъй
4
като то може да бъде погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените
разписки.Когато длъжникът се позовава на изтекла погасителна давност, предмет на
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК не е съществуването
или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.Но
когато същият този иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на
принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването
или несъществуването на вземането.Ако този иск е основателен, ответникът дължи
разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или течението
му е спирано и/или прекъсвано.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата въззивникът следва да заплати на адв.М.С. от АК-Враца,
възнаграждение в размер на 916.61лв.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26015/09.07.2021г., постановено по гр.д. №404/2021г.
на РС гр.Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца, ЕИК *** да заплати на
адв.М.С. от АК-Враца възнаграждение в размер на 916.61лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5